„Така ли прави всяка жена?“ – метаморфоза в пролог, две картини и епилог по „Слугинята-господарка“. Естетически и жанрови рефлексии

На 21 и 22 май 2015 г. в голямата концертна зала на националната музикална академия Учебният музикален театър реализира за първи път в България спектаклите на „Така ли прави всяка жена?“ – метаморфоза в пролог, две картини и епилог по операта буфа на Дж. Б. Перголези „Слугинята-господарка“. Постановката бе изразител на авангардни търсения в репертоарната политика и практика на УМТ към Вокалния факултет. На нея бе посветено цяло предаване по телевизия Евроком през м. юни 2015 г. в специализираната рубрика за класическа музика „Евроком Класика“, включващо фрагменти от спектакъла и интервюта с режисьора, композитора и изпълнителите на главните роли. Чрез тази медийна реклама случващото се като тенденции и резултати в Националната музикална академия стана достояние на широката общественост, а като документиран художествен факт е и част от историята и архива на УМТ.

Това са и мотивите, които провокираха желанието ми да споделя опита си като режисьор и автор на пренаписаното либрето, споделен от целия творчески екип, състоящ се от около 50 души, положили началото на тази алтернативна посока към жанрова хибридност1 Настоящият анализ на авторската преработка, поднесен като режисьорска експликация, беше предоставен на целия екип и даде отправната точка за конкретните задачи на всеки един от участниците в постановката, като замисълът и художествената идея бяха изведени и защитени чрез крайния аудио-визуален художествен продукт..

Творческият състав включваше: диригент – проф. д-р Ивайло Кринчев, либрето и режисура – доц. д-р Виолета Горчева, сценография и костюми – Михаела Занева, балетмайстор – Радослав Радев, композитор на новите музикални части – Емелина Горчева, Академичния симфоничен оркестър с концертмайстор Жорж Паликарски. В главните роли се изявиха Божидар Божкилов, Илона Иванова, Владимир Грудков, Йоана Пекова, Валентин Братованов. В малките роли се включиха Мартин Паликарски, както и още 23 студенти от първи вокален курс. Костюмите и реквизитът бяха осигурени от Студентския съвет на Медицинския университет – София.

  1. Новото и различното в преработката

Метаморфозата в пролог, две картини и епилог „Така ли прави всяка жена?“ не е операта буфа „Слугинята-господарка“ във вида и начина, по който сме свикнали да я слушаме и гледаме. Целта на новия прочит и на различния подход не е търсенето на оригиналност или мултиплицирането на модните тенденции, базирани върху комерсиалните, клиширани и печеливши формули, толкова привлекателни за най-широката публика. (Осъвременяването в тях като правило в повечето случаи се свежда единствено до атрактивното визуално решение – сценография, костюмография, осветление и технически еквилибристики.)

Водещи в „Така ли прави всяка жена?“ са творческата провокация, както и желанието да се предефинира и обнови ракурсът на жанра по отношение на всичките му съставни компоненти, най-вече с оглед на актуалността, съвременното светоусещане и възприятие, темпоритъма и динамичната среда, но в естетическите параметри на добрия вкус и мярка. Преработката е своеобразен реверанс към медицинското съсловие, с цялата признателност, респект и възхищение.

„Така ли прави всяка жена?“ е с по-свободно интерпретирано и пренаписано либрето, като в сценарния му скелет са втъкани ядра от речитативите на оригиналната творба. Нова е и жанровата окраска2 Един детайл в ремарките (уважаван доктор) от биографията на Уберто залегна в основата на преработката, предопредели посоката и трасира интегралното решение на постановката. .

Времето и мястото на действие са променени и ситуирани в настоящето – месец май, 2014 г., в столична (без да се уточнява коя) елитна хирургична клиника. Уберто е многоуважаван лекар, доцент-доктор, светило в медицинските среди, началник на клиника, Серпина е Старша сестра, а Веспоне – Санитар. Добавени са пролог и епилог, нови драматургични линии и ситуации, действащи лица – Папарак (той е и годеникът, преоблечен като командос), Диригента, Изобретателната пациентка Рафаела-Бианка – бизнес дама, Момчето Марти, Майката на Марти, Пациенти. Речитативите са заменени изцяло с говорни сцени.

Продължителността на версията е 2 часа, за разлика от „Слугинята-господарка“, която е с времетраене от около 50 минути. Променен е и камерният формат, достигащ в преработката мащабността и обхвата на голям спектакъл.

Любопитен факт в либретото са положените и преплетени ядра от истински реални преживявания, обстоятелства, факти, случки, отделни черти на действителни личности, индивидуализирани или типологизирани, но пречупени през призмата на художествената измислица, лекото намигване и фантазмеността. Не по-малко интригуваща подробност и художествен факт са ролите на Веспоне, Рафаела-Бианка и Момчето Марти, написани специално и максимално съобразени с уменията (певчески и бойни), както и с личните пристрастия на самите изпълнители.

Всички тези случки и персонажи са интерпретирани с по-олекотени или по-заострени краски, на места са стилизирани или пък идеализирани. Поднесени са с много симпатия, чувство за хумор и най-вече с оглед на ситуациите, задачите, образите на героите и законите на новополучилия се жанров хибрид. На диригента е поверена и драматична роля. Той дава не само музикалното начало на спектакъла (представено като репетиция), но и чрез диалога си с Папарака-Командос въвежда ударно в събитията. Добавена е и авторска музика (двете интермедии, реденето на пъзела и вторият финал, хорови сцени), толерантна към стила и духа на Перголези, но с бурлесков привкус, съвременен ритъм и акценти. Специално място в оркестрацията на добавената авторска музика имат маримбата, вибрафонът, ксилофонът, глокеншпилът и комплектът барабани, използвани като лайттембри в творбата. Те имат специфично компютърно звучене, пресъздават съвременната интонационна и звукова среда, а от драматургична гледна точка са индикация за пулса и динамиката на днешния ни ден.

Пример 1

Музиката е решена на два плана, съизмерими с колизиите, лутанията и пробуждането на героите. Ариите и дуетите са запазени в класическия им вид, като на места е променен словесният текст с оглед на новите ситуации, без да се нарушава ритмическата и мелодическата линия на оригиналната вокална партия. Написана е и съвсем нова ария – на младата бизнес дама Рафаела-Бианка. Музикалният номер е построен като класически белкантов образец в 2 части: 1) бавна легатна кантилена и 2) бърз виртуозно-техничен дял с бравурна каденца.

Пример 2

Гвоздей на спектакъла (според канона на мюзикъла – непосредствено преди края и на принципа на жанровата изненада) е хард рок баладата или знаменитата оперна тенорова ария (според сценичната версия, биографията на образа и качествата на самия изпълнител), вмъкната неочаквано и изпята от проговорилия/пропял Веспоне – страстен фен на оперното изкуство или на рокендрола.

Творческа находка е трансформираната на финала първа тема от увертюрата в рокендрол и запята от всички участници в спектакъла. Тя се превръща в музикален мост между барока и съвремието ни.

  1. Драматургичните кодове

Заглавието „Така ли прави всяка жена?“ визира отправната точка, носи идеята и е ключ към цялостното решение на постановката.

Темата за любовта е централна и водеща, парафраза на архетипната тема за Художника, влюбил се в собственото си творение. Препратка е към легендата за древния скулптор Пигмалион, чрез любовта си вдъхнал живот на сътворената от него скулптура на Галатея.

В „Така ли прави всяка жена?“ по аналогичен начин докторът се влюбва в отгледаната и възпитана от него Серпина. Под въздействието на любовта закостенялостта и ограниченията на учения (в обективен и субективен план) се разчупват, сърцето му се „отваря“ и „оживява“ човекът от плът и кръв.

Съпътстващи в творбата са и тематичните ядра за предразсъдъците и консерватизма, изявени и проектирани в собствените ни страхове, ограничения и наложени табута. Друг тематичен мотив е за интелектуалците, убедени, че владеят разума и знаят всички отговори, но заблуждаващи се по отношение на собствените си чувства и емоционални състояния (проектирано е и водещо при Уберто).

         Ситуацията е архетипна – жената и мъжът, и предава вечното им „надборване“, стремежът на всеки за доминация (проектирано чрез любовната игра ловец и жертва). Изследват се и взаимоотношенията между мъжа и жената, тяхната проекция ситуирана – в делови и личен аспект – като мозаична рецепция или причинно-следствена релация.

В „Така ли прави всяка жена?“ откриваме своеобразен жанров микс. Съвсем четливо е дистанцирането от опера буфа и от комедия дел арте (те присъстват най-вече като базисен модел и стартова площадка) и навлизането в жанровите параметри и градивни компоненти на мюзикъла – чрез говорните сцени, музикалните номера, решени с изразните средства на танцовия театър и пластиката, музиката със съвременен аранжимент и изразност. Мюзикълната специфика четливо се долавя и в градацията на интензитет, експресия, динамика, както и в лекотата и в жанровите изненади. Потърсена е също поетичната и сантиментална атмосфера на романтичната комедия, съизмерима с красивата и вдъхновяваща любовна история. Привнесени са елементи и похвати и от епическия театър. (откриваме ги в наличието на пролог и епилог, в образа на Папарака и функцията му на Разказвач, в „счупването“ на театралната илюзия чрез принципа на „отчуждението“, както и в апартните реплики и отправените към зрителната зала провокации).

Лиричната любовна линия, паралелно с психологическата са централни и водещи. Те инспирират и конструират мотивационната парадигма на героите, извайват кривата на най-съкровените им мисли, чувства, преживявания, полети и крушения в обхвата на цялата им духовна вселена. Обект на изследване е зараждането, генезисът на мисълта и чувството в техните най-тънки нюанси, детайли, перипетии и обрати.

Любопитна е и маргиналната (втора) любовна двойка: Веспоне – Рафаела-Бианка, с внезапно избухналата любов между героите, деликатно загатната още от първия поглед. Тя създава определени асоциации и очаквания, като в хода на действието и най-вече в кулминацията (в самия край на спектакъла) разкрива истинската си природа и характер.

Особено място и в музикалния, и в словесния текст, заемат паузата (психологическа, емоционална, логическа), индикация за подтекста, и многоточието (свързано с недоизказаното, с рязката промяна или обрата). Те са информационните кодове за вътрешния космос в цялата му болезненост и противоречивост на решенията и изборите в по-тъмни или просветляващи багри.

Пълноправно и значимо място е отредено на елегантната комедийна линия. На моменти се долавят отделни индикации или пък съвсем умишлено се търсят бурлескови препратки и алюзии, без да се залага на похватите от грубия фарсов театър. В този смисъл преработката се вписва в жанровата стилистика и лексика на ситуационната комедия и в комедията на характерите.

         Конфликтите и колизиите са персонифицирани изцяло в сферата на духа. Водещият сблъсък е ситуиран в параметрите на разума и сърцето (изборът проектира еманципацията и полета на духа, под облагородяващата сила на любовта). Събитията се развиват в рамките на половин ден, максимално концентрирано и ударно, със светкавична бързина, стремителни обрати, сгъстено и нажежаващо като емоция и преживяване, на принципа – сега или никога. Пречещите и извънредни обстоятелства, перипетиите непрекъснато променят знака и интензитета на случките, като напластяват нови и по правило винаги неочаквани краски в характерите на героите и събитията чрез откриването на извънредното, нестандартното, уникалното.

  1. Образите на героите

Типологията на образите в „Така ли прави всяка жена?“ не следва концептуализирания модел на операта буфа „Слугинята-господарка“ или на комедия дел арте, а променя почти изцяло посоката.

Старшата сестра Серпина (името означава змиорка) е ситуирана и решена не като оригиналния си първообраз – типичната субретка, а се вписва в амплоато на героиня. Чрез образа й се защитава тезата за влюбената и обичаща жена, която винаги се бори за любимия мъж, независимо от изпитанията и обстоятелствата. Стратегията на Серпина е поразяваща и печеливша – нейните оръжия са любовта и законите на сърцето.

Образът на доцент доктор Уберто (нежна душа и щедро сърце е семантичният код на името му) също е потърсен в по-героичен план, като комедийният ракурс и буфонни краски са сведени почти до минимум (пораждат се от геговете или от ситуациите, в които той непрекъснато попада). Изведени са двете полярни страни в манталитета и поведението му – вглъбеният и отдаден на науката и практиката доктор (чрез медицинските атрибути, сертификати, принадлежности) и обикновеният, малко суеверен човек Уберто, проектиран чрез колекцията от саби и китарата (бягство от действителността в света на мечтите) и огромния кактус (улавящ, негативната енергия и деструктивните влияния).

Като цяло любовната двойка е с доминиращ героичен характер. И двамата герои носят изисканост и елегантност (външно и вътрешно проектирани).

Уберто и Серпина на пръв поглед са пълна противоположност. Връзката им е нестандартна, може да се определи като романтична, дори на моменти леко старомодна, калена и изпитана през годините. Контактите им са на духовно ниво и това ги прави сродни души. За Серпина водещи са емоционалното и чувствено начало, а при Уберто – рациото и прагматизмът.

         Провокацията е действеният механизъм и катализаторът за промяна, за трансформация – отвътре навън – при протагонистите. (Налага се тезата: нужна е провокация, за да се прогледне и достигне до честните и смели отговори на сърцето.)

Изцяло буфонния си характер запазва само санитарят Веспоне (значението на името му е осичка), но е променена концепцията на образа му. Веспоне е двигателят и буферът, а не глупакът, клоунът. Той е верният приятел и помощникът с добро сърце. Веспоне не е глухоням, както е в оригиналното либрето, а е дал е обет за мълчание, докато Серпина и Уберто не се оженят.

В образа на Папарака освен комедийните са преплетени и наративни щрихи, чрез които героят води и направлява разказа, променя ракурса на рецепция и оценката. Воден от творческия си интерес и по съдбовното стечение на обстоятелствата, той се превръща в двигател на събитията и в основен персонаж (като Командоса годеник). Папарака осъществява органичната, динамична и жива връзка между сцена и зрителна зала, тайнството на „съзаклятието“ – публика и артисти.

Рафаела-Бианка е вдъхновена от и посветена на реално съществуваща личност. Тя е „приятно настойчива“ бизнес дама, непоправима романтичка и мечтателка, със смело и любвеобилно сърце. За младата жена е въпрос на лична кауза и морал да помага на всички, които имат нужда от нея (в този смисъл е алтруистична натура). Като характер е боец. Оформилата се в самия край втора любовна двойка Веспоне – Рафаела-Бианка е с типичните субретни характеристики и е диаметрално противоположна във всяко едно отношение – освен в силата на любовта – на Серпина и Уберто.

         Момчето Марти (също инспириран образ от истинска личност) е около тринайсетгодишно, с типичните за възрастта си нетърпение, палавост, капризи и буен нрав. Той е много интелигентен, буден и находчив, фанатично пристрастен към футбола и екшън филмите.

         Пациентите като образ са по-скоро допълнение към Уберто – индиректно, чрез техните думи получаваме информация за доктора, но те са и лакмус на релацията социум – индивид. Пациентите ни въвеждат в обстоятелствата и болничната среда, живописно и действено сътворяват атмосферата и динамиката на различните случки и драматични ситуации. Представители са на всички социални прослойки и са колоритен букет от нрави, темпераменти, възрасти, манталитет и житейска философия.

Като цяло, характерите на всички герои са третирани по-свободно и са поднесени с леко намигване, чувство за хумор, в посока на художествената идеализация, стилизация или хиперболизация. Всяко едно от действащите лица под въздействието на уникалните и извънредни обстоятелства „изневерява“ на обичайното си състояние на духа и ординерно психо-физическо поведение. Персонажите са дадени в развитие, независимо от посоката, що се отнася до концентрация на събития и емоционални преживявания, на почти тотална метаморфоза и трансформация – вътрешна и външна. (При Веспоне и Папарака първоначално доминира практичността, но постепенно и двамата герои се превръщат в добрите вестители на любовта).

Този подход определя една от характеристиките на либретото и сценичната му транскрипция: всички герои са изненадани от самите себе си, преоткриват се, намират светлата пътека към духовната си хармония и баланс.

  1. Визуалното и танцувално решение

Декорът е стилизиран и олекотен, максимално изчистен от предмети и следва посоката – от бита към духа. Сценографията органично преплита двата плана, идентифициращи прагматичния, консервативен и стерилен свят (чрез рентгеновите снимки, сертификатите и сведеното до минимум битово оформление) и духовния свят (чрез сабите, кактуса, китарата на Уберто).

         Костюмите също са решени с оглед характерите на героите, като следват и проектират завоите и обратите, промяната в мотивацията и модела им на поведение.

Серпина е далечна препратка към Мерилин Монро (ябълката на греха и на раздора). Отначало е в съвсем семпла медицинска униформа, но постепенно се наслагват нови предизвикателни детайли, водещи до пълната промяна на героинята (външна, обратно пропорционална на вътрешната). Костюмът на Уберто е на облаци и идентифицира затворилия се в сивия и точен свят на науката доктор. Героят умишлено бяга от светлината (т. е. любовта), но на подсъзнателно ниво, интуитивно се стреми към нея. Пряка индикация е тениската му под престилката с лика на Мерилин във втора част, в първата е изобразена сабя. Костюмът на Веспоне е на овце и е в пълна хармония със заложената семантика на образа. Папарака е с небрежно елегантно-артистичен стил. Като командос е с традиционната (камуфлажна) униформа. Младата бизнес дама Рафаела-Бианка драстично се отличава от всички с визията си и е контрапункт на цялото обкръжение. Костюмите на Пациентите са пряка индикация за произхода, образованието, социалния им статус. Има домакини, тийнеджъри-готик, пенсионери, мъже и жени на средна възраст, майка и баща с дете, модерно или странно облечени и т. н.

         Танците и пластиката проектират и доразвиват образите на героите, като извеждат на преден план подтекста, скритите мисли и чувства, потока на съзнанието. В хореографията органично се преплитат класически и модерни елементи, в по-еклектичен стил. Специално място е отделено на пластическите етюди в проекцията и функцията им на преходи и обединяващо звено.

         Посланието на „Така ли прави всяка жена?“ е да се еманципираме от собствените си страхове и предразсъдъци, да обичаме, следвайки единствено гласа и законите на сърцето си, но също да се посмеем и позабавляваме.

А водещата идея: любовта и усмивката са най-универсалното лекарство – да им се доверим и да полетим!

Снимка 1. Божидар Божкилов в ролята на доцент доктор Уберто

Снимка 2. Илона Иванова и Владимир Грудков в ролята на Старшата сестра Серпина и Санитарят Веспоне

Снимка 3. Изпълнителите след премиерния спектакъл

References   [ + ]

1. Настоящият анализ на авторската преработка, поднесен като режисьорска експликация, беше предоставен на целия екип и даде отправната точка за конкретните задачи на всеки един от участниците в постановката, като замисълът и художествената идея бяха изведени и защитени чрез крайния аудио-визуален художествен продукт.
2. Един детайл в ремарките (уважаван доктор) от биографията на Уберто залегна в основата на преработката, предопредели посоката и трасира интегралното решение на постановката.