Борис Христов гостува в града на Николай Гяуров

Художествената галерия на Велинград беше домакин на любопитно събитие, озаглавено „Борис Христов – оперният артист, педагогът, дарителят“. То бе организирано от Музей „Борис Христов“ – София, Община Велинград и Рeгионалния исторически музей в града. По-скоро това бе една многолика и разнообразна културна програма, събрана във вечерта на 14 юли, която бе част от Велинградските празници на културата и е едно от престижните събития, които отбелязват Европейската година на културното наследство. В Художествената галерия беше подредена фотоизложбата на фотографа Светослав Чулин „Рим. Борис Христов“, разказваща за Академията, която великият певец създава в Рим и поглед към детайли от Вечния град –  вдъхновение за всеки един творец. В същата вечер бе показан и филмът „Сбъдване на мечти“, посветен на Софийския дом на Борис Христов, дарен от певеца на българската държава, който днес приласкава и насърчава млади български певчески дарования. Вечерта завърши с концерт на двама млади оперни певци – сопраното Илиана Генева и басът Божидар Божкилов, със съпровода на пианистката Боряна Ламбрева под наслов „По стъпките на Борис Христов“.

Велинград е родният град на друга величествена фигура в световното оперно изкуство – Николай Гяуров. Това създава вълнуващо усещане у всеки един артист, свързан със света на операта. Изложбата „Рим. Борис Христов“ ще продължи своето гостуване във Велинград. В продължение на месец тя ще краси първата от залите на Историческия музей, чиято експозиция завършва със залата, посветена на другия велик български бас Николай Гяуров.

Имах неочакваната възможност да бъда гост на Велинград в същия ден и, като човек, свързан с педагогическата мисия на Борис Христов, се превърнах в свидетел на това събитие, основен двигател на което е директорът на Музей „Борис Христов“ Елена Драгостинова. Седях в Художествената галерия, уютно преобразена в концертна зала и  се замислих как времето и течението на историята събира наследството и силата на талантите в един мощен поток.

Концертът на двамата млади певци и на пианистката Боряна Ламбрева бе озаглавен „По стъпките на Борис Христов“. Заглавието говори достатъчно много за певческата съдба. Зачитам се в биографиите на изпълнителите. С изключение на биографията на доц. Ламбрева, те все още са кратки, но вече показват колко нелек е пътят, подхванат по стъпките на който и да е велик оперен артист – конкурси, награди, прослушвания, първи покани и ангажименти, майсторски класове, продукции, концерти… Стъпките на всички артисти си приличат, особено в началото на пътя. Щастливи са Илиана Генева и Божидар Божкилов, защото са били ученици на Боряна Ламбрева – тя е била техен преподавател в Музикалната академия в класа по Камерно пеене. А сега ги виждам равностойни партньори и вдъхновени интерпретатори, заедно със своята учителка на сцената. Вълнувам се, защото и аз като млад изпълнител съм имал улесняващото обстоятелство първите ми стъпки да бъдат деликатно насочвани от моята учителка по камерно музициране доц. Ирина Щиглич, която от мой учител се превърна в партньор на сцената.

Познавам и съм работил с Боряна Ламбрева върху няколко творчески проекта, осъществили сме няколко концертни програми. Познавам нейния изпълнителски, творчески,  а и преподавателски процес. Конструирането на подобна концертна програма при нея винаги започва с внимателно проучване на материала. Тя задълбочено събира странична информация във връзка с творбите, които ще интерпретира с вокалните изпълнители. Свидетел съм на нейния деликатен, но непоколебим педагогически подход, който проявява в репетиционния период, а сега се разкри пред мен на сцената по време на концерта и от позицията ми на част от публиката.

Присъствието на Боряна Ламбрева на сцената създава благодатно усещане за увереност. То подпомага младите певци, а тези, които са опитни, започват да чувстват онази творческа свобода, която неминуемо води до симбиоза в партнирането на сцената и достига до извеждане на всичко, което музикалното произведение предлага. Това почувствах и тази вечер в изпълненията на Илиана Генева и Божидар Божкилов, партнирани от талантливата пианистка и педагожка.

Тримата изпълнители бяха изправени пред особено творческо и интерпретационно предизвикателство. Винаги съм знаел, че никак не е лесно да бъдеш всеотдаен партньор, каквито бяха и тримата, в такава разностранна и разностилна концертна програма, съдържаща оперни арии и ансамбли от различни епохи, показващи разнолика музикална стилистика. Затова и мой принцип е да избягвам конструирането на такива „фестивални“ програми. Тук трябва да отбележа, че Боряна Ламбрева винаги е в ролята на равностоен партньор, а не съпътстващ акомпанятор, затова и е така предпочитан изпълнител на сцената в камерни програми и от младите, и от опитните вокални изпълнители. Далеч по-лесна изява се постига в едностилна камерна песенна програма. Аз познавам силата на пианистката в териториите на камерната музика, виждам ерудицията и усещането за стил и в младите певци Генева и Божкилов. Бих се радвал да се насладя на таланта и на тримата в друга, в песенна програма, където, сигурен съм, артистите ще постигнат съществени емоционални и интерпретационни дълбини.

Концертната програма във Велинград в съдържанието си носеше приятен „фестивален“ облик – арии от няколко европейски композитори и съдържанието на последната ѝ четвърт бе изпълнено с няколко български творби. Решаващата дума в създаването на програмата най-вероятно е била на Боряна Ламбрева като учител на двамата певци. В изискванията си към младите певци тя умело съобразява техните възможности и това тя прави по такъв начин, че да може да се получи нужното за тяхното развитие надграждане с всяко следващо изпълнение. Това тя предвижда не само в течение на конкретната концертна вечер, но и напред във времето, когато младите артисти ще продължат сами по стъпките на своите големи предшественици.

Затова и концертът бе открит с изпълнението на Божидар Божкилов на арията на Лепорело (Madamina, il catalogo è questo…) от „Дон Жуан“ на Моцарт. Певецът демонстрира брилянтен моцартов стил – прецизна агогическа точност на текста, която определи вярно построени музикални фрази, а в музицирането на Ламбрева изпитах усещането за моцартов оркестър. Дори и при скромните възможности на пианото, аз чух в клавирния съпровод безсрамната ирония на Лепорело към прелъстената и изоставена Донна Елвира, актьорски блестящо показана от Божидар Божкилов в разказа му за списъка със световните завоевания на неговия покровител Дон Жуан.

И каква изненада в продължението на концерта – Николай Римски-Корсаков, ария на Снежанка. Ето за това предизвикателство и затрудняващо обстоятелство на внезапната смяна на стилове и епохи споменах по-горе. Опитната Боряна Ламбрева мигновено пренесе публиката от музикалния свят на точните класически пропорции в романтиката на нежните линии, на сладките тремоли, които красиво хармонираха с лиричните вокални линии на деликатния сопранов глас на Илиана Генева. Младата певица затрогна публиката с чистотата и девическата невинност на своята героиня, които умело и ласкаво изрисува с гласа си.

Последва нов скок във времето с любимата на публиката Ария на клеветата – арията на Дон Базилио от „Севилският бръснар“ на Росини. Божидар Божкилов отново с успех демонстрира завладяващия си комедиен талант.

И отново Моцарт – дуетът на Дон Жуан и Церлина. На сцената заблестяха в покоряващата си младост двама развълнувани оперни артисти, обединени в трогателния ансамбъл от опитната Боряна Ламбрева. Тя отново показа силния си усет за ансамблово изграждане на структурата на музикалната пиеса, който усет успешно е внушила и у своите възпитаници.

Пътуването през времето продължи с две майсторски пиеси от Джузепе Верди – арията на Виолета Валери – (È strano…), която Илиана Генева уверено поднесе на публиката с устрема и свежестта на младия оперен артист. Това бе откровение и непосредствено споделяне на вълнуващото преживяване, родено от трепета на ненадейно връхлитащата любов. Втората пиеса бе монологът на Крал Филип от „Дон Карлос“ – музика,  илюстрираща терзанията, които носи непреодолимата сила на любовта. Отново „чух“ оркестъра, изгрял от изпълнението на пианистката Боряна Ламбрева – скръбното встъпление на виолончелото, фаталните тонове на обоя, които прозвучаха като злокобния стон на нощна птица, предвещаващ невъзможността за любовта на изтерзания крал. И всичко това бе в хармония с внушителния тембър на баса Божидар Божкилов. Той смело влезе в една от майсторските роли и на Борис Христов, и на Николай Гяуров. Бих пожелал на младия певец да изпълни десетки и десетки пъти тази роля, а на себе си бих пожелал тогава, след време,  отново да имам възможността да видя и чуя негово концертно, подчертавам, концертно изпълнение на тази грандиозна ария, за да видя как цялото обемно богатство от чувства и драматични изрази, ще бъде синтезирано в детайлите на камерния концерт. Ето това би било истинско майсторство, на което учи наследството на Христов и Гяуров.

Темата за любовта пренесе публиката в съвсем друга музикална и театрална действителност. С арията на Лиляна от „Българи от старо време“ на Асен Карастоянов нежният и галещ тембър на Илиана Генева, майсторските пианисими и на певицата, и на пианистката пренесоха публиката в градини със здравец и божури, а в „Хайдушката песен“ на Добри Христов, която последва, мощният бас на Божидар Божкилов  издигна публиката във висините над Велинград, отвъд Юндола, та чак до пределите на Пиринска Македония, където се срещнахме с четата на Яворов.

Програмата завърши със закачка към публиката. Илиана Генева разкри и част от комедийния си талант (на него бих искал някога да мога да се насладя по-продължително) с песента на циганката от „Българи от старо време“. Публиката на Велинград аплодира въодушевено и извика на бис младите певци, вече тръгнали по стъпките на великите артисти.

Концертът „По стъпките на Борис Христов“ остави у мен надеждата, че въпреки изпитанията, на които систематично е подложена музикалната култура на България, силата на таланта, енергията на младостта, жарката любов към изкуството, възпитавани у младите артисти и обгрижвани от техните учители, не могат да бъдат преодолени, не могат да бъдат затрупани и потиснати. Също като горещите води на минералните извори на Велинград, бликнали из недрата на планината.