За новите записи на Атанас Карафезлиев за фонда на БНР

Майсторското свирене на Атанас Карафезлиев на тромбон ме впечатли още в началните ни студентски години. През годините Карафезлиев прекрасно изсвири много красива музика. И така, за вече почти три десетилетия проф. д-р Атанас Карафезлиев се изгради завидно като изпълнител и преподавател (в НМА „Проф. Панчо Владигеров в София, но и на голям брой други места у нас и по света). Хабилитира се като доцент, защити докторат, стана професор. Радва се на високия си професионален респект.

Изявен бе и в интерпретирането – на концертната сцена и в звукозаписното студио – на много творби не само от български композитори. Осъществи и голям брой премиерни изпълнения на творби от именити наши автори – пиеси за тромбон и пиано, за тромбон и оркестър, ансамблова музика с тромбонно участие. Още през 2000 година Атанас Карафезлиев ни впечатли и очарова с компактдиска си „Българският тромбон” (първият по рода си диск, издаден в България).

Звукозаписите на Атанас Карафезлиев на българска музика са звучали много и много пъти по българските радиа и телевизии и са радвали слушателите и зрителите.

Новата продукция на Атанас Карафезлиев в БНР е естествено продължение на досегашната му дейност. В края на 2018 г. Карафезлиев записа в Радиото нови 4 пиеси за тромбон и пиано в чудесното партньорство на пианистката д-р Лилия Костова (гл. асистент в катедра Камерна музика и съпровод към ИФ на НМА), която с професионалните си умения на акомпанятор и партниращ камерен музикант допринася паритетно на Атанас Карафезлиев в интерпретациите му. Изслушах с интерес и удоволствие звукозаписа. Поговорих и със солиста, поздравих го от сърце и го попитах и някои неща за тези творби и техните интерпретации. Позволявам си да споделя някои от впечатления и размислите ми, в паралел и с коментари на проф. Карафезлиев:

1. „Ноктюрно” от Александър Йосифов. Много топла, емоционална атмосфера, прекрасен тембър. Изведнъж и майсторска промяна в настроението – чрез звукоизвличането. Кулминация. И отново към началното състояние – но колкото като началното, толкова и различно: майсторска реприза, защото Карафезлиев подчертава, че в изпълнението си на тази тъй мелодична музика (характерна за експерт пучинист като Йосифов) основният му стремеж на интерпретатор бил тромбонът му да „пее”. А в изграждането на формата композиторът постоянно и внимателно търси баланса, мярката – гледа да не допусне дисбаланс в никое отношение.

2. „Контрастни настроения” от Георги Костов (трета поред пиеса за тромбон и пиано на този автор). Много контрастно, наистина. (В най-хубавия смисъл на думата.) Браво! И на композитора, и на изпълнителите-интерпретатори. Избликва и познатото ми чувство за хумор на Костов. Земно , но искрено и откровено. Обажда се – и то твърде настойчиво! – и Ориентът (не искам да кажа – доминира…). Ами да, в него сме си. И в традицията на ранните български композитори – да „вграждат” фолклора, в случая народната песен „Грозданка”. Стремежът на Карафезлиев бил тромбонът да звучи колкото се може повече като… басфлигорна!, като от цигански оркестър от северозападна България (защо не?).

3. „Есенна елегия” от Милко Коларов. Признавам, че почти със страх „подходих” към пиесата с това наименование, на фона на култовата (поне за мен) „Есенна елегия” на Панчо Владигеров. Пиесата на Коларов е много по-кратка, някак по-енергична. Също много красива! Завладяваща музика. За което – без съмнение – имат решаващия си принос и изпълнителите А. Карафезлиев и Л. Костова. Карафезлиев подчертава трудността в това, тази формално малка, кратка пиеса да се интонира и балансира звуково (заради постоянните унисони), при задачата да се свири свободно! Камерна пиеса в пълния смисъл, двете партии са напълно равностойни. Образна музика, програмна (доколкото дава насоки за асоциации с есента и тъгата).

4. „Безмълвие” от младия композитор Васил Бележков: рисковано е, помислих си първоначално, да озаглавиш музикалната си творба именно „Безмълвие”. Пиесата започва с много красиво – и наистина подготвящо – встъпление на пианото. И се включва по познатия ми от студентските години (но вече някак и по-мъдър) майсторски тромбон на Карафезлиев. Изслушах с удоволствие изкусния майстор в свиренето на тромбон, в чудесния му арттандем с Л. Костова. Но кое е „безмълвието”, останах да гадая… Може би липсата на категоричност в „разказваното” (но категоричност в интерпретирането) чрез тази музиката без думи.

Наистина бих препоръчал тези четири музикални творби в интерпретацията на Карафезлиев и Костова на всеки, който се интересува от хубава българска музика. Надявам се също така, че те ще звучат нееднократно по Българското национално радио, в различни негови предавания. На добър час!