Хелмут Лахенман е възприеман като ексцентричен законодател в музикалния език в края на ХХ и началото на ХХІ век. Остро дискусионна е гледната му точка в търсенето на изход от постмодерната ситуация. Лахенман се стреми към заостряне и дори преувеличаване на негативния и критически подход към музикалния материал, черпейки вдъхновение от електронното и акустично разпадане […]

Солфежът днес си служи с когнитивно моделиране, синестетични асоциации, с импровизационни и творчески задачи. Той е интегративна дисциплина, обединяваща музикалнослуховата и инструменталната практика (пеене, ритмуване, пеене и свирене, записване и още много други) с елементи на теоретичното и музикалнопсихологическото мислене в съотношението теоретично познание/слухово възприятие.