„Практически курс по цифрован бас“ от Атанас Атанасов – принос към изучаването на творческата и изпълнителската практика на бароковата епоха

Реализираният по проект на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ „Практически курс по цифрован бас“ от Атанас Атанасов[1] е предназначен за усвояване на бароковата творческа и изпълнителска техника за нотиране, разчитане и интерпретация на basso cоntinuo. Няколко обстоятелства ми дават основание да определя пратическия курс на проф. Атанас Атанасов като значим принос за българската музикална теория и педагогика. Преди всичко, както и самият автор подчертава в своите „Встъпителни бележки“, на български език съществуват „оскъдни материали“ по въпроса. Ще изтъкна и споменаваната от мен по други поводи ситуация: знанието за строгия и свободния полифоничен стил и за „класическото“ акордово музикално мислене е силно уплътнено в българската образователна традиция, но онзи етап от бароковата музика, свързан с утвърждаването на хомофонното тонално мислене от 17. и първата половина на 18. век, сякаш е „прескочен“ в обучението, което лишава изпълнители и теоретици от толкова необходимите компетентности и умения. В този смисъл плодотворните усилия на проф. Атанас Атанасов, инспирирани от работата със студенти от специалности „Орган“ и „Чембало“ и от вниманието на млади музиканти от други специалности, са реален успех в запълването на една осезаема празнина. Актуалността на тази теоретико-методическа и практическа разработка се обуславя от нарасналия в световен мащаб, включително и в българската музикална култура, интерес към музиката на Ренесанса и барока.

В първия раздел на „Практически курс по цифрован бас“ авторът поставя като отправна точка „най-старата и точна дефиниция за акомпанимент“ от 1707 г., която принадлежи на Дьо Сен Ламбер и се цитира по ценния за българските музиканти превод на проф. Явор Конов[2]. Така навлизаме в епохата на basso continuo, когато акомпаняторът е трябвало да притежава „необходимата инструментална, а в определени случаи и солидна теоретична подготовка“ (с. 5).

С прецизна методическа последователност проф. Атанас Атанасов въвежда необходимото знание за навлизане в историята и теорията на проблема: преминава през утвърдените на различни езици термини, дава дефиниция на явлението „цифрован бас“ и засяга различни негови аспекти, отнасящи се до инструментариума и интерпретацията.

Забележително е умението на автора да обхваща проблематиката лаконично, достъпно, но впечатляващо точно и изчерпателно. За всеки музикант би било обогатяващо и полезно да прочете разделите „Роля на цифрования бас“ (с. 8 – 10) и „Кратки исторически сведения за зараждането и развитието на цифрования бас“ (с. 12 – 13), които са концентрирани, високо информативни картини на разглежданото явление като художествен феномен и на етапите на неговото зараждане и развитие.

Разделите, които се фокусират конкретно върху теоретико-практическата част на курса, следват ясна методическа система с движение от простото към сложното: тризвучия, четиризвучия, пет-, шест- и седемзвучия, алтеровани тонове, чужди на акордите тонове. Но този неизбежен етап от усвояването на знанията и уменияна за разчитане на цифрования бас е само базисната предпоставка за навлизане в художествените нива на бароковата практика. Голямо постижение на автора е последният „дял“ на неговия труд, в който той разработва методика за изучаването на явления от по-висш порядък: мелодическото обогатяване на басовата партия („Проходящи тонове в басовата партия“), фактурното и теситурно разположение на акомпаниращата партия, орнаментите и фигурациите, както и полифоничните похвати при реализиране на basso continuo. Така Атанас Атанасов довежда обучението до преломния момент, в който вертикалът оживява и се влива в потока на музиката. А това означава съвременният музикант да открие за себе си и дори да възроди духа на бароковата музикантска изява като органично единство на творчество и изпълнителство. Ето и авторското обобщение на резултата от този процес: „Изграждането на такъв вид акомпанираща партия се счита за висше постижение и е показател за високото ниво на изпълнителя, осъществил реализацията на цифрования бас. По такъв начин изпълнителят придава строго индивидуален облик на партията, която изпълнява – тя става уникална и е като запазена марка за този изпълнител“ (с. 46).

Освен теоретичната информация, пратическият курс включва и система от задачи за упражнения, които са разнообразни и същевременно гарантиращи цялостното усвояване на умението за работа с цифрован бас: анализи, разшифроване на цифровия запис в писмен вид и в пряк процес на музициране, транспониране и др. В този вид практическият курс може успешно да се интегрира в работата по хармония, като я обогати с форми, които са близки до бароковата изпълнителска традиция и са насочени към клавирни реализации.

Но уникалността на курса е най-вече в неговата крайна цел – да подготви изпълнителите на клавишни инструменти за концертна дейност при ансамблово музициране на творби от предходните столетия. За разлика от другите теоретико-практически дисциплини, където знанията и сръчностите се придобиват под формата на своеобразен „стилизиран“ образ, тук обучението е прицелено в самата същност на творческо-изпълнителска традиция и в успешната ѝ сценична реализация. Така „автентичният“ метод на обучение, който обвързва зрителните и слуховите възприятия с двигателните инструментални реакции, подчинени на художествена цел, възражда духа и стила на музицирането от времето на барока. В това преди всичко съзирам творческия заряд и педагогическия принос на създадения от проф. Атанас Атанасов практически курс.

[1] Атанасов, Атанас. Практически курс по цифрован бас. София: „Веда Словена – ЖГ“, 2019, 52 с. ISBN 978-954-8846-48-6. Позоваванията в скоби са по това издание.

[2] „Акомпаниментът е Изкуството да се свири Басо-континуо на клавесин или на някакъв друг Инструмент“ – вж. Конов, Явор (анотиран превод). „Принципите на клавесина“ (1702) и „Нов трактат за акомпанимента на клавесин, на орган и на други инструменти“ (1707) на Дьо Сен Ламбер. София: Музикално общество „Васил Стефанов“, 1998, с. 101.