Стилоформиращи тенденции в руското певческо изкуство през ХV – ХVІI век

В статията се проследяват процесите на формиране на нови стиловообразуващи тенденции в богослужебното пеене на Руската православна църква през ХV – ХVІI век. За обект на анализ са избрани двата най-показателни музикалнохудожествени феномена: демествения и големия знаменен разпев. И единият, и другият се разглеждат в контекста на такива явления и свързаните с тях понятия, като руското Предвъзраждане и Преходния период. Областта на случващите се преобразувания е съществена и показателна. Те обхващат без изключение всички компоненти на музикалната система (интонационната пълнота на песнопенията, тяхното ладово наклонение, принципите на композиция и нотно-графичното оформление), на всички нейни йерахични равнища (знак – „попевка“ – песнопение – цикъл песнопения). Майсторите певци се стремят да разширят интонационната сфера на певческото изкуство, синтезирайки по-специално традициите на богослужебното пеене с елементите на народопесенната култура, да разчупят рамките на ладовото и композиционното мислене, да изработят тържествен, емоционално-тържествен стил. Всичко това съответства на основополагащата линия на развитието на руската култура на Средновековието: постепенното разширяване на „сектора на свобода“ по отношение избора на изразни средства.