Хипотези за броя и съдържанието на музикалните произведения на Филип Николай

Изследването цели да влее светлина в рядко разглежданата и пренебрегвана в  последните близо два века тема за европейската духовна поезия и музика и по-специално за песните на известния немски теолог, поет, изследовател и педагог д-р Филип Николай (1556 – 1608). Самият автор е до голяма степен непознат у нас поради редица причини: малобройното му музикално творчество, различната деноминация на християнството, в която той е деен, отдалеченото време. Имайки предвид тези фактори, може би било чудно защо изобщо и до каква степен е оправдано едно задълбочено изследване на този виден немски теолог от втората половина на 16 век, споменаван във връзка с едногласни мелодии. Но именно тези знаменити мелодии пораждат един непропорционално съществен, огромен и несекващ музикален материал, произлязъл от ефимерните звуци на Николай, но и от неговата поезия и проповедническо слово.

 

Биографични данни

На първо време нека да се запознаем с биографията на този автор oт материала в Grove Мusic Dictionary (Oxford Мusic Dictionary) и от Musik und Geschichte der Gegenwart (МGG), и двете от музиковеда Валтер Бланкенбург,  авторитетен изследовател на бароковата църковна музика 1Walter Blankenburg (1903 – 1986), ръководил списанието Musik und Kirche oт 1941 до1981; основал през 1976 Интернационално общество за теологическо изследване на Бах, член на Евангелското Михаилово братство.

filip-1

Филип Николай (1556 – 1608) е  роден в селото Менгерингхаузен до Касел на 10 август 1556 г. като син на пастора Дитрих Николай Рафленбьол, който по-късно започва да се нарича само Николай, и на Катерина, родена Мейхар. Починал е в Хамбург на 26 октомври 1608 г. Учил е в Роден, Касел, Хилдесхайм, Дортмунд, Мюлхаузен, след което отново се е върнал в Дортмунд. Главното му обучение се е провело с Ж. А. Бурк и Л. Хелмболд в Мюлхаузен и с Ф. Бьорхаус в Дортмунд. През 1575 г. е започнал теологични учения в Ерфурт, които са продължили във Витенберг от 1576 г. до 1579 г. След това е живял с братята си, също теолози. През 1582 г. е завършил своите частни учения в манастира на Волкхардингхаузен до Менгерингхаузен и е станал пастор в Хердеке (или Хардек), Вестфалия – рожденото място на неговите родители.  В началото на Контрареформацията през 1586 г. той е бил личен „таен“ проповедник на Евангелската Хаускирхен в Кьолн. От 1587 г. е бил деен отново в родната си област, най-напред като дякон в Нидервилдунген и за един по-дълъг период е бил пастор на Алтвилдунген (1588 – 1596). В Марбург не е успял да се хабилитира поради конфесионални съображения; този факт е свързан с възникването една от песните му “Скръбна песен на християнските църкви“, насочена срещу калвинистите; докторската степен му е присъдена след дълга битка през 1594 г. във Витенберг, чрез подкрепата на Егидиус Хуниус, виден теолог. През 1596 г. Николай е приел покана да поеме паството в Уна, където е бил по време на  епидемията от чума. След планирано, но несъстояло се преселване в Рощок, той окончателно заема там главното пасторско място в църквата Св. Катерина в Хамбург от 1601 г. до края на живота си.

 

Вярата на Николай и влиянието му сред неговите съвременници

 

Като теолог Николай e предан на Лутер, но може да бъде отнесен към т.  нар. лутерански пиетизъм поради естеството на неговото музикално слово и богата образност. По-точно, става дума за етапа на подготовка на европейската пиетична нагласа, тъй като изричната употреба на термина „пиетизъм” се свързва преди всичко с Pia desideria (1675) на Филип Якоб Шпенер (1635 – 1705), който от своя страна е обичал и пял хоралите на Николай. В този период името на Филип Николай стои до това на Йохан Арндт (1555 – 1621), издателя на мистични теологични трактати под Лутеровото название Тheologia deutsch; сред тях са тези на Майстер Екхард и на неговия последовател Хайнрих Зойс, на Йоханес Таулер, проповядващи пътя на душата към Бога – unio mystica. В ранния етап на пиетизма попада и Йохан Валентин Андрее (1586 – 1654), автор на прочутата алхимическа сватба – Chymische Hochzeit des Christiani Rosencreutz  (срв. с Yates,  2001), на проекти за социално подпомагане, възпитание – Christliche Gottliebende Gesellschaft – и педагогика (заедно с Йохан Амос Коменски), а също и на утопичен модел на идеалния християнски град (Utopie Christianopolis).

filip-2

Поставен в подобен контекст, Филип Николай попада в една несъмнено незавидна позиция относно разпознаването му като един от най-въздействащите поети и проповедници на Германия. Че е такъв обаче се съди от изказвания, кореспонденция, научна и теологична документация от XVI в. до днес – от нея се вижда, че е признат за един от най-омайващите оратори, поет и възпитател на духа, не на последно място – именно чрез музиката. Ето какво казва за него и един съвременен лутерански химнолог: „Като Лутер, Валтер и Хеерман, Филип Николай е поет-композитор. Неговите песни „Как хубаво свети Зорницата“ и „Събудете се, гласът ни вика“ са наречени по това време „кралицата и краля на евангелските църковни песни“ (Albrech, 1994: 39)2 Също Van der Leeuw, нидерландки феноменолог на история на религията, определя „краля и кралицата на химните“ като „визионерски религиозни песни с есхатологичен характер“ (Van der Leeuw, цитиран по:Kooiman, 1968:110).. Относно влиянието на Николай върху католическата музика пише Удо Груб в „Евангелски следи в католическата обща песенна книга Хвала на Бога” от 1975“ (Grub, 2012: 36). Нека сравним признанието за Николай от две воюващи тогава страни четири века по-късно:

Удо Груб: „Хоралите и песните на Филип Николай имат особено живо и мощно последващо влияние чак до съвременността“.

Кристоф Албрехт: „Сред поетите на своето време Николай заема особено място, тъй като намира един изключително нежен тон за любовта към Иисус, в който няма нищо от твърдите догматични противопоставяния, в които и този теолог участва“.

Интимното, топло, нежно отношение към Иисус е черта на пиетистката музика и поезия, която се харесва на католиците поради култа към светците и признаването на техния индивидуален мистичен опит и точно затова пиетизмът първоначално бива отхвърлен от някои лутерански среди. Доктрините на Цвингли и в по-умерена степен на Калвин изглеждат „антимузикални“, защото първоначално препоръчват разрушаване на органите в църквите и реформиране на богослужението само с псалмите в посока на монодийните практики (Marti, 2014: 127 – 132)3Авторът се опитва да смекчи образа на реформаторите (например по повод на разрушаването на органите се казва: „Органите и без това не са били разпостранени” (Marti, 2014: 128). Той смята, че реформаторите приемат Августиновото bis orat qui cantat („двойно се моли, който пее“). Калвин, в изданието на псалмите от 1542-1543, подчертава, според автора,“изключителната сила на музиката и голямата отговорност на работата с нея“ (Marti, 2014: 129).  за разлика от Лутеровото стимулиране на песенното богатство на Църквата в неговaтa Formulaе missae et communionis4Formulaе missae et communionis pro ecclesia Viuttembergensi (1523). Частите на службата са: Introitus, Kyrie, Collect, Epistle, Gradual, Evangelium, Credo, Predict, Vaterunser-Рaraphrase, Konsekration, Elevation, презентация на осветения хляб, Sanсtus, презентация на осветеното вино, благодарствена молитва и благослов.

Все пак скоро псалмите започват да се пеят многогласно. Тук се появява едно познато на всички църковни музиканти име – Луи Буржоа (Louis Bourgeois, 1510 – 1559). Върху една негова мелодия Бах пише своя последен хорал, гравиран заедно с „Изкуството на фугата“ след незавършената петнадесета фуга. Хоралната прелюдия е записана под диктовката на Бах от Алтникол под названието Wenn wir in höchsten Noethen sein („Когато сме в най-голяма беда“), а в Баховата незавършена ръкописна версия върху същата мелодия тя носи текста Vor Deinen Thron („Пред Твоя трон“).

Луи Буржоа е бил кантор в Женева от 1545 до1551 година, но е попаднал в затвора заради „промяна на мелодиите на псалмите без разрешение“ и след освобождаването му от Калвин се установява в Лион. Още в 1547 г. публикува сборник с мотети върху литургичните мелодии.

Николай воюва „на два фронта“ – срещу Рим и срещу реформираната Църква, с което си спечелва враг в лицето на близкия съратник на Лутер Филип Меланхтон 5Philipp Melanchton има труд, насочен срещу Николай в защита на Калвин и Цвингли, под заглавие Gegenbericht auff Philippi Nicolai Schmachbuch,das er unter dem Titel Von der Calvinistischen Gott und Ihrer Religion frag-und antwortsweise dies laufendem 97. Jahr im offenem Druck herasgesprengt hat, Zürich, 1597. (В превод: „Изложение против позорната книга на Филип Николай, която той пусна в открит печат през текущата 97-ма година под заглавието “За Бога на калвинистите и тяхната религия“ във форма на въпроси и отговори“) Интересно е, че години наред в семейството на Николай се чете една латинска молитва, дадена от Меланхтон: “Д-р Рафленбьол, бащата на Филип, един праведен мъж, се молеше, сутрин и вечер 40 години със следната молитва на Меланхтон: „Omni potens aeterne vive atque verissime Deus..” (Curtze,1859: 4, 5). Интересно е също как хуманистичната нагласа на опонента отбелязва още в заглавието формата на изложението – модела на Катехизиса, произлязъл от античния диалог и използван от Отците на Църквата. За разлика от чувствено-поетичното преживяване на религиозното от Николай, Меланхтон работи с „диалектиката и логичните основания на аргументацията“..

От друга страна, пиетизмът, вече като религиозно течение, което се осланя на личното емоционално преживяване на една мистична вътрешна връзка с Иисус Христос, не е бил, а и до днес не е гледан благосклонно от вече официалните и ритуализирани деноминации. Още XVI век, един период на динамични промени и иновации в сферата на религията по цяла Европа, бележи и активна враждебност към един вид християнство, което предлага свободна интерпретация на Светото писание и върху което също така никоя институция няма контрол и не може да облага финансово. Но тъй като векът е белязан от остри религиозни конфликти, това отношение към Църквата като институция не е толкова изненадващо и има решителни последици в продължаването на пиетистките практики в новите деноминации. Те могат да се разпознаят като театрализация на ритуала чрез реторични похвати, а в музиката, особено в хармонията – като драматично и афектно решение на хоралните мелодии, влияние на операта, характерни за Шютц или Букстехуде6За влиянието на пиетизма в града на Букстехуде – Любек, и пиетистките текстове, като Bux WV90, 96, вж. (Kerala J. Snyder, 2007: 43,65,146). , в което е бил упрекван и самия Бах (Schweizer, 1908: 154).

Проф. Ф. Ернест Стьофлер в увода към книгата „Пиетизъм – избрани трактати“ (Erb, 1983) споменава всички обичаи, разпознавани днес като типично поведение на протестантските деноминации, които всъщност произлизат от пиетизма: поклонението пред „станции на разпятието“ по време на постите преди Великден – гравюри или рисунки на сцени от Пасиона на Христос, чрез които вярващите изживяват съпричастност с Неговите мъки и чувства и в самия акт на ходене са се приближавали до техния обичан Бог-човек. Друга пиетиска традиция, непроизлизаща от тогавашната Вселенска църква, но приветствана от католиците, са броениците, отброяващи молитвите към една човечна, съчувстваща Дева Мария. Нарицанието „братя и сестри“, четенето на Библията вкъщи, самообучението, в което родителят поема ролята на пастор на семейството си, молитвата преди вечеря – тези традиции, според Ерб и Стьофлер, се коренят в „популярния пиетизъм“ от 1500-те и пиетистката традиция.

Относно това дали Николаевата вяра е била пречка по време на живота му, може да се твърди, че в крайна сметка, както за мистици като Майстер Екхарт (Walshe, 2007) или Джордано Бруно (Yates, 1991), битката си е струвала и тя е спечелена след смъртта, поради  словото и песните, които остават. Показателен е случаят с пропадналия първи опит за хабилитация на Николай: докторантурата е осуетена от  консолидирали се противници.  Но става ясно, че Николай е “подстрекателят”: хабилитационната му работа е озаглавена „De duobus Аntichristis primariis, Mahumete et Romano Pontifice, Disputatio” („Диспут върху двамата главни антихриста, мохамеданите и римския понтиф“). Да е поставен папата на едно ниво с мохамеданите като враг на християнството, очевидно е засегнало там присъстващия ландграф Вилхелм фон Хесен, който е споделял радикално други възгледи и той налага вето върху хабилитацията на Николай: “враговете и калвинистките сатани забраняват на теологическия факултет да присъдят на Николай степента доктор, макар че е намерен за достоен; графът не се е страхувал от никого…” (Curtze, 1859: 55).  Факт от биографията му е, че постът му на проповедник в манастира Хердеке от 1583 г. е бил анулиран от папските власти през 1586 г. Николай явно още преди опита си да се защити е имал активна дейност и срещу калвинистите, което се е материализирало през 1596 в труда му „Notwendiger und ganz vollkommener Bericht von der ganzen Caluinistischen Religion  durch Philippum  Nicolai, Frankfurt, 1596”. Пълният превод на заглавието на книгата е: „Необходимо и напълно завършено изложение за цялата Калвиниска религия, извлечено от техните собствени книги и писания, заедно с опровержение на тази религия от Светото Писание – посредством Филип Николай, Франкфурт 1596“ (второто издание е 1597).

Освен известната си дейност и кариерата си като проповедник и преподавател по теология, Николай е издал десетки трудове: шест ранни тома по история на старите германи; книги по биология, геология, география и астрономия – факт, който не е широко известен дори сред почитателите на Николаевото слово.   Неговото име присъства неотменно в историята на немската поезия, наричана „смесена“( Mischpoesie) – на латински и немски език.  В кореспонденцията с Гьоте  Целтер очаква да открие латински праобраз или поне латинско initio на Зорницата, въпреки че признава, че такова не му е известно и съобщава за акростиха, който според него може да издава авторството на самия граф. Карл Гьодеке привежда изказване на Гьоте за песента: „Истински великодушна,  оживяваща сърцето, когато проникнеш в смисъла…“ (Gödeke, 1849: 70)7Der Briefwechsel zwischen Goethe und Zelter (1819 – 1827), Leipzig, 1915, S. 7. И досега името на Николай е емблема за композиторите, които обработват напевите и за църковни общества – напр. Ph. Nicolai Society, Wittenberg Trail,основано от Крейг Йохансен, което се анотира така: „A place for those who admire and respect Philipp Nicolai’s rich additoins to the church catholic”. На практика заслугите му в другите области са забравени..

Тези характерни щрихи от биографията на Николай, заедно със силно опияняващото въздействие, което проповедта му владее, помагат да се доближим до неговото слово и породената от него музика и да изясним изобилието на подробен (предимно филологичен) материал за него през XIX в. и подновяващия се интерес към него в началото на XXI 8Също така в началото на XXI в. фондацията Гутенберг е спонсорирала дигиталното издание с модерна ортография на Огледалото на радостите на вечния живот. Освен несекващите обработки на Николаевите хорали, името му напоследък се носи от благотворителни общества, фондации и др.; неговата памет се чества в религиозния календар на Лутеранската църква, заедно с другите двама най-известни композитори на химни – Паул Герхарт и Йохан Хеерман – на 26 октомври, датата на Николаевата смърт. В литературата се срещат поне три романа за неговия живот..

 

Музикално творчество на Филип Николай

 

Филип Николай е признат като автор на текста и музиката на Как хубаво свети Зорницата („Wie schön leuchtet der Morgergstern“), предполагаема година на написване – 1598, и Събудете се, гласът ни вика („Wachet auf, uns ruft die Stimme“), 1598 или 1599 г., тъй като двете песни присъстват с ноти в 13. и 14. глава на големия му теологичен труд Огледало на радостите на вечния живот 9„Freuden-Spiegel des ewigen Lebens, Durch Philippum Nicolai“ (Frankfurt, M.D.XCIX, с предговор от 1598) gutenberg.spiegel.de/buch/freuden-spiegel-des-ewigen-lebens-8344/1 от 1599 г. Освен „краля и кралицата“ на хоралите, ще бъдат разгледани още три песни, две от които са документирани само като текст. Тук е ползван главно изследователят от XIX век Лудвиг Курце и цитирания по-горе негов труд  “Животът и песните на д-р Николай“ (Curtze, 1859), тъй като той работи непосредствено със съхранените източници от местността Валдек 10Л. Курце публикува през 1860 сборник с народни умотворения от областта, в която живее Николай: Volksüberlieferungen aus Fürstentum Waldeck, Märchen,Volkseime, Räthsel, Sprichörter, Aberglauben,Sitten umd Gebräuche, nebst einem Idiotikon. В предговора на монографията авторът обяснява, че значителна част от работата по събирането и обработването на материала е направена, след като покойният му приятел Граберт е публикувал малка статия по въпроса; по този начин интересът на Лудвиг Курце и брат му Карл Вилхелм Хайнрих към Николай се е разгърнал до едно значително и мащабно изследване, което обхваща: семейство, младежки и университетски години, пребиваване в родината (Хердеке, Кьолн, Вилдунген, Уна, Хамбург), последни часове на живота и смърт, характеристика на личността. Авторът се опира на същите ранни извори, като съвременника на Николай Георг Дедекен 11Georg Dedeken (1564–1628), съвременник на Николай, е автор на монография за него и издател на трудовете му посмъртно. Той е произнесъл надгробното слово на неговото погребение., на оригинални документи и манускрипти. Освен това привежда теории на специалисти от XIX век по теология, филология и химнология за всеки един факт от биографията на Николай, аргументирано поддържа или отхвърля тези теории. В книгата има описание на подражанията, хармонизациите и обработките на песните като текст, статистически таблици за разпространението на песните, базирани върху броя на всяко произведение на Николай в църковните сборници през XVII, XVIII и XIX век; отделни раздели за заслугите и оценките на композитора през вековете.

Като се има предвид достъпът на братята Курце до този вид първични документи, професионалната им компетентност като етнографи и литературоведи, действащи точно там, където е бил Николай, книгата на Лудвиг Курце се цитира на първо място в библиографията за Николай и аргументите на автора звучат убедително. Книгата на Курце (1849) е написана в годините между монументалната оратория „Павел“ на Менделсон (1835), започваща с Wachet auf, и големите хорални фантазии на Макс Регер върху двете песни на Николай от 1900 г. и когато четем тази книга, оставаме с впечатлението, че загадката на Николай е пораждала жив, активен дискурс сред специалистите на XIX в. Фигурата на  теолога музикант е като че ли забравена през склонния към секуларизъм XX век и едва сега, през XXI в., се забелязва, че интересът по темата, тлеел оттогава, отново се разпалва.

         Курце започва да разисква музикалния аспект на Николаевото творчество с думите „Нито със своите многобройни, най-вече полемични произведения, нито с възпитателните си съчинения Николай не е станал толкова известен, колкото със своите църковни песни“. Така е смятал дори издателят на Огледало на радостите на вечния живот през XIX в., теологът Густав Едуард Мюлман 12Philipp Nicolai. Freudenspiegel des ewigen Lebens. Аufs neue vorgehalten von Gustav Mühlmann. Verlag von Richard Mühlmann, 1854.. След това Курце обосновава успеха на тази музика чрез един немаловажен детайл от образованието на Николай: „В училищата в Касел и Дортмунд се е наблягало с особена тежест на музиката и упражненията по пеене (…) множество учители (…) сами са писали латински и немски стихове; твърде рано е имал и упражнения по поетични техники – отначало ограничавани на латински език, според традицията на времето. Всички тези фактори влияят на песните“ (Curtze, 1859: 74) 13

Да илюстрираме (Curtze, 1859:12 – 13) усърдието на едва навършилия 17 г. Philippus Rafflenbolius в латинската поезия, напомняща футуристите от ХХ в., като Хлебников. Всички думи в творбата Contra Calumniatorem, състояща се от 174 хекзаметъра и насочена срещу клеветата, започват с буквата C“. В цитираните стихове се срещат 170 такива думи. Ето как името на Христос е включено в заключителното двустишие:

     Cum Chrusto cupiant cuncti certare creati

     Cum Christo cursum condito Christigene.

Има подобни стихове с буквата „M“ и с буквата P“:

     Pace patet pietas,pacem patres petierunt,

     Pace perit pestis pugnax, pigaeque phalanges…

(Curtze, 1859: 15)

.

Дори в  кратките си биографични бележки Валтер Бланкенбург споменава  като енциклопедичен факт, че мелодиите са предшествали Николай. Това обаче поражда дискусии и теории за произхода и сътворяването на песните. Но може би тези песни са се излели като вдъхновена, но много добре структурирана форма с акростих и специална подредба на стиховете с различна дължина, каквато е Зорницата – тя напомня рисунка на потир, знак за благодарствено приношение към Бога.

filip-3

Wie schön leuchtet der Morgenstern /
Voll Gnad vnd Warheit von dem HERRN /
Die süsse Wurtzel Jesse?
Du Sohn Dauid / auß Jacobs Stamm /
Mein König vnd mein Bräutigam /
Hast mir mein Hertz besessen /
Lieblich /
freundtlich /
Schön vnd herrlich /
Groß vnd ehrlich /
Reich von Gaben /
Hoch vnd sehr prächtig erhaben

 

Другата гледна точка е, че  мелодията е компилирана от други източници. В Събудете се се разпознават ходове от „Сребърния напев“ (Silberweise) нa майстерзингера Ханс Закс. Но двете знаменити песни на Николай интонационно са много близки и емфатичните моменти в текста са предадени прецизно в приложените от самия теолог мелодии в текста на Огледалото.

Имената на минезингерите и майстерзингерите не се появяват случайно: именно Филип Николай бива наричан от своите апологети „последния минезингер“. Формата на неговите стихове, метричният анализ, акростихът и дължините на строфите издават онази прецизност при духовното поетично и музикално творчество, характерна за средновековното цехово майсторство 14Можем да продължим с аналогиите и в XIX в., особено в поезията на либретите на Вагнер, където по същите формални принципи – Barform с мерени стихове, Stollen (Gesätze) с Auf и Abgesang, четни и кръстосани рими, алитерации, митологични и алегорични сюжети, в това число и минезанга („Танхойзер“), майстерзанга („Нюрнбергските майстори-певци“) и накрая – мистерията на сцената (“Парсифал“) можем да видим Gesamtkunstwerk като продължение на Волфрам фон Ешенбах – срв: Ellis William Ashton Society. Richаrd Wagner as Poet, Musician and Mystic, 1887; Mey, Curt. Der Meistergesamg in Geschichte und Kunst, Ausführliche Erklärung der Tabulaturen, Schulgereln,Sitten und Gebräuche der Meistersinger von Nürnberg (Майстерзангът в историята и изкуството. Подробно описание на табулатурите, правилата на школата, обичаите и нравите на майстерзингерите от Нюрнберг). Leipzig: Hermann Seemanns Nachfolger, 1909. Авторът показва как Вагнер стриктно е прилагал законите на школата..

 

Песни, приписвани на Николай

 

Пример за погрешно приписвана песен на Филип Николай от 1600-те до 18 век (Curtze, 1859: 75) е „Herr Christ thu mir verleinen“ („Удостои ме с тази чест, Господи“), издадена в Огледало на радостите на вечния живот от 1599 година. Авторството на песента е изрично отбелязано под текста. Името е на Йеремия Николай – брата на Филип Николай, който се подписва под думите:

Една друга песен за вечния живот, в духа на утринен благослов: От дълбочината на моето сърце.

Йеремиас Николай 15За Йеремия Николай и звученето на текстовете на братята Николай в съвременните практики на проповедта вж.: Hartmann, 2003: 56. Заглавието на съставения от Хартман сборник Wer singt,betet doppelt е немският превод на Августиновата фраза за значението на музиката bis orat qui cantat („двойно се моли, който пее“) – вж. по-горе, бел. 3. Авторът на проповедта върху Зорницата Йорг Щелер изказва гледната точка, оспорвана още от Курце, за възникването на песента през годините на чумата в Уна. Според този автор тя е „песен на надеждата за съединяване с Бога“ (вж. по-горе, с. 3 – unio mystica).

Друга заблуда, според Курце, е витаела около песента „Ich ruf zu dir“ („Към тебе викам, Господи“), която сега носи атрибуцията на Йохан Агрикола (1530) 16Срв. напр. с: Unger, Melvin P. Handbook to Bach’s Sacred Cantata Texts, 1996, p. 185-186. При Вакернагел (Das deutsche Kirchenlied von Martin Luther bis auf Nicolaus Herman und Ambrosius Blauer) обаче тази песен се приписва на Паул Сператус (Glaubensstimme, Das evangelische Archiv im Internet

http://www.glaubensstimme.de/doku.php?id=autoren:a:agricola:agricola-ich_ruf_zu_dir).

Тя е известна с по-късните обработки на Букстехуде (BuxWV 196) и на Бах (BWV 639). Баховата хорална прелюдия се ползва с изключителен успех в репертоара на пианистите от миналия век в обработката на Феручо Бузони 17Хоралната прелюдия във фа минор на Бах „Викам към теб, Господи Иисусе Христе“ е в репертоара на Хоровиц, Брендел, Вайсенберг, Николаева, Соколов и мн. др. Органовият оригинал е превърнат от Андрей Тарковски в лайтмотив на филма „Соларис“..

Клетенберг (1713) твърди, че Николай е автор на множество, и то хубави песни, а Гервиниус, вече през XIX век, смята, че те са само няколко (Curtze , 1859) 18Това е най-вероятно граф Фридрих Аугуст фон Клетенберг от 1713, който съобщава това в „Изследване за героите и регентите на Валдек“. Георг Готфрид Гервиниус е автор на многотомна „История на поетичната национална литература на германците“. За Зорницата той говори така: „И в тази песен срещаме това, което е характерно за ранните и късни изкустничения – има ономатикон на автора, посветен на ученика му граф Вилхелм Ернст цу Валде“ (Gervinius, 1838: 36)..

 

Петте песни на Николай (според Курце)

 

Курце е убеден, че пет песни могат със сигурност да се припишат на Филип Николай. Доколко е възможна реконструкцията на всяка от тях и също така до каква степен Николай е “композитор“, са въпросите, които възникват. Очевидно е, че авторството е свързано с техниките на контрафактурата, пародията, преработката, които са теми на отделно изложение.

 

Първа песен: „Trotz der Hellen…“

 

Според анотиран манускрипт на Йеремия Николай, сестра им е пеела песен през лятото на 1596 г., съдържаща думите:

„Trotz der Hellen,

ich will quellen

Freud und Wonne“

 

(„Въпреки ада, аз искам да извира /от мен/ радост и блаженство“).

 

Курце завършва информацията за тази песен с думите: „песента оттогава не е известна и преминава към въпроса за втората песен (Curtze, 1859: 75).

Нека по повод на тази първа песен да цитираме откъс от един обширен документ от 1861 г., рецензия, която разглежда приноса на книгата на Курце „Животът и песните на д-р Филип Николай“ и в която става дума за атрибутирането на песните на Николай. Това е 22-ри брой на Списание за цялостна лутеранска теология и църква от 1861 година 19Zeitschrift für die gesammte lutherische Theologie und Kirche, Band 22. University of Chicago Libraries, 1861, S.764, https://books.google.de/books:

Най-накрай имаме едно обобщение за живота и песните на нашия Николай, от което отдавна се чувстваше много голяма потребност. Да помислим само какво голямо количество басни са се появявали за външния живот на този човек по повод на „Зорницата“ или „Събудете се“ в различните сборници с песни, „Благослов от песни“ или „Съкровищници от песни“. Какви наистина комични и безумно смели връзки се появявали! Още Мюлман, при издаването на „Огледалото“, е бил по необходимост в мрак за възникването, оригиналността на песните, самото им число, и е оповестил противоречията в съответната литература. Сега вече с пълно право може да се каже, че се слага край на всички хипотези и в бъдеще може просто да се посочи това произведение на д-р Курце, в което нищо не е пропуснато и са взети предвид различните възгледи на по-стари и по-нови автори [] кратко, но вярно и изчерпателно указание за трудовете. Пред автора като главен източник е стоял един том с ръкописите на брат му Йеремия, суперинтендант на Менгерингхаузен. Това са анали, във формата на дневник, които са написани в още неразрушената къща на пастора. В този манускрипт се намират иначе трудни за откриване обяснения за фамилните обстоятелства на Йеремия и онези писма на Филип, които мило прекъсват полемиката, издавайки навсякъде вярното сърце [] Авторът с голяма прецизност привежда доказателството, че композирането на песните се пада по време на престоя във Вилдунген. Освен двете известни песни, има още две, „Ако не трябва“ и „Желая една добра нощ“. Първата тук за пръв път е приписана и призната за Николаева 20Авторът тук е в заблуда, Курце дава като пета песен Trotz der Hellen.. Цялата тази химнологическа част е изпълнена с вътрешна прилежност, като тук прави впечатление приложената литература, географското разпространение на песните, преработките, които се появяват в течение на времето и това просветлява една извънредна пълнота на материала. Авторът дава извадки от най-важните полемични, както и аскетични трудове, както и от проповедите [] така че човекът Николай се появява в тяло и живот… На книгата пожелавам много широко разпространение; [] Искам да изкажа на автора едно желание; оттогава той се е оттеглил, а би трябвало да напише една студия и за Йеремия Николай и да му намери място в химнологията, защото той притежава източниците“.

 

От това признание за книгата на Курце, направено от авторитетното специализирано издание, става ясно, че той е държал в ръце дневника на Йеремия, където е и сведението за песента Въпреки ада. Изглежда,че от времето на монографията на Курце не са намерени повече данни за разпространението на тази песен. Все пак можем да съдим за нейната форма, която изглежда традиционна бар-форма с противопоставянето на „ада“ и „небесното блаженство“. Могат да  се посочат важни паралели. Първият е в сборника на М. Вулпиус, Духовни песни на евангелската братска общност.  Песента (№ 65) e с автор М. Е. Шнеегас и се нарича  „Към Новата година“. Tя е от времето на Николай, от 16 столетие, тъй като трудът на Вулпиус е издаден в Йена през 1609 г21Тук се цитира по: Vulpius, 1908: 35 (Melodie 22, М. Eyrlacus. Schneegaß).. Третият куплет на тази песен гласи:

 

Ако сме примирени с Бога – наш другар,                                    Ist Gott vesöhnt und unser Freund

Какво на нас би сторил злият враг                                            Was mag uns tun der arge Feind

Въпреки турците, папата и портите на ада                            Trotz Türken, Papst und Hellen Pfort                                                                                                      

Малкият Иисус е нашето убежище.                                           Das Jesulein ist unser Hort

 

Вторият паралел е с III том на сборниците с коментарии на Юлиус Мютцел 22Geistliche Lieder der evangelischen Kirche aus dem 16. Jahrhundert. Nach ältesten Drucken herausgegeben von Jülius Mützell, Berlin 1855., в който песента фигурира, като се съобщава, че е взета от Вулпиус. Тя присъства и при Глаубер (1636), където има малка промяна в интересуващия ни текст – липсва споменаването на папата:

 

Въпреки дявола и адските порти                                                               Trotz Teufel und der Hellen Pfort

 

Вторият паралел доказва доколко тази реторическа форма, устойчива и  присъща за духовната поезия, изпълва с проповеднически плам Баховата вокална музика. В мотета Иисусе, моя радост („Jesu, meine Freude“, BWV227) многократно звучи мелодията на хорала на Йохан Крюгер (1650) с куплетите на Йохан Франк.  Третият куплет гласи:

 

Въпреки  древния дракон                                                                 Trotz dem alten Drachen                                                   

 Въпреки смъртната паст                                                              Trotz des Todes Rachen               

 Въпреки ужаса                                                                                             Trotz der Furcht dazu

 Скачай, свят, от гняв                                                                      Tobe, Welt und springe

 Аз тук стоя и пея                                                                             Ich stehe hier und singe

 в спокойствие, напълно съхранен.                                                  In ganz sicherer Ruh.

 

В продължението на тази статия ще се разгледат останалите песни, които се признават на Николай: двете полемични песни и „кралицата и кралят на хоралите“. „Полемични песни“ Курце нарича насочените срещу църковните врагове текстове на стихотворения, изразяващи болката на поета, неговия гняв и готовността да приеме смъртта. Това са Скръбна песен от трактата срещу калвинистите от 1596 г. и Желая една добра нощ, публикувана в Огледало на радостите на вечния живот през 1599 г., където са и Как хубаво свети зорницата и Събудете се, ни вика гласът – песните, които обезсмъртяват Николай.

 

 

Цитирана литература

 

Albrecht Christoph (1994). Einführug in die Hymnologie. Göttingen:Vandenhoewck

und Ruprecht. 4. überarb.und erweit. Auflage.

Curtze, Ludwig (1859) D. Philipp Nicolai’s Leben und Lieder. Halle: J. Fricke.

Erb, Peter C., editor (1983). Pietists: Selected Writings. New York: Paulist Press.

Gervinius, Georg Gottfied (1838) . Geschichte der poetischen National-Literatur der Deutschen,  Bd. 3. Leipzig.

Gödeke, Karl (1849). Elf Bücher deutscher Dichtung. Leipzig.

Grub,  Udo (2012). Еvangelische Spuren im Katholischen

Einheitsgesangbuch “Gotteslob” von 1975. Berlin: Lit Verlag Dr.W.Hopf.

Hartmann, Richard, Hg. (2003). Wer singt, betet doppelt. Münster, Hamburg, London: Lit. Verlag.

Koelmer, Lothar, Carmen Rob-Santer (2002). Studienbuch Rhetorik. München, Wien, Zürich: Ferdinand Schoeningt, Padeborn.

Kooiman, W. J. (1968). Philippus Nikolai contra Petrus Plancius in de Strijd om de ubiquitas corporis Christi. – In: Nederlands archief voor kerkgeschiedenis/Dutch Review of Church History, vol.48,  № 2.

Marti,Andreas (2014). Wie klingt reformiert? Arbeiten zur Liturgie und Musik. (Как звучи [музиката в] реформираната [църква]? Трудове по литургика и музика). Zürich: Theologischer  Verlag., 2014; глава „ Kunstfeind Calvin?“ („Калвин, враг на изкуството?“).

Mützell, Jülius, Hg. (1855). Geistliche Lieder der evangelischen Kirche aus dem XVI . Jahrhundert. Nach ältesten Drucken. Berlin.

Schweizer Albert (1908).  Johann Sebastian Bach.  Leiozig, Breitkopf und Härtel.

Snyder, Kerala J. (2007). Dieterich Buxtehude: Organist in Lübeck. University of Rochester Press.

Vulpius, Melchior (1908).  Gesangbuch der evangelischen Brüdergemeind. Gnadau.

Walshe, Maurice O’Connell (2007). The Complete Mystical Works of Meister Eckhart. Translate and edited by A. Herder&Herder Book. New York.

Yates, Frances (2001). The Rosicrucian Enlightenment. Routledge Classics.

Yates, Frances (1991). Giordano Bruno and the Hermetic Tradition. University of Chicago Press.

References   [ + ]

1. Walter Blankenburg (1903 – 1986), ръководил списанието Musik und Kirche oт 1941 до1981; основал през 1976 Интернационално общество за теологическо изследване на Бах, член на Евангелското Михаилово братство.
2. Също Van der Leeuw, нидерландки феноменолог на история на религията, определя „краля и кралицата на химните“ като „визионерски религиозни песни с есхатологичен характер“ (Van der Leeuw, цитиран по:Kooiman, 1968:110).
3. Авторът се опитва да смекчи образа на реформаторите (например по повод на разрушаването на органите се казва: „Органите и без това не са били разпостранени” (Marti, 2014: 128). Той смята, че реформаторите приемат Августиновото bis orat qui cantat („двойно се моли, който пее“). Калвин, в изданието на псалмите от 1542-1543, подчертава, според автора,“изключителната сила на музиката и голямата отговорност на работата с нея“ (Marti, 2014: 129).
4. Formulaе missae et communionis pro ecclesia Viuttembergensi (1523). Частите на службата са: Introitus, Kyrie, Collect, Epistle, Gradual, Evangelium, Credo, Predict, Vaterunser-Рaraphrase, Konsekration, Elevation, презентация на осветения хляб, Sanсtus, презентация на осветеното вино, благодарствена молитва и благослов.
5. Philipp Melanchton има труд, насочен срещу Николай в защита на Калвин и Цвингли, под заглавие Gegenbericht auff Philippi Nicolai Schmachbuch,das er unter dem Titel Von der Calvinistischen Gott und Ihrer Religion frag-und antwortsweise dies laufendem 97. Jahr im offenem Druck herasgesprengt hat, Zürich, 1597. (В превод: „Изложение против позорната книга на Филип Николай, която той пусна в открит печат през текущата 97-ма година под заглавието “За Бога на калвинистите и тяхната религия“ във форма на въпроси и отговори“) Интересно е, че години наред в семейството на Николай се чете една латинска молитва, дадена от Меланхтон: “Д-р Рафленбьол, бащата на Филип, един праведен мъж, се молеше, сутрин и вечер 40 години със следната молитва на Меланхтон: „Omni potens aeterne vive atque verissime Deus..” (Curtze,1859: 4, 5). Интересно е също как хуманистичната нагласа на опонента отбелязва още в заглавието формата на изложението – модела на Катехизиса, произлязъл от античния диалог и използван от Отците на Църквата. За разлика от чувствено-поетичното преживяване на религиозното от Николай, Меланхтон работи с „диалектиката и логичните основания на аргументацията“.
6. За влиянието на пиетизма в града на Букстехуде – Любек, и пиетистките текстове, като Bux WV90, 96, вж. (Kerala J. Snyder, 2007: 43,65,146).
7. Der Briefwechsel zwischen Goethe und Zelter (1819 – 1827), Leipzig, 1915, S. 7. И досега името на Николай е емблема за композиторите, които обработват напевите и за църковни общества – напр. Ph. Nicolai Society, Wittenberg Trail,основано от Крейг Йохансен, което се анотира така: „A place for those who admire and respect Philipp Nicolai’s rich additoins to the church catholic”. На практика заслугите му в другите области са забравени.
8. Също така в началото на XXI в. фондацията Гутенберг е спонсорирала дигиталното издание с модерна ортография на Огледалото на радостите на вечния живот. Освен несекващите обработки на Николаевите хорали, името му напоследък се носи от благотворителни общества, фондации и др.; неговата памет се чества в религиозния календар на Лутеранската църква, заедно с другите двама най-известни композитори на химни – Паул Герхарт и Йохан Хеерман – на 26 октомври, датата на Николаевата смърт. В литературата се срещат поне три романа за неговия живот.
9. „Freuden-Spiegel des ewigen Lebens, Durch Philippum Nicolai“ (Frankfurt, M.D.XCIX, с предговор от 1598) gutenberg.spiegel.de/buch/freuden-spiegel-des-ewigen-lebens-8344/1
10. Л. Курце публикува през 1860 сборник с народни умотворения от областта, в която живее Николай: Volksüberlieferungen aus Fürstentum Waldeck, Märchen,Volkseime, Räthsel, Sprichörter, Aberglauben,Sitten umd Gebräuche, nebst einem Idiotikon.
11. Georg Dedeken (1564–1628), съвременник на Николай, е автор на монография за него и издател на трудовете му посмъртно. Той е произнесъл надгробното слово на неговото погребение.
12. Philipp Nicolai. Freudenspiegel des ewigen Lebens. Аufs neue vorgehalten von Gustav Mühlmann. Verlag von Richard Mühlmann, 1854.
13.

Да илюстрираме (Curtze, 1859:12 – 13) усърдието на едва навършилия 17 г. Philippus Rafflenbolius в латинската поезия, напомняща футуристите от ХХ в., като Хлебников. Всички думи в творбата Contra Calumniatorem, състояща се от 174 хекзаметъра и насочена срещу клеветата, започват с буквата C“. В цитираните стихове се срещат 170 такива думи. Ето как името на Христос е включено в заключителното двустишие:

     Cum Chrusto cupiant cuncti certare creati

     Cum Christo cursum condito Christigene.

Има подобни стихове с буквата „M“ и с буквата P“:

     Pace patet pietas,pacem patres petierunt,

     Pace perit pestis pugnax, pigaeque phalanges…

(Curtze, 1859: 15)

14. Можем да продължим с аналогиите и в XIX в., особено в поезията на либретите на Вагнер, където по същите формални принципи – Barform с мерени стихове, Stollen (Gesätze) с Auf и Abgesang, четни и кръстосани рими, алитерации, митологични и алегорични сюжети, в това число и минезанга („Танхойзер“), майстерзанга („Нюрнбергските майстори-певци“) и накрая – мистерията на сцената (“Парсифал“) можем да видим Gesamtkunstwerk като продължение на Волфрам фон Ешенбах – срв: Ellis William Ashton Society. Richаrd Wagner as Poet, Musician and Mystic, 1887; Mey, Curt. Der Meistergesamg in Geschichte und Kunst, Ausführliche Erklärung der Tabulaturen, Schulgereln,Sitten und Gebräuche der Meistersinger von Nürnberg (Майстерзангът в историята и изкуството. Подробно описание на табулатурите, правилата на школата, обичаите и нравите на майстерзингерите от Нюрнберг). Leipzig: Hermann Seemanns Nachfolger, 1909. Авторът показва как Вагнер стриктно е прилагал законите на школата.
15. За Йеремия Николай и звученето на текстовете на братята Николай в съвременните практики на проповедта вж.: Hartmann, 2003: 56. Заглавието на съставения от Хартман сборник Wer singt,betet doppelt е немският превод на Августиновата фраза за значението на музиката bis orat qui cantat („двойно се моли, който пее“) – вж. по-горе, бел. 3. Авторът на проповедта върху Зорницата Йорг Щелер изказва гледната точка, оспорвана още от Курце, за възникването на песента през годините на чумата в Уна. Според този автор тя е „песен на надеждата за съединяване с Бога“ (вж. по-горе, с. 3 – unio mystica).
16. Срв. напр. с: Unger, Melvin P. Handbook to Bach’s Sacred Cantata Texts, 1996, p. 185-186. При Вакернагел (Das deutsche Kirchenlied von Martin Luther bis auf Nicolaus Herman und Ambrosius Blauer) обаче тази песен се приписва на Паул Сператус (Glaubensstimme, Das evangelische Archiv im Internet

http://www.glaubensstimme.de/doku.php?id=autoren:a:agricola:agricola-ich_ruf_zu_dir)

17. Хоралната прелюдия във фа минор на Бах „Викам към теб, Господи Иисусе Христе“ е в репертоара на Хоровиц, Брендел, Вайсенберг, Николаева, Соколов и мн. др. Органовият оригинал е превърнат от Андрей Тарковски в лайтмотив на филма „Соларис“.
18. Това е най-вероятно граф Фридрих Аугуст фон Клетенберг от 1713, който съобщава това в „Изследване за героите и регентите на Валдек“. Георг Готфрид Гервиниус е автор на многотомна „История на поетичната национална литература на германците“. За Зорницата той говори така: „И в тази песен срещаме това, което е характерно за ранните и късни изкустничения – има ономатикон на автора, посветен на ученика му граф Вилхелм Ернст цу Валде“ (Gervinius, 1838: 36).
19. Zeitschrift für die gesammte lutherische Theologie und Kirche, Band 22. University of Chicago Libraries, 1861, S.764, https://books.google.de/books
20. Авторът тук е в заблуда, Курце дава като пета песен Trotz der Hellen.
21. Тук се цитира по: Vulpius, 1908: 35 (Melodie 22, М. Eyrlacus. Schneegaß).
22. Geistliche Lieder der evangelischen Kirche aus dem 16. Jahrhundert. Nach ältesten Drucken herausgegeben von Jülius Mützell, Berlin 1855.