Сонати за цигулка и пиано от Лазар Николов (1979) – изпълнителски насоки

Повод за създаването на тази творба става присъствието на Лазар Николов на концерт на Александър Илчев, на който е изпълнена и неговата Соната № 1 за цигулка и пиано. По спомени на изпълнителя, не много време след това Лазар Николов му се обажда, „за да се консултира за цигулковата партия на Сонатината. Лазар винаги питаше дали е удобно, дали става за изпълнение, искам ли да променим нещо. Беше много деликатен по време на репетиционния процес. Чувствахме се свободни (Илчева, 2014). Премиерата е през февруари 1980 г. на прегледа „Нова българска музика“ в СБК, съвместно с пианистката Милена Моллова. Приета е „много възторжено“ (Илчева, 2014) от публиката. За съвместната работа с композитора Милена  Моллова  казва: „Лазар Николов оставяше изпълнителите да свирят“ (Илчева, 2014). Във фонда на БНР има студиен запис oт 1985 г. отново с Александър Илчев и Милена Моллова. Сонатината е публикувана от издателство „Музика“ през 1984 г. в сборника „Избрани пиеси от български композитори“ с редактор Георги Близнев. В изданието темпата са авторски, динамиката е редакторска и липсва апликатура.

Сонатината е написана в тричастна форма, като заглавието на творбата лаконично изразява  авторовия замисъл. Интересна е с появата на автоколажна техника много преди преломната Симфония № 5, която е изградена на базата на тази техника. Темите на първа и трета част са автоцитати – като подзаглавие при публикуването на Сонатината е изписано „по две поеми от 1945 – 1946 г.“, но такива ранни творби не влизат в списъка с творчеството на композитора. Възможно е те да липсват поради асоциирането им с „музиката на нашите учители, успешно ползващи се от интонациите и ритмиките на нашите селски песни и танци“ (Николов, 1998: 24). Но, от друга страна, композиторът в разговори е споделял, че подзаглавието на Сонатината е сгрешено и че е ставало дума за „две теми от 1945 – 1946″1.

Първа част

Бодрата тема в пианото в началото може да се определи като първа тема на сонатно алегро и да подведе и изпълнителите, и слушателя, че ще следва класическо развитие на частта. До момента, в който след началните шест такта в пианото цигулката се намесва с натрапчиво повторение на един тон, последвано от начупена мелодическа линия, запазваща ритмичния рисунък на изложената от пианото тема (пример 1). Очевидно е, че темата е ироничен автоцитат и оттук нататък следва чистата лазарниколовска полифония.

Пример 1
СОНАТИ ЗА ЦИГУЛКА И ПИАНО ОТ ЛАЗАР НИКОЛОВ

Възможностите за артикулиране на цигулковия звук са в рамките на твърдо деташе, мартеле и/или спикато. Апликатура само на ми струна в първите два такта ще допринесе за остър и ярък звук, нужен за встъплението. Развитието на музикалната мисъл и в двата инструмента е с устремност и енергия, с жизнен диалог помежду им, който на моменти „избухва“ с големи мелодически скокове, с двугласни и акордови последования.

С функция, подобна на втора тема в сонатно алегро е епизодът Un poco meno mosso e tranquillo (пример 2), който въпреки редуването на неравноделни размери носи известен покой в частта. От значение са динамичният нюанс и „изговарянето“ на групите по две осмини в легато (в записа на първите изпълнители те не са в легато, което потвърждава свободата при интерпретиране, за която говори Милена Моллова) като носители на движението, както и интонирането им – нетемперирано, със „затваряне“ на малката секунда. Спокойствието във фразите се нарушава от заключенията им – „хапливи“ осмини с форшлази, които въздействат провокативно. Чрез ескалиране на динамиката, раздробяване на ритъма и единични тонове в крайните регистри на пианото се подготвя преход към следващия дял – a tempo.

Пример 2
СОНАТИ ЗА ЦИГУЛКА И ПИАНО ОТ ЛАЗАР НИКОЛОВ

Своеобразна реприза е оформена при a tempo (пример 3), но тук „първа тема“ претърпява лека промяна, обусловена от 12-тоновия език на композицията, и е поверена на цигулката като преосмисляне и развитие във формата.

Пример 3
СОНАТИ ЗА ЦИГУЛКА И ПИАНО ОТ ЛАЗАР НИКОЛОВ

Тъй като следват още метаморфозни повторения на тази тема, е възможно да се започне с по-тиха динамика или в sub.P, за да се постигне динамическо изграждане до кулминацията след такт 80. Следва микрокаденца в цигулката rapido possibile, която поддържа напрежението и го предава към трилерите в клавирната партия. Преди последния такт, който находчиво наподобява финал на творба от 40-те години и слага жизнеутвърждаващ край, за кратко и деликатно се завръща лириката от епизода Un poco meno mosso e tranquillo, този път без указания за промяна на характера и на темпото от автора.

Темпото на частта е определено само като метрономно означение и е водещо за характера и изразителността при интерпретиране на музиката. Единствено при артикулирането на мелизмите в лявата ръка на цигулковата партия е донякъде проблемно озвучаването, като решението трябва да бъде съобразено с късия щрих в дясна ръка.

Втора част Andantinо

„Цветът става нещо органично.
По-точно цвят и тъкан трябва да образуват някаква сплав.“
(Николов, 1998: 78).

Най-богатата на изразни средства част е логически център на Сонатината. Формата щ е изградена от два бавни дяла, които рамкират среден дял в Allegretto. Използвани са алеаторни структури, сонорни ефекти. Въображението на изпълнителите е свободно да експериментират с темпо, динамика, тембър и характер на звука, дължини на смисловите цезури.

Началото е в соло цигулка – Andantino (пример 4). Без ограниченията на метрономно темпо, размер и тактови черти текстът придобива известна относителност, фиксирана само от нотните трайности. За меките и пеещи начални тонове приглушената ре струна в тиха динамика е по-подходяща, отколкото по-светлата ла струна. След деликатния сложно конструиран акорд в пианото на цифра 1, цигулката настъпателно ускорява темпото, паралелно с усилване на динамиката на базата на повторение и изменение на интонационно ядро от три тона до тон с произволна дължина (си2) – отчетливото артикулиране в лява ръка е от значение при мелизмите. Натрупаното напрежение се отвежда до алеаторен мотив в accelerando на цифра 2, който е по-добре да бъде в щрих legato. Композиторът напомня за Andantino с повторно указание за темпото между цифра 2 и 3. Дали тоновете с произволни дължини ще бъдат с вибрато или не, зависи от вкуса на изпълнителя и от желанието му за конкретен звуков израз и внушение.

Пример 4
СОНАТИ ЗА ЦИГУЛКА И ПИАНО ОТ ЛАЗАР НИКОЛОВ

„Тишината“ в тактовете с флажолети и акордови последователности е проблемна  за баланс в ансамбъла – внимателно и с грижа към цигулковия звук пианото трябва да допълни деликатно цялостната звукова картина. Тя е и предвестник на втурването към средния дял на частта -Tempo I, senza misura, и на рязката смяна в характера с алеаторен епизод, който е зависим от импровизационното чувство на изпълнителите. Усещането за импровизационност трябва да остане и при Allegretto, както и в целия дял, въпреки тактовите черти и редуването на различни размери. Яркото присъствие на мелизми и в двата инструмента, преминаването на места на хармоничния вертикал в клъстерни „петна“ (пример 5), експериментите с материал на базата на интонационни и ритмични ядра (пример 6), както и използването на звукови ефекти: glissando и pizz. с лява ръка, трилери и тремоло, комбинирано gliss. tremolo, sul ponticello, всичко това прави звуковата картина жива и пъстра. На моменти тя предизвиква фолклорни асоциации поради секундовите интонации и използваните неравноделни размери. Изпълнителите не бива да допускат целият дял да протече в силна динамика, а да контролират яркостта и активността на звука и да запазят гъвкавостта във фразирането.

Пример 5
СОНАТИ ЗА ЦИГУЛКА И ПИАНО ОТ ЛАЗАР НИКОЛОВ

Пример 6
СОНАТИ ЗА ЦИГУЛКА И ПИАНО ОТ ЛАЗАР НИКОЛОВ

Краят на дяла – sempre possibile cresc. e string. – е натрупване на звукова субстанция, разрешена в екстатичен заключителен акорд (пример 7). Паузата след акорда маркира начало на заключителния дял. Без изрично указание за смяна на темпо от автора, той носи характера на началото на частта и е уместно също да е в Andantino. Използвана е сордина за цигулката, като това дава различен „цвят“ на тембъра на инструмента при фееричното движение в групите от по пет и седем шестнайсетини, в които може да се търси ефектът на „вълна“. Прозрачната звукова тъкан е допълнена от тихи акорди с особен колорит, като вертикални хармонични съчетания, до момента, в който цигулката и пианото заедно ще  „отмерят“ отцеждащото се време до тишината на края.

Пример 7
СОНАТИ ЗА ЦИГУЛКА И ПИАНО ОТ ЛАЗАР НИКОЛОВ

Трета част Allegro energico

Частта е бравурна, моторна, с плътна звукова фактура и ясно отделени фрагменти, определени от редуване на различни размери. Двата инструмента „говорят“ полифонично, без да се нарушава цялостната диалогична  картина, която е въплъщение на идеята за Spiel (игра, свирене). Авторското темпо      = 132 е прекалено бързо за инструментална реализация, а то би трябвало и да варира спрямо контекста. Мисълта на твореца сякаш е била по-бърза от физическите, чисто двигателни възможности на инструменталистите. Без да се създава впечатление за тромавост, може да е в зоната на     = 112 – 120.

Тривиалната начална тема, отново автоцитат (пример 8) и като мелодика, и като ритъм, бързо се развива до саркастични варирания на елементи от нея. Възможно е динамическо развитие, следвайки релефа на мелодичната линия. Мartellato е авторският щрих, указан в клавира, подходящ и за цигулката. Добре е да се потърси обединяващият тембър на ла струна за началните тактове при апликатурата.

Пример 8
СОНАТИ ЗА ЦИГУЛКА И ПИАНО ОТ ЛАЗАР НИКОЛОВ

Използване на акценти в цигулковата партия (пример 9) в тактовете на развитие преди т. 18 – една мини кулминация, ще допринесе за изразителността на колорита в музиката и ще изтъкне  ритмичния „суинг“ (асиметричност). Подобна „закачка“ може да бъде намерена и в клавирната партия.

Пример 9
СОНАТИ ЗА ЦИГУЛКА И ПИАНО ОТ ЛАЗАР НИКОЛОВ

Смяната на неравноделни с равноделни размери (пример 10) създава впечатление за „изричане“ на скоропоговорка от цигулката, органично свързана с ритмичната линия в клавира. С тихо начало и крешендо ще се оформи натрупването на звукова маса до двойния гриф, където и пианото се включва в скоропоговорката, вече трансформирана в диво и примитивно заклинание. Маркирането с акцент на първата нота от триделните групи в неравноделните размери ще ги артикулира по-отчетливо. Целият фрагмент в пример 10 е автоцитат от Трета симфония.

Пример 10
126-1

СОНАТИ ЗА ЦИГУЛКА И ПИАНО ОТ ЛАЗАР НИКОЛОВ

Кратък отдих е своеобразната разработка между т. 31 и т. 42  със звукови съчетания, напомнящи на шопска диафония в цигулковата партия и „ехо“ шестнайсетини от грохота на началната тема в клавирната партия. Възможна е употреба на sul ponticello при акордовите редици, стигащи до крясък и ожесточеност като емоционално състояние.

В началото на репризата (т. 42) е подсказана последващата ескалация на материала  чрез по-високия регистър и в двата инструмента, както и с gliss. tremolo ефект в цигулката. Кулминацията е „експлозия“ на музикалната материя с клъстерни пасажи (пример 11) в пианото и свободно избрани високи звуци при цигулката и тяхното трикратно редуване с кратък мотив от „варварски“ танц в 8/16. „Чува се“ кикот, ехиден смях в               , затова пронизителен, дори с шум звук до магаре е подходящ, както и щрих стоящо спикато на жабка. В епизода композиторът майсторски е вплел и двутактов механистичен пасаж (т. 79 – 80) от повтарящи се групи шестнайсетини, в които движението сякаш застива за миг, преди да се впусне отново в танца. Виртуозният финал (пример 11) е изложен лаконично в два такта, като акордите в клавира не бива да доминират над цигулковата партия, което е подсказано от редакторската динамика – ffff при цигулката и fff в клавира.

Пример 11
СОНАТИ ЗА ЦИГУЛКА И ПИАНО ОТ ЛАЗАР НИКОЛОВ

Библиография   [ + ]

Илчева, Гергана (2014). Интервю с Александър Илчев и Милена Моллова, 15 април 2014, личен архив.

Николов, Лазар (1998). Моят свят.  София: Лице.