От гледна точка на музикалните инструменти от семейството на цигулката, в края на XVIII и началото на XIX век е достигнат таванът на възможностите им, дефиниран от конструкционните им особености и от използваните аксесоари. Липсата на информация за принципите, по които са създадени, прекалено затвореният тип на развитие и неподдържането на професионална обратна връзка с музикантите, поставят еволюцията на струнните инструменти пред много сериозна трудност. В края на XVIII век настъпват известни промени в използваните грифове, магарета, струнници и лъкове за виолончели. Тези козметични промени не рефлектират върху изпълнителите в степен да променят неблагоприятната среда за напредък на виолончеловото изпълнителско изкуство.

След задълбочен анализ на виолончеловото изпълнителско изкуство доказвам, че има голямо разминаване между общоприетите твърдения за достигнатото ниво на изпълнителите от барока и класицизма и реалните възможности на музикантите. Отделно при виолончелистите има неточности в датирането на етапите на развитие, които достигат до век закъснение. Тези грешки и неверни датировки на развитието не се отчитат от теоретиците, защото погрешно те използват за основа на своите изследвания единствено композициите от епохата и селективно писмените източници от нея.