Гласът на музите

Ratio, luna,
speculum non est imago,
mirrour, not image
Ezra Pound

Ауратично и театрично 1Андрей Лешков. Ауратично и Театрично. Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене. София: ЕИ „Омда“, 2018. (238 с.) Достъпно на URL: http://www.omda.bg/uploaded_files/files/articles/ндрей_Лешков__Книга_03_(c)__1523601151.pdf е взискателна книга. Изключителната и рядка за нашата университетска философия грижа, с която Андрей Лешков търси езиковия израз, понятията, които изковава, мисловните експерименти, които разиграва, енигматичните на пръв поглед формули, към които прибягва, изненадващите обрати на мисълта, в които се впуска, изискват от читателя внимателно вникване в текста и интензивно размишление. Мога да уверя любознателния и мислещ читател, че си струва да отдели време и усилие за тази необичайна за нашия интелектуален пейзаж книга. В нея преди всичко ще намери оригинална концептуална карта на модерната естетика като гранична философска дисциплина. Авторът разглежда теми и проблеми, които тъкат философската дискусия на двадесети век от „философията на живота“ и екзистенциализма през марксизма и екзистенциализма до постструктурализма, без никога да изгуби от своя поглед несводимото своеобразие на естетическото, което именно го различава от другите форми на културата и модуси на знанието.

Ала възможно ли е в епохата на мултимедиалния поврат и стремглавото развитие на дигиталните технологии да се говори още за единство на изкуството и съответно на естетическия опит? С какви критерии разполагаме за разпознаването и оценяването на художественото произведение? В какво отношение е влизането в досег и преживяването на творбата с нашия жизнен свят и опит? Как взаимодействат днес художествената измислица и реалността?

В търсене на отговор на тези, поставяни от собственото ни настояще, въпроси и предизвикателства, Андрей Лешков се обръща към първата половина на миналия век (епоха, която той определено предпочита пред нашето, в неговите очи сякаш убого за изкуството и мисенето време), когато те радикално са поставени от автори като Зимел и Лукач и особено Бенямин и Хайдегер. Голямата и чудесна изненада лично за мен в тази книга е главата, посветена на Чавдар Мутафов, който благодарение на проникновения анализ на автора намира най-накрая своето място сред тази плеяда от мислители и творци.

В Ауратично и театрично Андрей Лешков успешно съчетава философска прецизност и енциклопедична ерудираност. Той влиза детайлно и в дълбочина в концептуалните построения на всеки изследван автор и текст, без при това да ги разделя от техния идейно-естетически и политически контекст, за да покаже, че те заслужават нашия интерес, не просто и само защото се разгръщат в определени исторически и теоретически парадигми, а защото имат силата да разчупят и променят техните рамки. Накратко, тази книга блестящо потвърждава максимата, че „презрението към ерудираността се дължи на малко философия, а уважението към нея на много философия.“

Без ненужно да преразказвам съдържанието на книгата и преповтарям съдържащите се в нея тези и понятия, ще откроя само в нея две основни херменевтични стратегии. Бих нарекъл първата „херменевтика на изконното“: тя търси да очертае, изхождайки от неговите антропологични и философски корени, изконното поле на естетическото, разбирано като идеално място, където – без фалшиво противопоставяне и изкуствено отъждествяване – успяват да се уравновесят природа и свобода, нагон и история. Втората е критическа „херменевтика на модерното“: тя пък се стреми да реконструира някои от начините, по които буржоазно-работническо-християнския дух на модерността се опита да превърне естетическото в археологическа останка или случайна утайка по пътя на прогреса и утвърждаването на рационалността.

Ауратично и театрично цели, накрая, да отговори на особена „експресивна“ потребност, която за Андрей Лешков идва не просто от изискването за по-дълбоко разбиране или за пренасочване на хода на живота и света, а от вслушването в гласа на музите: потребност да се даде, с други думи, форма и значение на някои от най-изначалните и радикални индивидуални опити, които искат, търсят, настояват да бъдат по някакъв начин преведени и учленени както от изкуството, така и от мисълта. Аргументативната строгост и художественият изказ са двата антитетични полюса, през които трябва да мине естетиката, за да е в състояние да удовлетвори „музите“. Изискване, което на пръв поглед е парадоксално, но, както показва Лешков, неизбежно, защото, ако не е способна да се съизмери с него, за естета-философ би било по-добре да смени своя, и без това все по-малко забелязван от обществото, занаят.

References   [ + ]

1. Андрей Лешков. Ауратично и Театрично. Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене. София: ЕИ „Омда“, 2018. (238 с.) Достъпно на URL: http://www.omda.bg/uploaded_files/files/articles/ндрей_Лешков__Книга_03_(c)__1523601151.pdf