Водата в музикално-педагогическата практика

Водата е един от най-удивителните елементи във Вселената. Благодарение на своите физични, химични и енергийно-информационни свойства тя играе изключително важна роля в изграждането на живата органична материя. Нейното пропорционално разпространение на планетата Земя отговаря на пропорционалното водно съдържание на човешкото тяло. Тя е единственият елемент, който присъства естествено в природата в трите си агрегатни състояния, като при изстудяване всички останали вещества свиват своя размер, докато водата се разширява. Изследванията върху свойствата на водата продължават да разкриват нови, неочевидни и крайно интересни нейни качества[1].

Звукът представлява механични трептения на градивините частици на някаква материална среда. За наличие на звук е необходимо присъствие на източник, който генерира трептения, среда, в която те да се разпространяват, и приемник, който да ги регистрира, като последното звено не е задължително. Звукът съществува под формата на енергийни вълни, които пренасят през пространството определено количество енергия, докато трептящите частици се сгъстяват и разширяват, движейки се около едно постоянно равновесно положение. Звуковите вълни (и съответно трептенията на частиците) могат да бъдат лонгитудинални, трансверзални или комбинирани.

Звукът във вода се разпространява няколко пъти по-бързо в сравнение с разпространението във въздушна среда. Съответно звукът изминава много по-големи разстояния във водата. Скоростта на звука не зависи от честотата, а от средата на разпространение. Във вода скоростта на звука е 1498 m/s, в сравнение със скоростта във въздух – 343 m/s при 20º Целзий. Причината за това е значително по-малкото пространство между отделните молекули при течности в сравнение с газовете, т.е. по-голямата плътност на материята. Съответно звукът се движи около 4.5 пъти по-бързо и разтрептява повече молекули във вода, където плътността е около 820 пъти по-голяма от тази на въздуха.

Във водата по принцип могат да се разпространяват звукови вълни с честота между 10 Hz и 1 MHz. Честоти по-ниски от 10 Hz не са в състояние да се движат във водна среда, без да проникват дълбоко в морското дъно и да се разсейват, докато честотите над 1 MHz се абсорбират изключително бързо от средата. Общо причината за абсорбиране на звука във водата е характерният за нея значително по-висок вискозитет в сравнение с въздуха. Във водата звуковите вълни имат много по-голяма дължина – например при 1 kHz вълната е около 1.5 m в сравнение с въздуха, където тя е около 34 cm.

Границата между водата и въздуха в много отношения има поведение на почти идеален отражател за честотите под 1000 Hz, докато по-високите честоти имат нарастваща тенденция за по-лесно преодоляване на границата. Отразените в повърхността на водата вълни са с реверсивна фаза. Отражателните свойства на повърхността намаляват при нисък интензитет на вълната, при неравност на повърхността, както и при наличие на въздушни мехурчета (образувани при вятър) и плътни пасажи от морски обитатели. В такива условия се наблюдава освен отслабване на отраженията и по-голямо пречупване.

Водата пречупва и „огъва“ звука, като предизвиква начупени зигзагообразни траектории на разпространение. Пречупването на звука е сложен феномен, който илюстрира огъването на звуковите вълни и промяната на тяхната траектория в съчетание с понижаване или повишаване на скоростта при преминаване от една среда в друга. Това свойство на звука се използва в дълбоководните изследвания. Установено е, че скоростта на звука във водата не е постоянна. С нарастване на дълбочината на водата температурата се понижава, а налягането се повишава. Скоростта на звука се изменя правопропорционално с нарастването на дълбочината, като причина за това е повишеното налягане, което води до уплътняване на структурата. В случая температурата не оказва съществено влияние. Промяната на скоростта на звука, особено при пресичане на границата между водата и въздуха, води до изменение в посоката, което от своя страна сериозно затруднява локализацията на източника.

Разпространението на звук под вода е сложен процес, зависещ от много фактори. Вертикалният градиент на звуковата скорост определя основните алгоритми на промяна в звуковото разпространение. На екватора и в умерените ширини температурата на повърхността е достатъчно висока, за да компенсира ефекта на налягането, съответно на дълбочина няколко стотици метра се наблюдава минимум в скоростта на звука. Този феномен създава специфичен воден слой, наречен дълбоководен звуков канал, който позволява насочено разпространение на подводен звук на хиляди километри без взаимодействие с водната повърхност и с морското дъно. Друг дълбоководен феномен е формирането на зони на концентрация на звук, на звукови конвергентни зони.

Разпространението на звук под вода е свързано с интензитетни загуби по аналогия с въздушната среда. Налични са характерни звукови явления като реверберация, която може да бъде с многократно по-голяма продължителност от реалното затихване на сигнала от звукоизточника. Причината за това са отражения и пречупване на звуковите вълни от неправилни и неравни повърхности, както и разсейване на звука от риба и други морски организми. Естествено всеки звуков сигнал, подлежащ на отчетлива регистрация, трябва да притежава достатъчно висок интензитет, надвишаващ нивото на реверберационния и шумовия фон.

Когато източник на звук във вода се движи спрямо приемник, честотата на възприетия звук се различава от тази на излъчения. Това явление е известно като Доплеров ефект. То присъства при всички видове механични и електромагнитни вълни. Конкретно във водата промяната може лесно да се наблюдава в активните сонарни системи, особено в тесни честотни ленти.

Когато става дума за морска вода, съществува още един фактор, който влияе върху поведението на звука – солеността на водата. Установено е, че в солена вода звукът се движи по-бързо, отколкото в сладка – скоростта в солена вода е с около 33 m/s по-висока. Разликата е особено осезаема при устията на реките и най-вече на повърхността на водата. В морска вода скоростта е по-висока поради по-богатия молекулярен състав на солената вода – съответно наличие на по-голямо количество молекули, които да взаимодействат със звуковите вълни, като съществен фактор е и по-високата температура на солената вода спрямо сладката при еднакви други условия.

Във водата звукът се възприема по-матов и по-глух предвид устройството на човешкото ухо и специализираната функция на слуха във въздушна среда. Потопеното във вода човешко ухо не възприема звука така лесно, както на сушата.

Още от зората на човешката история водата е символ на сила, мощ и живот заради огромното място, което заема и значението ѝ за зараждането на живота на планетата. Водата е част от всички ритуални и религиозни системи независимо от културата или географското местоположение. Тя е свързана с митологично-легендарното наследство и с цялата човешка генеалогия въобще, а това определя водата като много значим фактор в човешкото съзнание. Чисто психологически е установено, че т. нар. „природни звуци“, между които водата заема централно място, са носители на недвусмислено послание за хармония и баланс. По тази причина посещението на местности и природни паркове с водоизточници е неизменна част от живота на човека, а фокусирането върху звуците на водата – източник на изначално дълбока връзка с природата.

Употребата на водата като музикален инструмент освен като стремеж за експериментиране може да се оцени и като възможност за използване на звуковите ѝ качества за разширяване средствата на инструменталната музика[2]. Предвид изложеното по-горе един основен начин да се постигне разнообразие в тембровата характеристика на музиката е именно звуковият импулс, ударът. Третирането на „инструмента вода“ като перкусия дава широки възможности за взаимодействие между ритъм и тембър: ударът с разнообразен звукоизточник – метал, дърво, пластмаса и др., а също и с различно по големина тяло би могъл да създаде оригинални внушения. Употребата на „водни перкусии“ по своята същност не е трудна, но ефектът върху слушателя се постига чрез умело боравене и нестандартно мислене. Именно това е причината водните перкусии да се представят от т.нар. „стрийт“ музиканти, когато особено очарователна е импровизацията[3]. Превръщането на водните перкусии в професионален инструмент изисква от изпълнителите съответно ниво на професионализъм. В случая с произведението на Тан Дун Концерт за водни перкусии и оркестър, изпълнявано от професионални перкусионисти, композиторската идея да се атакуват двете сетива – слух и зрение в едновременност, е представена от музикантите с лекота, подчертаваща дълбочината на замисъла и изящната простота на концепцията.

Като едно от най-важните изразни средства в музиката, метроритъмът неслучайно има централна роля в методиката на обучение по музика. „Музикалният поток […] се организира от сложна система от елементи: ритъмa – подвижния, капризния, разнообразния, обменящ и обновяващ се, носещ развитието, промяната действието; метрума – организиращия, неотклонно повтарящ се, равномерно пулсиращ, олицетворяващ константността, закономерността, порядъка“ (Минчева, 2000: 57 – 58). Проблемът за развитието на метроритмичния усет при децата още от предучилищна възраст може да бъде решен именно чрез въвеждане на игри-упражнения, които да се изпълняват с помощта на водата. По този начин детето получава практическо знание за зависимостта между начина на звукоизвличане и подхода към материята, и получения вследствие на това тембър на звука. Физическите качества на водата, свойствата ѝ като течност, нейната плътност и звукопроводимост създават богати възможности за третиране в областта на музиката, голямо разнообразие в звуковите оттенъци, и не на последно място пратически опит и знание, което евентуално би могло да бъде осмислено и научно обосновано на един по-късен етап.

Както вече беше споменато, акустическите качества на водата създават предпоставки за експериментаторска работа. Това, както и удоволствието, което телесният контакт предизвиква при съприкосновение с водата, е залог за успешното приложение на водата още в ранната педагогическа практика. Залагайки игровия подход и комуникацията като основа на музикалните дейности, водата като музикален инструмент може да бъде широко приложима, особено в неформалното обучение по музика. На принципа на експеримента и игровия подход беше създаден инструментът „Морско дъно“ (Стефанова, 2018) в рамките на музикално-творчески ателиета, които авторите провеждат нерегулярно с екип студенти. Наименованието му е свързано и с придружаващите елементи, например колба с пясък, декорирана с миди. Звукоизвличането се осъществява посредством стъклени палки или чрез динамична моторика, на принципа на маракасите.

Употребата на водните перкусии като музикален инструмент само на пръв поглед изглежда лесна. За да се превърнат в част от музикалната практика, е необходимо ухото на изпълнителя да е подготвено, а също така и художествена прецизност. Като музикален инструмент водните перкусии могат да се използват самостоятелно, като ритмичен акомпанимент, като част от звукова картина или музикална игра. Атрактивната им визия гарантира позитивна реакция у децата, а умелата им употреба дава възможност да се възползваме и от визуалното послание, както и директни асоциации, свързани с водата.

„Детската възраст играе стратегическа роля в процеса на социализацията и формирането на социалната активност. Много е важно да не се пропуска този период в развитието на личността, когато готовността ѝ за преживяване е извънредно голяма.“ (Димитрова, 2013: 123) Опитът на всеки педагог показва, че творческият елемент в обучението по музика създава възможности за по-лесно, трайно и задълбочено възприемане на материала. Наред с това се създават условия и интерес за придобиване на по-специализирани знания. „Проблемите на детското творчество, на естетическото възпитание на децата, са проблеми на културата като цяло, проблеми на формирането на човешките идеали, проблеми на духовното обогатяване и развитие на самосъзнанието. Длъжни сме да помогнем на децата още от най-ранна възраст да опознаят себе си и околния свят. Задачата на всеки учител е да не изпуска тази благоприятна възможност на детството, да включва във всяко занимание в детската градина и урока по музика […] детски музикални импровизации.“ (Димитрова, 2013: 129) Природата на детето е изначално творческа, а „творческа личност означава  способност за създаване на новото, неповторимото“ (Тимошенко, 2015: 101). За да наречем едно дете „творческо“, то трябва да притежава следните умения: „само да прави открития; да вижда необичайното в обикновените неща; да бъде любознателно и непрекъснато да се стреми да задоволи своето любопитство; […] да импровизира; да мисли извън шаблоните и стереотипите“ (Тимошенко, 2015: 101). Именно водата като музикален инструмент може да бъде пример за множество разнообразни възможности за усвояване на ценни музикални знания и умения в съчетание с пълната свобода за изява на творческия потенциал на детето.

Приложението на водата като педагогически инструмент има много широка перспектива. В рамките на разнообразните експерименти се достига до изключително интересни резултати[4], които обаче не винаги биват задълбочено осмислени и практически концептуализирани. Очевидно водата, водните перкусии и всички други форми на инкорпорация на водата в музикални педагогически практики и учебно-експериментални ателиета има сериозен потенциал за надграждане и усъвършенстване.

 

 

Цитирана литература

 

Димитрова, Севдалина (2013). Атрактивни и игрови подходи в обучението по музика. Варна.

Минчева, Пенка (2000). Музикалното възпитание в общообразователното училище. София.

Стефанова, Петя (2018). Алтернативните музикални инструменти – поглед към бъдещето в музикалната педагогика. – В: XII Научна конференция на докторанти и постдокторанти с международно участие. Млад научен форум за музика и танц. София: НБУ.

Тимошенко, Елена (2015). Чудото Монтесори. София: Асеневци.

AKI-RA sunrise !!! Water Drum Improvisation 波動太鼓(HADOURUM) 3!!!!! https://www.youtube.com/watch?v=YU3huGk21as (посетен на 10.02.2018).

Pipe Guy – House/Trance/Techno Live

http://www.sonicwater.org/sonicwater.html (посетен на 3.02.2018).

Water Music – Tan Dun (by Simantra Grupo de Percussão) https://www.youtube.com/watch?v=pP8dUlLzT8U (посетен на 6.0

[1] Показателни в това отношение са изследванията на акад. Зенин, както на и акад. Коновалов.

[2] https://www.youtube.com/watch?v=pP8dUlLzT8U

[3] https://www.youtube.com/watch?v=YU3huGk21as

[4] http://www.sonicwater.org/sonicwater.html