Съвременни методи за определяне динамиката на цитиранията в научните публикации

Векът, в който живеем, е век на високите технологии. Те представляват сложен информационен комплекс, който се променя постоянно. Съдържанието на този комплекс включва нанотехнологии, биотехнологии и космически технологии. В тази среда най-активно се развиват информационните технологии. В тях се включват дисциплини, занимаващи се с обработка, управление и предаване на информация. Целта е чрез преработване на първичните данни да се получи информация, удобна за използване от крайния потребител.

Навлизането на новите комуникационни методи промени средата, в която се съхранява и предлага научната информация. Тази нова среда влияе и върху начините за количествено измерване на цитатите в научните публикации. Днес главните носители на научна литература са рецензираните научни периодични издания. Ръстът на академичната активност и развитието на високите технологии водят до необходимост от създаване на съвременни начини за оценка на научната дейност. Появяват се модерни научни дисциплини, като инфометрията, чийто предмет са количествените измерения на съхраняваната и използвана научна информация.

Инфометрията съдържа в себе си научните дисциплини библиометрия, наукометрия, киберметрия и уебометрика.
Показателите, с които работи инфометрията, са:

l Изследователи (учени), автори, дисциплини, полета, институции, групи по интереси и др. Те могат да бъдат едновременно подаватели и получатели на информация.
l Статии, монографии, доклади, патенти и др.
l Понятия – авторови термини, заглавия, ключови думи, с които се обогатяват информационните масиви.
l Цитирана литература.1Инфометрия. [Онлайн ресурс]. 11.01.2014, programist-bg.com.

Библиометрията като част от инфометрията се появява през 60-те години на ХХ в. и се занимава с количествен анализ на документалния поток. Обект на изследване са библиографските данни на публикациите. Библиометрията използва предимно вторична информация за публикациите, съдържаща се в различни бази от данни.2Арсенова, И. Библиометрията – поглед към бъдещето с оглед на миналото. [Онлайн ресурс].
11.01.2014, www.lib.bg/dokladi2003.

Наукометрията изучава количествените методи в развитието на науката като информационен процес. Тя е научна дисциплина, която изучава развитието на науката чрез многобройни измервания на научната информация, като количество научни статии, публикувани през даден период, цитируемост и др. Наукометрията често се използва като абсолютна основа за оценка на изпълнението на финансирането на различни научни институти. Съществува мнението, че науката като една от най-сложните и интелектуално изискващи човешки дейности не може просто да бъде оценена чрез наукометрична формула. За да се избегне субективността в оценката на продуктивността на научните единици, се използват многобройни начини на експертна оценка, от които рецензирането е най-разпространено. Наукометричните данни могат да са полезни в тези изследвания. 3Налимов, В. Наукометрия. Москва, Наука, 1969, с. 12.

Киберметрията изследва съвременните средства за обработка на информация, съхранявана в електронен вид, и нейната визуализация. Тя дава нов импулс в развитието на инфометрията и наукометрията. Появата на бази от данни и компютърни методи за анализ на съхраняваната в тях информация позволява да се въведат нови количествени критерии за състоянието на науката като цяло, както и за отделните нейни области. 4Беленький, А. Визуализация в инфометрии – красота, да и только. Компьютер Пресс 2014. [Онлайн
ресурс]. 13.01.2014, www.compress.ru

Уебометриката е част от киберметрията и изучава параметрите на уебпространството и използваните в него информационни профили и структури. Представлява раздел от информатиката, който изследва количествените аспекти на създаването и използването на информационни ресурси, структурата и технологията на използването им в уебпространството, базирайки се на библиометрични и инфометрични подходи. 5Пак там. Терминът е въведен от Томас Алминд и Петер Ингверсен през 1997 г. От средата на 90-те години на ХХ в. компанията Cybermetrics Lab се занимава с уебометричен анализ на уебсайтовете на университетите в света.

Уебометриката извършва изследвания в четири основни направления:
l Разработка и използване на уебиндикатори (индекс на цитиранията, посещаемост на сайтовете).
l Анализ на социалните феномени в уебпространството (онлайн социални мрежи).
l Събиране на данни за уебсайтове (роботи, краулери, търсещи машини, информационно търсене).
l Анализ на хипервръзките (в частност връзките между сайтове на висши учебни заведения и научни организации). 6Almind, T. P. Ingwersen. Informetric analyses on the World Wide Web: Methodological approaches to
„webometrics”. [Онлайн ресурс]. 14.01.2014, comminfo.rutgers.edu.

В съответствие с определена методология Cybermetrics Lab създава алгоритъм с класиране на сайтовете на основата на четири индикатора. Това са:
Visibility (V) – количество цитирания от други сайтове. Търсещи машини са: Google, Yahoo, Live Search и Exalead.
Size (S) – общ брой страници на сайта. Търсещи машини са: Yahoo Search, Live Search и Exalead.
Rich files (R) – количество пълноценни текстови файлове. Търсещи машини: Google.
Scholar (Sc) – количество на поместените на сайта статии и техните цитирания.

Индексът на цитиранията в сайтовете се изчислява на основата на броя цитати на даден ресурс спрямо други ресурси от Интернет. В най-обикновения си вариант индексът на цитиранията отчита само количеството цитати на ресурс.

Тематичният индекс на цитиранията отчита и тематиката на цитираните ресурси в сайтовете. В началото, преди да се появят оптимизатори на сайтовете, реално се отразява само популярността на съответния ресурс в Интернет. Първата голяма търсеща система, която започва активно да използва индекс на цитиранията, е Google (алгоритъмът PageRank). В руската част от Интернет най-голяма известност има индексът на цитиранията Яндекс.

Съществуват няколко алтернативни системи за формално оценяване на резултатността от научната дейност чрез инфометрични показатели. Такива са импакт факторът и индексът на цитиранията.

Импакт факторът (ИФ) е числен показател за важността на научните списания. 7Journal Citation Reports. [Онлайн ресурс]. 14.01.2014, thomsonreuters.com/journal-citation-reports. „Той се пресмята, като броят на цитиранията на публикуваните статии за предходните две години се раздели на общия брой статии. Общоприето е мнението, че това е най-важният критерий за съпоставка на нивото на научните изследвания в близки научни обла-сти. Използването на ИФ за оценка на качеството на дадено списание се основава на предположението, че списание, което публикува голям брой статии, които се цитират активно от други учени, заслужава внимание; колкото по-висок е ИФ, толкова научната стойност на списанието е по-голяма“. 8Янакиева, Е. Справките за научно цитиране. Възможни ли са в български условия? – Библиотека, 2010, № 5, с. 145. [Онлайн ресурс]. 14.01.2014, www.nationallibrary.bg. От шейсетте години на ХХ в. той ежегодно се изчислява от Института за научна информация (Institute for Scientific Information, ISI), днес Thomson Scientific, и се публикува в списанието Journal Citation Report. Институтът за научна информация има широк обхват на научна литература- индексират се повече от 8400 списания от 60 страни. Чрез импакт фактора се оценява нивото на списанията, качеството на статиите, публикувани в тях, дава се финансова подкрепа на изследователите. Импакт факторът има голямо влияние върху оценката на резултатите от научните изследвания. Изчисляването му е основано на тригодишен период.

Например импакт факторът на дадено научно списание през 2011 г. е I2011, като се изчислява по следния начин: I2011 = A/B, където: A – брой цитирания в течение на 2011 г. в списанията, обхванати от Института за научна информация, и в статии, публикувани в дадено списание през 2009 – 2010 .г.; B – брой статии, публикувани в дадено списание през 2009 – 2010 г.

Институтът за научна информация изключва от изчисляването някои типове статии (съобщения, писма, списъци с печатни грешки и др.). За новите списания ИФ се пресмята само за двугодишни периоди. Импакт факторът на списанието зависи от областта на изследване и неговия тип – през годините изданието може коренно да промени тематиката си или името си. Въпреки това днес импакт факторът е един от най-важните критерии, чрез които се определя нивото на научните изследвания в близки области от знанието. За това се използват обективни числени показатели, какъвто е импакт факторът. Списания с висок ИФ имат по-строга система за рецензиране от тези с нисък такъв. Този обективен числен показател създава кумулативен ефект – доколкото списанията с висок ИФ са по-привлекателни, в техните редакции постъпват по-голямо количество интересни статии. Вследствие от по-широкия избор на статии, предадени за публикуване, тези списания повишават още повече своя рейтинг. Страничен положителен ефект е и увеличаването на строгостта на рецензирането в изданията, получаващи повече материали, отколкото могат да публикуват.
Началото на създаване на индексите (указателите) на научните цитирания е поставено през 70-те години на ХIХ в., когато се появяват индексите на юридическите документи (Shepard’s Citations през 1873 г.) и на медицинските публикации (Index Medicus през 1879 г.). През 1960 г. в САЩ Юджин Гарфийлд създава Института за научна информация (Institute for Scientific Information, ISI), който представлява търговска организация, създаваща библиографски бази данни от научни публикации, тяхното индексиране и определяне индекса на цитируемост, импакт фактора и други статистически показатели на научните работи. 9Cawkell T., Eugene Garfield, A Century of Scientific Publishing: A Collection of Essays. [Онлайн ресурс]., 20.01.2014, www.garfield.library.upenn.edu. През 1992 г. фирмата се слива с Thomson Scientific & Healthcare и така се превръща в обединената компания Thomson ISI (от 2006 г – Thomson Reuters). Основен продукт на Института за научна информация е Science Citation Index (SCI), който първоначално обхваща данните от 600 списания и увеличава това количество към 2010 г. на 16521 списания. Ежегодно компанията публикува отчет, в който се дават импакт факторите на всички списания, индексирани от института. 10Ibidem. Също така ежегодно се публикува списък с най-цитираните учени, въз основата на който се съставя Академичният рейтинг на световните университети. Указателят на цитиранията е един от най-разпространените наукометрични показатели и се използва (за формална оценка) в научните кръгове в много страни.

Индексът на цитиранията в научните статии представлява реферативна база данни от научни публикации, индексираща цитати, посочени в пристатийните списъци на тези публикации, и предоставяща количествени показатели на тези цитати (сумарен обем на цитиранията, индекс на Хърш и др.). Първият индекс на цитиранията е свързан с юридическите цитати и датира от 1873 г. (Shepard’s Citations). През 1960 г. Институтът за научна информация (ISI), основан от Юджин Гарфийлд, въвежда първия индекс на цитиранията за статии, публикувани в научни списания Science Citation Index (SCI). По-късно включва в него индекс на цитиранията по обществени науки (Social Sciences Citation Index, SSCI) и изкуство (Arts and Humanities Citation Index, AHCI). След 2006 г. се появяват и други източници на подобни данни, например Google Scholar. Този указател е достъпен в ограничен вариант на СD, а в пълен вариант е пред-ставен в проекта Web of Science.

Индекс на Хърш (h-индекс). Представлява наукометричен показател, предложен през 2005 г. от американския физик Хърш от университета в Сан Диего, Калифорния. Този индекс дава количествена характеристика за продуктивността на конкретен учен, група учени, научни организации или на дадена страна. Тази характеристика се основава на количеството публикации и броя на техните цитирания. Индексът се изчислява на основа разпределението на цитираните работи на даден изследовател.

Учен с индекс h е публикувал h статии, на всяка от които са се позовали минимум h пъти. Изследовател, който има публикувани 100 статии, всяка от които е цитирана само 1 път, e с h-индекс, равен на 1. Такъв ще бъде и h-индексът на учен, публикувал само една статия, на която са се позовали 100 пъти. При положение, че сред публикациите на даден изследовател има 5 публикации, на които са се позовали минимум 5 пъти, то неговият h-индекс е равен на 5. 11Hirsch, J. An index to quantify an individual’s scientific research output. [Онлайн ресурс]. 13.02.2006,
http://arxiv.org

Индексът на Хърш е разработен, за да се получи по-адекватна оценка на научната продуктивност на изследователя чрез даването на прости характеристики като общ брой публикации или общ брой цитирания. Индексът се използва и при сравнение на учените, работещи в една и съща област на изследване, въпреки че традициите, свързани с цитирането, са различни в различните отрасли на науката. Индексът се изчислява чрез общодостъпните наукометрични бази данни в Интернет ( Google Scholar, eLIBRARY.ru, ADS NASA) и чрез платените бази данни (, Web of Science). Индексът на един и същи учен, пресметнат чрез използването на различни бази данни, ще е различен, защото, както и другите наукометрични характеристики, той зависи от обхвата на избраната база данни.

Съществуват различни модификации на индекса на Хърш. Такива са g-индексът и i-индексът. Индексът за измерване на научната продуктивност (g-индекс) се изчислява на основата на библиометрични показатели. Предложен е през 2006 г. от Лео Ег. Индексът се получава чрез раз-пределение на направените цитирания на публикациите на учения. За дадено множество статии, подредени в низходящ ред по броя на цитиранията, които са имали тези статии, g-индексът е най-голямото число, такова, че g на най-цитираните статии получават сумарно не по-малко от g2 цитирания.12Egghe, L. Theory and practise of the g-index. Scientometrics. [Онлайн ресурс]. 15.01.2014, http://
link.springer.com

Индексът на публикационната активност на научната организация (i-индекс) е предложен през 2006 г. от М. Космулски и Г. Пратхап. Той се изчислява на основата на разпределението на h-индекса на учените от дадена научна организация. Научната организация има индекс i, ако не по-малко от i учени от тази организация имат h-индекс не по-малко от i.
В посочените бази данни е включена главно англоезична периодика. „За останалите списания се изисква задължително библиография и резюмета на английски език (или транслитериране на цитирани статии от други езици). Така например в ISI попада само 1,7% от китайската научна периодика, 10% от японската, 5% от руската. Така аналитичното представяне на световната наука се ограничава до 1% от най-цитираните организации, сред които не попадат реномирани университети и организации. Именно поради това се заговори за необходимост от национални индекси за цитиране, а редица страни вече създадоха такива индекси“. 13Янакиева, Е. Цит. съч., с. 141.

През 1987 г в Китай започва проект за създаване на Китайски индекс на научното цитиране, Chinese Science Citation Index, а през 1988 г. се появява China Scientific and Technical Papers and Citations. През 1997 г. започва разработката на китайския индекс на цитиранията по обществени науки Chinese Social Sciences Citation Index.
През 1995 г. Япония създава национален индекс на цитиранията Citation Database for Japanese Papers, разработен от Националния институт по информатика на Япония. Разработки на национални индекси се правят в Тайван (Taiwan Humanities Citation Index) и в някои европейски страни (Полша, Испания). 14Подготовка на сигнална информация на документите – предназначение и форма. Общи изисквания, основни принципи, методика. [Онлайн ресурс]. 10.01.2014, http://bgconv.com/ge

Руският индекс на научното цитиране (РИНЦ) представлява библио-графска база от данни за научните публикации на руските учени. Проектът се разработва от 2005 г. от компанията Научна електронна библиотека (еLIBRARY.ru) с подкрепата на Министерството на образованието и науката на Руската федерация. „РИНЦ е национална информационно-аналитична система, акумулираща повече от 4,7 милиона публикации от руски автори, а също и информация за цитиранията на тези публикации в повече от 4000 руски списания. Тя е предназначена не само за осигуряване на актуална справочно-библиографска информация за научните изследвания, но е и мощен аналитичен инструмент, позволяващ да се дава оценка на резултатността и ефективността от дейността на научно-изследователски организации, учени, ниво на научните списания и др“.15Росийский индекс научного цитирования. [Онлайн ресурс]. 11.01.2014, http://elibrary.ru.

Съществуват няколко основни търсещи платформи от реферативни бази данни, които отчитат цитиранията на научни публикации. Те функционират едновременно и взаимно се допълват.

Такава е Web of Knowledge, създадена от Thomson Reuters. Тя представлява търсеща платформа, обединяваща реферативни бази данни от публикации в научните списания и патенти, в това число и бази, отчитащи взаимното цитиране (коцитирането) на публикации. Платформата обхваща материали по естествени, технически, биологически, обществени, хуманитарни науки и изкуство. Web of Knowledge дава възможности за търсене, анализ и управление на библиографска информация чрез определяне на импакт фактора. Ресурсите, с които разполага платформата, са бази данни и инструменти за анализ.16Thomson Reuters. Web of Knowledge. [Онлайн ресурс]. 12.01.2014, http://wokinfo.com.

Бази данни:

Web of Science
BIOSIS Citation Index
Biological Abstracts
BIOSIS Previews
Current Contents Connect
Derwent Innovations Index
CABI: CAB Abstracts and Global Health
Chinese Science Citation Database
Data Citation Index
FSTA – the food science resource
Inspec
Medline
Zoological Records

Инструменти за анализ:
Journal Citation Reports
Essential Science Indicators 17Пак там.

Що се отнася до пълнотата на оценка на индекса на цитиранията на Web of Knowledge, важно е да се знае, че се отчитат само статии на ан-глийски език.

Друга база данни за отчитане на цитируемостта е Scopus. Тя измерва цитируемостта на статиите, публикувани в научните издания, като използва индекса на Хърш. Индексират се 21 хиляди заглавия на научни издания по технически, медицински и хуманитарни науки на 5 хиляди издателства. Базата данни индексира научни списания, материали от конференции и серийни книжни издания. 18Scopus. [Онлайн ресурс]. 13.01.2014, http://www.elsevier.com. Създател и собственик на Scopus е издателската корпорация Elsevier. Базата данни е достъпна чрез уебинтерфейс. Търсещият апарат е интегриран с търсещата система Scirus за търсене в уебстраници. Scopus е най-голямата в света база данни с възможност за проследяване на научната цитируемост на публикациите. В средата на 2009 г. тя включва 38 млн. записи на научни публикации.

Класификационната система на базата данни включва 24 тематични раздела, разпределени по следния начин:
l физични науки (32 %);
l медицински науки (31 %);
l науки за живота (20 %);
l социохуманитарни науки.

Scopus индексира научните източници, издавани на различни езици, при условие, че имат англоезични варианти на анотациите. Решението за индексиране на ново издание от базата данни се взима след разглеждане на запитванията за включване на нови издания от Консултативния съвет на Scopus по подбор на съдържанието (CSAB). В този съвет влизат отраслови специалисти и библиотекари, представящи различни области на знанието от различни региони на света. Запитване за включване на ново издание в базата данни може да подаде всеки учен чрез формата на уебсайта ScopusInfo. Членовете на CSAB могат самостоятелно да определят издания, които да се разгледат за включване. Решението за включване на нови издания в Scopus, както и изключването на такива, които не отговарят на изискванията, се извършва ежегодно. Критериите за подбор на изданията са:

l Изданието трябва да има заглавие на английски език и да публикува анотации на всички научни статии на английски език. Пълните текстове на статиите могат да са на всякакъв език.
l Периодичното издание трябва да публикува новите броеве с регулярност не по-малко от веднъж годишно.
l Общото качество на изданието трябва да е добро. При оценяването на качеството се взимат предвид: авторитетност – репутация сред научното общество; международен научен авторитет на водещите членове на редколегията и разнообразие на местата на тяхната дейност.
l Популярност и достъпност, включително количеството цитирания на изданието в базата данни.
l Политиката на изданието трябва да предвижда система за контрол на публикациите, например рецензиране.
l Изданието трябва да има собствен уебсайт със страница на английски език.
l Експертният съвет обработва всички заявки за включване на нови за-главия в Scopus, с изключение на тези, които нямат Международен стандартен сериен номер (ISSN, International Standard Serial Number).

Научните ресурси след 1996 г. се индексират в базата данни заедно със списъци на пристатийните библиографии. Цитируемостта в Scopus се изчислява чрез автоматизиран анализ на съдържанието на тези списъци. За авторите, които публикуват повече от една статия, се създават профили с уникални идентификатори на авторите (Author ID). Търсенето на автори и ограниченото разглеждане на техните профили е достъпно безплатно чрез Scopus Author Preview. По подобен начин, за организациите, чиито сътрудници публикуват повече от една статия, се създават профили с уникални идентификатори на учрежденията (Scopus Affiliation Identifier). Базата данни предоставя широки възможности за извършване на автоматизиран анализ на научното ниво на изданията (в това число и сравнителен анализ на няколко издания) чрез инструмента Journal Analyzer. В много страни Scopus е главен източник за получаване на наукометрични данни за извършване на оценка на държавно или институционално ниво. Първоначално данните от Scopus се използват за определяне рейтингите на водещите университети. През последните години този анализ и рейтинг се извършва на основата на базата от данни Web of Science на компанията Thomson Reuters.

Важна библиографска база от данни, отчитаща цитиранията на научните публикации, е Гугъл академията (Google Scholar). Тя е свободно достъпна чрез търсеща система, която осигурява пълнотекстово търсене на научни публикации във всички формати и дисциплини. Системата работи от ноември 2004 г. Индексът на Гугъл академията включва в себе си голяма част от рецензируемите онлайн списания в Европа и Америка на големите научни издателства. По своите функции Google Scholar прилича на свободно достъпните системи Scirus, CiteSeerX и getCITED, както и на платените инструменти Scopus и Web of Science. Гугъл академията се появява след съвместната работа на Алекс Верстаг и Анураг Ачария, които по-късно създават основния уебиндекс Google. През 2006 г. в отговор на създаването на Windows Live Academic Search от Microsoft, потенциалния конкурент на Гугъл академията, е създадена функция за пренасяне на цитатите чрез използването на програмно осигуряване за създаване на форматирани библиографски списъци (например RefWorks, RefMan, EndNote и BibTeX). През 2007 г. стартира програма за цифровизация на статии от списания, със съгласието на издателите, отделно от Google Books, чиито описания на стари списания не включват метаданните, необходими за търсне на конкретни статии в конкретни области. През 2011 г. Google изключва цитатите на Scholar от новия панел на сайта google.com, което усложнява достъпа до проекта. Гугъл академията дава възможност на ползвателите да извършват търсене на цифрови или физически копия на статиите, при условие, че са онлайн или се намират в библиотека. „Резултатите от търсенето генерират използването на цитати от пълнотекстови статии от списания, технически отчети, препринти, дисертации, книги и други документи, в това число и избрани уебстраници, които се смятат за научни“. 19Google Scholar. [Онлайн ресурс]. 13.01.2014, http://www.ncbi.nlm.nih.gov. Ползвателите получават достъп до кратки анотации на статиите, както и до основна информация за тях. Пълният достъп до статиите е платен. Има възможност за разширено търсене, което да сведе резултатите до конкретно списание или статия. Най-важните резултати при търсене по ключови думи се подреждат по реда на рейтинг на автора, количество цитати, които са свързани със статията, а също и рейтинга на публикациите на списанието, в което тя е публикувана. Благодарение на функцията „цитира се в“ Гугъл академията предоставя достъп до кратки резюмета на статии, в които е цитирана самата статия. Тази функция осигурява индекс на цитиранията, който преди това е възможен само в Scopus и Web of Knowledge. За разлика от повечето академични бази данни и търсещи системи, които позволяват на ползвателя да избере един фактор за подреждане на резултатите (например актуалност, количество на цитатите или дата на цитиране), Гугъл академията използва комбиниран алгоритъм на подреждане на резултатите, който отчита пълния текст на дадена статия, автор, изданието, в което тя е публикувана, честота на цитиране в друга научна литература.

Друг начин за проследяване динамиката на научните публикации е изграждането на репозиториум (електронен архив) с резултатите от научната и изследователската дейност на университетите. Той дава възможност за популяризиране на научната дейност не само в рамките на даденото учебно заведение, но и в Глобалната мрежа. Репозиториумът е институционален архив, който съхранява и управлява резултатите от научната и изследователската дейност в университета – преподавателски дисертации, монографии, статии и др. Университетските преподаватели пyбликyвaт в peпoзитopиyм кoпия нa cвoи изcIeдвaния, aнaлизи и тpyдoвe. Така ce cъбиpaт максимален брой нayчни тpyдoвe нa yчeбнoтo зaвeдeниe във фoнд, кoйтo дa мoжe дa се изпoлзвa онлайн. Репозитори-умът се изгражда чрез система за архивиране и управление на пълнотекстови бази данни. Електронните публикации на преподавателите се систематизират и каталогизират. Архивът се изгражда по общности – катедри, научни колективи. Всяка катедра създава колекции от файлове. Научните публикации на преподавателите от даден университет стават откриваеми в сайтове като Гугъл, Гугъл наука и др. Електронният архив дава възможност за съхраняване, индексиране и преразпределяне на преподавателските публикации в различни дигитални форми. Чрез него се осъществява по-бързо популяризиране на резултатите от научната дейност на университета. Оповестяването на научните постижения на преподавателите води до нарастване на известността на ВУЗ-овете. Електронните архиви могат да се използват за създаване на автоматично обновяващи се списъци с публикации, които да се включат в уебстраниците на университетите. Така може да се създаде преподавателски профил в Интернет.

В съвременното Интернет общество науката се превръща в организиран вид дейност. Натрупването на научни публикации характеризира количествено работата на учените. Като формален признак броят научни публикации е свързан с броя на последващите цитирания на научните публикации. „Признанието на резултата от научната дейност става с цитиранията“20. По-голямата честота на цитиране на научните публикации помага за изграждането на влияние на авторите им, както и на институциите, които те представляват. Съвременните методи за определяне цитируемостта на научните текстове подпомагат научната дейност и служейки за ориентир в науката, съдействат за нейното развитие.

Библиография

1. Налимов, В. Наукометрия. – Москва: Наука, 1969. – 192 с.
2. Митрани, Л. Наука и ненаука . – София: Наука и изкуство, 1989 . – 230 с.

References   [ + ]

1. Инфометрия. [Онлайн ресурс]. 11.01.2014, programist-bg.com.
2. Арсенова, И. Библиометрията – поглед към бъдещето с оглед на миналото. [Онлайн ресурс].
11.01.2014, www.lib.bg/dokladi2003.
3. Налимов, В. Наукометрия. Москва, Наука, 1969, с. 12.
4. Беленький, А. Визуализация в инфометрии – красота, да и только. Компьютер Пресс 2014. [Онлайн
ресурс]. 13.01.2014, www.compress.ru
5. Пак там.
6. Almind, T. P. Ingwersen. Informetric analyses on the World Wide Web: Methodological approaches to
„webometrics”. [Онлайн ресурс]. 14.01.2014, comminfo.rutgers.edu.
7. Journal Citation Reports. [Онлайн ресурс]. 14.01.2014, thomsonreuters.com/journal-citation-reports.
8. Янакиева, Е. Справките за научно цитиране. Възможни ли са в български условия? – Библиотека, 2010, № 5, с. 145. [Онлайн ресурс]. 14.01.2014, www.nationallibrary.bg.
9. Cawkell T., Eugene Garfield, A Century of Scientific Publishing: A Collection of Essays. [Онлайн ресурс]., 20.01.2014, www.garfield.library.upenn.edu.
10. Ibidem.
11. Hirsch, J. An index to quantify an individual’s scientific research output. [Онлайн ресурс]. 13.02.2006,
http://arxiv.org
12. Egghe, L. Theory and practise of the g-index. Scientometrics. [Онлайн ресурс]. 15.01.2014, http://
link.springer.com
13. Янакиева, Е. Цит. съч., с. 141.
14. Подготовка на сигнална информация на документите – предназначение и форма. Общи изисквания, основни принципи, методика. [Онлайн ресурс]. 10.01.2014, http://bgconv.com/ge
15. Росийский индекс научного цитирования. [Онлайн ресурс]. 11.01.2014, http://elibrary.ru.
16. Thomson Reuters. Web of Knowledge. [Онлайн ресурс]. 12.01.2014, http://wokinfo.com.
17. Пак там.
18. Scopus. [Онлайн ресурс]. 13.01.2014, http://www.elsevier.com.
19. Google Scholar. [Онлайн ресурс]. 13.01.2014, http://www.ncbi.nlm.nih.gov.