Мисия

Алманахът на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, създаден през 2009 г., е годишното научно издание на Академията, в което се публикуват статии в областта на музикологията, музикалното и танцовото изкуство. Редактор основател на Алманаха е проф. д.изк. Томи Кърклисийски. Алманахът е наследник на издавания в периода 1960 – 1984 г. Годишник на БДК.

Автори в Алманаха са преподаватели от Академията, от други висши училища и научни институти у нас и по света, както и млади музикални учени от докторантските и постдокторанските програми.

По отношение на съдържателния аспект на изданието важен акцент е разработването на проблематика, свързана с творчеството на големите личности в историята на българската музика и музикознание. На тях е посветена постоянна рубрика, поместваща специализирани проучвания на музикалното или музикалнонаучното им творчество.

Предвид спецификата на НМА като висше училище за изпълнителско изкуство, Алманахът отделя особено внимание на музикалноизпълнителската практика – област, която не е приоритетна в другите академични музикални издания у нас.

Музикалнопедагогическата и методическата област заемат също отделно място в Алманаха с проблеми както на общото музикално образование, така и на специализираното обучение на музикантите – инструменталисти, певци, диригенти, композитори, музиколози, звукорежисьори.

Редакционна

Колегия

Доц. д-р Николай Градев

Главен редактор. Преподавател по хармония в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Успоредно преподава хармония в НМУ „Любомир Пипков“ (от 1992) и в СУ „Св. Климент Охридски“ (2011 – 2017). Музиколог в изследователска група „История на музиката. Ново време“ на Институт за изследване на изкуствата – БАН (1999 – 2008). Член на Съюза на българските композитори, секция „Музиколози“. Грамота на МК на Република България за принос в развитието на българската култура (2010) и Грамота за принос в развитието на НМУ „Л. Пипков“ и на българската музикално-педагогическа школа (2012). Изследвания в областта на модалната хармония и симетричните ладове в европейската и българската музика (Хроматични форми на звуковисочинна симетрия в музиката на XIX век. София, 2014; Метод за изследване на симетричноладовото музикално мислене на Димитър Ненов. Дисертация, ИИИзк – БАН, 2012; Некласически състояния на тоналността в творчеството на Петко Стайнов (теоретико-методологично изследване върху хоровата музика на композитора). София, 1995; Основни аспекти на модалността в хармоничната система на Петко Стайнов (методико-теоретично изследване върху хоровото творчество на композитотра по методологията на Ю. Холопов). Дипломна работа, ДМА, 1990).

Проф. д.изк. Людмила Александрова (Русия)

Музиковед, преподавател в катедрата по композиция на Новосибирската консерватория (академия) „М. И. Глинка“, Русия. Многобройни изследвания в областта на музикалното изкуство на ХХ век, свързани с принципите на симетрията в композиторската техника на Б. Барток, Б. Тишченко, С. Слонимски и др.; трудове за творчеството на сибирските композитори И. Бершадски, Г. Иванов. Автор на монографията Порядъкът и симетрията в музикалното изкуство: логико-исторически аспект (Порядок и симметрия в музыкальном искусстве: логико-исторический аспект. Новосибирск, 1995), на изследвания за античното музикално изкуство (встъпителните статии, коментарите, преводите от древногръцки език на трактатите на Никомах от Гераса, Птолемей, Аристид Квинтилиан), на учебното пособие Античната музикална система (Античная музыкальная система). Има редица научно-методически трудове, свързани с използването на компютърните технологии, в частност учебно пособие в алгоритмична система по компютърна хармония и строг полифоничен стил.

Проф. Виолен дьо Лармина (Австрия)

Родена в Орлеан, Франция. Учи орган при Жак Лаборер, главен органист в катедралата в Орлеан. Учи също пиано, камерна музика и солфеж в Консерваторията на Орлеан. Продължава образованието си в Парижката консерватория – Conservatoire National Supérieur de Musique. Изучавайки музикален анализ при Жак Кастеред, хармония при Ален Берно, контрапункт при Жан-Клод Анри и фуга при Едит Леже, печели няколко академични награди. Паралелно следва и в Сорбоната музикална педагогика, музикология и пиано при Доминик Киун-Е Ким. През 1992 г. е приета в Университета по музика и сценични изкуства – Виена, където учи орган при Алфред Митерхофер, клавесин при Аугуста Кампан и хорово дирижиране при Ервин Ортнер. Там получава дипломи по църковна музика (1995) и по органова интерпретация (1996). От 1995 г. води курсове по музикални дисциплини като солфеж и слухов анализ в Департамента по композиция и електроакустика към Университета. Концертира в Австрия, Германия, Италия и Франция и участва в конгреси в Германия, Австрия, Белгия и Холандия. Води майсторски класове в Словения, Латвия, Литва, Германия, Швейцария, Италия. Нейни трудове са публикувани в няколко държави, включително в Русия, Германия, Австрия и Франция.

Проф. д-р Горица Найденова

Етномузиколог, научен сътрудник в Институт за изследване на изкуствата – БАН и преподавател по етномузикология и музикален фолклор в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Ръководител на сектор „Музика“ и на Научните архиви в Институт за изследване на изкуствата – БАН, зам. гл. редактор на списание „Българско музикознание“. Изследвания в областта на музиката на традиционната селска култура (Година – живот – история. Битие и разпад на една традиционна култура през погледа на етномузиколога. София, 2006), на историята на музикалната фолклористика в България (От философия до фолклористика. Непознатият Стоян Джуджев. София, 2013; Музикалнофолклорните диалекти на Елена Стоин в звук. София, 2015).

Проф. д-р Свилен Райчев

Преподавател по класическо пеене и по вокална методика в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. От 2012 ръководител на катедра „Класическо пеене“. Продължител на тенденциите на българската вокална школа с представители проф. Г. Златев-Черкин и проф. Р. Русков. Изследвания в областта на вокалната педагогика, оперното и оперетното изкуство (Вокално-постановъчните и естетически принципи на проф. Георги Златев-Черкин, продължени и доразвити от проф. Руско Русков в съвременната българска педагогическа практика. София, 2017; Оперетният артист и изграждането на сценичния образ в класическата оперета. В. Търново, 2009; Българската художествена песен във вокално-постановъчната работа на вокалния педагог. София, 2001).

Доц. д.н. Марияна Булева

Преподавател по хармония и полифония във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, асоцииран член на Институт за изследване на изкуствата – БАН, член на редколегията на сп. „Българско музикознание“. Изследванията ѝ са в сферата на музикалната теория (За изучаването на музикалната хармония – теоретични, методологични и методически аспекти. Пловдив, 2017; многобройни студии и статии по проблеми на хармоническото мислене) и върху историята на хармоническата наука (Развитие на учението за хармонията в България: история, настояще, перспективи. Велико Търново, 1999; Идеята за хармония (върху старогръцки, византийски и латински текстове. Пловдив, 2009).

Доц. д-р Снежина Врангова-Петкова

Преподавател по музикален анализ в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (2002 – 2014); хормайстор в МДТ „Константин Кисимов“ Велико Търново (2010 – 2017), пианист. Автор на десетки студии и научни статии върху теоретични и историко-теоретични проблеми на българската и европейската музикална култура, сред които музикално-жанрово развитие и синтези (вариации, концерт, дивертименто, инструментална песен), пресечни точки на родовете изкуства в музиката и формообразуващи взаимодействия. Сред тях се открояват монографията От песен към художествена форма в инструменталната музика. Хайни, 2017; Аспекти на жанра и формата в българския клавирен концерт (от зараждането до 80-те години на ХХ век). Дисертация, 2010; Основни проблеми на вариационната форма в соловото клавирно творчество на Панчо Владигеров, Димитър Ненов и Любомир Пипков. НМА, 2005.

Евгения Христозова

Редактор и коректор. Музиколог, редактор в сп. „Музикални хоризонти“ (от 1983). Преподавател по история на музиката в АМТИИ – Пловдив (1978 – 1980), експерт в Националния център за музика и танц при Министерството на културата (1994 – 1995), редактор в БНР (1995 – 1996). Изследователска, критическа и публицистична дейност в областта на европейската и българската музика.

Доц. д-р Сабин Леви

Преводач и редактор на английския текст. Преподавател по музикална теория, полифония и орган в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Доктор по композиция и орган, Канзаски Университет, САЩ. Композитор, органист, карилонер. Следва музика в България, Израел, Франция и Съединените щати. Носител на награди на композиционни и органови конкурси (America-Israel Cultural Foundation Competition (като органист, 1991 – 1992 и 1993 – 1994), Mayhew Composition Competition (като композитор, 1998), Anthony B. Cius Composition Competition (2005). Публикации в България, САЩ, Великобритания, Холандия. Активна концертна дейност (България, Унгария, Сърбия, САЩ, Франция, Германия, Израел).

Ния Бонева

Коректор. Студентка в I курс на ТКДФ в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Завършила НУИ „Добри Христов“ – Варна със специалност пиано с преподаватели Катя Цветкова и Боян Бъчваров (2016). Носител на множество награди като пианист, камерен изпълнител, акомпанятор. Стипендиант на МК (2013 – 2014; 2015 – 2016). Интересите ѝ са в областта на хармонията и на музикалната теория.

Рецензенти

Проф. д.изк. Виржиния Атанасова

Проф. д-р Адриана Благоева

Проф. д-р Юлиан Куюмджиев

Проф. д-р Анда Палиева

Проф. д-р Димитър Цанев

Доц. д-р Ваня Бъчварова

Доц. д-р Павел Стефанов

Доц. Искра Рачева

Изисквания

  1. Статията да бъде оригинално изследване (research), a не реферативно/обзорно изложение (review).
  2. Да не е публикувана или приета за печат в други издания.
  3. Заглавието да формулира проблем, а не да назовава само изследователски обект.
  4. Обемът да е до 15 стандартни страници (1 страница = 1800 знака), шрифт Times New Roman, разстояние между редовете 1,5.
  5. Библиографията да включва само цитираните в статията заглавия, подредени по азбучен ред според фамилното име на авторите (най-напред на кирилица, после на латиница). Годината на изданието се поставя в скоби след имената на автора/авторите, като при повече от една публикация от един и същи автор в една и съща година след годината се добавя a, b и т. н.
  6. Цитираните в библиографията заглавия на кирилица се прилагат и транслитерирани на латиница в квадратни скоби непосредствено след основното заглавие. Възможно е да се ползват сайтовете за автоматична транслитерация със задължителна проверка за коректното транслитериране: https://2cyr.com/ (от български и руски език), http://www.lexilogos.com/keyboard/serbian_conversion.htm (от сръбски език) и http://gr.translit.cc/ (от гръцки език). Желателно е при транслитерацията личните имена да се прилагат според установеното им в публикации изписване на латиница. При цитиране на превод на публикация от чуждестранен автор в квадратните скоби се прилагат също и името на автора и заглавието в оригинал.
  7. Eлектронните източници да се включват в общата библиография според фамилното име на автора, а ако няма посочен автор, да се дават накрая. Ако през интернет е цитирано книжно издание, се посочват всички достъпни негови данни по стандарта, а след транслитерацията се посочва линк и в скоби последната дата на посещение на сайта. При позоваване на текущи сайтове се посочва по стандарта авторът (или се уточнява липсата на такъв).
  8. Библиографските описания да бъдат в края на статията, а при позоваване в текста да се посочва в скоби само фамилията на автора, годината на издание (като при повече от една публикация от един и същи автор в една и съща година след годината се добавя a, b и т. н.) и страницата, от която е цитатът.
  9. Авторските бележки да са под линия с обща номерация.
  10. В отделен файл да се приложи резюме на български език до 900 знака с посочени след него ключови думи (до 6), а за чуждестранните автори – резюме на английски или на руски език.
  11. Името на автора/авторите (без титли) се поставя под заглавието на статията, а в края ѝ се прилага информация за автора/авторите и координати за контакт: адрес, имейл, телефон и др.
  12. Нотните примери и илюстрациите да са на отделни файлове с разширение .jpeg или .tiff или да са компресирани с разширение .zip. Снимките и примерите да са сканирани или експортирани поне на 300 Dpi, като дългата им страна да не е по-къса от 20 см. Изображенията, които са сканирани или експортирани на по-ниска резолюция или с по-малък размер и след това във фотообработваща програма изкуствено им е вдигната резолюцията или размерът, не са подходящи за печат.
  13. При цитати на старогръцки/византийски да се използват шрифтовете Palatino Linotype, Tms Gk Classic, Tms Gk Old, Tms Gk.
  14. За да бъдат одобрени за печат, статиите, постъпили за публикуване в Алманах на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, се рецензират анонимно от специалисти от рецензентската колегия.
  • В текста:

    (Куюмджиева, 2013: 25) или (Куюмджиева, 2013b: 43) – при един автор; (Холопова, Холопов, 1984: 123) – при двама автори; (Smith et al.*, 1990: 221 – 240) или: (Иванов и др., 1999) при повече от двама автори.

    *Заб.: et al. = et alii, от лат. – „и други“.

     

    В раздела „Цитирана литература“ в края на статията:

    Книги:

    Куюмджиева, Светлана (2011). Стара българска музика. Избрани лекции. София: Марс 09. [Kuyumdzhieva, Svetlana (2011). Stara balgarska muzika. Izbrani lektsii. Sofia: Mars 09.]

    Холопова, Валентина, Юрий Холопов (1984). Антон Веберн. Москва: Советский композитор. [Kholopova, Valentina, Yuriy Kholopov (1984). Anton Vebern. Moskva: Sovetskiy kompozitor.]

     

    Статии в периодични издания:

    Лебедев, Сергей (1988). Harmonia est consonantia. Проблеми на учението за интервалите в епохата на Средновековието. – В: Музикални хоризонти, № 4, с. 61 – 79. [Lebedev, Sergey (1988). Harmonia est consonantia. Problemi na uchenieto za intervalite v epohata na Srednovekovieto. – V: Muzikalni horizonti, № 4, s. 61 – 79.]

     

    Статии в сборници:

    Levin, Theodore (1979). Dimitri Pokrovski and the Russian Folk Music Revival Movement. – In: Slobin, Mark (ed.) Retuning Culture: Musical Changes in Central and Eastern Europe, p. 14 – 36. Durham, NC: Duke University Press.

     

    Eлектронни източници:

    Кастальский, Александр (1998). О моей музыкальной карьере и мои мысли о церковной музыке. – В: Русская духовная музыка в документах и материалах. Москва: Языки русской культуры. [Kastal’skiy, Aleksandr (1998). O moyey muzykal’noy kar’yere i moi mysli o tserkovnoy muzyke. – V: Russkaya dukhovnaya muzyka v dokumentakh i materialakh. Moskva: Yazyki russkoy kul’tury.]

    http://www.biblioteka-regenta.ru/stati/kast_avtobiogr.pdf (посетен на 20 февруари 2014).

    О’Loughlin, Niall. Music in Slovenia, 1993. – In: The Musical Times. Vol. 134, № 1801, p. 130 – 133. Doi: 10.2307/11938.

    Музыкальные формы и жанры (без автор). [Muzykal’nyye formy i zhanry (bez avtor).]

    http://www.olofmp3.ru/index.php/Muzykalynye-%20formy-i-zhanry/ (посетен на 11 юли 2013).

     

    Крайният срок за получаване на статиите за съответната година е 30 септември. Ръкописите да се предават на електронен носител (със заглавие на файла на латиница, което непременно да включва името на автора, almanac и годината).

     

    Контакти:
    Доц. д-р Николай Градев (главен редактор)
    Телефон: 0893420225
    Email: almanac@nma.bg