За един незабравим концерт

„Имам щастието да съм католик и дълбоко вярващ.“
Оливие Месиен

След повече от един месец усетих непреодолимо морално задължение да опиша чрез слова спомена, който ми остана от един концерт, състоял се на 10 декември 2018 г., в залата на НМА „Проф. Панчо Владигеров“.  В програмата беше включено мащабното произведение на Оливие Месиен „Visions de l’Amen – Образи на словото Амин“. Изпълнителите бяха двамата пианисти Маргарита Илиева и Румен Трайков.

Като знак на съдбата, датата буквално съвпадна и със 110 годишнината  от рождението на Месиен този необичаен композитор, блестящ органен и клавирен виртуоз и импровизатор. Личността му се признава като едно от най-обобщаващите и фокусиращи явления на ХХ век в света на музиката.  Той е страстно вярващ католик, неговата музика е насочена изцяло към възхвала на Бога: „Ти се обръщаш чрез музиката си към Господа: Той ще ти отговори също с музика“ – пее Ангелът от операта на Месиен „Свети Франциск  от Асизи”.  Този текст звучи като емблема на цялото му творчество. Въпреки това Месиен не е църковен композитор. Ерудит, отворен към света, природата, звуците и космическите ритми, той успява да сътвори произведения, носещи послания и определящи символно и знаково целия ХХ век. Самият автор в предисловието си към органното си произведение, посветено на черквата SainteTrinité“ („Света Троица“), в която той служи 61 години –  до края на живота си, се казва: „Музиката не изразява нищо директно. Тя може да сугестира едно чувство, да предизвика определено душевно състояние, да се докосне до подсъзнателното, да засили способността да се мечта –  и за всичко това притежава неимоверни сили. Музиката обаче не може абсолютно нищо да „каже”, за нищо не може с точност да информира.”

Много се е изписало за синкретизма на Месиен, обединяващ природа и изкуство, мистика и реалност, древноиндийски ритми и древногръцка поетична метрика, григориански хорал и ориенталски ладове, канонични и остинатни форми, наситени с мелизматика мелодически образувания, средновековна символика на цветове и числа, строги математически изчисления и натурално възпроизведени птичи гласове.

„Музиката се състои не само от тонове, а от интензивност и плътност (това е динамичната структура), от тембри и начини на свирене (това е фонетичната структура), от акценти и различни темпа (това е кинетичната структура) и накрая преди всичко от време, от разпределение на времето, от числа и трайности (това е квантитативната структура)”.

Нахвърлих накратко тези базисни за композитора бележки, а за произведението, изпълнено на концерта, ще цитирам изпълнителката Маргарита Илиева с нейния анонс:

„Месиен създава Visions de l’Amen (Образи на словото Амин) през 1943. Единствена по рода си в литературата за две пиана, тази седемчастна „инструментална меса” е посветена на Началото на безкрайния свят и безкрайната му хармония. Самият Месиен описва творбата си като седем музикални видения, отразяващи цялата нежива и жива природа, която благодари за своето съществуване чрез словото Амин“.

  1. Amen de la Création („Амин на Творението“)
    II. Amen des étoiles, de la planète à l’anneau („Амин на звездите, на планетата с пръстена“)
    III. Amen de l’agonie de Jésus („Амин на Агонията на Иисус“)
    IV. Amen du Désir („ Амин на Желанието“)
    V. Amen des Anges, des Saints, du chant des oiseaux („Амин на ангелите, светците, песента на птиците“)
    VI. Amen du Jugement („Амин на Страшния съд“)
    VII. Amen de la Consommation („Амин на Завършването“)

 

Тази мащабна творба се изпълнява изключително рядко. Една от причините е и нейната сложност не само във философски и екзистенциален  план, а и в буквалната огромна пианистична и ансамблова трудност. Да се посегне към това произведение, предполага професионално самочувствие и готовност за полагане на къртовски труд. Смисълът за подобно усилие без материално възнаграждение  интерпретаторите могат да намерят единствено в идеята за мисия, за труд  сам по себе си „отплащащ се“ чрез духовно съпреживяване между случващото се на сцената и в залата, на това неуловимо просмукване в сферата на изкуството, което ражда необичайното и запомнящото се. И което се превръща в „самодостатъчно” събитие или „сугестия“, както го нарича авторът.

Чрез факта, че изминалото време не изтри спомена за този великолепен концерт, намерих смисъл и сили да напиша за него. Естествено, че и присъствието ми като многогодишен педагог в професионалното изграждане на двамата изпълнители пианисти още повече ме задължава да потърся трибуна, за да изразя възхищението си от достойния  творчески резултат. Клавирното дуо се справи с лекота с необичайната фактура, с пространственото разстилане на звуковите полета, с ритмичната артикулация – акумулатор на кинетична енергия.

Месиен използва едновременното напластяване на най-различни по характер пулсации – екстремно забавени и екстремно кратки. Специфичното цветно усещане на звука, една дебнеща опасност за интерпретаторите на Месиен, особено за произведения с огромна дължина и изпълнени само на един инструмент – пианото, отново намери достойна артистична защита и слушателите бяха потопени в пиршество от багри и звуци. Непрекъснатата модификация на самия феномен на звука – неговата плътност, интензивност, фактурните и звукововисочинни трансформации, играта на високи и ниски регистри провокира двамата пианисти да построят цялата архитектоника на многочастното произведение със завидно умение и стилово покритие.

Маргарита Илиева и Румен Трайков са основна брънка от „българското” ни ново клавирно поколение. За Марги се заговори от много години като за изключителна пианистка. Многобройните ѝ концертни участия – солови, камерни, с оркестър винаги са приемани като емблематични. За Румен отново мога да повторя словата казани за Марги, със същата убеденост. Музицирайки като клавирно дуо – един от най-трудните ансамбли, – Илиева и Трайков заявиха своето присъствие като музиканти с мисия и с висока отговорност. Успехът се ражда от характера, от желязната дисциплина, от постоянството. И двамата се посветиха на високия идеал да постигнат максимума на своите възможности. Останаха верни на страната си, избраха тук да работят и да творят.

Българската музикална култура има нужда в тези тежки, бездуховни времена от всеотдайни, надарени личности. Маргарита Илиева и Румен Трайков  са труженици, които с цената на качествения си професионализъм придават смисъл на трудното музикантско ежедневие, посяват семето на голямото изкуство и стават пример за подрастващото талантливо поколение след тях.

Убедена съм, че в близко бъдеще личностното присъствие на д-р Маргарита Илиева ще бъде от тези, които ще определят основните стойности и ценности в Музикалната академия.