За монографията на Снежина Врангова “От песен към художествена форма в инструменталната музика”

Монографичното изследване на Снежина Врангова „От песен към художествена форма в инструменталната музика1Врангова, Снежина. От песен към художествена форма в инструменталната музика. София: Хайни, 2017, 326 с. IBSN 978-619-7029-47-5. е оригинален принос към учението за музикалните жанрове и форми. Изследователският му предмет произтича от намерението на авторката да проследи значението на вокалната музика и в частност на песента за развитието на инструментално-жанровата система от възникването ѝ до съвременността – проблем, актуален и значим със своята комплексност и множество измерения. Една такава идея, респектираща със своята мащабност, предполага неизчерпаемост на изследователските подобекти и на възможните подходи към тях. Авторката предлага изключително интересен и оптимален подбор от тематизации по оста ария – романс – канцона – песен, които отразяват силни струи в художествените интенции на епохите. Доброто попадение на значими подобекти дава възможност за умело съчетаване и на историческия подход с теоретичните проблематизации, касаещи връзката песенност – жанр – тематизъм – формообразуване, които са изведени на различни равнища.

Снежина Врангова разглежда различните интерпретации на песенността и като термин, и като явление в хронологията на музикалноисторическата събитийност. Тя умело аргументира смисъла на песенността в инструменталното мислене едновременно и като източник, и като следствие. Категорично доказва и отстоява идеята за генериращата функция на песента, но съвсем основателно обръща внимание и на обратния процес – „абстрахиране на песен (Lied) от концертна песенно-танцувална тема“ (с. 147). Изводите й са базирани на огромно количество детайлно проучен нотен и музикално-теоретичен материал. Впечатляващи със задълбочеността си при извеждането на близки и далечни песенни „взаимопрониквания“ са примерите из творби от Шуман – Соната op. 11 fis moll, Фантазия оп. 17 C dur и Симфония № 4, клавирна фантазия „Странникът“ от Шуберт, „Романс“ из клавирния цикъл оп. 118 от Брамс и „Миниатюри“ от Димитър Ненов. Ерудицията на Врангова и живият ѝ интерес към други области на познанието личат от многобройните „препратки“ и „алюзии“ с творби от световната художествена литература и другите изкуства.

Снежина Врангова борави с богата терминологична база, като допълнително я нюансира чрез терминологични взаимодействия, за да обоснове възможно най-точно своите виждания и паралели. Така например производните от „песен“ термини песенност, кантабилност, ὸперност, кантиленност, вокалност, разпевност са употребени в съответния контекст и със специфичната тънка нюансировка – подход, особено необходим при проследяването на траекторията песен – песенност. По този начин Врангова прецизира и допълва съществуващата музикалнотеоретична терминология по проблема.

Разделите, посветени на явленията цитиране, преинтониране, пренасяне, тематизация, многогласна обработка и пр., действително разгръщат песенността в нейната мащабност като музикален феномен с пораждаща роля на всички възможни равнища. Така се достига и до формообразуващите ѝ характеристики, които също са обхванати многоаспектно и с респектираща задълбоченост. Радостен факт е и привличането (в последната глава на труда) на образци от българското композиторско творчество (Ненов – Пипков – Владигеров) – проблематика, която със сигурност съдържа и перспектива за бъдещи разработки.

Освен безспорната значимост на конкретните наблюдения и изводи, монографията има и още един по-високо стоящ приносен слой: тя е своеобразен еталон за подобен род изследвания като апробирана методология за изучаване на музикални процеси и явления, чиито корени са в един първичен жанров прототип. В това отношение монографията на Снежина Врангова продължава и доразвива жанровата линия в актуалните за науката музикален анализ проблематизации – една перспективна тенденция, проправена мащабно и в дълбочина  от Томи Кърклисийски.

Книгата на Снежина Врангова „От песен към художествена форма в инструменталната музика” е ценна и за научната, и за педагогическата сфера и със сигурност ще намери широко приложение в работата на специалисти в областта на теоретичното и на историческото музикознание, на преподаватели по различни музикалнотеоретични дисциплини и на студенти в музикалните специалности на всички висши училища в България.

References   [ + ]

1. Врангова, Снежина. От песен към художествена форма в инструменталната музика. София: Хайни, 2017, 326 с. IBSN 978-619-7029-47-5.