Хипотези за броя и съдържанието на музикалните произведения на Филип Николай

Част трета

Втора полемична песен на Филип Николай:

So wünsch ich nun eine gute Nacht (Така желая една добра нощ)

 

Песента на Филип Николай, чиято мелодия издирваме в тази студия, е „Така желая една добра нощ“. Текстът се намира в монументалната творба на Николай от 1598 – 1599, FreudenSpiegel des ewigen Lebens („Огледалото на радостите на вечния живот“), в глава 15, III раздел[1], стр. 429, след известните песни на Николай Как хубаво свети зорницата и Събудете се, гласът ни вика. Следвайки Л. Курце[2] в неговата работа за Николай, ние сме въвлечени в задочен спор между него и Винтерфелд[3] по въпросa за евентуалния светски първоизточник, както и за произхода и времето на възникване на песента.

 

So wünsch ich nun eine gute Nacht: текст и съдържание; сходен светски вариант; доводи за и против възможни взаимовръзки.

 

Още от встъпителните думи под заглавието: Прощална благодарност към света на една душа, която се стреми към небето, поставена по 42-ти псалом на Давид, в тона на (Im thon, по мелодията на): Така ѝ желая добра нощ, самият Николай пределно ясно насочва читателя към съществуването на вернакуларен текст, започващ със сходни думи; ето първите строфи на двете произведения, взети от книгата на Винтерфелдт[4]:

 

So wünsch ich nun eine gute Nacht                 So wünsch ich ihr eine gute Nacht       

(текст на Николай)                              (светска песен)

 

So wünsch ich nun ein’ gute Nacht                  So wünsch ich ihr ein’ gute Nacht

Der Welt und laß sie fahren                             Zu hunderttausend Stunden

Ob sie mir gleich viel Jammer macht               So ich ihr Lieb’ erst recht betracht,

Gott will mich wohl bewahren                        Ist all mein Leid verschwunden

Ich meint’ die Welt wär’ eitel Gоld                   Wenn ich sie sеhe, erfeut sie mich

Befind’ es nun viel anders;                              Hat mir mein Herz besessen.

Drum ich in meinem Herzen brenn

Und kann ihr nicht vergessen.

 

Така аз ти желая добра нощ.                          Така аз ѝ желая добра нощ

Свят, върви си,                                                За сто хиляди часа

причиняваш ми много страдания;                  едва сега размислях за нейната любов

Бог ще ме опази.                                             И цялото мое страдание изчезна.

Аз мислех, че светът е суетно злато               Когато я видя, се радвам

но сега го намирам различен.                        Тя е обладала моето сърце

Затова пламтя в моето сърце

И не мога да я забравя.

 

Вторият куплет създава аналогия между жадния елен, обграден от змии и викащ за свежа вода, с жадния за Бога автор; той също се бои от старата змия, дявола.

В третия куплет той копнее за рая, където християни, облечени в слънца, съзерцават лика на Бог. Четвъртият куплет е пълен с болка – душа, просната в душата на плача и подигравана от неверни пълчища. Петият куплет отново има отношение към псалом 42 с въпроса: „Къде остана твоят Бог?“. Шестият куплет отново е обърнат към небето и залата на радостите, изпълнена с ангели около трона Му. Седми и осми куплет говорят за рядката „билка търпение“ и за необходимостта да се борим срещу скръбта и обидите. Деветият куплет е за Божия гняв, изобразен като бучащи вълни на потоп. В десетия куплет Николай се оплаква от умората на света, която го кара да плаче непрестанно. Единадесетият куплет съдържа последния образ от псалом 42 – умъртвения крак, и отново високомерния въпрос на враговете: „Къде е твоят Исус Христос?“

Последният куплет призовава към търпение срещу „краставите жаби“, от които Емануел (Христос) ще изтръгне вярващия.

При Николай има анжамбман в думите „Аз желая добра нощ/на света“, а в светската песен няма. Винтерфелт е взел 5-ия стих, както е в сборника на Фрайлингхаузен с финална дума Geld (пари), но в Огледалото[5] е Gold (злато).

При Митлер[6] названието на светската песен, в която присъства същата фраза, е „Прощаване“ – Abschied. Песента завършва с пожелание „Бог да пази честта на всички девици и да ги пази от злите езици“.

Ето някои от доводите на Курце, който приема, че песента е възникнала заедно със Зорницата и Събудете се още във Вилдунген; той е скептичен за произхода ѝ от народна песен, наричайки я като Кунц „Проповед на 42 псалом“.

„Ако наистина е използвана тази народна песен и приемем, че заедно с мелодията Николай се е повлиял и от текста, духовният тон, даден в подзаглавието и в псалома, се губи. Както в 42-ри псалом е дадено чувството за скръб и забавената помощ от Бога, противоположно на това са чувствата, че авторът се уповава на Бога и неговата спасителна помощ; това е осезаема, основна характеристика. И по-специално – в моментите, когато враговете питат: Къде е Бога ти? Също и при Николай тези основни духовни теми се запазват от псалома: за елена – стих 1, за потоците – стих 8, и за ранените крака – стих 11. Това много ясно изпъква… Ако човек вярва, че индивидуалното отношение на поета се изразява чрез думите за злите влечуги, това е начин да се направи метафора за лутеранската църква или дори измамния свят изобщо… тези възгледи почиват само на едно повърхностно отношение към песента, което сега опровергавам. Още по-малко е обоснован възгледът, че това е прощалното писмо към света на поета заради чумата. По-скоро трябва да се приеме, че песента е предизвикана от притеснението и страданията, които враговете калвинисти приготвят за Николай. Тази песен е отражение изцяло на настроението на Скръбната песен[7] – Николай и там се оплаква, че е подгонен от дявола, преживявайки присмех, подигравки и мъчения. Както там въздиша и плаче, така и тук той тъгува заради мъките, причинени от враговете, и скърби заради гнева Божи. Но накрая просветва надежда: „За какво тъгуваш, моя бедна душа… Бог е моята крепост, вик… и ще му благодаря“ (7-ма строфа). Враговете и жабите са калвинистите. Желанието и копнежът да е в рая тук са нещо ново, но не са чужде на настроението на душата на поета.“[8]

Песента „Така ѝ желая добра нощ“ се намира във „Вълшебният рог на момчето“ на Арним и Брентано в три версии – светски вариант, разказващ за краткото време преди раздяла със заглавие Kurze Weile[9], и два духовни – този на Николай и още един, So wünsch ich ihr eingute Nacht, в рубриката Christliche Todesfreude („Християнската радост от смъртта“) на Паул Герхард[10]. Тази едновременна тъга и радост от смъртта (на Исус) се чува в респонзорния речитатив с хор преди заключителния хор на Полагането в гроба от Матеус-Пасион на Бах; и двата са в дорийски до минор: Nun ist der Herr zur Ruhe gebracht/ mein Jesu, gute NachtЙоханес Брамс следва светската версия в късната си песен без опус под същото заглавие (WoO 33).

При съпоставката на духовната и светската песен даже при бегъл поглед се забелязва, че Николаевият текст е по-кратък от другия с две изречения. Винтерфелт обяснява [11]:

„Това отклонение от иначе обичайното съответствие на мащаба е дало най-напред повод да се повтарят последните два стиха, за да може да се приспособи към мелодията, но след това [явно в началото на 18 в.] да се измисли една нова мелодия, с която ние намираме песента във т. нар. Фрайлингхаузенова Духовита песенна книга“. Тази бележита творба, както и твърдението на Винтерфелт, ще бъдат обсъдени в края на настоящата работа. Гравюрата, най-вероятно продавана на отделни листове, е показателна за начина, по който са се разпространявали и песните на Николай. Тя илюстрира една поредна „издънка“ на песента, отново в светски дух – „Желая ти добро време“ вм. „добра нощ“ – с различия в текста и отново „Im Thon“ на мелодията, по която се е пеела и Николаевата песен „So wünsch ich jr ein’ gute Nacht“[12].

Откриваме мелодия върху този вариант на текста в обемния сборник от около 1750 г. Хармонично песенно съкровище на Йохан Балтазар Кьониг[13], от чието заглавие става ясно, че са включени „въдворени в Германия стари и нови напеви с модерен генералбас“.

Мелодия номер 1: Винтерфелдовата версия на народна песен


Мелодията, която Курце прилага в своята книга, изглежда така:

Ако се приеме, че бемолът на четвъртата линия е си бемол, първата нота ще е сол, а ключът трябва да е до-сопранов, а не мецосопранов. Четвъртината пауза е хоризонтално поставена. Пропуснат е ключът на втората линия. Тогава песента на практика е в сол минор, но ми бемол не е използван в арматурата, т. е това е сол дорийски, съвсем в духа на времето. Ми бемол е прибавен в такт седми; в такт шести (след друга хоризонтална четвъртина пауза) последната нота е подразбираща се натурална шеста степен. Времевите трайности са модерни, с изключение на последната нота брева, която пък не се вмества в метрума.

Грамотното изписване на мелодията с правилния до-сопранов ключ е дадено при Винтерфелд[14] в т. II, 358:

Вече беше споменато, че Курце и обкръжението му са теолози, етнографи и филолози – а не специалисти в музикалните изкуства, което обяснява значително по-малкото сборници с музикални примери. Тази мелодия може би е модифицираната с цел напасване на текста на Николай, защото думите се вместват идеално; последната дума на всеки ред от поезията се пада на първо време, така че и новото изречение, и музикалните фрази започват от второ време и много сполучливо запазват формата си. Без да се повтори втората част на мелодията, текстът на секуларната песен няма музикално продължение.

 

Мелодия номер 2 – на Нойзидлер

 

Оказва се, че част от репертоара на Ханс Нойзидлер е била пиесата „So wünsch ich ihr ein gute Nacht“, записана през 1536 г. Нито ритмичните модели, нито мелодичната линия не изглеждат да са свързани по някакъв начин с мелодията на Курце по Винтерфелт (мелодия номер 1). Освен това хармоничните решения, една непрестанна игра между до минор и сол минор с отклонения към ми бемол мажор, както и смяната на метрума от 4/4 на 3/4 в последната част, наподобяват по-скоро солистична пиеса, отколкото народна песен. Мелодията, макар и да съдържа мотиви, подобни един на друг, не се характеризира с ясна и натрапчива напевност; броят на сричките в текста не се променя, което би оправдало смяната към тривременност в края на пиесата. Вероятно в този случай Нойзидлер демонстрира технически и композиционни умения, а не функционален, достоверен акомпанимент на песента. Но все пак за съвременник, познаващ определената мелодия, началните тактове може би биха подсказали, че лютнистът представя песента „So wünsch ich ihr ein’ gute Nacht“.

Eто оригинала[15], както и няколко такта от транскрипцията д-р Явор Генов.

Звукозаписната компания Christophorus е издала компактдиск през 1996 на група за ранна музика I Ciarlatani, озаглавен „Renaissance Мusic at the Court in Heidelberg“[16]. Този диск съдържа две песни: So wünsch ich jr ein gute nacht на Jobst vom Brandt и So wünsch ich ihr ein gute nacht на Elias Mertel. Както ще стане ясно, мелодията е една и съща.

 

Мелодия номер 3: So wünsch ich jr ein gute nacht на Jobst vom Brandt[17], едноименната обработка на Leonard Lechner (1577), и So wünsch ich ihr ein gute nacht на Elias Mertel

 

Песента на Брандт (началните тактове с двойната имитация)

Пиесата на Йобст фом Брандт[18] е изпълнена с акомпанимент на струнен инструмент и употреба на мъжки гласове. Забелязва се теноров дискант, който непрестанно поддържа мелодията, докато другите гласове се включват по средата на всяка фраза.

 

So wunsch ich ihr ein gute Nacht на Leonard Lechner[19]

 

Датите на Леонард Лехнер са много близки до тези на Филип Николай: роден е през 1553 и е починал през 1606. Индикация за родната му местност е прозвището „Алтезинус“, под което се подразбира района Етщал – Адижската долина в южен Тирол (днешна Италия). До около 1570 е бил хорист в Баварският хор на Ландшут, където има сведения, че е учил под ръководството на Орландо ди Ласо. Кариерата му в по-късни години го отвежда в Нюрнберг (1575 – 1579), той е приел поста капелмайстор при Фридрих I през 1584, в Хечинген, Тюбинген и Щутгарт, градове в кралство Вюртенберг. В Хечинген дрязги с принца довеждат до изгнание в Тюбинген, където той е покровителстван от Лудвиг фон Вюртенберг. За кратко е бил тенор в дворцовия ансамбъл на херцога на Щутгарт; поста на капелмайстор тук му е предложен след смъртта на предишния капелмайстор през 1594, когато Лехнер е бил вече неизлечимо болен. До края на живота си той бил много известен и почитан[20].

Обработката на Лехнер е три пъти по-дълга от тази на Брандт; макар че мелодията е ясно различима, долавя се намерението на композитора към удължаване и колориране на фразите. Като сравним с тенора на Бранд, лесно е да разпознаем по-обиграния вариант. Характерно е също, че нито един от гласовете на Лехнер не играе ролята на кантус фирмус – това е цялостно имитирана форма – Durchimitation). Басът, който като че ли е най-малко украсен, влиза пръв и започва имитационния процес. Изглежда така:

Специална благодарност за достъпа до този материал изказвам на служителките на музикалната библиотека към Американския университет във Вашингтон Нобуе Матсуока, Аманда Стеадман и тяхните колеги.

 

So wünsch ich ihr ein gute nacht на Elias Mertel

 

Елиас Мертел е роден през 1561 и е починал на 21 юли 1626 г. Кариерата му съдържа пост при курфюрста на Пфалц до 1595, след това служби в Хайделберг и Страсбург, където е бил много търсен заради виртуозността си; заемал е и пост на ковчежник. Въпреки че е събрал многобройни опуси, те не са подписани; контрастът между тях и няколко доказано негови произведения, отличаващи се с паралелни линии, непълни хармонии и имитации, довежда до мисълта, че нито една от книгите с табулатури не са негови[21]. Известен е с сборниците „Hortus musicalis novus“, „Le Jeune“ и множество „Präludien“.

Това е една проста мелодия, с ясен ритмически строеж, хомофонна хармония, изпълнена на лютня и третирана като тема и вариация. Ето факсимиле на табулатурата, намиращо се в сборник на лютнева музика на Леополд Фурман от 1615г:

И ето малка част за тези от нас, които не са обиграни в четенето на табулатури:

При сравнение с теноровата партия от Брандт намираме, че хармоничната структура е спазена дословно. Контрапунктиращи гласове, даже когато влизат първи, често са с трайности половина нота, следвана от две четвъртини; това може да доведе до погрешно очакване, че самата песен започва с този ритъм. Пиесата на Мeртел, а и тенорът на Брандт обаче започват с пет четвъртини поред, следвани от половина (падаща се на разпятото gute)индикация за това (заедно с хармоничния анализ), че правилно разглеждаме тенора на Брандт като най-достоверния модел на тази мелодия, достъпен за нас.

Транскрипцията отново е извършена от д-р Генов, за което му изказваме благодарност.

 

Други мелодии, които са използвани към текста So wünsch ich ihr ein gute Nacht след времето на Николай:

Geistreiches Gesangbuch (1670 – 1739) на Johann Anastasius Freylinghausen[22]

 

Даян Мари Макмълен, музиколог, защитилa теза по Фрайлингхаузен в Мичиганския университет, дава обяснение относно този сборник в синопсиса към работата си:

„Най-важните и влиятелни лутерански песенници, публикуван в Германия по времето на Й. С. Бах, са двата, редактирани от Йохан Анастасиус Фрайлингхаузен: Духовита книжка с песни (Geistreiches Gesangbuch), 1704, и Нова духовита книжка с песни (Neues Geistreiches Gesangbuch (1714). Първият е бил особено търсен, поради което се е налагало преиздаване на всеки две години до 1730 г. (…) Второто издание (1705) на първия песенник съдържа обемна добавка, която се намира във всички следващи издания. Цялостно, това издание съдържа 785 химнови текста, 194 с мелодии към тях и цифрован бас. Около три четвърти от тези мелодии датират от началото на 18 век; останалите представляват широк спектър от лутеранска химнология, някои датиращи от началото на Реформацията“[23].

Ако приемем позицията на Винтерфелт, чрез тази изчерпателна публикация и коментарии получаваме потвърждение на думите му за споменавания от него документ: действително, Geistreiches Gesangbuch съдържа и произведения от началото на 18 век (това би била мелодията, която е композирана с цел по-добро напасване на думите на Николай и избягване на повторението на последните два реда), и мелодии от времето на Реформацията, каквато би била музиката към светската песен So wünsch ich ihr eingute Nacht, която мелодия Николай е имал предвид, пишейки ламента си. По пътя на тези разсъждения изглежда, че не само до началото на 18 век думите на Николай са се изживявали и осмисляли от композитори и певци; песента е съществувала и извън страниците на Огледалото, което се доказва от наличието ѝ във Вълшебния рог на момчето. Композирането на нова мелодия би имало няколко следствия: 1. Песента би излязла извън намеренията и познанието на отдавна починалия автор на думите, Николай. 2. Песента би се превърнала в изцяло оригинална композиция, а не contrafactum на народна творба, и 3. Песента в нейния духовен вариант би, но и наистина е стимулирала нови песни като тази на Паул Герхард и много по-късно Брамс, но дали „новата мелодия“ по Винтерфелд допринася за това, остава неизвестно.

От друга страна, има вероятност също мелодията да не е изцяло променена, а само модифицирана с цел да се вмести Николаевият текст по-добре.

 

Други предполагаеми мелодии в сборника на Фрайлингхаузен, използвани към So wünsch ich nun ein‘ gute Nacht на Николай

 

Oт тези нови издания на Фрайлингхаузен с обширни коментари и бележки се вижда, че определена мелодия към разглеждания духовен текст липсва. Интересна подробност може да бъде видяна в изданието от 1771: текстът на Sо wünsch ich jr е даден наред с популярната Was Gott tut, das ist wohl getan (S. 339), по която Бах пише своята църковна кантата (BWV100)[24].

Изданието на Фрайлингхаузен съобщава, че строфите могат да се пеят по две мелодии: Mensch! Was suchst du in der Nacht („O човек, що дириш в нощта на този свят“), цитирано по изданието от 1771, с. 513:

и Ach! Was soll ich Sünder machen („Ах, какво да сторя аз, грешникът“ от 1635) на Йохан Фитнер (1618 –1678), цитирано по същото издание, с. 1040.

Втората мелодия е известна и от творчеството Й. С. Бах, тя е тема на вариации в едноименната партита за орган (BWV 770) и четиригласeн хорал (BVW 259).

И двете мелодии са съчинени след времето на Николаевия живот.

Мюлман като редактор на Огледалото (с. 383) ни дава сведения за още подобни предположения – че към този текст е било възможно да се използва и мелодията „Machs mit mir, Gott, nach deiner Güt“ („Прави с мен, Боже, според Твоята доброта“)[25]. Aвторството е на Йохан Херман Шайн и е датирана 1628 г.  Друга догадка представя Курце – той е намерил доводи в „Съкровищница от песни“ от Кнап[26], че една светска песен е повлияна от Николай; да напомним отново – под „песен“ се има предвид текст.

 

„Песенната съкровищница“ на Кьониг

 

„Песенната съкровищница“ на Йоханес Кьониг, отново разпространена по времето на Й. С. Бах, се оказва наистина съкровище от мелодии върху So wünsch ich eingute Nacht. Включени са шест различни напева, а седмият, който цитирахме, е с пожеланието за „добро време“[27]. Повечето попадат под рубриката „За смъртта и умирането“, в духа на Todesfreude в пасионите на Бах. Третата мелодия точно съответства на цитираната от Винтерфелд (№ 1), а шестата мелодия съотвества на материала на пиесите на Брандт, Лехнер и Мертел (мелодия № 3).

Тук любопитното е, че в другите намираме мотиви от познати мелодии, напр. първата напомня Herzlich tut mich verlangen, втората – обаче в мажор, Wer nun den lieben Gott läßt walten.

 

Песента So wünsch ich ihr ein gute Nacht: разглеждане на събраните данни по критерий от географско, хронологично и мелодийно-текстово естество

 

  Си

м

в

о

л

Район, държава или град Години на издаване или период на композиция Текстова съвместимост с мелодиятa
Йобст фом Брандт В Области Пфалц и Вюртенберг:

Хайделберг, Валдзасен

Между ~1540 – 1570 Версията на Брандт е толкова мелизматична, че не би било трудно да се нагоди Николаевият стих към музиката чрез повторение на последните редове, както е убеден Винтерфелт.
Eлиас Мертел М Области Пфалц и Вюртенберг:

Хайделберг, Страсбург

Между ~1580 – 1615 Както при Лехнер напасване на текста на Николай към тази ясна мелодия не е проблематично. И началото, и кратките фрази съвпадат добре (макар че след знака на повторение се повтаря отново началната тема; също няма нота за думата „Geld“) с приятен, ненатрапчив пулс, тъй като не се натъкваме на срички на всяка нота.
Леонард Лекхнер L Роден в южен Тирол (днешна Италия)

Области Вюртенберг и Бавария:

Ландcхут, Хехинген, Тюбинген, Щутгарт

Между ~1570 – 1606 Текстът на народната песен, даден тук, би могъл да се замени с този на Николай до момента, в който духовната строфа свършва. Лехнер обаче е очевидно много по-заинтересуван от контрапунктичните си линии, така че думите и фразите така или иначе се дублират.
Нойзидлер N Области Вюртенберг и Бавария:

Нюрнберг, Страсбург

Между ~1530 – 1563 До третият такт връзката между текст и музика започва да се губи. Ритмични мотиви на началната фраза се различават, но кратки фрази (които биха кореспондирали с последните редове на куплета), не се намират. Текстът не оправдава и смяната на метрума в края.
Винтерфелт   Не се дава Народна (16 век) Приложената мелодия съвпада толкова идеално към текста на Николай, че може би това е „специално модифицираната мелодия“, която Винтерфелт твърди, че е сътворена в 17 век. Ямбичното започване от 2-ро време на всяка фраза позволява да се наблегне по-важното „wünsch“ и „Welt“, на относително силните 3-ти времена, като се оставят по-незначителните срички на слаби времена. Важните думи в краищата са акцентирани с половини ноти и стихът се вмества без остатък. Също така, това е единствената версия, която много добре спомага за Николаевия enjambement.

 

*Стихотворението е със следният строеж:

 

_ _ _ _ _ _ _ _

_ _/ _ _ _ _ _ ;

 

– – – – – – – –

– – – – – – –.

 

– –: – –

– – – –/

– – – – – – –.

 

В заключение може да се каже, че въпреки че в студията е събрано голямо количество материал, темата за тези две песни все още изобилства с въпросителни. Тя е един опит за разсъждение за поетичното и музикалното, за светското и духовното, за аристократичното и профанното, което дава основата на голямата хорална традиция нa Германия в епохата на Филип Николай.

 

 

 

[1] Nicolai, Philipp. Freudenspiegel des ewigen Lebens. Aufs neue vorgehalten von Gustav Mühlmann. Verlag von Richard Mühlmann, 1854. Дигитализирано от Гугъл: https://books.google.de/books?id=xlRUAAAAcAAJ&pg=PA384&dq=freudenspiegel+nicolai+jeremia&hl=de&sa=X&ved=0ahUKEwjdh5jUmOzKAhVGVD4KHTC5DWIQ6AEIHzAA#v=onepage&q=freudenspiegel%20nicolai%20jeremia&f=false

Оригиналното издание от 1599 също е дигитализирано и се намира чрез този линк: http://reader.digitale-sammlungen.de/de/fs1/object/display/bsb10982449_00427.html?zoom=0.8500000000000003

[2] Curtze, Ludvig Friedrich Christian. D. Philipp Nicolai’s Leben und Lieder, Nach den Quellen. Halle, Verlag von J. Fride, 1859. S. 142. Достъпно чрез: http://reader.digitale-sammlungen.de/de/fs1/object/display/bsb10065451_00005.html

[3] Карл фон Винтерфелд (1784 – 1852) е автор на монументалната колекция Евангелските църковни напеви от 16, 17 и 18 век в три тома, преиздавани многократно. Той е бил съдия и е заемал важни постове, но явно страстта му е била  музиката, тъй като е съосновател на Бахово общество и се е занимавал с класификация на църковни напеви. Той е един от откривателите на Хайнрих Шюц. Още в 1812 г. е пътувал до Италия за да събира ранна музика, така че се смята за един от откривателите и на стара италианска музика. Има изследвания за Джовани Габриели, Палестрина и историята на musica sacra (по Allgemeine deutsche Biographie, http://daten.digitale-sammlungen.de/bsb00008401/images/index.html?seite=492).

Winterfeldt, Carl von. Evangelische Kirchengesänge des 16ten, 17ten und 18ten Jahrhunderts. Abgedruckt aus dem Werke: Der evangelische Kirchengesang und sein Verhältniss zur Kunst des Tonsatzes (in drei Teilen). Leipzig, Breitkopf und Härtel, 1845.  Светската песен се намира в следващия вариант:  „So wünsch ich mir zu guter Nacht“: I, 429, II, 366.

[4] Winterfeldt, S. 429.

[5] Freudenspiegel, S. 381.

[6] Mittler, Franz Ludwig.  Deutsche Volkslieder, Sammlung von. Frankfurt am Main, zweite Ausgabe, 1865, N 13, S. 16.

[7] Вж. Наумова, Мила. Хипотези за броя и съдържанието на музикалните произведения  на Филип Николай. Част втора. – В: Алманах на НМА 2016, № 8, с. 303.

[8] Curtze, S. 142.

[9] Arnim, Ludwig Achim, Clemens Brentano. Knaben Wunderhorn. Berlin, Deutsches Verlaghaus Bong, 1806. Band I, Kap. 54. Достъпно чрез: http://gutenberg.spiegel.de/buch/des-knaben-wunderhorn-i-band-2385/54

Трите тома на Арним и Брентано излизат от 1806 до 1808 г. във вид на текстове; през 1810 е публикуван IV том с участието на братята Грим с анонимни мелодии към 24 текста; сборниците от последната четвърт на XVIII в., от които мелодиите са взети, са идентифицирани: след 100 години забрава 14 от тези песни са прозвучали в концерт в къщата на братя Грим в Хаус-Щайнау на 28. X. 2012, следва и CD през 2014 с Джулиен Прегардиен, Джени Карлщет и Wunderhorn-Ensemble; вж. афиш, програма, биографии на участниците и текстове на програмата чрез следния линк:  http://www.steinau.eu/showstatattachment.php?unid=2438

[10] Ibid., II. Band, Kap. 187.

[11] Curtze, S. 143. Също във Winterfeldt I, 78, където се съобщава, че светската песен се намира като текст и мелодия под N 130; началният фрагмент е от „Една свежа песничка“ на Г. Форстер.

[12] В този вариант песента беше открита при: Weller, Emil von. Аnnalen der poetischen Nationalliteratur der Deutschen im XVI. und XVII. Jahrhundert, nach den Quellen bearbeitet. Freiburg im Brisgau, Herder’sche Verlagshandlung, 1864, S. 539. Достъпно чрез: https://books.google.bg/books?id=XBgTAAAAYAAJ&pg=PA539&dq=Ein+sch%C3%B6n+new+lied/So+w%C3%BCnsch+ich+ihr+ein+gute+Zeit+annalen&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjKxcHJp5XcAhVBUlAKHWrzCwYQ6AEIKTAA#v=onepage&q=michael%20manger&f=false

Името на печатаря е Михаел Мангер, чиято продукция се изследва в серията Lingua Historica Germanica.  Вж. напр. Behr, Martin. Buchdruck und Sprachwandel. Schreibsprachliche und textstrukturelle Varianz in in der “Melusine“ des Thüring von Ringoltingen (1473/74-1692/93).  De Gruyter, 2014, S. 177-180, чрез: https://www.degruyter.com/view/product/221867

[13] König, Johann Baltazar. Harmonischer Lieder-Schatz : oder Allgemeines Evangelisches Choral-Buch, Welches die Melodien aller in Deutschland eingeführten – sowohl deutschen als französischen alten und neuen Kirchen-Gesänge, wie auch derer Hundert und Funffzig Psalmen Davids, in sich hält; Anbey durch eine besondere Verfassung dergestalt eingerichtet ist, daß man die wegen ihrer neuen Vers-Arten bisher nicht einzuführen gewesene geistreiche Lieder nunmehro ebenfals singen – und durch einen leichten und modernen General-Baß mit der Orgel oder Clavier accompagniren kan. Franckfurt am Mayn | Erscheinungsjahr: [ca. 1750] | Verlag: Selbstverlag  

[14] Winterfeldt, ср. с бел. 3, т. II, 358. Curtze, S. 144.

[15] Neusidler, Hans. Ein Newgeordent Kuenstlich Lautenbuch/ Jn Zwen Theyl Getheylt. Der Erst Fuer Die Anfahenden Schuler/ Die Aus Rechter Kunst Vnd Grundt Nach Der Tabulatur/ Sich One Einichen Meyster Darin Zuueben Haben … Jm Andern Theyl Sein Begriffen/ Vil Außerleßner Kunstreicher Stuck/ Von Fantaseyen/ Preambeln/ Psalmen Vnd Muteten/ Die Von Den Hochberuembten Vñ Besten Organisten … Gemacht Vnd Colorirt/ Fuer Die Geuebten Vnd Erfarnen Diser Kunst/ Auff Die Lauten Dargeben. Dergleichen Vormals Nie Im Truck/ Aber Yetzo Durch Mich Hansen Newsidler Lutinisten Vnd Buerger Zu Nuernberg/ Offenlich Außgangen. Nürnberg, Johann Petreius, 1536, S. 99 – 100. Дигитализирано от http://stimmbuecher.digitale-sammlungen.de/view?id=bsb00041542

[16] Намира се на страница на Presto Classical: https://www.prestoclassical.co.uk/classical/products/8013884–renaissance-music-at-the-court-in-heidelberg-i-ciarlatani

[17] Йобст фон или фом Брандт е бил благородник от фамилията Брандт, роден на 28 октомври 1517 във Валдерсхоф. Учил е при Лоренц Лемлин след 1530 в Хайделберг, но след като е завършил музикалното си обучение е работил като администратор. През 1548 г. е кмет на Валдсасен, Горен Паламит (Оберпфалц) и администратор на тамошния манастир, както и възпитател в Либенщайн  при Тиршенройт. В музикалната сфера той е съчинявал в стила на песните на Зенфл. Повече от 60 негови песни фигурират в Форстеровият Frischen teutschen Liedlein. Той, Лемлин, Отмайер и Форстер образуват т. нар. група „хайделбергианци“ Брандт е майстор на петгласния контрапункт, както се вижда от примера. Той също е композирал сакрални песни; посмъртно е издадена колекция от негови псалми. Починал е на 22 януари 1570. (Биография по Ханс Албрехт, достъпно чрез: https://www.deutsche-biographie.de/gnd118770284.html#ndbcontent

[18]Намира се в колекцията на Георг Форстер „Пресни немски песнички“ в 5 тома:

Forster, Georg, Kurk Gudewill, Horst Brunner. Frische teutsche Liedlein (1539 – 1556): dritter Teil (1549). Wolfenbüttel: Möseler Verlag, 1976. Намерена в Католическия университет на Америка във Вашингтон, окръг Колумбия.

[19] Тази песен е намерена в музикалната библиотека на Американския университет, Кантцен център. Lechner, Leonhard. Neue deutsche weltliche Lieder (1577). Für Gemischten Chor. Kassel: Barenreiter, 1954.

[20] Вж. биография на Лехнер в МGG online от Клаус Арингер. Частичен достъп чрез: https://www.mgg-online.com/article?id=mgg07926&v=1.0&rs=mgg07926

[21] Тази крaткa биография е по Кийт Джонсън, уеб страница: All Music. http://www.allmusic.com/artist/elias-mertel-mn0001651012

[22] Freylinghausen, Johann Anastasii. Geistreiches Gesangbuch. Halle, im Verlag des Waisenhauses, 1771. Заглавието обяснява, че песните са взети „от всякъде“ и подредени по рубрики. С червени букви се отбелязва наличието на нотен текст. Достъпно чрез: https://books.google.bg/books?id=e35WAAAAcAAJ&pg=PT23&lpg=PT23&dq=mensch,+was+suchst+du+in+der+nacht&source=bl&ots=AbZ9YHjDjj&sig=hsEQT9Io2sOSSdDXULz3XEi4PrU&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjlg56a_5ncAhUIb1AKHZNfCmAQ6AEIQzAF#v=onepage&q=mensch%2C%20was%20suchst%20du%20in%20der%20nacht&f=false. Посетен на 11. 6. 2018.

[23] Д-р  Dianne Marie McMullen явно е подбудила достатъчно интерес към Geistreiches Gesangbuch и Neues Geistreiches Gesangbuch, за да се постигне издаване на двата сборника през 2009 от Tübingen: Niemeyer. Наред с Johann, Anastasius Freylinghausen и Wolfgang Miersemann, McMullen е редактор. Дисертационна работа: MacMullen, Dianne M. The “geistreiches Gesangbuch” of Johann Anastasius Freylinghausen (16701739): A German Pietist Hymnal; (volumes I and II). Ann Arbor, Michigan, University of Michigan, 1987.

[24] Подробно разглеждах новото издание от 2009 г. в Library of Congress, a издания от XVIII в., между които и цитираното в бел. 13, са достъпни online.

[25] По Курце, 144. Намираме мелодията в съвременното издание на Evangelisches Kirchengesangbuch, Evangelische Verlagsanstalt,  Berlin, 1969 под номер 321 (без стр.)

[26] Knapp, Albert. Evangelischer Liederschatz für Kirche, Schule und Haus: eine Sammlung geistlicher Lieder aus allen christlichen Jahrhunderten. Stuttgart, Cotta, 1891. С.1183, N 2 768. Curtze, 145.

[27] Примерите са на страници 440-442  в оригиналната книга König, Johann Baltazar. Harmonischer Lieder-Schatz : oder Allgemeines Evangelisches Choral-Buch,  Franckfurt am Mayn | Erscheinungsjahr: [ca. 1750] | Verlag: Selbstverlag,