Sprachkomposition „Stimmung“ на Карлхайнц Щокхаузен като знак на времето

През втората половина на 50-те години на ХХ век в европейската музика се появяват творби, получили в немскоезичното музикознание наименованието Sprachkomposition (езикова композиция). Те се характеризират с използването на езиковите фонеми и техните акустични особености като звуков материал, с което очертават напълно нов тип композиционно мислене. За пионер на този жанр се смята Щокхаузен – на него принадлежи цяла поредица от произведения от този род. Към тях се отнасят „Песен на отроците“ (1956), „Моменти“ (1962 – 1969), „Stimmung“ (1968). Задача на настоящата статия е да анализира алеаторната партитура на композицията „Stimmung“ в светлината на политическите, обществените и творческите тенденции на 60-те години на ХХ столетие, както и да разгледа изключително драматичната история на нейното изпълнение чак до началото на новото хилядолетие. Особен интерес представлява осветляването на малко известния музикалноистрически факт: влиянието върху творчеството на Щокхаузен на идеите на учения фонетик, първопроводник в изучаването на теорията на информацията и психологическия аспект на фонетическата комуникативна верига, преподавателя в Дармщатските курсове и инициатор за създаването на първата в Германия студия за електронна музика Вернер Майер-Еплер.

Ключови думи: Sprachkomposition, Щокхаузен, „Stimmung“, съвременен, музика, фонетика, обертоново пеене, формула