Как да организираш фестивал в условията на административна апатия
Славата е бреме, стереотипите – спирачка. Този извод е неизбежен, ако трябва да организираш един и същи фестивал, съществуващ половин век. Особено ако по средата на периода условията са изцяло променени. Точно така се случи с Международния фестивал „Софийски музикални седмици”. От 1982 винаги съм бил много близо до директорите на фестивала – Петър Ступел и проф. Димитър Тъпков. И двамата напуснаха фестивала огорчени от променените условия – Ступел през 1996, а Тъпков – през 2007 г. Те не приемаха унизителните финансови участия на основните съорганизатори – Министерство на културата и Столична община… През 2007 г. се постави въпрос: „Има ли условия за живот на фестивала „Софийски музикални седмици“? Отговорът беше еднозначен – „ДА“. Трябваше да се положат усилия, да се преосмисли програмата и организацията съобразно условията. И тук се прояви находчивостта и последователността на Момчил Георгиев като фестивален продуцент. Когато са ограничени средствата, достъпа до зали и реклама, трябва да се намерят други подходи. Георгиев ги намери. Той обедини участниците в програмата като съорганизатори – и артисти, и институции. Това коства много енергия и време, но позволи поддържането на фестивален формат с над 40 публични прояви и участието на множество артисти и колективи.
Класическата триада (автор, изпълнител, слушател) отдавна е обраснала с множество посредници (импресарии, продуценти, мениджъри администратори) при многообразие на трудово-правни отношения и статути на културните/музикални институти. Тенденцията изкуствата да се срастват и отчитат като „културна индустрия“ предполага все по-активното и решаващо присъствие на търговските отношения и подход в ежедневието на музикални състави, индивидуални артисти и музикалното изкуство като система. Веригата от посредници е реален факт, с който не можем да не се съобразим. Взаимоотношенията вътре в музикалната гилдия са обременени от сложни връзки, не винаги публични, но обвързани със сложна плетеница от правни регулации, административни изисквания, технически взаимозависимости в условията на силна международна конкуренция.
Това е материята, с която отлично борави доц. д-р Момчил Георгиев и тук е мястото да се спомене биографията му. Тя е богата и най-вече, до ден-днешен, динамична. Завършил е Българската държавна консерватория , специализира в Софийския университет и УНСС, следват стажове във Великобритания и САЩ. По сходен път върви и работната му кариера – журналист, експерт в международната дейност, заместник-директор на Музикалния театър, директор в БНР и Министерството на културата и още няколко разнопосочни позиция. Следва богата международна практика – от професор по флейта в Сирия до експерт в Европейската комисия и генерален секретар на Българската асоциация на работодателите в областта на културата – БАРОК.
Това съкратено изброяване показва най-важното – Момчил Георгиев е във водовъртежа на националния ни музикален живот, изключително активен е и в международния. Той не се страхува от изказване на позиции, нови разработки или влизане в остри спорове. При всички случаи трябва да се подчертае, че неговото ежедневие е пряко и силно свързано с дисциплината, която преподава – Управление на музикалните изкуства, и с широкия профил на динамичната и ежедневно променяща се практика под названието на организираната от него магистърска програма Менджмънт на музикалните индустрии.
Достойнство на Националната музиката академия е практическата насоченост. В случая с прогрмата, организирана от Момчил Георгиев, тази насоченост гарантира по-хармонично навлизане в музикалния живот. За тази интердисциплинарна плетеница, която за краткост наричаме „музикален бизнес”, употребата на общи понятия и витиевати фрази не върши работа. Да, разбира се, нормативните документи (закони, постановления, наредби и пр.) трябва да се четат, нещо по-лошо, трябва да се следи за тяхната ежедневна промяна. Но правните регулации никога не могат да осветят живота в неговото многообразие, да те подготвят за невероятни изненади от най-различно естество. За пример си представете, че сте в преговорен режим на тристранна среща – синдикати, работодатели, държавен принципал. Изкуството да водиш диалог, да провеждаш преговори изисква, както и в музиката, практика и проверка в живия живот.
Доц. д-р Момчил Георгиев има подчертани аналитични способности – това вече е доказано в много негови публикации. Това, според мен, е една от причините да бъде често канен на различни форуми като лектор и участник в дискусиите. Понеже има силна памет, често обръща обичайното или формално слово с остроумна вметка, парадоксален пример от практиката или пренесени от чужбина „добри практики”.
Както музикантите се нуждаят и постигат система от сръчности, така и мениджърът трябва да има множествен инструментариум за постигане на целите. Сигурно ще дойде и момент, когато за дисциплината Управление на музикалните изкуства в НМА „Проф. Панчо Владигеров” ще има учебници. Развитието на дисциплината прибавя един съществен щрих в подготовката и развитието на младите музиканти – познание за живия живот, за взаимоотношенията с работодатели, посредници, медии и системата от нормативни регулации. Смело можем да предположим, че за подобни учебници най-значимият проблем ще бъде тяхната актуалност. Причината няма да е само в „подвижността” на правно-нормативните основи, а във факта, че в момента се извършва гигантски скок в комуникации, дигитализации, правна база, събиране и разпространение на информация, които пречупиха историческите ни традиции и стереотипи за отношенията музиканти – слушатели. Този скок преодоляваме с помощта на хора като Момчил Георгиев и затова те са ценни като практици, организатори и преподаватели.
