Мисия

Алманахът на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ е нейното годишно научно издание, публикуващо статии в областта на музикологията, музикалното и танцовото изкуство. Автори в Алманаха са преподаватели от Академията, от други висши училища и научни институти у нас и по света, както и млади музикални учени от докторантските и постдокторанските програми.

По отношение на съдържателния аспект на изданието важен акцент е разработването на проблематика, свързана с творчеството на големите личности в историята на българската музика и музикознание. На тях е посветена постоянна рубрика, поместваща специализирани проучвания на музикалното или музикалнонаучното им творчество.

Предвид спецификата на НМА като висше училище за изпълнителско изкуство, Алманахът отделя особено внимание на музикалноизпълнителската практика – област, която не е приоритетна в другите академични музикални издания у нас.

Музикалнопедагогическата и методическата област заемат също отделно място в Алманаха с проблеми както на общото музикално образование, така и на специализираното обучение на музикантите – инструменталисти, певци, диригенти, композитори, музиколози, звукорежисьори.

Редакционна

Колегия

Доц. д-р Николай Градев

Главен редактор – преподавател по хармония в НМА „Проф. Панчо Владигеров”. Успоредно преподава хармония в НМУ „Любомир Пипков” (от 1992) и в СУ „Св. Климент Охридски“ (от 2011). Музиколог в изследователска група „История на музиката. Ново време” на Институт за изследване на изкуствата – БАН (1999 – 2008). Член на Съюза на българските композитори, секция „Музиколози”. Експерт в област „Музика“ по проекта „1000 стипендии“ на Фондация „Комунитас“. Грамота на МК на Република България за принос в развитието на българската култура (2010) и Грамота за принос в развитието на НМУ „Л. Пипков“ и на българската музикално-педагогическа школа (2012). Изследвания в областта на модалната хармония и симетричните ладове в европейската и българската музика (Хроматични форми на звуковисочинна симетрия в музиката на XIX век. София, 2015; Метод за изследване на симетричноладовото музикално мислене на Димитър Ненов. Дисертация, 2012; Некласически състояния на тоналността в творчеството на Петко Стайнов (теоретико-методологично изследване върху хоровата музика на композитора). София, 1995).

Проф. д.изк. Людмила Александрова

Музиковед, преподавател в катедрата по композиция на Новосибирската консерватория (академия) „М. И. Глинка“, Русия. Има многобройни изследвания в областта на музикалното изкуство на ХХ век, свързани с принципите на симетрията в композиторската техника на Б. Барток, Б. Тишченко, С. Слонимски и др., а също и трудове за творчеството на сибирските композитори И. Бершадски, Г. Иванов. Автор е на монографията „Порядъкът и симметрията в музикалното изкуство: логико-исторически аспект“ (Порядок и симметрия в музыкальном искусстве: логико-исторический аспект. Новосибирск, 1995), на изследвания за античното музикално изкуство (встъпителните статии, коментарите, преводите от древногръцки език на трактатите на Никомах от Гераса, Птолемей, Аристид Квинтилиан), на учебното пособие „Античната музикална система“ (Античная музыкальная система). Има редица научно-методически трудове, свързани с използването на компютърните технологии, в частност учебно пособие в алгоритмична система по компютърна хармония и строг полифоничен стил.

Проф. д-р Наташа Япова

преподавател по история на музиката в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Член на редакционната колегия на сп. „Музикални хоризонти“, издание на Съюза на българските музикални и танцови дейци, до 1994 г. – редактор в същото списание. Научен редактор на поредицата Паметници на музикалната наука (издавана от СБМД). Изследвания в областта на историята на европейската и българската музика (Трифон Силяновски. Личността и времето. София, 2015; Втората виенска школа. София, 2012; Музиката от началото на ХХ век. Опит върху историческия смисъл. София, 2003).

Проф. Теодора Павлович

Преподавател по хорово дирижиране в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и СУ „Св. Климент Охридски“, диригент на хора на Classic FM Radio и на Софийския камерен хор „Васил Арнаудов“. Лектор, водещ на майсторски класове по дирижиране и член на жури на международни хорови конкурси в 24 европейски страни, Русия, САЩ, Япония, Хонг Конг, Южна Корея,Тайван, Израел. Автор на статии в международни и национални специализирани издания за хорова музика. Председател на Музикалната комисия на Европейската хорова асоциация Europa Сantat (2003 – 2006) и вицепрезидент за Европа на Международната федерация за хорова музика (IFCM) от 2008 до 2014 г.

Проф. Свилен Райчев

Проф. Свилен Райчев – преподавател по класическо пеене и по вокална методика в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. От 2012 ръководител на катедра „Класическо пеене“. Продължител на тенденциите на българската вокална школа с представители проф. Г. Златев-Черкин и проф. Р.Русков. Изследвания в областта на оперното и оперетното изкуство (Оперетният артист и изграждането на сценичния образ в класическата оперета. София, 2012; Българската художествена песен във вокално-постановъчната работа на вокалния педагог. В. Търново, 2009).

Евгения Христозова

Редактор и коректор – музиколог, редактор в сп. „Музикални хоризонти“ (от 1983). Преподавател по история на музиката в АМТИИ – Пловдив (1978 – 1980), експерт в Националния център за музика и танц при Министерството на културата (1994 – 1995), редактор в БНР (1995 – 1996). Изследователска, критическа и публицистична дейност в областта на европейската и българската музика.

Доц. д-р Сабин Леви

Редактор на английския текст – преподавател по музикална теория, полифония и орган в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Доктор по композиция и орган, Канзаски Университет, САЩ. Композитор, органист, карилонер. Следва музика в България, Израел, Франция и Съединените щати. Носител на награди на композиционни и органови конкурси (America-Israel Cultural Foundation Competition (като органист, 1991 – 1992 и 1993 – 1994), Mayhew Composition Competition (като композитор, 1998), Anthony B. Cius Composition Competition (2005). Публикации в България, САЩ, Великобритания, Холандия. Активна концертна дейност (България, Унгария, Сърбия, САЩ, Франция, Германия, Израел).

Доц. д-р Снежина Врангова

Д-р Мариян Георгиев

Kоординатор – магистър по музикознание (НМА „Проф. Панчо Владигеров“, 2004) и по управление на маркетинг (Технически университет – София, 2012), доктор по музикознание и музикално изкуство (Стилови параметри в произведенията за глас и инструментален ансамбъл от Иван Спасов. Дисертация, 2013).

Рецензенти

Проф. д-р Адриана Благоева

Проф. д-р Горица Найденова

Проф. д-р Димитър Цанев

Доц. Искра Рачева

Проф. д-р Юлиан Куюмджиев

Проф. д-р Анда Палиева

Доц. д-р Ваня Бъчварова

Изисквания

  1. Статията да бъде оригинално изследване (research), a не реферативно/обзорно изложение (review).
  2. Да не е публикувана или приета за печат в други издания.
  3. Заглавието да формулира проблем, а не да назовава само изследователски обект.
  4. Обемът да е до 15 стандартни страници (1 страница = 1800 знака), шрифт Times New Roman, разстояние между редовете 1,5.
  5. Библиографията да включва само цитираните в статията заглавия, подредени по азбучен ред според фамилното име на авторите (най-напред на кирилица, после на латиница).  
  6. Интернет източниците да се включват в общата библиография, а ако няма посочен автор, да се дават накрая.  
  7. Библиографските описания да бъдат в края на статията, а в текста в скоби да се посочва авторът на цитирания труд, годината на издание и страницата, от която е цитатът, при повече от една публикация от един и същи автор в една и съща година след годината се добавя a, b и т.н.
  • В текста:
    (Куюмджиева, 2013: 25) или (Куюмджиева, 2013b: 43) – при един автор; (Холопова, Холопов, 1984: 123) – при двама автори; (Smith et al.*, 1990: 221 – 240) или: (Иванов и др., 1999) при повече от двама автори.

    *Заб.: et al. = et alii, от лат. – „и други“.

    В раздела „Библиография“ в края на статията:

    Книги:

    Куюмджиева, Светлана (2011). Стара българска музика. Избрани лекции. София: Марс 09.

    Холопова, Валентина, Юрий Холопов (1984). Антон Веберн. Москва: Советский композитор.

    Статии в периодични издания:

    Лебедев, Сергей (1988). Harmonia est consonantia. Проблеми на учението за интервалите в епохата на Средновековието. – В: Музикални хоризонти, № 4, с. 61 – 79.

    Статии в сборници:

    Levin, Theodore (1979). Dimitri Pokrovski and the Russian Folk Music Revival Movement. – In: Slobin, Mark (ed.) Retuning Culture: Musical Changes in Central and Eastern Europe, p. 14 – 36. Durham, NC: Duke University Press.

    Eлектронни извори:

    Кастальский, Александр (1998). О моей музыкальной карьере и мои мысли о церковной музыке. – В: Русская духовная музыка в документах и материалах. Москва: Языки русской культуры.

    http://www.biblioteka-regenta.ru/stati/kast_avtobiogr.pdf (посетен на 20 февруари 2014).

    О’Loughlin, Niall. Music in Slovenia, 1993. – In: The Musical Times.  Vol. 134, № 1801, p. 130 – 133. Doi: 10.2307/11938.

    Музыкальные формы и жанры (без автор).

    http://www.olofmp3.ru/index.php/Muzykalynye- formy-i-zhanry/ (посетен на 11 юли 2013).

    • Авторските бележки да са под линия с обща номерация.
    • Статията да е придружена с резюме език до 900 знака с посочени след него ключови думи (до 6); резюмето да е на отделен файл на български език, а за чуждестранните автори – на английски или на руски.
    • Името на автора/авторите (без титли) се поставя под заглавието на статията, а в края й се посочват координати за контакт: адрес, имейл, телефон и др.
    • Нотните примери и илюстрациите да са на отделни файлове с разширение .jpeg или .tiff или да са компресирани с разширение .zip. Снимките и примерите да са сканирани или експортирани поне на 180 Dpi, като дългата им страна да не е по-къса от 20 см. Изображенията, които са сканирани или експортирани на по-ниска резолюция или с по-малък размер и след това във фотообработваща програма изкуствено им е вдигната резолюцията или размерът не са подходящи за печат.
    • При цитати на старогръцки/византийски да се използват шрифтовете Palatino Linotype, Tms Gk Classic, Tms Gk Old, Tms Gk.

    Крайният срок за получаване на статиите за съответната година е 30 юни. Ръкописите да се предават на електронен носител (със заглавие на файла на латиница, което непременно да включва името на автора, almanac и годината) и на разпечатка.

    Контакти:
    д-р Мариян Георгиев
    телефон: 02 4409 782
    ел. адрес: almanac@nma.bg