Научните перспективи в изследването на “Обратната перспектива” в музиката

Монографията на Весела Бояджиева „Древноруската православна партитура като изображение на обратната перспектива“1Бояджиева, Весела. Древноруската православна партитура като изображение на обратната перспектива. София: Си-еМ, 2015 Първо издание. ISBN 978-954-91463-7-0; София: Издателство НМА „Проф. Панчо Владигеров”, 2018, електронна книга, pdf, Второ издание ISBN 978-954-92438-4-0, 166 с. е концептуален труд, приобщил и обединил с идеите си различни равнища на знанието – богословско, литургично, музикалнотеоретично, музикалнопедагогическо.

По думите на авторката „Идеята на метафората обратна перспектива е да предста­ви древноруското многогласие като явление, произлизащо и раз­бираемо единствено в контекста на православното схващане за църковен живот“ (с. 9). Възприемането на обратната перспектива като всеобемащ символ на Преображението се превръща в основание за водещия синтетичен подход, приложен от авторката. Изследването търси „вътрешната логика, отговаряща на древноруското разби­ране за църковномузикален тайнопис и неговите пространствени решения, съответстващи на иконата“ (с. 55). В светлината на тази цел осъщественото сравнително проучване (базирано на разбирането за иконичност през триадата обект метафора схема) постига органичната връзка между иконографски и музикални техники, при което партитурата се осмисля като пространствен отпечатък, от-образ на музикалното протичане.

Весела Бояджиева определено е изследовател, който генерира смели оригинални идеи и при това ги извлича от и ги аргументира със самата музикална материя, мислена в монографията като „обожена материя“. Така се осъществява най-трудният музикалнотеоретичен „ход“: музиката да се разпознае като звуково въплъщение на духовните основания. Тезата за обратната перкспектива в иконописта отдавна е добила популярност и е била прилагана по аналогия спрямо останалите компоненти на литургичния синтез. Но за първи път полифоничната тъкан в древноруското многогласие се интерпретира по същество през концепта обратна перспектива, а иконографските техники оживяват като иманентни звукови координати. Подобен тип вникване в дълбочините на музиката изисква много силна изследователска позиция. Вход към проблема е тълкуването на обратната перспектива като богословска метафора, която отразя­ва същността на църковния живот – обратен на светския. Така се отварят следните възможности: за кръгово пренасяне на символа от един обект в друг, което авторката определя като вътрешноцърковен паралел; за отрицателно сравнение със западната теория и въобще със западноевропейския тип музикално мислене. Първата възможност се тълкува като катафатическо познание, а втората, която дава отговор на въ­проса какво не е православната музика – като апофатическо познание.

В аспекта на музикалната те­ория съществен момент е наблюдението на Весела Бояджиева, че в музиката не е изработен звуков символ на Преоб­ражението в контекста на многогласието. Споделям обобщението на авторката, че неведнъж музикалната проява на дадено явление в изкуството закъснява. В такива случаи музиката не изработва термините, но ги приема лесно, тъй като озвучава вече изградени представи (с. 39). Много често обаче тези озвучени представи се нуждаят от допълнително терминологизиране или от установяване на нов контакт между съществуващите музикални термини и по-общите аксиологични идеи и концептуални нагласи. Именно в тази посока са впечатляващи като резултат изследователските усилия на Весела Бояджиева. Тя активира нови съдържателни вериги, като произвежда „искра“ при съпоставянето на цитати от различни автори, при установяването на връзка между музикални и немузикални концепти, между музикални термини и по-широки мисловни нагласи. Ето няколко примера. През идеята за многоразпевност (йерархично свързани повтарящи се елементи по хоризонтал и вертикал) древноруското многогласие се разглежда като „разпластено” по хоризонтал и вертикал по аналогия с разпластяването в иконите. За специфичния начин на съ-отнасяне на гласовете е въведен нов термин – релативност (свързване на самодостатъчни хоризонтални единици). Целостта се провижда през финалните съзвучия в древноруското многогласие като изява на единната музикална организация. Същевременно финалните съзвучия (кварта, квинта, октава, секунда, по-рядко терца и секста) се аргументират чрез паралел с празничния камбанен тризвон, който „въцърковява” руската подгласна полифония.

Изключително важен принос на монографията е предпоставената от нея перспектива теоретичните систематизации на основните полифонични техники да доведат до практическо усвояване на този стил – съществен влог в обогатяването на учебното съдържание на музикалното обучение у нас.

References   [ + ]

1. Бояджиева, Весела. Древноруската православна партитура като изображение на обратната перспектива. София: Си-еМ, 2015 Първо издание. ISBN 978-954-91463-7-0; София: Издателство НМА „Проф. Панчо Владигеров”, 2018, електронна книга, pdf, Второ издание ISBN 978-954-92438-4-0, 166 с.