Сонатата за цигулка и пиано на Димитър Ненов – самобитност и паралели с творби на Франк, Шимановски, Скрябин, Блох

Димитър Ненов написва своята Соната за цигулка и пиано през 1921 – една година след заминаването си за Дрезден, където следва и завършва архитектура, а в първите две години от престоя си там – и музика в Дрезденската консерватория. По това време Дрезден е столица на свободния щат Саксония и център на модерното европейско изкуство. Ненов попада в град, съчетаващ архитектурата на барока и Ренесанса с Art Nouveau и Bauhaus, традицията на оркестри като Staatskapelle Dresden (основан през 1548) и Dresden Philharmonic (основан като Gewerbehausorchestra през 1870), с експресионистичното изкуство на творци като Ернст Лудвиг Кирхнер, Ото Дикс, Оскар Кокошка. Самият композитор пише: „Само няколко седмици престой в Германия бяха достатъчни да се извърши в мене голям прелом. Виденото в музеите, чутото по концерти и опери, четенето – всичко това ме отпусна много скоро и аз смело тръгнах по пътища, из които и днес ходя“ (Ненов, 1969: 125).