Ново методическо монографично изследване в областта на компютърния нотопис

Монографията на Веселин Караатанасов „Компютърен нотопис с програмата Finale“[1] има важна практико-приложна функция – да отговори на „необходимостта от добавянето на предмета „Компютърен нотопис“ в областта на музикално-образователните програми“ в специалност „Музика“ към Факултета по науки за образованието и изкуствата на СУ „Св. Климент Охридски“ и с помощта на дигиталните технологии и аудио-визуални ресурси, като една от основните насоки на съвременното образование, да създаде нови възможности за „комплексно обучение по музикално теоретичните дисциплини“ и студентите да получат „широк поглед над музикално теоретичните дисциплини с практическа насоченост“. С превръщането на компютърния нотопис в задължителна дисциплина, в „неотменна част от музикалното образование“, обучението в специалност „Музика“ в СУ ще придобие съвременни измерения, съпоставими с установените практики в академичното образование по света. В това виждам основния принос на монографията.

Друго не по-малко съществено достойнство на монографията на В. Караатанасов е „разширяването на методическите модели за усвояване на знания помежду различни музикално практични дисциплини, базирани на обединяващо звено“, каквото за автора е именно компютърният нотопис, като по този начин бъде постигнато „улеснено усвояване на всички дисциплини, залегнали в програмата по музикална теория“ и „практическа реализация на всички умения, необходими взети заедно за изграждането на един завършен музикант и бъдещ квалифициран преподавател“. За целта авторът разработва оригинален систематичен „методически модел на курс за обучение по компютърен нотопис“, представен в 15 теми, групирани в 5 основни раздела (тема I. Въведение, тема II. Въвеждане на нотен текст, теми III. – V. Практически насоки при работата с инструмента „Speedy entry“, теми VI. – XIV. Добавяне на детайли към нотния текст и тема XV. Оформяне на завършващия изглед на партитурата и щимовете), като всички примери в тях са илюстрирани чрез възможностите на програмата Finale. Това по същество е цялостен учебно-методически труд, предназначен за учебник за предвидения в бакалавърската програма на факултета курс по компютърен нотопис и приложна оркестрация с продължителност два семестъра.

От съществено значение е и фактът, че този учебен курс от години е въведен от В. Караатанасов и по негова преценка, която се потвърждава и от интереса на студентите към курса, „е доказано работещ посредством направената апробация през учебната 2014 – 2015 година в действащите магистърски програми „Музикални медийни технологии“ и „Музикални компютърни технологии и тонрежисура“. Проведените от автора на монографията анализи и експерименти като форма на обратна връзка са доказателство за безспорните „практически ползи в посока подпомагане на усвояването на учебния материал по съпътстващите музикално-теоретични дисциплини – солфеж, хармония, инструментознание, оркестрация, музикален анализ и полифония“, които могат да се постигнат с помощта на нотиращите програми и перспективите за „ускорено усвояване на рутинните и новите познания посредством софтуер, който изпълнява тъкмо тази обединяваща функция“.

Цялостните ми впечатления от изследването на В. Караатанасов ми дават основание да твърдя, че основната цел на монографичния труд – „да се изследват възможностите за създаване на интердисциплинарни връзки в обучението по музикално-теоретични предмети посредством усвояването на софтуер, предназначен за компютърен нотопис и притежаващ възможности за просвирване на нотния текст или експортирането му във вид на стандартен MIDI файл формат 0 или 1“ – е изпълнена успешно. Изследването потвърждава хипотезата на автора, формулирана в увода: „Ако при обучението по компютърен нотопис и приложна оркестрация създадем необходимите условия за интердисциплинарно експониране на изучаваната материя в комплекса на музикално-теоретичните дисциплини, ще добием качествено ново отношение към приложението на музикалните компютърни технологии в практиката на музикалния педагог“. С тези свои качества монографията на Веселин Караатанасов „Компютърен нотопис с програмата Finale“ би предизвикала широк интерес – за обучение на ученици от гимназиалния курс в музикалните училища или профилираните паралелки с изучаване на музикално-теоретични дисциплини, за студенти от висшите учебни заведения с теоретична, изпълнителска и педагогическа насоченост, а също така и за креативни натури – оркестратори и аранжори, диригенти и композитори, учители по музика, както и за напреднали и нотно образовани любители на музикалното изкуство.

[1] Разглежданото монографично изследване на В. Караатанасов доразвива идеите на автора от дисертационния му труд „Методически практики в обучението по компютърен нотопис и приложна оркестрация“, защитен в катедра „Музика“ на СУ „Св. Климент Охридски“ през 2016 г.