Концерт на струнен квартет “Големинов”

На 15.11.2018 г. в Софийска градска художествена галерия се състоя поредният концерт на квартет „Големинов” в състав: Александър Иванов – цигулка, Емил Бошев – цигулка, Огнян Константинов – виола, и Христо Танев – виолончело. Не мога да не отбележа възхищението си от изпълнението на този великолепен ансамбъл. Четиримата инструменталисти са музиканти с доказани качества, име и известност в музикално-изпълнителската практика. Емил Бошев и Огнян Константинов са членове на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, а Христо Танев – концертмайстор на Симфоничния оркестър на БНР.

През 2006 г. начело на състава застава доайенът на квартетната музика в България проф. Димо Димов. Съставът обогатява своя репертоар с повечето произведения на класиката и съвременноста, изпълнявани от прочутия квартет „Димов”, и черпи от богатия им квартетен опит. През 2016 г. проф. Димов се оттегля от концертния живот и на негово място е поканен младият талантлив цигулар Александър Иванов, който за много кратък период се приспособява към останалите членове на състава. Той бързо успява да навлезе в специфичното квартетно музициране, изискващо уеднаквеност на техническите средства, звуков баланс, интонация и експресивност. Квартетът възстановява предишното си наименование – квартет „Големинов”.

Репертоарът на квартет „Големинов“ включва струнни квартети от Хайдн, Моцарт, Бетовен, Шуберт, Брамс, Менделсон, Паганини, Верди, Чайковски,  Равел, Дебюси,  Барток, Хиндемит, Шостакович. Специално място заемат квартетите на Марин Големинов.

Съставът активно участва в концертния живот у нас и в чужбина. Ансамбълът, който носи името на българския класик на ХХ век, получи на 1 ноември наградата „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци в категория „Камерна музика“. Квартет „Големинов“ беше отличен за изпълненията на две произведения на Марин Големинов в рамките на фестивала „Софийски музикални седмици“ 2018.

На последния им концерт бяха изпълнени струнен квартет оп. 77 № 1 от Й. Хайдн и струнен квартет  оп. 51 № 1 от Й. Брамс. Още в началото на изпълнението на квартета от Хайдн пролича, че на сцената има обигран и хомогенен ансамбъл, постигнал забележителна звукова атмосфера, съчетана с щрихова и стилова култура, така характерни за творчеството на Хайдн. В тяхното музициране имаше подчертано единство и много вкус, благородство на тона, релефна и контрастираща динамическа нюансировка. Голямата лекота, виртуозитет и творческа свобода на отделните инструменталисти позволиха максимално доближаване до творческия замисъл на Хайдн и този прочут квартет прозвуча с цялото си великолепие.

Изпълнението на квартет оп. 51 № 1 от Йоханес Брамс поставя пред всеки изпълнител по-сложни технически и интерпретаторски задачи. Характерно за музиката на Брамс е голямо лирико-мелодично богатство, съчетано с мащабна драматургия. Неговите камерни творби, в частност квартетите, са замислени в широк план, с плътна симфонична звучност. Мелодичният изказ е разпределен равностойно между четирите инструмента. Това поставя задачата да се постигне по-голяма гъвкавост при воденето и предаването на тематичния материал на гласовете. В музицирането на всеки един член на квартета се чувстваше пълно отдаване към музиката на Брамс. Техническата им стабилност по отношение на ритмика, щрихи, фраза, динамическа нюансировка, звукова наситеност беше на нужната висота. Независимо от някои почти незабележими разминавания, квартетът с майсторство и артистизъм постигна релефно изграждане на формата и изгради емоционално дълбочината в стила на Брамс,  което въздейства на притаилата дъх публика. Специално искам да отбележа, че квартет „Големинов“ добре се справя с общовалидните принципи в процеса на квартетното музициране и намерението за решаване на характерните квартетни задачи – уеднаквяване на музикалното мислене в интерпретацията на изпълняваните произведения по отношение на вертикалния интонационен и хомогенен звуков баланс, гъвкавост при провеждане на мелодичните линии и водещите тематични гласове, избирането на подходящите щрихи, динамическа амплитуда. За разлика от соловото изпълнение, квартетното музициране е по-висша форма на изява. То изисква отделните инструменталисти да подчинят своето его на ансамбъла, без да загубят солистичната си индивидуалност. В това отношене квартетът е постигнал забележителни резултати. Прекрасни солови изяви при провеждане на темите  имаше челистът Христо Танев, както и равностойното представяне на средните гласове от цигуларя Емил Бошев и виолиста Огнян Константинов, който беше като един диспечер на звуковия баланс. Разбира се, има какво още да се желае. Може би, в провеждането на октавовите унисони трябва да се търси по-добро, балансирано разположение на гласовете на четирите инструмента. На някои места цигулката на Александър Иванов доминираше, което може би се дължеше на повишена емоционалност и на някои високи пасажи покриваше звука на останалите. Независимо от това квартет „Големинов“ се нарежда сред водещите камерни формации в нашия интензивен концертен живот!

След бурни и възторжени аплодисменти и неколкократно излизане и поклон, квартетът изпълни на бис втората част, Scherzando, от квартет №3, „Старобългарски“ от Марин Големинов. Това беше прекрасен завършек на концерта и доказа, че ансамбълът носи с достойнство името на големия български композитор.