Нови моменти в изпълнението на социалната функция на Библиотеката към НМА „Проф. Панчо Владигеров“

Новата информационна среда представлява стабилна изходна точка за развитие на индустрията, науката, образованието и всички останали житейски сфери. Възраждането на Златния телец, т.е. силната материална насоченост на съвременното общество, обаче отрежда централна роля на техническите средства и технологиите (както и на всичко материално), води до тяхното „обожествяване“ и дори до забрава с каква цел и в услуга на кого са създадени. В тази обстановка става все по-важно отново да фокусираме вниманието си върху хората, да си припомним социалната страна на живота.

Една от основните функции 1 Основните функции на съвременната библиотека са информационна, образователна, културна и социална. Към тях е добре да се припомни и най-старата библиотечна функция – пазителската. на всяка библиотека е именно социалната – дейностите са насочени към дадена общност, към обществото, към човека. С тази функция са свързани привличането на читатели, подобряването на условията в библиотеката така, че да е достъпна за всички свои потенциални ползватели, комуникацията между служители и потребители, между самите потребители и др. През учебната 2015 – 2016 година Библиотеката на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ се сдоби с две социални нововъведения: оборудвани с подходящ за потребители със затруднено зрение софтуер два броя компютърни работни места в читалнята и фейсбук страница.

***

Съществуват редица нормативни документи2 Всеобщата Декларация за правата на човека, Манифестът на ЮНЕСКО за публичните библиотеки, Инициативата на ЕС „i2010 Европейско информационно общество за растеж и заетост“ и др. , които гарантират правото на достъп до знания и информация на всеки човек, а библиотеките са водещите институции, които гарантират това право, както на здравите, така и на хората със специални потребности, към които спадат и зрително затруднените. Към Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (International Federation of Library Associations and Institutions – IFLA) съществува секция „Библиотеки, които обслужват хората с проблеми относно печатния текст“ (Libraries Serving Persons with Print Disabilities Section3 Вж http://www.ifla.org/about-lpd с предишно наименование секция „Библиотеки за незрящи“ (Libraries for the Blind Section). Нейна мисия е да съдейства библиотечните услуги да станат достъпни за зрително затруднените. Дейността ѝ е насочена към:

  • обмяна на опит относно най-добрите практики за достъпни библиотечно-информационни услуги;
  • сътрудничество с други организации по отношение на осигуряването на достъп до информация;
  • решаване на проблемите относно авторското право;
  • библиографски контрол;
  • уточняване на техническите стандарти;
  • определяне на местонахождението на специални колекции за незрящи и други хора с проблеми в четенето;
  • създаване на глобална библиотека за зрително затруднените и т.н.

Изключително важна е и проявата на психологически усет и умения на библиотечните служители: хората със специални потребности, и в частност тези с проблеми на зрението, често се чувстват изолирани и са чувствителни към схващането, че са различни. С положително отношение и с проява на деликатност и тактичност библиотекарите могат да помогнат на зрително затруднените да преодолеят страховете си и библиотеката да се превърне в гостоприемно и комфортно място.

За зрително увреждане се определя „функционалното ограничаване на окото (очите) или зрителната система“ (American Optometric Association, 2007: 2), което не може да бъде коригирано (например с очила). То може да се прояви под различна форма: „като намалена зрителна острота или чувствителност към контраст, загуба на зрителното поле, фотофобия, диплопия, зрителни нарушения, трудности на визуалното възприятие или всяка комбинация от горните. Тези функционални ограничения може да са вродени (пренатална или родилна травма), наследствени (например ретинитис пигментоза или макулна дегенерация) или придобити (очна инфекция или заболяване, травма, свързана с възрастови промени или системно заболяване)“ (American Optometric Association, 2007: 2).

Неслучайно е присъствието на зрително затруднените в музикалните среди: „Още от древността музиката е не само най-достъпното изкуство за хората, лишени от зрение, но и реална възможност за професионална изява“ (Радулов, 2004: 375). При тях водещо е слуховото възприятие4 Водещо и в буквалния смисъл, слуховото възпрятие е свързано с вестибуларния апарат, съответно и с ориентацията (вж Storr, 1992: 40-41)., затова близостта с музиката е естествена, „… тъй като за тях светът преди всичко звучи“ (Радулов, 2004: 378). Според британския невролог Оливър Сакс „… образът на слепия музикант или поет има почти митичен резонанс, сякаш боговете са дали даровете на музиката или поезията като компенсация за отнетото сетиво“ (Sacks, 2007: 161). Не е задължително всички зрително затруднени да проявят и развият професионално музикален талант, но затова пък винаги проявяват интерес към музиката, тя е важна за тях: „… липсата на визуален свят естествено открива или създава богат свят на допир и звук“ (Sacks, 2007: 162). Сакс цитира данни от изследванията на Ockelford и на Hamilton, Pascual-Leone&Schlaug, в които става ясно, че за разлика от около 10 % от зрящите, близо 60 % от слепите музиканти имат абсолютен слух и че при слепота настъпва реорганизация на мозъка – части от кортекса5 Мозъчна кора. , чиито функции са свързани със зрението, се пренасочват в развитието си към други сетива – основно слух и осезание (Sacks, 2007: 163). Според други проучвания (Musacchia at al., 2007) музикалното обучение подпомага модификацията както на организацията на кортекса, така и на субкортикалните сензорни структури: подобряват се както сетивата, така и речта и способността за обработка на реч – т.е. то се явява изключително полезно средство в адаптирането на зрително затруднените към живота.

Потребността от информация за незрящите или с намалено зрение хора не само че не е по-малка – напротив, тя дори е по-голяма, отколкото за зрящите: „Фактът, че между 80 и 90% от информацията за околния свят, която мозъкът получава, идва от зрителния анализатор, поставя личността на зрително затруднения човек в ситуация на сензорен дефицит, тъй като другите сетива не са в състояние да компенсират намаленото или липсващо зрение. Това повлича след себе си и информационен дефицит. Хората с дълбоки зрителни увреждания страдат от силен недостиг и дори глад за информация“ (Радулов, 2006: 29). Преди години за задоволяване на този глад те можеха да разчитат единствено на брайловото писмо и на това близките да им четат нужната литература, по-късно – евентуално на аудиокниги. В днешно време обаче възможността компютърни програми да преобразуват съдържанието на текстови файл в синтетична реч отваря пред зрително затруднените нов прозорец към знанието, информацията и света.

Част от зрителните увреждания позволяват употребата на печатни издания и електронни текстове, но има и случаи, при които стандартният и по-малките от него шрифтове са нечетими. При такива ситуации именно ще бъде полезно направеното оборудване6 Осъществено безплатно за Академията през февруари 2016 г., със съдействието на Фондация „Хоризонти“. на две места в читалнята със специализиран софтуер, необходим за работа на зрително затруднените с компютър и електронни ресурси. Инсталираните програми са NVDA (NonVisual Desktop Access) и SpeechLab.

Екранният четец7 Задаването на команди от потребителя до програмата става чрез различни клавишни комбинации. NVDA e съвместим с операционната система Windows на Microsoft, с чиято помощ хората със зрителни увреждания, ползвайки самостоятелно компютър за различни цели, имат възможността да подобрят качеството си на живот. За тях става достъпна виртуалната комуникация чрез имейл, скайп и социалните мрежи; по-добре информирани са; могат да повишат нивото си на образование чрез неизчерпаемите електронни ресурси; получават шанс да ползват в обучението и работата си редица софтуерни продукти – текстообработващи и други програми, да пазаруват онлайн и пр. социални придобивки, недостъпни за тях преди.

Другата програма – SpeechLab 2.0 – е предназначена за синтез на българска реч и е разработена от Българската асоциация за компютърна лингвистика с участието на зрително затруднени консултанти. Продуктът е създаден с финансовата помощ на Microsoft и отговаря на стандарта SAPI 5 на компанията, което го прави съвместим с най-популярните екранни четци. В SpeechLab 2.0 са предвидени настройки на височината на гласа, скоростта, интонацията и др.

Програмите съдействат за придобиване на известна самостоятелност, увереност и самочувствие и допринасят за социализирането на студентите със зрителни увреждания. Куражът, който те демонстрират, записвайки се да учат наравно със зрящите, задължава учебните заведения да им предоставят всичко възможно, което е необходимо, за да бъде тяхното обучение и развитие резултатно и успешно. За щастие вече и ние вървим в тази посока. Увеличаването на електронните ресурси и очакваното бъдещо дигитализиране на фонда ни са естествената предпоставка, която доведе до създаването на специално оборудваните работни места и в нашата Библиотека. Те са една социална придобивка за цялата Академия и възможност за тези хора да се реализират наравно с останалите, защото „… зрително затруднените са като другите и следва да бъдат възприемани … със своите положителни и отрицателни страни“ (Радулов, 2006: 29). А като творци в областта на музиката те отдавна са доказали своите качества (достатъчно е да спомена дори само Петко Стайнов, Николай Бехтерев и Стоян Бабеков). Наш дълг е да ги приемаме наравно с всички останали и да им съдействаме да се чувстват като пълноценни членове на обществото – каквито всъщност са.

***

Съвременният живот е неразривно свързан с интернет и техническите форми на комуникация. Сред тях най-масова и популярна е мрежата Фейсбук (Facebook), която отдавна надхвърля чисто социалната си роля и, освен като „модел, отразяващ структурата и характеристиките на обществото“ (Тодоров, 2015: 19), все по-често се прилага по света за академични цели8 Всъщност Фейсбук е тясно свързан с академичните общности още от момента на създаването си. През февруари 2004 година Марк Цукерберг го представя като социална мрежа, предназначена за употреба сред Харвардската студентска общност. В началото достъпът за регистрация е бил възможен само чрез колежанските имейл адреси. и образователни дейности (Grosseck et al., 2011). При все по-широката употреба на „умните“ преносими устройства, Фейсбук се явява най-бързото и удобно средство за комуникация и разпространяване на информация до големи групи.

Фейсбук осигурява подходяща среда и за академичните библиотеки, в която те да развиват взаимоотношенията с академичния състав и студентите. Основна цел е библиотеките да не са толкова неясни и плашещи институции, да се приближат до своите читатели, а те да ги приемат като комфортни зони, подкрепящи образователния процес. Редица публикации определят употребата на Фейсбук в академичните библиотеки и като маркетингово средство за популяризиране на библиотечните услуги (Dickson, Holley, 2010: 6-8; Mazzocchi, 2014: 4-5; Rogers, 2012: 1-10). Във време, в което социалните мрежи „определят“ ежедневието на много хора, а за младите са форма на съществуване, задължително условие в развитието на Библиотеката на НМА беше създаването на фейсбук страница9 https://www.facebook.com/BibliotekaNMA/ , което се случи на 15. октомври 2015 г. Чрез страницата нашите читатели10 И не само те – сред харесалите страницата има бивши възпитаници на Академията, които понастоящем работят в културни и образователни институции; има ученици в музикални училища, което дава възможност страницата на Библиотеката да рекламира НМА пред евентуални бъдещи студенти и да затвърждава статута на Академията като водещ образователен и културен център. имат възможността да са своевременно запознати с:

  • всичко актуално около Библиотеката – да научат основните ни правила, новите постъпления във фонда, подробности около достъпа до дигитални ресурси, да получат информация за различни библиотечни мероприятия и обучения; упътвания за работа със софтуерни продукти, подпомагащи научно-изследователската работа и др.;
  • новини от Академията – за концерти, публични лекции, научни форуми, юбилеи на преподаватели, награждавания и др.;
  • новини от българския и световен музикален и културен живот;
  • могат да ползват директна връзка към електронния ни каталог;
  • могат да зададат своите въпроси, да изкажат мнението си, да дадат обратна връзка чрез харесвания, коментари, споделяния и съобщения, т.е. това е един удачен вариант за двупосочна комуникация и обмяна на идеи.

Възможностите, които предлага Фейсбук, помагат разпространението на страницата на Библиотеката и на публикациите да не е единствено сред „абониралите се“ за нея – има случаи, в които чрез споделяне и препубликуване, както и чрез харесвания и коментари, информацията се популяризира допълнително и все по-често достига до няколко хиляди потребители на социалната мрежа. На пръв поглед броят не е толкова голям, но е важно да се отчете насочеността към тясно професионална общност, каквато е музикантската. Предимство пред сайт или блог е и това, че не е задължително специално посещение – публикацията излиза в общия новинарски поток, до който имат достъп потребителите на Фейсбук.

Качествената поддръжка на фейсбук страницата изисква време и задълбочено познаване на:

  • Библиотеката и работата в нея;
  • аудиторията и нейните интереси;
  • дейностите в Академията;
  • актуалните културни и музикални събития;
  • часовите пояси, в които социалната мрежа е най-посещавана;
  • възможностите на социалната мрежа и мн. др.

***

Както чрез фейсбук страницата, така и чрез компютърните работни места за зрително затруднени, освен социалната, се изпълняват и останалите основни функции на съвременната библиотека – информационна, образователна и културна. Когато функциите работят в синхрон, библиотеките изпълняват своята мисия да бъдат в услуга на човека. Но нашата Библиотека (както и цялата Академия) има и една по-различна, по-висша мисия – Музиката. Работата ни не се изразява просто в стандартните библиотечни дейности (комплектуване, каталогизация, справочно-библиографска работа и т.н.) и в рутинното „примък-отмък“, не е чисто административна, нито е от сферата на услугите – Библиотеката е център за художествено-творческа и научна дейност и основно звено в образователния процес на Академията. Тя е и място за професионални и лични беседи, срещи, формални и неформални контакти. Изпълнението на всички задачи – осигуряване и обслужване на учебните часове, самостоятелната подготовка на студентите, педагогическата и научна работа на преподавателите, творческите изяви на студентите, преподавателите и оркестровите и хорови състави към Академията – е само и единствено в името на Музиката и всичко, което не е подчинено на нея, лишава от смисъл съществуването ни.

Цитирана литература

         Радулов, Владимир (2006). Зрително затруднените и обществените библиотеки. – В: Грашкина, Ваня и др. Библиотеките, хората с увреждания и електронната информация. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2006, с. 29 – 35.

         Радулов, Владимир (2004). Педагогика на зрително затруднените. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 501 с.

         Тодоров, Ангел (2015). Фейсбук щастие. Социалната мрежа за един по-добър свят. София: ИК „Колибри“, 128 с.

         American Optometric Association (2007). Optometric clinical practice guideline. Care of the patient with visual impairment (low vision rehabilitation)

http://www.aoa.org/documents/CPG-14.pdf (посетен на 27 февруари 2016).

         Dickson, Andrea, Robert P. Holley (2010). Social Networking in Academic Libraries: The Possibilities and the Concerns

http://citeseerx.ist.psu.edu/viewdoc/download?doi=10.1.1.476.4881&rep=rep1&type=pdf (посетен на 31 януари 2016).

         Grosseck, Gabriela et al. (2011). Dear teacher, what should I write on my wall? A case study on academic uses of Facebook

http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S187704281100485X (посетен на 31 януари 2016).

         Mazzocchi, Juliana (2014). Blogs and social networks in libraries: complementary or antagonistic tools?

http://digitalcommons.unl.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=3093&context=libphilprac (посетен на 1 февруари 2016).

         Musacchia, Gabriella at al. (2007). Musicians have enhanced subcortical auditory and audiovisual processing of speech and music

http://www.pnas.org/content/104/40/15894.full (посетен на 20 май 2016).

         Rogers, Curtis R. (2012). Social Media, Libraries, and Web 2.0: How American Libraries are Using New Tools for Public Relations and to Attract New Users –Fourth Annual Survey November 2011

http://dc.statelibrary.sc.gov/bitstream/handle/10827/7271/SCSL_Social_Media_Libraries_2011.pdf?sequence=1 (посетен на 1 февруари 2016).

         Sacks, Oliver (2007). Musicophilia. Tales of Music and the Brain. New York, Toronto: Alfred A. Knopf, 383 p.

         Storr, Anthony (1992). Music and the Mind. London: Harper Collins Publishers, 212 p.

References   [ + ]

1. Основните функции на съвременната библиотека са информационна, образователна, културна и социална. Към тях е добре да се припомни и най-старата библиотечна функция – пазителската.
2. Всеобщата Декларация за правата на човека, Манифестът на ЮНЕСКО за публичните библиотеки, Инициативата на ЕС „i2010 Европейско информационно общество за растеж и заетост“ и др.
3. Вж http://www.ifla.org/about-lpd
4. Водещо и в буквалния смисъл, слуховото възпрятие е свързано с вестибуларния апарат, съответно и с ориентацията (вж Storr, 1992: 40-41).
5. Мозъчна кора.
6. Осъществено безплатно за Академията през февруари 2016 г., със съдействието на Фондация „Хоризонти“.
7. Задаването на команди от потребителя до програмата става чрез различни клавишни комбинации.
8. Всъщност Фейсбук е тясно свързан с академичните общности още от момента на създаването си. През февруари 2004 година Марк Цукерберг го представя като социална мрежа, предназначена за употреба сред Харвардската студентска общност. В началото достъпът за регистрация е бил възможен само чрез колежанските имейл адреси.
9. https://www.facebook.com/BibliotekaNMA/
10. И не само те – сред харесалите страницата има бивши възпитаници на Академията, които понастоящем работят в културни и образователни институции; има ученици в музикални училища, което дава възможност страницата на Библиотеката да рекламира НМА пред евентуални бъдещи студенти и да затвърждава статута на Академията като водещ образователен и културен център.