МУЗИКАЛНА ТЕОРИЯ И ИСТОРИЯ

Повтор как один из значимых приемов художественной речи известен в искусстве достаточно широко. Можно вспомнить многочисленные возвращения однотипных орнаментов в архитектуре, периодически повторяющиеся, умноженные „хореомотивы“ в танце, развивающиеся подобно лейтмотиву словесно закрепленные элементы текста в литературе, тянущиеся бесконечной линией панорамы пейзажа в живописных картинах-свитках и т. п. Все подобные явления высвечивают особую грань музыкальности в […]

Статията изследва повторението като смислов компонент на художествената структура. Авторът отбелязва проблемните аспекти в тълкуването на дадения принцип в музикознанието, посочвайки противоречието между информационните свойства на повторението и динамиката на разгръщане на художествената структура във времето. Във връзка с това в статията основно внимание се отделя на психологическия компонент на възприятието на музика, използваща точното […]

Този текст е част от дисертационния труд на автора със заглавие “Методически практики в обучението по компютърен нотопис и приложна оркестрация”, защитен през 2016 в СУ “Св. Климент Охридски”. Дигитализация. С навлизането на дигиталните похвати в книгоиздаването и чрез масовизацията на компютърните технологии в десетилетията след Втората световна война до края на XX век се […]

Реверберацията представлява множество смесени звукови изображения, предизвикани от отражения на звука при разпространение в затворено пространство. Това са отражения от таван, под, стени и други повърхности, които не поглъщат изцяло звука. Реверберацията се получава естествено в повечето затворени помещения (например концертни зали) и е толкова по-голяма, колкото са по-твърди граничните повърхности. Фиг. 1. Структура на […]

Хелмут Лахенман е възприеман като ексцентричен законодател в музикалния език в края на ХХ и началото на ХХІ век. Остро дискусионна е гледната му точка в търсенето на изход от постмодерната ситуация. Лахенман се стреми към заостряне и дори преувеличаване на негативния и критически подход към музикалния материал, черпейки вдъхновение от електронното и акустично разпадане […]

Памяти моей жены Любови, посвящается. Автор благодарит чутких работников Читального зала музыки и театра Библиотеки Университета имени И. В. Гёте г. Франкфурта на Майне (Goethe Universität Bibliothek Frankfurt am Main) доктора А. Керстиг-Меулеман, Х. Кнапп и Б. Клейн за помощь в поиске и предоставлении необходимых материалов. Музыкальная палитра Европы XVII–XVIII веков украшена ярчайшими находками и […]

В статията се разглежда „съдбата“ на менуета, чието значение за музикалното изкуство е неоспоримо – не само в своето време, но и по-нататък. Схематично нещата изглеждат така: менуетът става любимец на Версай в епохата на Краля Слънце. Но за историята на европейската музика главно негово достойнство се оказва не близостта до културата на силните на […]

В полето на текстово-музикалните жанрови форми романсът е музикалният вид, който на структурно и образно-драматургично равнище най-плътно и гъвкаво се адаптира към особеностите на поетичния текст. Навлизайки в музиката от В полето на текстово-музикалните жанрови форми романсът е музикалният вид, който на структурно и образно-драматургично равнище най-плътно и гъвкаво се адаптира към особеностите на поетичния […]

В статията се проследяват процесите на формиране на нови стиловообразуващи тенденции в богослужебното пеене на Руската православна църква през ХV – ХVІI век. За обект на анализ са избрани двата най-показателни музикалнохудожествени феномена: демествения и големия знаменен разпев. И единият, и другият се разглеждат в контекста на такива явления и свързаните с тях понятия, като […]

Начиная с середины ХIV столетия и в продолжение следующих трёх столетий древнерусская художественная культура претерпевала существенные изменения, сопряжённые, главным образом, с преобразованием её стилевого облика. Начало этого движения принято  рассматривать в рамках понятия „русское Предвозрождение“, а завершающий этап (вторая половина ХVII – первая треть ХVIII в.) обозначать понятием „Переходный период“ 1Культурой переходного периода принято называть […]