МУЗИКАЛНА ТЕОРИЯ И ИСТОРИЯ

През втората половина на 50-те години на ХХ век в европейската музика се появяват творби, получили в немскоезичното музикознание наименованието Sprachkomposition (езикова композиция). Те се характеризират с използването на езиковите фонеми и техните акустични особености като звуков материал, с което очертават напълно нов тип композиционно мислене. За пионер на този жанр се смята Щокхаузен – […]

Настоящата статия е част от изследване на музикалната самодейност в България по времето на социализма, насочено най-вече към връзката самодейност – музикален фолклор. В предходни свои публикации (Найденова, 2016; Найденова, 2017) съм проследила въпросите за институциите, управляващи самодейността между 1944 и 1954 година, за състоянието и видовете самодейни състави в по-малките градове и селата и […]

Руският авангард В издание от 2013 г. руският музиколог Левон Акопян обявява „Нос“ за една от най-недооценените композиции на Дмитрий Шостакович и „една от най-загадъчните опери в историята“ (Акопян, 2013: 123). Това едва ли означава „пренебрегвана“. Още от първото концертно изпълнение (1929) творбата на 22-годишния композитор предизвиква бурни реакции в поляризираното руско общество, изразени в […]

Настоящото изложение е част от пространно изследване върху енхармонизма1 Поради тази причина част от въпросите по този проблем, като например този, засягащ ортографията, не присъстват или са само загатнати в текста.. С много малко изключения (Холопов, 2003; Amon, 2005) в разноезична специализирана литература проблемът „енхармонизъм“ се разглежда тясно и еднопосочно – само като специфичен ефект […]

Всяко заглавие, което се опитва да събере думите „музика“ и „Ренесанс“, се обвързва с необходимостта от обяснения и уговорки. Очебийната причина за дългия и опосредстван път към свързването на тези думи е отстоянието между равнищата, на които се намира това, което те описват. Най-лесната и вероятно най-коректна граматическа версия на подобно свързване е чрез съюз […]

Пятидесятые годы XX века в творчестве К. Штокхаузена были отмечены повышенным интересом к точке пересечения двух дисциплин: фонетики и музыки. Инициатором этого взаимодействия стал немецкий учёный-фонетик Вернер Майер-Эпплер. Он значительно расширяет традиционное понятие фонетики через включение в неё теории информации, исследует психологический аспект восприятия фонетической коммуникативной цепи и организовывает специальный фонд по развитию связей между […]

Солфежът традиционно е специалност, която не само се посвещава на аудитивното, т.е. на звуковата страна на музиката, но изгражда съотношението между звук и нотация и установява връзка между теорията и възприятието, така че да не се чувства разлика между четене и слушане (свирене, пеене, композиране, дирижиранe), т.е. между мислене и слушане. Окото и ухото в […]