Скрито многогласие

Скрито многогласие се използва при произведения, композирани за едногласни инструменти (дървени и медни 1На инструментите от дървената и медната група могат да се извличат едновременно два и повече тона върху основен тон по обертоновия ред, но такова многогласие се използва по-скоро като търсене на звукови ефекти и едва ли би могло да има възможности за нормално гласоводене. Б. а.), за инструменти с ограничени възможности за многогласна фактура (струнни лъкови), като и за многогласни инструменти (китара, лютня, арфа, чембало, пиано, орган, челеста, ксилофон, маримба, глокеншпил, вибрафон) и дори за малки ансамбли в случите, когато фактурата надхвърля техническите им възможности за необходимото реално многогласие.

От гледна точка на видовете фактура случаите на скрито многогласие могат да бъдат два:
– когато реално изписан един глас чрез скокове създава впечатление за два, а понякога – и за повече гласове;
– когато реално изписан един глас чрез скокове създава впечатление за два плана.

С други думи, в първия случай изписаният като един глас скача от един глас в друг, а във втория – от един план в друг. Похватът е един и същ, но в зависимост от ритмиката на „илюзорните“ гласове се създава впечатление за хомофонен двуглас (триглас, четириглас) или за фактура от два контрастни плана.

В Пример 1 са изписани два гласа, а всъщност това е четириглас в шестнадесетини с повторение на всяка първа и трета. Ако бяха изписани като четири гласа в шестнадесетини, това би било много неудобно за изпълнение на пиано. В случая изписаните два гласа създават илюзия за четиригласна хомофонна фактура.

Пример 1. Лудвиг ван Бетховен. Соната за пиано № 22, ор. 54, втора част
Скрито многогласие

Този похват на разлагане на хомофонно многогласие е широко разпространен в клавирната литература най-вече през XVII, XVIII и XIX век. Фактурата на този пример има своя оркестров еквивалент във фактурата на първи и втори цигулки при провеждането на първата тема в си минор от първата част на Симфония № 8, „Недовършена“, от Франц Шуберт:

Пример 2. Франц Шуберт. Симфония № 8, „Недовършена“, първа част
Скрито многогласие

С други думи, подобна фактура на струнни инструменти би могла да се представи в клавирната музика така, както това е направено в посочения по-горе пример от Соната № 22 от Бетховен.

Пример 3. Лудвиг ван Бетховен. Соната за пиано № 27, ор. 90, втора част
Скрито многогласие

В Пример 3 в първото полуизречение долният глас на дясната ръка скача от единия план в другия; реалното многогласие би било двуглас в осмини и четвъртини нота срещу нота и пулсация в шестнадесетини (вж. Пример 4).

Пример 4. Лудвиг ван Бетховен. Соната за пиано № 27, ор. 90, втора част – опит за представяне в реални гласове
Скрито многогласие

Във второто полуизречение изписаните като шестнадесетини ноти в лявата ръка съдържат два плана: басова линия в осмини и пулсацията в шестнадесетини, която в първото полуизречение бе проведена в дясната ръка. В този случай чрез скритото многогласие се създава илюзия за различни планове.
Последните два примера могат да бъдат и илюстрация за разликата между т.нар. клавир и работна скица при композиране на оркестрово или камерно произведение. Именно от работната скица би било правилно да се премине към изписването и на самата партитура.

Пример 5. Йохан Себастиан Бах. Сюита за соло виолончело G dur. Preludio
Скрито многогласие

Пример 6. Йохан Себастиан Бах. Сюита за соло виолончело G dur. Preludio – опит за представяне в три реални гласа
Скрито многогласие

Пример 7. Йохан Себастиан Бах. Сюита за соло виолончело Es dur. Preludio
Скрито многогласие

Пример 8. Йохан Себастиан Бах. Сюита за соло виолончело Es dur. Preludio –
опит за представяне в три реални гласа
Скрито многогласие

Пример 9. Йохан Себастиан Бах. Сюита за соло виолончело c moll. Sarabanda
Скрито многогласие

Пример 10. Йохан Себастиан Бах. Сюита за соло виолончело c moll. Sarabanda – опит за представяне в три реални гласа
Скрито многогласие

Без да може да се абсолютизира явление, което не е реално изписано и позволява различни тълкувания, би могло условно да се извади заключението, че при първите два примера от сюитите за соло виолончело на Й. С. Бах се създава илюзия за хомофонно многогласие, а при третия – за свободен полифоничен триглас.

Познаването на скритото многогласие е съществена част от културата на изпълнителското изкуство. Правилното му тълкуване води до намиране на верните изразни средства (щрих, туше, динамически нюанси, използване на десния педал на пианото), необходими за релефно извличане на заложеното скрито гласоводене.
Това познаване е и ключов момент от свиренето на оркестрови и камерни партитури на пиано, както и за правенето на клавирни извлечения на такива партитури.

References   [ + ]

1. На инструментите от дървената и медната група могат да се извличат едновременно два и повече тона върху основен тон по обертоновия ред, но такова многогласие се използва по-скоро като търсене на звукови ефекти и едва ли би могло да има възможности за нормално гласоводене. Б. а.