Дейността на Библиотеката на НМА по посока информационно осигуряване на учебния процес и повишаване информационната култура на студентите

На прага на ХХI век информацията се превръща в основен стратегически ресурс. В науката това налага дори навлизането на нови понятия. Учените говорят за Ноосфера (нов стадий в развитието на биосферата – сфера на разума) и за Инфосфера (Арский, Гиляревский и др., 1996) – нова универсална интелектуална информационна среда, формираща се с разрастването на глобалната мрежа Интернет и развитието на телекомуникациите. Фундаменталната революция на границата на XX и XXI век не е в ядрената физика, нито в микроелектрониката или химията, въпреки бурното им развитие, а e именно в областта на информацията и комуникационните връзки. Като базисно средство и източник на възможности, по мащаб и значимост, знанията дори превишават човешкия, природния, капиталовия ресурс. Затова политиката, която следва Библиотеката на НМА в качеството си на Информационен център на Музикалната академия е насочена към удовлетворяване на тези информационни и комуникационни нужди на преподаватели и студенти, които са в унисон с изискванията на образованието в съвременното глобално общество. В Националната музикална академия се изграждат музиканти изпълнители, диригенти, композитори, възпитават се изследователи в  областта на музикалната наука. Те се обучават от високо квалифицирани преподаватели, които са цвета на българската музикалнотворческа и изпълнителска интелигенция.  И едните, и другите – и преподавателите, и студентите – изпитват постоянна необходимост от актуална информация за всичко ново в тяхната област, както и от възможността да съизмерват своите постижения с тези по света.

Първите стъпки на Библиотеката ни, които поставят началото на процеса за изграждане на цялостна информационна инфраструктура в НМА, бе закупуването на библиотечния софтуер и началото на процеса по въвеждането в компютъра на информацията за новопостъпилите материали в Библиотеката. Той започва още през 1996 г. Само няколко години по-късно Академията вече разполага с действаща Автоматизирана библиотечна информационно-търсеща система. Справихме се и с  неимоверно тежката задача за ретроспективното въвеждане на информация, касаеща цялата налична нотна и книжна литература в Библиотеката, събирана от 1921 г. – годината  на създаване на Музикалната академия, същата, от която води началото си и нейната Библиотека. Тази Библиотека, която в ранната си история получава тласък на развитие от личности като проф. д-р Стоян Брашованов, проф. Асен Карастоянов, д-р Васил Спасов, проф. д-р Стоян Джуджев, и до днес е повод за гордост за всички нас. Тя успява да съхрани във фонда си едно изключително богатство – редки, ценни издания, ръкописи, пазени ревниво и отговорно през всичките години на съществуването ѝ. Да, Библиотеката на най-старото ни висше музикално учебно заведение у нас не е с модерен, лъскав, луксозен интериор. Все още ползва старите масивни дървени стелажи и дървената облицовка на стените от времената, в които е създадена, но това, което я поставя на челно място и я прави най-голямата музикална библиотека, с най-богатата нотна сбирка не само в страната, но и на целия Балкански полуостров, е натрупаното в близо вековната ѝ история наследство. Затова и задачата по ретроспективното въвеждане на информацията в електронния каталог за този уникален по своето съдържание фонд бе толкова тежка и трудна.

Библиотеката на НМА усвоява много успешни иновационни решения и модели, ползвайки опита, почерпен от световната библиотечно-информационна практика, за което ѝ помага членството в Международната асоциация на музикалните библиотеки (IAML) от 2008 г. насам. Тя е единствен представител на България в тази престижна организация. Нашата Академия следи постоянно работата на Асоциацията по нейните 4 основни проекта RILM, RISM, RIPM, RIdiM, с които се цели не само пълната информационна осигуреност на специалисти от всички области на музикалната наука и изкуство, но и по-пълното представяне на националната култура в световните бази данни. Отскоро в RILM има и български записи, като те са осъществени от наши студенти в часовете по „Научна информация в музикознанието“.

Това е нова дисциплина, която вече няколко години се изучава в Музикалната академия към катедра „Теория на музиката“ и на която искам да обърна специално внимание. Тя ориентира и насочва студентите към наличните дигитални музикални колекции в Интернет, подпомащи научните изследвания в областта на музикознанието. Изхождаме от предпоставката, че бъдещите учени и творци, които ще работят в условия на развито информационно общество, отрано трябва да бъдат в крак с навлизащите нови стандарти и формати, променящи не само начина на търсене на информация, но създаващи възможност за нов тип комуникация и ефективност в науката, за електронно публикуване на техните изследвания и изпълнителски изяви. От друга страна, постоянното обогатяване на информационната култура на студентите, способността им да ползват различни електронни ресурси и мултимедийни продукти,  ги прави отворени за нови идеи и решения, обвързващи технологиите с музикалната наука. В тези часове те се запознават подробно с пълнотекстовите бази данни, достъпни на територията на Академията по национален лиценз: ScienceDirect, продукт на издателство Elsevier, както и с рефератната и цитатна база данни на същото издателство – Scopus, с Web of knowledge – рефератна и цитатна базa данни на издателство Thomson Reuters и всички абонирани от Академията бази данни в нашата област; с критериите и подбора на реферирани списания във водещите електронни издателства; с политиките и практиките при online публикуването в списания на свободен достъп в институционалните и тематични репозиториуми; с наукометричните данни, които се извличат при електронното публикуване и стават задължителни за израстването на академичния състав; с метаданните[1], съпровождащи дигиталните обекти в Интернет пространството и с много други въпроси, които предстои да повдига „дигиталното музикознание“. Тези придобити познания и умения  в бъдеще ще улесняват сътрудничеството и иновациите и ще ускоряват процеса на развитие на научните изследвания. Чрез създаването на дисциплината „Научна информация в музикознанието“, ние отговоряме на наболелите проблеми в музикалното образование по отношение подготовката на студентите в новите условия за професионално развитие.

За постигане на по-пълна информационна осигуреност за преподавателите и студентите на НМА, от 2012 г. Библиотеката на НМА предоставя чрез заплатен от Академията абонамент достъп до JSTOR[2] –дигитален репозиториум, който дава достъп до академични списания от цял свят. Колекцията Art & Science III, достъпна за нас чрез тази платформа, включва над 150 заглавия с дигитализирано съдържание на всички статии от тези периодични издания. В нея са представени научни публикации от водещи издателства на английски, френски, немски, испански, италиански, холандски и арабски език. Тази колекция предлага в най-голяма степен подробна, гарантирано достоверна и актуална информация, която обслужва най-пълно потребителските нужди на специалистите в областта на музикалната наука и музикално-изпълнителско и танцово изкуство. В същото време тя носи интердисциплинарен характер, тъй като включва и заглавия  от други области:  литература, образование, архитектура, театър, кино, религия, философия и др.

През 2017 г. Музикалната академия сключи договор с американската компания “Alexander Street Press”[3], чийто електронен продукт е част от платформата „ProQuest”. Той също е от съществено значение за информационното осигуряване в НМА и за обмена на информация с близо 50 000 други институции, сродни на нашата – престижни университети, колежи, консерватории от цял свят. Музикалните колекции на “Alexander Street Press”, включващи нотни, теоретични, видео и аудио материали, обхващат всички жанрове и исторически периоди – всичко необходимо за учебния процес, самостоятелната подготовка, научните изследвания и професионално развитие на музикантите. Самият софтуер, чрез който получаваме базата данни на компанията притежава инструменти, предоставящи възможности за потребителско редактиране и за създаване на собствени плейлисти. Студенти и преподаватели могат сами да етикират, изрязват, извличат откъси, които са им нужни, както от нотния текст, така и от звукозаписите на целите творби – и да ги поместват в своите лекции, презентации, курсови работи според собствените си желания. На сайта на Академията са публикувани адресите на обучителните видеа, указващи начина за ползване на колекциите.

Според този договор в замяна на богатата информация, която получава от „ProQuest” и конкретно от “Alexander Street Press”, Библиотеката и Фонотеката на НМА въвежда в техните бази данни творби от български композитори – преподаватели в НМА (в пълен нотен текст) при пълно спазване на законодателството[4] за авторските права и по този начин популяризира българската музикална култура по света. Ние сме първата институция в България, която успява да направи това.

Предприетите от Библиотеката на НМА стъпки за оптимизиране на информационната и технологична среда, в която се обучават студентите и работи целият академичен състав, са отговор на целите и задачите, поставени в дългосрочния стратегически план за нейното институционално и организационно развитие, приет още през 2008 г. Голяма част от предначертаните в него задачи е осъществена. Предстои дигитализация на тази част от фонда на Библиотеката, която в най-голяма степен представя родното ни музикално изкуство – последен етап от цялостната стратегия. За тази цел вече готов проект. Надяваме се да се намери и институция, която да отчете и оцени необходимостта от цифровизация на музикалното ни културно наследство и да поеме нейното финансиране.

 

 

Цитирана литература

 

Арский, Ю. М., Р.С. Гиляревский, И. С. Туров, А. И. Черный. Инфосфера. Информационные структуры, системы и процессы в науке и обществе. Москва, 1996, 498 с.

[1] Машинночетима информация за Интернет ресурси

[2] JSTOR – https://www.jstor.org/

[3] ProQuest. Alexander Street Press – www.alexanderstreet.com

African American Music Reference – https://search.alexanderstreet.com/aamr

American Song – https://search.alexanderstreet.com/amso

Classical Music Library – https://search.alexanderstreet.com/clmu

Classical Music Reference Library – https://search.alexanderstreet.com/bakr

Classical Scores Library: Volumes I, II, III and IV – https://search.alexanderstreet.com/shmu

Contemporary World Music – https://search.alexanderstreet.com/womu

Dance in Video: Volumes I and II – https://search.alexanderstreet.com/daiv

Jazz Music Library – https://search.alexanderstreet.com/jazz

Opera in Video – https://search.alexanderstreet.com/opiv

Smithsonian Global Sound for Libraries – https://search.alexanderstreet.com/glmu

The Garland Encyclopedia of World Music Online – https://search.alexanderstreet.com/glnd

Popular Music Library – https://search.alexanderstreet.com/pops

[4] В България авторските права са защитени със „Закон за Авторско право и сродните му права“. В сила от 01.08.1993 г. Последни изм. и доп. ДВ. бр.28 от 29 Март 2018 г.