За понятието музикален материал: от Адорно до наши дни

Понятието „музикален материал“ е навлязло трайно в музикологичния език като нещо, което не се нуждае от обяснение. Съвременната композиторска практика обаче променя традиционните представи за границите на „музикалното“ и „немузикалното“, заставяйки ни отново да ги разгледаме. Настоящата статия е посветена на разглеждането на понятието за музикален материал в немската музикология. Преди всичко защото своя нов смисъл – като музикалнотеоретичен и философски термин – музикалният материал придобива с появата на „Философия на Новата музика“ на Теодор Адорно. В статията се разглеждат предпоставките за това развитие (П. Бекер, В. Шренк), разликите във възгледите за музикалния материал на съвременниците на Т. Адорно (Е. Крженек, А. Веберн), както и съвременната критика на възгледите на Т. Адорно (К. Далхаус, К. фон Блумрьодер, Д. Зак и И. Крайдлер). В светлината на тези изследвания се споменават няколко примера от съвременния музикален живот на Германия и се правят изводи за новите тенденции в разбирането на музикалния материал като комплексен акустически феномен, често насочен към мултисензорното възприятие, за новите социологически акценти и прехода към философско-естетически ракурс на разглеждане на „музикалното“ и „немузикалното“.

 

Ключови думи: понятие; музикален материал; немскоезична музикология; съвременна музика; критика; Адорно