Изследване с важен научен резултат

Излезе електронното издание на книгата на Весела Бояджиева „Древноруската православна партитура като изображение на обратната перспектива“1Бояджиева, Весела. Древноруската православна партитура като изображение на обратната перспектива. София: Си-еМ, 2015, ISBN 9788-954-91463-7-0; online Издателство на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, ISBN 978-954-92438-4-0 . У нас тя е авторът, който чрез изследванията си дава успешен тласък за привличане в научния и образователен обхват на темата „руско многогласие“ – многогласието, което e автохтонно култивирано в руската православноцърковна музикална практика. Книгата й е опит да се разчете явлението „руско многогласие“ през употребяваното в руското богословие понятие за обратна перспектива и същевременно да се изведат нишки на сравнение с представи, понятия, техники на западната контрапунктична практика.

Намирам за методологическо предимство на труда, че позицията на автора по отношение на изследователския обект е позиция „отвътре“, различна от външния подход спрямо отдавна разделени един от друг обекти, някога неотчленимо свързани в целостта на теологичния материк. В това отношение Бояджиева следва научното виждане на руски учени, като Мартинов, Ланкин, Пожидаева, Мусохранов, които не изолират в изследванията си описаните от духовни лица и религиозни философи положения на руското богословие.

Стъпвайки върху изведени в руската богословска и научна литература понятия, Весела Бояджиева разглежда проблемно многогласното провеждане на песнопенията, като внимателно предлага термини, чрез които сама себе си е определяла  изследваната православна певческа практика. Пътят на западната полифонична партитура  заедно с нейната теория непрекъснато е в обсега на рефлексия в изложението: това е и специално поставена задача – извънредно трудна  поради хипотетичния характер на много от предлаганите изводи и в руската, и в западната научна литература. За Бояджиева обаче е бил важен не един метапоглед към проблематиката за многогласието изобщо, а  аспектът на специализирано обяснение на руската православна партитура като „явление, произлизащо и разбираемо единствено в контекста на православното схващане за църковен живот“ (с. 9). Характерът на устна практика се запазва в този вид пеене, дори и ако то се записва в „партитура“ – това е един от основните изводи на Бояджиева, която вижда тук важна разлика спрямо западното многогласие. И още – че гласовете остават хоризонтално самостоятелни в една логика, различна от „западната логика за комплементарност“ (с. 110).

Същински технологичният проблем – начинът на съчетаване на гласовете, е представен чрез три хипотези: относно възникването на църковното многогласно пеене (с.  87), относно групирането на гласовете по хоризонтал (с.  89) и относно резултантния („случаен“) вертикал (с. 92).

Темата, към която се е обърнала Весела Бояджиева, е актуално разработвана в руското музикознание и незасягана от интереса на западната музикална наука. Толкова повече разработката й е приносна и особено полезна за нас.

Някои съображения и забележки. 1. Некоректно е привлечено понятието word painting, за което се казва: „В православен контекст песнопенията нямат за цел да „рисуват“ религиозни сюжети, с което коренно се дистанцират от формираното на Запад понятие word painting“. Word painting (англ.) и Tonmalerei (нем.) са късни –  и затова не са на латински – названия на музикалната изобразителност, тръгващи не от религиозната, а именно от  светската музика – от мадригала, откъдето идва и общото понятие „мадригализъм“ и откъдето ще се обособи т.нар. барокова музикална реторика.
2.Съществуването на руското православно многогласно пеене в целостта на богословския възглед за света и човека не оправдава непосредствено отъждествяване на полифонични похвати и божествени смисли. Прякото начертаване на паралели между конкретна музикална техника и мистично-догматични идеи опростява цялата сложност на проблема: тук е твърде целесъобразно да се вземе под внимание разграничението на западната и източноправославната музика като „музика-култура“ и „музика-култ“, аргументирано от Елена Тончева2Тончева, Елена. Ars nova и Йоан Кукузел в балканската източноправославна музика през ХІV век. – В: Религия и изкуство в културната традиция на Европа. София, 1999, 123 – 135. върху примера на византийската православна музикална традиция. Изследванията на този световно признат наш музикален медиевист, лауреат на Хердерова награда би следвало да бъдат привлечени от Весела Бояджиева в бъдещи нейни проучвания в тази област. Така би се избегнал и парадоксът за балканското многогласие да не се цитират трудовете на Тончева, а вместо това да се дава думата на Евдокимова, Конотоп или Коренков, които нямат собствено проведени тесни медиевистични проучвания относно балканския регион (вж. с. 72). Името на Светлана Куюмджиева, изтъкнатия изследовател на православната музика, също не е цитирано в този труд на български автор.

Трудът на Весела Бояджиева е посветен на тема, която не е разработена от западната медиевистика, отскоро се разработва задълбочено в руската музикална наука и много от публикуваните тези и изводи подлежат на доказване. Обобщаването на достигнатото досега, рефлексията върху изказани предположения и най-вече опитът върху възможността за технологично представяне на явлението са важни като научен резултат.

References   [ + ]

1. Бояджиева, Весела. Древноруската православна партитура като изображение на обратната перспектива. София: Си-еМ, 2015, ISBN 9788-954-91463-7-0; online Издателство на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, ISBN 978-954-92438-4-0
2. Тончева, Елена. Ars nova и Йоан Кукузел в балканската източноправославна музика през ХІV век. – В: Религия и изкуство в културната традиция на Европа. София, 1999, 123 – 135.