Информационната грамотност – задължителен елемент на образователния процес

„Всички лица са създатели на информация/знания и имат

свое послание. Те имат право на достъп до нова информация/знание, както и да изразяват себе си.  Медийната и информационна грамотност е за всички – мъже и жени поравно – и е свързана с човешките права“[1].

 

В ежедневието хората стават все по-зависими от уменията си за ориентиране сред медии и за работа с информационни ресурси. Това налага необходимостта от специална подготовка, целяща овладяване на основните правила и норми за употреба на информация в различни житейски ситуации, т.е. придобиване на информационна грамотност[2]. За първи път параметрите на понятието са очертани и диференцирани от тези на общата грамотност през 1974 г. от Пол Зурковски[3].

Сред популярните дефиниции за информационна грамотност е „комбинация от знания, нагласи, умения и практики, необходими за получаване, анализиране, оценяване, използване, създаване и разпространение на информация и знания по креативни, законови и етични начини, зачитащи човешките права“ (IFLA[4], 2012). Съгласно друго определение тя е „качество на личността, представляващо съвкупност от знания, умения и стойностно отношение към ефективното осъществяване на различни видове информационни дейности и използването на новите информационни технологии за решаване на социално значими задачи, възникващи в реални ситуации от ежедневния обществен живот на човека“ (Виноградова, 2012: 94). Според дефиницията на NASPA[5] това е „разбирането за начините, по които се създават и обработват информация и данни; уменията за учене, управлението и използването им и промяната на нагласите, навиците и поведението при учене“ (NASPA, 2004).

В качеството си на информационни центрове и с присъстващите в екипите им високо квалифицирани библиотечно-информационни специалисти, като средища за подготовка в тази област са определени библиотеките: „Медийната и информационната грамотност в дигиталната епоха се превръща в raison d’être[6] за модерните библиотеки. Библиотечните специалисти са инструмент за вграждане на медийната и информационната грамотност както в учебните програми, така и в неформалното обучение. Съществува необходимост от подобряване ролята на библиотечните специалисти като обучители и фасилитатори на обучението“ (UNESCO, 2014).

Тези умения са важни за всеки човек както в социалната, така и в професионалната сфера, а за преподаватели, учени и студенти се явяват фундаментални. Неслучайно сред водещите документи на Асоциацията на колежанските и научно-изследователски библотеки в САЩ е Рамката за информационна грамотност във висшето образование (ACRL, 2016). Тя е предназначена не само за библиотекарите, а и за университетските преподаватели и учащите се. Идеята ѝ далеч надхвърля провеждането на един курс в рамките на обучението, а цели изграждане на цялостна стратегия за развитието на информационната грамотност съвместно  между преподаватели и служители.

За съжаление работата с информация не е сред приоритетно набелязаните за развитие качества от страна на доста музиканти. Като творчески личности те често поставят на преден план емоциите и интуицията за сметка на критичното мислене, логиката и решаването на проблеми. Резултат от това е, че част от тях са затруднени в преценката си относно достоверността и качеството на информационните източници (както в традиционен книжен  вид, така и съвременните дигитални формати). Пристъпвайки трудно и с подозрение към новите възможности, често те предпочитат да ползват дълги години едни и същи ресурси. Информацията, дори и да е вярна, с времето губи своята актуалност и това може да се отрази негативно както в работата им, така и в личния живот. Случват се и други варианти – да подходят лековерно към нов източник, без да проверят достоверността му или да отхвърлят по-стара, но доказана и валидна информация заради личните си съмнения в нейната стойност. Това показва нуждата не просто от обучения в тази насока, но и от съобразяването им с психофизиологията и ежедневието на музикантите, с конкретните им специфики и нужди. В НМА естествено средище за реализация на тази цел се явява нейната Библиотека[7].

Актуалната обстановка в България обаче е такава, че все повече млади хора изобщо не са влизали в библиотека до момента, в който стават студенти. Това често води до несигурност и колебание у тях в момента, който им се наложи[8] да станат библиотечни читатели. Подобни проблеми отдавна са обект на изучаване на библиотечно-информационните науки по света. Още през 1986 г. Mellon констатира страх към библиотеките („библиотечна тревожност“) при повече от 75 процента от студентите (Mellon, 1986: 1). Констатираните причини са три: несигурност в собствените читателски познания, срам от липсата на умения и стремеж тази липса да се скрие като не се задават въпроси. През годините проблемите се задълбочават и дори възниква нов термин „информационна тревожност“ – във връзка с процеса на информационно търсене, работа с информация и информационни технологии (Blundell, Lambert, 2014). Vossler и Watts пък приканват библиотечните специалисти към фокусиране както към когнитивните, така и към емоционалните аспекти на обучаващите се в информационна грамотност (Vossler, Watts, 2017).

Затова, с цел сваляне на психологическите прегради, разбиване на клишетата за библиотеките, внасяне на малко повече яснота относно дейностите им и насърчаване развитието на компетентност за работа с информация, през лятото на 2017 година започна създаването на серия кратки видеоклипове, които да представят Библиотеката на НМА и възможностите, които тя предлага на своите потребители. Серията е базирана на емпиричните наблюдения на библиотечния екип относно трудностите, които срещат потребителите при ползване на библиотечните услуги и при работа с информационни ресурси. Може да се ползва както директно от читателите, така и като помощен материал за евентуален курс по информационна грамотност.

На този етап завършените клипове са три. Изхождайки от спецификите в нервната система на музикантите, те са изработени така, че едновременно да дават и визуална, и слухова информация. Представянето на правилата и инструкциите е насочено към зрението, зрителната памет и аналитичното мислене, т.е. към лявото мозъчно полукълбо (както се осъществява и работата с нотния текст). Съпровождащите презентациите музикални пиеси са насочени към слуха и емоциите, т.е. към дясната хемисфера.

За да придобият характер на поредица, клипчетата са свързани чрез обща начална шапка, изградена от няколко слайда (лого на Библиотеката, тема на клипа, приветствие към потребителите) и лайтмотива на Библиотеката – „Песен“ из „Българска сюита“ на Панчо Владигеров в транскрипция за цигулка и пиано. Това е една от най-популярните творби на патрона на Национална музикална академия и се явява логичен за целта избор. Символично пиесата може да бъде разгледана като представяща взаимодействието читател-библиотекар, при което мелодията на цигулката/читателя е подкрепена и подпомогната от акомпанимента на пианото/библиотекаря. Творбата носи характерната за първичния жанр напевност, а взаимодействията в системата на изразността (на тонални и модални аспекти в хармонията и на хомофонни и полифонични – във фактурата)[9], изразяват заложеното послание/пожелание за „лееща се като песен“ комуникация между потребителите и служителите.

Предназначението на първия клип е да представи условията за записване в Библиотеката. Той пояснява защо е нужна читателска карта, кой има право на нея и какво е необходимо за издаването ѝ. При устни и писмени обяснения често за кандидат-читателите остават неясни моменти – например коя лична карта трябва да представят. А илюстрациите, освен че затвърждават текста, не оставят място за съмнения и недоразумения. Словесните и визуални послания са съпроводени от откъс из Девета симфония на А. Дворжак (първа част, главна тема), чието заглавие „Из Новия свят“ напълно импонира на проблематиката на клипа: Академията и в частност Библиотеката се явяват един непознат и вълнуващ свят за първокурсниците и другите кандидат-читатели, а популярността на конкретния музикален мотив допринася за по-лекото им адаптиране към тази нова среда. Клипът получи своето разпространение чрез фейсбук страницата на Библиотеката[10], а би било полезно в бъдеще да бъде качен и на сайта на НМА.

Вторият клип запознава с реда и основните правила за ползване на Библиотеката. Съпровождащата музика, освен вече познатата тема в заглавните слайдове, е откъс от Бранденбургски концерт №3 G dur от Й.С. Бах. Изборът на композитор също не е случаен: връзката на Бах с полифонията и нейните строги правила е закачлива препратка към своеобразното „многогласие“ (богатият фонд, съставен от различни формати източници) и нуждата от ред в Библиотеката.

 

Илюстрация 1

Третият клип представлява упътване за употреба на библиотечния интернет каталог. Създаването на този клип беше задължително – съществува сериозна психологическа бариера и при преподаватели, и при студенти относно ползването на електронния каталог. А той дава възможност дори за читателите с по-неуточнени търсения да открият полезни за тях библиотечни материали.

 

Илюстрация 2

Поради липсата на време и служители за поддръжка на традиционния каталог, електронният се превърна в единствен източник за търсене на заведените в Библиотеката материали от 2016 г. насам. Съпровождащата обясненията музика отново е избрана целенасочено: „Пътеводител на младия човек в оркестъра“ от Б. Бритън е аналогия на „Пътеводителя“ в каталога; вариациите, от които е изграден, са тъждествени на многобройните варианти за информационно търсене, които дава програмата „АБ“, а звуковото богатство на съвременния симфоничен оркестър е сходно на информационното богатство на Библиотеката.

Вторият и третият клип се разпространяват чрез имейл – всички новозаписали се през учебната 2017/2018 г. читатели ги получават на личната си поща и имат възможност да ги проучат на спокойствие. И трите  презентации[11] завършват със списък на възможностите за контакт с Библиотеката – допълнително потвърждаване на желанието за лека и ефективна комуникация между служители и потребители.

В сферата на образованието съвременните академични библиотеки са се наложили като водещи звена, които внедряват в практиката най-новите  информационни и комуникационни технологии. Те са центровете, способстващи и подпомагащи самостоятелната подготовка на студентите, повишаването на квалификацията на преподавателите и ученето през целия живот – процеси, от които неотделима част е и овладяването на медийната и информационна грамотност. Описаните в текста видеоинструкции представят началните стъпки в придобиване на компетентност за ползване на библиотечни услуги и за работа с информация и са своеобразно насърчение за преодоляване на дискомфорта от непознатото у читателите на Библиотеката на НМА.

 

 

Използвана литература

 

Виноградова, Т. С. (2012). Информационная  компетентность:  проблемы

интерпретации. – В: Человек и образование, № 2, с. 92 – 98. [Vinogradova, T. S. (2012). Informatsionnaya  kompetentnost’: problemy interpretatsii. – V: Chelovek i obrazovaniye, № 2, s. 92 – 98]. http://mediaeducation.ucoz.ru/_ld/9/930__2012.pdf (посетен на 30.01.2018).

Врангова, Снежина (2017). От песен към художествена форма в инструменталната музика. София: Хайни. [Vrangova, Snezhina (2017). Ot pesen kam hudozhestvena forma v instrumentalnata muzika. Sofiya: Hayni].

Зурковски, Пол (1974). Приоритети и взаимоотношения в сферата на информационното обслужване. [Zurkowski, Paul (1974). Prioriteti i vzaimootnosheniya v sferata na informatsionnoto obsluzhvane.] http://www.lib.bg/publish/drugi/Zurkovski.pdf (посетен на 30.01.2018).

ACRL (2016). Framework for Information Literacy for Higher Education.

http://www.ala.org/acrl/sites/ala.org.acrl/files/content/issues/infolit/Framework_ILHE.pdf (посетен на 30.04.2018).

Blundell, Shelley, Frank Lambert (2014). Information Anxiety from the Undergraduate Student Perspective: A Pilot Study of Second-semester Freshmen. – In: Journal of Education for Library and Information Science, Vol. 55, No. 4, p. 261 – 273. http://www.jstor.org/stable/43686992 (посетен на 31.01.2018).

Grizzle, Alton, Jagtar Singh (2016). Five Laws of Media and Information Literacy as Harbingers of Human Rights. A Legacy of Ranganathan’s Five Laws of Library Science. – In: Singh, Jagtar et al. (ed.) Media and Information Literacy: Reinforcing Human Rights, Countering Radicalization and Extremism, p. 25 – 39. Paris: UNESCO. http://unesdoc.unesco.org/images/0024/002463/246371e.pdf#page=25 (посетен на 07.05.2018).

IFLA (2012). The Moscow Declaration on Media and Information Literacy. https://www.ifla.org/files/assets/information-literacy/publications/moscow-declaration-on-mil-en.pdf (посетен на 31.01.2018).

Jacobson, Trudi, Thomas Mackey 92013).  Proposing a Metaliteracy Model to Redefine Information Literacy. – In: Communications in Information Literacy, Vol. 7, No. 2, p. 84 – 91. https://pdxscholar.library.pdx.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1081&context=comminfolit (посетен на 07.05.2018).

Mellon, Constance A. (1986). Library Anxiety: A Grounded Theory and Its Development. – In: College and Research Libraries, Vol. 47, No. 2, p. 160 – 165. http://hdl.handle.net/2142/40906 (посетен на 31.01.2018).

NASPA (2004). Learning Reconsidered: a campus-wide focus on the Student experience. https://www.naspa.org/images/uploads/main/Learning_Reconsidered_Report.pdf (посетен на 07.05.2018)

UNESCO (2014). Paris Declaration on Media and Information Literacy in the DigitalEra.  http://www.unesco.org/new/fileadmin/MULTIMEDIA/HQ/CI/CI/pdf/news/paris_mil_declaration.pdf (посетен на 31.01.2018).

Vossler, Joshua, John Watts (2017). Educational Story as a Tool for Addressing the Framework for Information Literacy for Higher Education. – In: Libraries and the Academy,Vol. 17, No. 2, p. 529 – 542.

https://preprint.press.jhu.edu/portal/sites/ajm/files/17.3vossler.pdf (посетен на 31.01.2018).

[1] Втори закон от Петте закона за медийна и информационна грамотност (Grizzle, Singh, 2016: 35)

[2] Като синоними се срещат „медийна и и нформационна грамотност“ и „информационна компетентност“. Последните години се споменава и понятието „метаграмотност“, което освен традиционните елементи на информационната грамотност включва и социалните медии, онлайн общностите и отвореното обучение (Вж Jacobson, Mackey, 2013).

[3] „Хората, обучени в прилагането на информационни ресурси в своята работа, могат да бъдат наречени информационно грамотни. Те имат знания и умения за използване на широка гама от информационни инструменти, както и първични източници, които да употребяват за решения на своите проблеми. Индивидите от останалата част от населението, макар да са грамотни в традиционния смисъл, т.е. да могат да четат и пишат, нямат критерии за стойността на информацията, неспособни са да пригаждат информацията към своите нужди и реално трябва да се смятат за информационно неграмотни“ (Зурковски, 1974: 5).

[4] International Federation of Library Associations and Institutions

[5] National Association of Student Personnel Administrators

[6] Смисъл, причина за съществуване.

[7] Важно е да се подчертае, че към момента в НМА вече е въведена дисциплината „Научна информация в музикознанието“, която е задължителна за студентите от специалност „Музикознание“ и се води от д-р Ел. Петкова, Директор на Библиотеката. Следваща стъпка е тази дисциплина да бъде въведена за студентите от всички специалности и факултети, а във връзка с усложняващите се изисквания към научните текстове, свързани с процесите цитиране, рефериране и индексиране, е възможно и осъществяването на специализиран курс за преподаватели и докторанти.

[8] Важна част от академичното образование представлява самоподготовката, чиято база за осъществяване са библиотеките.

[9] За жанровите и изразни аспекти на песента и на породената от мярката ѝ категория – песенност, както и конкретно за „Песен“ из „Българска сюита“ от Панчо Владигеров (вж. Врангова, 2017: 287 – 295).

[10] https://www.facebook.com/BibliotekaNMA/videos/513965735609540/

[11] Освен настоящите три, е възможно продължаване на серията обучителни клипове по различни теми, съобразени с интересите на потребителите – за работа с бази данни, научни платформи, подбор на информационни ресурси, за библиографско цитиране и т.н.