Как да организираш фестивал в условията на административна апатия

Славата е бреме, стереотипите – спирачка. Този извод е неизбежен, ако трябва да организираш един и същи фестивал, съществуващ половин век. Особено ако по средата на периода условията са изцяло променени.  Точно така се случи с Международния фестивал „Софийски музикални седмици”. От 1982 винаги съм бил много близо до директорите на фестивала – Петър Ступел  и проф. Димитър Тъпков. И двамата напуснаха фестивала огорчени от променените условия –  Ступел през 1996, а Тъпков – през 2007 г. Те не приемаха унизителните финансови участия на основните съорганизатори – Министерство на културата и Столична община…  През 2007 г. се постави въпрос: „Има ли условия за живот на фестивала „Софийски музикални седмици“? Отговорът беше еднозначен – „ДА“. Трябваше да се положат усилия, да се преосмисли програмата и организацията съобразно условията. И тук се прояви находчивостта и последователността на Момчил Георгиев като фестивален продуцент. Когато са ограничени средствата, достъпа до зали и реклама, трябва да се намерят други подходи.  Георгиев ги намери. Той обедини участниците в програмата като съорганизатори – и артисти, и институции. Това коства много енергия и време, но позволи поддържането на фестивален формат с над 40 публични прояви и участието на множество артисти и колективи.

Класическата  триада (автор, изпълнител, слушател) отдавна е обраснала с  множество  посредници (импресарии, продуценти, мениджъри администратори)  при  многообразие  на  трудово-правни  отношения  и  статути  на  културните/музикални  институти.  Тенденцията  изкуствата  да  се  срастват  и отчитат като   „културна  индустрия“  предполага  все  по-активното  и  решаващо  присъствие  на  търговските  отношения  и подход в  ежедневието  на  музикални  състави, индивидуални  артисти  и  музикалното  изкуство  като  система.  Веригата  от  посредници  е  реален  факт,  с  който  не можем  да  не се съобразим.  Взаимоотношенията  вътре  в  музикалната  гилдия  са  обременени  от  сложни  връзки, не  винаги публични, но  обвързани  със  сложна  плетеница  от  правни  регулации, административни  изисквания, технически  взаимозависимости  в  условията  на  силна  международна  конкуренция.

Това е материята, с която отлично борави доц. д-р Момчил Георгиев и тук  е мястото  да се  спомене  биографията му. Тя  е  богата  и  най-вече, до ден-днешен, динамична. Завършил  е Българската  държавна  консерватория ,  специализира  в  Софийския  университет  и  УНСС, следват  стажове  във  Великобритания  и  САЩ.  По сходен  път  върви  и работната  му  кариера – журналист, експерт  в  международната  дейност, заместник-директор  на  Музикалния театър,  директор  в  БНР  и Министерството  на  културата  и  още  няколко  разнопосочни  позиция.  Следва  богата  международна  практика – от   професор  по  флейта  в  Сирия  до  експерт  в Европейската комисия  и  генерален  секретар  на  Българската асоциация на работодателите в областта на културата –  БАРОК.

Това  съкратено  изброяване  показва  най-важното – Момчил  Георгиев  е   във  водовъртежа  на  националния  ни  музикален  живот, изключително активен е и в   международния.  Той  не се страхува от изказване  на  позиции, нови разработки  или влизане  в  остри  спорове.  При    всички  случаи  трябва  да  се  подчертае, че  неговото ежедневие е пряко  и  силно  свързано с дисциплината, която  преподава –  Управление  на  музикалните  изкуства, и с широкия  профил на  динамичната  и  ежедневно  променяща  се  практика  под  названието на организираната от него магистърска програма Менджмънт на музикалните индустрии.

Достойнство на Националната музиката  академия е практическата  насоченост. В  случая с прогрмата, организирана  от  Момчил Георгиев, тази  насоченост  гарантира  по-хармонично  навлизане  в  музикалния  живот. За тази интердисциплинарна  плетеница, която  за  краткост наричаме  „музикален  бизнес”, употребата  на общи  понятия  и  витиевати  фрази  не  върши  работа.  Да,  разбира  се, нормативните  документи (закони, постановления, наредби  и  пр.) трябва  да  се  четат, нещо  по-лошо, трябва  да  се  следи  за  тяхната  ежедневна  промяна. Но правните регулации никога не могат да осветят живота в неговото многообразие, да те подготвят за невероятни изненади от най-различно естество. За пример си представете, че сте в преговорен режим на тристранна среща – синдикати, работодатели, държавен принципал. Изкуството да водиш диалог, да провеждаш преговори изисква, както и в музиката, практика и проверка в живия живот.

Доц. д-р Момчил Георгиев  има подчертани аналитични способности – това вече е доказано в много негови публикации. Това, според мен, е една от причините да бъде често канен на различни форуми като лектор и участник в дискусиите. Понеже има силна памет, често обръща обичайното или формално  слово с остроумна  вметка, парадоксален пример от  практиката или пренесени от чужбина „добри практики”.

Както музикантите се нуждаят и постигат  система от сръчности, така и мениджърът трябва да има множествен инструментариум за постигане на целите. Сигурно ще дойде и момент, когато за дисциплината Управление на музикалните изкуства  в НМА „Проф. Панчо Владигеров”  ще има учебници. Развитието  на  дисциплината прибавя  един  съществен щрих  в подготовката и развитието  на  младите  музиканти – познание  за  живия  живот, за  взаимоотношенията с  работодатели, посредници, медии  и  системата  от  нормативни регулации.  Смело можем да предположим, че за подобни учебници най-значимият проблем ще бъде тяхната актуалност.  Причината няма да е само в „подвижността”  на правно-нормативните основи, а във факта, че в момента се извършва гигантски скок в комуникации, дигитализации, правна база, събиране и разпространение на информация,  които пречупиха историческите ни традиции и стереотипи за отношенията музиканти – слушатели. Този скок преодоляваме с помощта на хора като Момчил Георгиев и затова те са ценни като практици, организатори и преподаватели.