Впечатляващ концерт на Сабин Леви

През октомври 2018 г. в концертната зала на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ прозвучаха Шест триосонати за орган BWV 525-530 от Й. С. Бах в интерпретация на Сабин Леви. Това бе значимо, интересно и в определени отношения уникално концертно събитие, обогатяващо културния живот на столицата.

Сабин Леви е от сравнително малкото български музиканти, които – получили висша професионална квалификация в чужбина (доктор по композиция и орган на Канзаски университет САЩ), изградили кариера зад граница – са предпочели да се завърнат и да работят в полето на нашата музикалнокултурна кауза. Интегралността на творческата му личност във вече зрели години като композитор, органист, изпълнител на карийон, доцент по полифония в НМА, автор, преводач, съставител и издател на музикалнонаучна и нотна литература напомня енергията, продуктивността и творческата деловитост на барокови майстори. В последните години неговите органни изпълнения са прозвучали в централноевропейски страни, в Израел, в много български градове. Композиционните му опуси включват над 60 творби с предимно органна и камерна музика, издал е няколко компактдиска, а постиженията му са оценени чрез награди на конкурси по композиция и орган. Той е издател и съставител на внушителната 13 томна поредица „Органни творби от български композитори“, а изследователските му интереси са насочени към сферата на контрапункта (книгата Полифонични аспекти в музиката на Артур Онегер, София, 2013), като особена адмирация заслужават осъществени от С. Леви второ критично коментирано издание на фундаментален труд на българския композитор и педагог Асен Карастоянов Контрапункт, София, 2017, както и първия български превод на основополагащия музикалнотеоретичен труд на Йохан Фукс „Gradus ad Parnassum“ през същата година – 2017 г.

Шест триосонати за орган BWV 525-530 от Й. С. Бах[1] демонстрират в случая особено удачен творчески интерпретаторски избор и подход, защото тяхната камерно-лирична атмосфера, изтънченост и красота на поетичния свят, който формират, сравнително неголемите им мащаби (тригласни композиции, конфигурирани в тричастни сонатно-концертни цикли) си дават среща с монументалната органна звучност и мощ с оркестрово-темброво многообразие. Неслучайно след смъртта на  Й. С. Бах неговият син Карл Филип Емануел отбелязва, че те са написани в такъв изящен галантен стил, който не старее, а преживява модните увлечения в музиката. Чрез популярния в бароковата култура камерен жанр триосоната, включващ обичайно струнни инструменти, както и клавесин, немската култура и немногобройната в тази жанрова област музика на Бах и Хендел изпитват естествени влияния от италиански музикалнобарокови тенденции, олицетворени в много случаи от постиженията на А. Корели, А. Вивалди и други майстори. Баховите органни триосонати, създадени около 1720 г. и изпълнени с възвишена красота и мелодизъм, отразяват подобни влияния чрез елегантните си процеси на гласоводене, съчетаващи полифонични и хомофонни аспекти, чрез разнообразните жанрови идеи, чрез фино нюансирани музикални структури. Те, от една страна, на моменти са прозрачно фактурно камерно ситуирани, но от друга –  в доста случаи представляват значителни технически предизвикателства поради разгърнато концертния си характер.

Подходът на Сабин Леви към изпълнението на триосонатите бе уникален, защото органистът първо предложи на аудиторията своя гледна точка чрез един по същество програмно-асоциативен устен коментар относно музиката, която следваше да прозвучи, а след това започна да изсвирва наизуст предложени от публиката части от сонатните цикли в произволен порядък. Бях радостен да чуя и да видя, че в концертната зала на НМА в София се осъществява изключителна рядка концертна практика, която световни културни центрове принципно познават чрез майсторството на известни артисти. Обнадеждаващо е, че един преподавател в теоретичния факултет на Академията е в състояние да демонстрира подобен подход пред свои колеги и студенти, някои от които бяха разтворили партитурни страници. Професионалният музикант може и да изпитва известни съмнения доколко фрагментарността по отношение на авторския цикличен принцип може да бъде аргументирана. Вероятно за самия изпълнител дълбокото потапяне и познание на Баховото изкуство, на неговия грандиозен „нечовешки” (по-думи на С. Леви) творчески проект създава виждане за онази сложна мрежа от творчески процеси и тенденции, система от влияния и излъчвания, които бележат Баховата музика. В случая тя може да бъде разбирана като цялостен културен „текст-книга“, от която могат естествено да бъдат „прочитани“ отделни мисли или страници в процеси на изграждане на нови секвенции на творческия опит.

Музикалността, спонтанността и техническата увереност в изпълнението на С. Леви създадоха атмосфера  на резонанс спрямо слушателските нагласи. Камерната специфика на творбите, ясните и отчетливи линии на гласовете, реторичната и тонално-хармонична семантичност,  стройната музикална логика и естетически усет синхронизираха конкретния Бахов текст с определено лиричния натюрел на самия органист, благоприятстваха дълбоко вслушване в музиката, предпоставящи нейното разбиране. Този концерт бе изпълнен със силна творческа сугестия, с много позитивни творчески послания, което има огромно значение за увличането на широк кръг хора, а особено по-младите, в красотата и извисеността на музикалния свят. Искрено се надявам вече постигнатото от български органни изпълнители като Нева Кръстева, Велин Илиев, Стефан Далчев и др. в даденото отношение да бъде успешно продължавано чрез органната мисия на Сабин Леви.

В заключение на бележките ми за този пореден много успешен творчески проект на С. Леви бих желал да изтъкна още две специфични особености в подхода му към организацията и реализацията на органните концерти.

Първата се изразява в това, че в желание да предразположи и приобщи широк кръг хора към органната музика и култура, в стремеж да популяризира органа и да запознае публиката с неговото действие, С. Леви талантливо прибягва до една по същество хибридна лекторно-концертна форма, търсейки свобода, непосредственост и спонтанност в общуването. Нещо, което на момента се случва (хепънинг), нещо, което представлява споделяне на работата и опита на органиста (уъркшоп), нещо, което приближава до уютността и непосредствеността на дома (хомуърк) и пр. Подобни форми – според мен – биха могли да бъдат по-прецизно индивидуализирани съобразно конкретни ситуации и по-пестеливо използвани в  основополагащи културата органни традиции, от които просто няма как да бъдат откъсвани характеристики като „академични“, „високи“, „елитарни“, „ритуални“, „празнични“ и др. Докосването на сърцето и съзнанието чрез тези традиции е гарантирано от дълбоки културно-исторически кодове, явно съществуващи и работещи и днес. Възпитанието в етоса на подобни традиции е важен аспект от една далновидна културно-образователна стратегия.

Втора специфична особеност в концертната форма на С. Леви при представянето на Шест триосонати от Й. С. Бах се състои в музикално-коментарния и аналитичен прочит на произведенията, при което – както вече бе отбелязано – преобладаваха програмно-асоциативни страни. В стремеж да възприема подхода на талантливия музикант, чрез който той се опитва да инициализира, да отключи творческо-фантазния свят на своите слушатели и да ги приобщи към музикалната вселена на Баховата музика, да изгради мостове на съпричастност и разбиране, бих разбрал подобна практика. Но и същевременно сериозно бих възразил срещу ограничеността, която тя налага на действително свободния свят на музиката, на безкрайно богатите значения на интонационните и жанрови комплекси, на техните жизнена сила и логика, на ритмичната стихия, на естетическата красота и съвършенство. Като че ли отново една далновидна културно-образователна стратегия е в основата бъдещите поколения да разбират истинската красота, дълбочина и значения на заобикалящия свят, в който особено ярко блести музиката.

И на която Сабин Леви е посветил живота и работата си.

                       

 

[1] 1.  Es dur (bwv 525),  2. c moll (bwv 526), 3. d moll D (bwv 527), 4. e moll (bwv 528), 5. C dur (bwv 529),  6. G dur (bwv 530)