Фрагменти из музикалния живот в Свищов през втората половина на ХХ век

Представената статия е част от по-голям текст, който е опит за възможно по-плътно очертаване на цялостната картина на музикалния живот в Свищов през втората половина на ХIХ век в контекста на общите културни тенденции на епохата. Настоящият фрагмент се концентрира върху делото на Янко Мустаков, създаването на първия многогласен хор и дейността на основаното през 1894 г. музикално дружество.
Свищов е градът, в който най-рано по българските земи се създава българско светско училище; градът на първата печатница, първите издания на учебно-педагогическа литература, първото професионално училище, първото читалище и първия певчески хор1„Певчески хор” е понятието, което се използва за този първи български многогласен хор в историографската и музикологичната литература от първото му споменаване. Вероятно така е бил наричан той и по времето на Янко Мустаков, поради което запазвам това назоваване и в своя текст. – наричат го „градът на стоте първи неща“. Разположен на кръстопът, той е имал привилегията неговите граждани да преминават в Румъния и в по-далечни страни. Контактът с други градове не е само търговски, той довежда до обогатяване на културата, знанията и науката. Негов резултат е и запознаването с нови, непознати дотогава за нашите земи музикални инструменти и набавянето им. Първите сведения за появата на пианото по нашите земи са от началото на XIX век, а един от първите градове, сдобили се с пиано, е Свищов. „Първоначално са се внасяли по Дунава от Виена, а по-късно и от Цариград. В Свищов – 1861, в дома на гърка Караманос е имало пиано“.2Вълчинова-Чендова, Елисавета. Градската традиционна инструментална практика и оркестрова култура в България. София, 2000, с. 23.
Важна предпоставка за развитието на музикалното дело в града е основаното там на 30 януари 1856 г. първо българско читалище. Още в началото на съществуването си Свищовското народно читалище става средище на музикалното развитие. Като средище на образователното и музикалното дело читалището има заслуга за поставянето на театрални постановки с участие на „хор“ и оркестър още преди Освобождението.

„Чрез повишаване на културно-просветното ниво в областта на изкуството прониква едно от най-ярките явления в съвременната музика – многогласното църковно пеене, което поставя началото и на първия многогласен църковен хор в България“. 3Вълчанова, Мария. Навлизане и утвърждаване на руското многогласно хорово църковно пеене в българската църковна музика през периода от Освобождението до 1944. София, 2013, дисертация, ръкопис, с. 59.

Делото на Янко Мустаков. Първият певчески хор

Според документи и сведения около 1862 г. от Трявна в Свищов пристига Янко Мустаков и се установява като основен учител в средната махала и като певец (псалт) в църквата „Св. Димитър“. Музикалният талант на Янко Мустаков и хубавият му глас не остават незабелязани и той е насърчен да замине за Румъния, за да придобие музикално образование. Подпомогнат от роднини, Мустаков завършва основаната през 1864 г. Консерватория за музика и драма в Букурещ. След това се завръща отново в Свищов като учител и псалт (но сега в църквата „Св. Преображение“ в средната махала, където по това време живеели най-богатите граждани).4Николов, Йордан. Първият български певчески хор. Един принос към историята на родната ни музика и на град Свищов. Лични спомени. Свищов, 1925, с. 233.

Придобил богата за времето си музикална култура, Мустаков привлича около себе си свищовските младежи, любители на хубавото пеене. Запознава ги с нотите и ги въвежда в основите на елементарната теория на музиката, а на някои от по-даровитите преподава и уроци по цигулка. През 1865 година основава музикалния кръжок, в който обучава желаещите в нотна грамотност. Скоро след това, през 1868 г., създава хор, който пее двугласно в църквата „Св. Преображение“. Но това пеене не се харесва на жените богомолки и поради тяхното влияние върху мъжете им то се допуска само на най-големи празници. На останалите богослужения пее само Янко Мустаков в едногласната традиция, наречена псалтика: „Но на жените богомолки не им твърде харесало хоровото пеене. Тям по им било приятно да слушат звънливия, с приятен тембър, мелодичен глас на г. Мустаков в разните извивки на гръцкото пеене, отколкото пеенето на много хора на различни гласове“.5Пак там, с. 5. Най-вероятно това е реакция срещу евангелистката пропаганда, понеже през годините 1863 – 1876 г. в Свищов работят пасторите Гаврил Илиев, Д. Чамис и д-р Лонг в методическата църква.6Вълчанова, Мария. Цит. съч., с. 59. През 1870 г. от учениците, участвали в хора, Мустаков създава и оркестър, „като набавил от личните си средства три цигулки, виола, виолончело и собственоръчно изработил един цимбал, оркестрантите обучавал сам, а ноти доставял от Букурещ“.7Баларева, Агапия. Хоровото дело в България от средата на XIX в. до 1944 г. София, 1992, с. 40.
В това състояние открива хора и оркестъра дошлият през същата година от Лом учител Петър Иванов, който донася и подарява на Мустаков „Опялото на Исуса Христа“, преведено на новобългарски от Кръстьо Пишурка. Мустаков го нотира за четири гласа и „на първия Великден са го пеели в църквата и са оставили твърде приятно впечатление в душите на богомолците“.8Баларева, Агапия. Цит. съч., с. 40.

„Опялото на Исуса Христа“, музика Янко Мустаков

„Опялото на Исуса Христа“, музика Янко Мустаков 9Примерът е от Иванов, Атанас. Читалището – средище на музикална дейност. – В: Сто години народно читалище Свищов 1856 – 1956. Свищов, 1958, с. 417.

Оригиналът на песента не е открит, горепосоченото нотно извлечение е записано по памет чрез спомените на хористите и запазената хармония при Димитър Карпарски.

Хорът на Янко Мустаков разучава и светска музика. През 1872 г. за отбелязването на деня на Св.св. Кирил и Методий вестник „Турция“ пише: „Без да ви разправям за другите приготовления и церемонии в училището преди захващането и след изричането на словата от двама учители, хорът пееше химна в чест на Кирила и Методия, на султана и екзарха. Народът си отиде много трогнат и зарадван“.10Баларева, Агапия. Пак там.

Малко по-рано през същата година, на 19 март, хорът изпълнява специално написаната от Янко Мустаков „Приветствена песен“ при посрещането на току-що избрания български екзарх Антим I.11Николов, Йордан. Цит. съч., с. 6. Той посещава читалището, разглежда портретите на „покойните свищовски завещатели и благодеятели“ и произнася слово с похвала за успехите на свищовци в образованието, търговията и народните дела. 12БИА-ДБВК, II А 7254. Цит по Джамбазки, Христо. Основаване на първото българско читалище и неговата дейност до Освобождението. – В: Сто години народно читалище Свищов 1856 – 1956.Свищов, 1958, с. 47.

През 1874 г. в Свищов са давани театрални представления, като оркестърът на Мустаков свири по време на антрактите при спусната завеса.

Певческият хор през 1874 г. начело с диригента Янко Мустаков13

Певческият хор през 1874 г. начело с диригента Янко Мустаков 13Снимката е от Ганчев, Стефан. Свищов (Принос за историята му). [1929] Свищов, 1996, с. 233.

Пак през същата година свищовското книжовно дружество „Напредък“ във вестника си обявява, че е издало „читанка за основните училища, книжка първа за изучаване на буквите по звуковата метода. Съставил Янко Мустаков“.14Ганчев, Стефан. Цит. съч., с. 126. Той е автор още на „Най-практична метода за първоначалното изучаване на децата“ (1869 г.). Нейното второ издание е от 1872 г. със заглавие „Буквар, нареден по звучна метода“, а третото от 1874 г. се нарича „Читанка за ученици от основните училища“. Никола Мустаков (син на Янко Мустаков) съобщава за изпратен рапорт през 1879 г. до Министерството на просветата, с който неговият баща настоява нотното пеене да се въведе като учебен предмет в училищата. Има сведения, че Янко Мустаков има изготвен учебник по пеене, който възнамерявал да изпрати за печат във Виена. След ранната му смърт този учебник попада в ръцете на Георги Байданов, който го публикува като свой.15Баларева, Агапия. Цит. съч., с. 43 – 44.
По време на Освободителната война хорът за кратко време преустановява дейността си поради затварянето на църквата за богомолците и превръщането щ в склад за санитарни материали.16 Ганчев, Стефан. Цит. съч., с. 60. След преминаването на освободителните руски войски през Дунава (на 15 юни 1877 г.) висшият чиновник от губернаторството Герасимович-Чимов, любител на музиката, организира певчески хор от руски войници и офицери, който пее на литургиите в църквата „Св. Троица“ до късната есен на 1877 г. Тогава поради оттеглянето на част от руската войска към вътрешността на страната много от пеещите в хора войници напускат Свищов. Чимов веднага събира няколко момчета дисканти и алти (братята Алекси, Слави и Златан Драганови, Иван Иванов, Лило Янков, Цветан Радославов, Каменов и Коста Бешков) и без да минават курс по нотна грамотност, ги обучава да пеят по-лесните партии от литургията, а по-трудните поверява на руснаците. Тази инициатива на Чинов продължава до края на първата половина на 1878 г., когато руснаците окончателно заминават от Свищов.
В лицето на Мустаков Чинов е виждал сподвижник, който достойно да продължи делото му. Така Мустаков е натоварен със задачата да събере и подготви за пеене по ноти по-голям брой деца. Той използва лятната ваканция и закъснялото начало на учебната 1878/1879 година и в продължение на близо четири месеца всеки ден от 15.00 до 17.00 часа обучава по музика 80 деца. Така успява да подготви певци за църковната служба. Но по различни причини числото на хористите бързо намалява, от дискантите остават 15 – 20 души, които се събират с пелите по-рано с руснаците баси и тенори и за пръв път този хор, съставен само от българи, излиза да пее в съборната църква „Св. Троица“ на 14 ноември 1878 г.
В началото на 1879 г. временно управляващият България княз Дондуков-Корсаков научава, че в Свищов има църковен хор и го кани да гостува в Търново (където е неговото седалище), за да пее през страстната седмица и на богослужението на Великден.17Николов, Йордан. Цит. съч., с. 6.
Още от началото на Великите пости Мустаков започва усилена подготовка с хористите върху песнопения, предназначени за богослуженията от Велики четвъртък до четвъртъка след Възкресение. По това време Мустаков написва музика към стихотворението на П. Р. Славейков „На Царя и на Русия“ и към Вазовото „Царю, добре дошел“. Творбите били разпространени на литографии, което свидетелства, че са предизвикали голям интерес.
Янко Мустаков е автор и на: „О! радостен ден“ по текст на П. Р. Славейков, „Из кръв, дим и жалост“ и „Тържествено събрание“. Последните две са възстановени по-късно от сина му Никола Мустаков по спомени на Йордан Николов, за което разказва внучката на Янко Мустаков – Надежда.
Подготвеният хор с пет файтона (четири за певците и петият за Мустаков и семейстовото му) рано сутринта във вторник, изпратени от близки, приятели и граждани, сред обща радост се отправя към Търново. Подбрани са по четири души (най-добрите) от всяка партия и сред тях са: Димитър Цоков, Йордан Николов, Димитър Маринчев, Тодор Шопов, Атанас Рачев, Антон Гешев, Иван Кабакчиев, Велизар Каракашев, Бръчков, Теофан Панев, Пантелей Пантелеев, Григор Тончевич, Георги Байданов, Ламби Панов и Белчев. В Търново всички са настанени по частни къщи, посрещнати и гледани добре, а регентът дава на всеки по 5 рубли надница за пет дни и това хвърля във възторг и ликуване младите хористи, които не били виждали никога толкова много пари.
На Велики четвъртък и Разпети петък хорът пее по време на богослужението в препълнения от богомолци храм и в присъствието на княз Дондуков. На Велика събота срещу Първото Възкресение хористите са поканени след службата в дома на руски генерал, а в неделя (през 1879 г. Великден по стар стил е на 1 април) след службата на Второто Възкресение – у княз Дондуков-Корсаков. Там преди обяда хорът изпълнил за княза „Многая лета“ и „Боже, царя храни“. По време на обяда княгинята раздала сама на хористите по един голям портокал, като по-малките момчета погалила по главата. На другия ден хорът гостува на българин на руска служба. След изпяването на същите два химна затрогнатият домакин дава на Мустаков 3 полимпериала (златни монети), за да ги раздели между хористите. Янко Мустаков предлага с тези пари да си направят снимка при фотографа Марколеско в Търново.

Певческият хор през 1879 г. начело с диригента Янко Мустаков

Певческият хор през 1879 г. начело с диригента Янко Мустаков 18Снимката е от Ганчев, Стефан. Цит. съч., с. 237.

Хористите на Мустаков остават в Търново до Светлия четвъртък, когато отново участват в богослужението, а в петък се завръщат в Свищов, където са посрещнати не по-малко тържествено.
След избирането на първия български княз Александър Батенберг през 1879 г. певческият хор е със свищовската делегация, която посреща и привества княза при село Бурумлий (днес Пейчиново, Русенско). Янко Мустаков нотира за случая три песни на 4 гласа – „О радостен ден“, „Тържествено събрани“ и „Из кръв и дим и жалост свободата изгря“. В уречения ден хористите пристигнали с волска кола в селото и били настанени в селска къща. На сутринта се събрали около приготвената арка от зеленина, цветя и знамена и след обичайните приветствия и поздравления при пристигането на княза свищовският певчески хор изпял добре разучените песни и се завърнал в Свищов.19Ганчев, Стефан. Цит. съч., с. 237.
Както беше споменато и по-горе, при посрещането на първия български екзарх Антим I през 1872 г. хорът изпял „Приветствена песен“, написана от Янко Мустаков специално за случая,20Николов, Йордан. Цит. съч., с. 6. (Антим I е избран на 9 март 1872 г., а на 10 март 1872 г. в 10 часа сутринта пристига с параход „София“ в Свищов). Песните на Янко Мустаков са между ранните български хорови произведения с установен автор.
Значимостта на Янко Мустаков за културното и просветно дело не се ограничава само в музикалната му дейност. През 1879 г. той е бил назначен като „Инспектор на народните училища в Свищовския и Никополския окръг“- така е подписвал свидетелствата, издавани на курсистите учители през 1879 година. Той е и активен читалищен деец, бил е избран за „привременен библиотекар“ на читалището. Вероятно по негова инициатива читалищното ръководство решава „да ся впише в Руското Консулство в Русе като ся замоли да подари един квартет „черковно пение“ на Читалищната библиотека“. 21Баларева, Агапия. Цит. съч., с. 41.
Янко Мустаков е активен участник и в театралното дело – присъединява се към оркестъра, а освен това и изпълнява роли в представленията „Многострадална Геновева“ по Кристоф фон Шмид, „Затвореният“, „Сиромашия и честност“, „Пиеницата“, „Злощастна фамилия“ от Ф. Копе, „Келията“ от Христович и „Чорбаджията“ от Добри Войников.
През 1881 г. простуда неочаквано прекъсва живота на Янко Мустаков в разцвета на неговите творчески сили. През 1934 г. хорът приема името „Янко Мустаков“ като израз на почит към личността и делото на своя основател.

Хоровото дело в Свищов след Янко Мустаков. Музикалното дружество

През 80-те години на XIX век хоровото дело в Свищов се разраства. То навлиза трайно в бита на хората, печелейки много поклонници. Изникват хорове по махали и към съществуващите културно-просветни дружества в града. Техните диригенти, макар и без музикално образование, ревностно поддържат традициите на многогласното хорово пеене.
Създаването на няколко хора в града масовизира тази дейност, но и разпокъсва силите и влияе негативно върху качеството. Затова сред културната общественост на града и в музикалните кръгове се налага идеята за обединяването на певческите и музикални сили в едно общо дружество.
Музикалното дружество в Свищов е създадено на 18 ноември 1894 г. То слага начало на нов подем и води към разцвет музикалния живот в града. Начело застава учителят от Търговската гимназия Атанас Макавеев – поради своите неоспорими качества той е избран за първи председател.
Широка и многостранна е дейността, която развива Музикалното дружество. Организират се вокални и инструментални концерти, лектории и неделно училище за нотно ограмотяване, изнасят се сказки за велики музиканти, подпомагат се чрез концерти-бенефиси заслужили музиканти, отпускат се помощи на талантливи младежи, които учат музика в чужбина, удовлетворяват се молби на други хорове за изпращане на репертоар, обогатява се материалната база.
Гордост на Свищов става общият певчески хор, който в онези години обединява най-добрите гласове в града под диригентството на Янко Чакалов и Злати Драганов. На все по-голяма популярност се радва и струнният оркестър.
Първият концерт на съставите към Музикалното дружество е изнесен на 21 май 1895 г. в салона на градската градина, където е заседавало и Великото народно събрание през 1881 г. Поради лошото състояние на програмата прилагам копие от нейната дешифрация, направена от Атанас Иванов.

Програма от концерта на 21 май 1895 г.

Програма от концерта на 21 май 1895 г. 22Иванов, Атанас. Цит. съч., с. 426.

Запазени са сведения за изнесен концерт на 28 март 1895 година с програма, състояща се от 11 номера.
Особено голяма е дейността на музикалното дружеството в последните години на XIX век. Протоколите и афишите говорят за десетки концерти, музикални вечеринки, утра и балове. Очаквани с интерес от гражданите, те са масово посещавани и носят сериозни приходи. С набираните средства се шият концертни облекла за хористите и оркестрантите, закупуват се музикални инструменти и се доставят ноти от музикалната къща „П. Юргенсон“ в Москва.

Факсимиле от фактурата на П. Юргенсон (Москва)

Факсимиле от фактурата на П. Юргенсон (Москва)23Илюстрацията е от Иванов, Атанас. Цит. съч., с. 394.

Успехите на музикалното дружество от този период се свързват както с всеотдайността на ръководството, така и с диригента д-р Лило Яковов. Макар и дипломиран лекар, той бил много добър инструменталист, хорист и диригент. Под неговото вещо ръководство певческият хор оформя два състава – мъжки и смесен, – а изпълняваният репертоар вдъхва и днес уважение и респект.
Запазена е снимка и на квинтета, който е изнасял редица концерти в града. Членовете на състава са: първа цигулка – Никола Мустаков; втора цигулка – Александър Манол Златарев; виола – Драгомир Филип Маринов; виолончело – д-р Лило Яковов; пиано – Димка д-р Лило Яковова.

Квинтетът на д-р Лило Яковов
Квинтетът на д-р Лило Яковов 24Квинтетът на д-р Лило Яковов

Свищов твърде рано създава своя духовна атмосфера и в нея израстват фигури с национално значение. Събуденото народно самосъзнание и желанието за достигане на едно по-високо културно ниво подготвят почвата, на която да се посеят семената на една нация с европейско мислене и достижения. Бързото темпо, с което се развива градът, е именно знак за желанието и нетърпението на свищовци да вървят напред в културно отношение. Ролята на Янко Мустаков е ключова за развитието на важни музикалнокултурни процеси в Свищов.

References   [ + ]

1. „Певчески хор” е понятието, което се използва за този първи български многогласен хор в историографската и музикологичната литература от първото му споменаване. Вероятно така е бил наричан той и по времето на Янко Мустаков, поради което запазвам това назоваване и в своя текст.
2. Вълчинова-Чендова, Елисавета. Градската традиционна инструментална практика и оркестрова култура в България. София, 2000, с. 23.
3. Вълчанова, Мария. Навлизане и утвърждаване на руското многогласно хорово църковно пеене в българската църковна музика през периода от Освобождението до 1944. София, 2013, дисертация, ръкопис, с. 59.
4. Николов, Йордан. Първият български певчески хор. Един принос към историята на родната ни музика и на град Свищов. Лични спомени. Свищов, 1925, с. 233.
5. Пак там, с. 5.
6. Вълчанова, Мария. Цит. съч., с. 59.
7. Баларева, Агапия. Хоровото дело в България от средата на XIX в. до 1944 г. София, 1992, с. 40.
8. Баларева, Агапия. Цит. съч., с. 40.
9. Примерът е от Иванов, Атанас. Читалището – средище на музикална дейност. – В: Сто години народно читалище Свищов 1856 – 1956. Свищов, 1958, с. 417.
10. Баларева, Агапия. Пак там.
11. Николов, Йордан. Цит. съч., с. 6.
12. БИА-ДБВК, II А 7254. Цит по Джамбазки, Христо. Основаване на първото българско читалище и неговата дейност до Освобождението. – В: Сто години народно читалище Свищов 1856 – 1956.Свищов, 1958, с. 47.
13. Снимката е от Ганчев, Стефан. Свищов (Принос за историята му). [1929] Свищов, 1996, с. 233.
14. Ганчев, Стефан. Цит. съч., с. 126.
15. Баларева, Агапия. Цит. съч., с. 43 – 44.
16. Ганчев, Стефан. Цит. съч., с. 60.
17, 20. Николов, Йордан. Цит. съч., с. 6.
18. Снимката е от Ганчев, Стефан. Цит. съч., с. 237.
19. Ганчев, Стефан. Цит. съч., с. 237.
21. Баларева, Агапия. Цит. съч., с. 41.
22. Иванов, Атанас. Цит. съч., с. 426.
23. Илюстрацията е от Иванов, Атанас. Цит. съч., с. 394.
24. Квинтетът на д-р Лило Яковов