Концерт, посветен на Любовта

На 27. 03. т. г. посетих концерта на студентите от класа по „камерно пеене“ на доц. д-р Боряна Ламбрева, проведен в камерната зала на НМА.  Интересът ми бе провокиран от факта, че много от участниците в него са и мои студенти  по „актьорско мойсторство“, а заглавието /„Песни от любов“/  подсказваше, че концертът притежава определена насока на драматургичния замисъл. Познавам работата на Боряна Ламбрева отдавна и знам за нейната склонност да обединява изявите си като изпълнител и педагог около един мотив, за желанието ѝ да търси тематичност и цялостност в своите програми. С тази си идея в последните години тя осъществи със свои студенти серия концерти, в които представи  различни страни от камерно-вокалното творчество през вековете – концерт, посветен на българската солова песен, вечер на песенния цикъл, концерт „Аве Мария“, руски романси и т. н. И този път тя не изневери на себе си, избрала да посвети поредната изява на своите възпитаници на най-великото човешко чувство – Любовта.

Преди да продължа нататък бих искала да направя малко отклонение, отнасящо се до спецификата на камерните концерти. Малката форма изисква от изпълнителя да притежава всестранни интереси и познания  /разбира се – на първо място музикални/, добри технически възможности, богата обща и специална култура, отношение към детайла, към поетичния текст и една особена чувствителност, която да улавя и разбира както най-малкия нюанс в настроенията, така и най-дълбоките пластове на поетичната и музикална същност на творбата. Именно тук е ролята на преподавателя по камерно пеене, който да покаже богатия свят на камерно-вокалната изразност, възможностите за интерпретация, да проследи взаимовръзките между музикален и поетичен текст, да подскаже начините, по които всичко това да намери израз в изпълнението. Освен казаното досега, в камерната форма всичко се случва много бързо – понякога произведение, което трае само няколко минути, може да разкрива същността и смисъла на цял един човешки живот!

 

И именно краткостта на произведенията в един камерен концерт често създава затруднения по отношение на подредбата, организацията и целостта на музикалното събитие. От моята позиция на режисьор в много случаи изпитвам чувство на неувлетвореност, когато продукциите се превръщат чисто и просто в едно редуване на различни музикални номера, още повече когато трайността им не надвишава 2-3 минути. Затова и приятно се изненадах от структурата на този концерт – в сценария си Боряна Ламбрева бе обединила няколко различни подтеми, които се свързваха помежду си, представяйки на слушателите своя поглед и своето разбиране за различните проявления и обекти на любовта, а защо не – и за различните етапи в една любовна връзка: Любов към природата и изкуството,  Любов към любимия човек с различните ѝ състояния и емоции – Привличане, Блаженство, Радост,  Екстаз, Саможертва, Раздяла, Забрава. За да стигне на финала на концерта до Божествената любов. Всеки дял бе илюстриран от група песни, обединени според поетичния си текст и отговарящи на съответната подтема. Съчетани по този интересен начин, в нетипичен порядък прозвучаха произведения на  Антонио Калдара, Шуберт, Моцарт, Георги Златев – Черкин, Андреа Фалкониери, Чайковски, Владигеров, Добри Христов, Хендел, Глук, Хайдн, Димитър Сагаев, Димитър Петков,  Йохан Себастиян Бах. В презентирането на отделните подтеми участваше и студентката Нелли Динева със свои стихове, компилирани от текстовете на всички произведения, съставляващи съответната част. Поднесен по този начин, концертът се превърна в своего рода спектакъл.

Този нов подход към творбите и нестандартният начин на представяне провокира у студентите различен поглед към тях. Изпълненията им бяха проникновени, артистични, лицата – одухотворени, а музикалните фрази се превърнаха в красиво изречени стихове. В много от произведенията се получи сливане между текст и музика, което е от изключително значение, особено в камерния жанр, и въздействието в тези случаи бе много силно. Защото музиката е проводник на идея, красиво превъплащение на смислово послание, а не само производство на красиви тонове.

Партньор на своите студенти като акомпанятор, Боряна Ламбрева беше и тяхна опора, и техен водач, но и музикант, следващ всяка промяна на настроението, всяка интерпретационна свобода или спонтанно хрумване, вдъхновено от творческата искра на момента. Музикант, който чрез силата на своя опит и вдъхновение допринасяше за целостта и въздействието на изпълнението.

Напуснах залата с приятното усещане за пълнота и удовлетворение. И с вяра, че въпреки трудностите на времето ни, работата по възпитанието и „отглеждането“ на нови поколения верни на красотата и изкуството млади хора има смисъл.