Хипотези за броя и съдържанието на музикалните произведения на Филип Николай

Произведението „Klagelied der Christlichen Kirchen zu Gott über die Calvinianer und Rottengeister“ (Скръбна песен на християнските църкви към Бога oтносно калвинистите и духовете на отцеплението1 Думата Rottengeist може да бъде намерена в Речника на братя Грим като „любима дума на Лутер“, която той употребява в комбинация с „еретици“: „Ketzer und Rottengeister“ или паписти: „Rottengeister und wilde Papisten“. Омонимът на „rotten“, от друга страна, освен роти (във военния смисъл) означава гния, прогнил, което дава допълнителен пренебрежителен нюанс на термина. Вж: Deutsches Wörterbuch von Jacob und Wilchelm Grimm online. ), наричано от Николай „песен“, се намира в трактатa „Необходимо и пълно изложение за цялата калвинистка религия, извлечено от тeхните собствени книги и писания, заедно с опровержение на това от Светото Писание…“2Nothwendiger und ganz vollkommener Bericht von der ganzen Calvinistischen Religion aus ihren Büchernund Schriften gezogen,samt derselbige aus Heiliger Schrift Widerlegung… (1596). , написан във Франкфурт през 1596 г.3 Curtze, Louis Friedrich Christian. D. Phillip Nikolai’s Leben und Lieder. Halle, 1859, S. 76. Текстът на първия куплет гласи (запазен е оригиналният правопис на немски език):

 

Ако не мога да устоя на нещастието          Mag ich unglück nicht widerstahn,

и да съм в немилост                                          Мuß ungnad han;
за моята праведна вяра,                                     Der welt für mein recht glauben

аз все пак знам, и това е моето изкуство,           So weiß ich doch, und ist mein kunst

че може да ми бъдат позволени                         Gottes huld und gunst

Божието благородство и милост.                       Die muß man mir erlauben

Бог не е далеч,                                                  Gott ist nicht weit

за кратко се е скрил,                                        Ein kleine zeit

докато задуши тези,                                          Bis er erwürdigt

които ми ограбват неговите думи.                     Die mir seins worts berauben.

 

Останалите единадесет куплета са един ламент за нещастията на Николай, който е измъчван духовно от сатаните антихристи; алегориите също изобилстват, вплетени по смисъл с образи от другите песни на Николай (например O Gottes Sohn, Du werte Kron, както в Зорницата) и други думи от хорали и мелодии (Ich ruf zu dir, тук Zu Gott ruf ich, der wird mich hören). Има един фолклорен topos – „гургулица“<4 Тук Курце има бележка, която дава стиховете по-долу; в дигитализираното издание на Уланд в 5 тома се вижда, че те са взети от песента „Под липата“, № 116; въпросният текст се намира в 12-и куплет от 3-и до 13-и стих, с. 265:
„Аз искам да пречупя куража си „Ich will mich brechen meinen Mut
Както прави гургулицата: Gleich wie das Turteltäublein tut
Тя сяда на сух клон, Es setzt sich auf ein dürren Ast
който не я подмамва с листа и трева, das irret weder Laub noch Gras
избягва студения кладенец und meidet das Brünlein kuele
и пие мътната вода.“ und trinket das Wasser trübe.“
Николай се опира по смисъл на момичето от песента, чакащо своя любим, и нейната алегория с тъжната гургулица (при Klagelied любимият се подразбира да е Иисус Христос, който ще дойде да избави вярващия, както годеникът на девойката идва в края на поемата да я възнагради за нейното вярно чакане). Johann Ludwig Uhland (1787 – 1862). Alte hoch-und niederdeutsche Volkslieder: mit Abhandlungen und Anmerkungen in fünd Büchern (Стари, високо и долнонемски народни песни: с пояснения и забележки). Stuttgart und Tübingen, 1844, Band 1.
, която плаче и се моли в прахта. Песента на Николай се съдържа в многотомния „Очерк на немската литература“ на Карл Гьодеке5 Gödecke, Karl. Grundriß der Geschichte der deutschen Dichtung, 1859 – 1861 (цит. по: Curtze, Louis Friedrich Christian. Op. cit, S. 274). Томовете на Гьодеке имат ново издание на De Gruyter online. и е наречена от него „партийна песен срещу калвинистите“.

Cамият факт на изцяло заимствания от т. нар. Песен на Мария, кралицата на Унгария, първи куплет и широката известност на първите думи като заглавие и на духовна, и на светска песен ни изправя пред предизвикателството да открием възможните мелодии и решения, които съответстват на този текст.

 

Проф. Стоян Джуджев и неговата методика

 

На този етап може да ни е полезна фолклорната наука от XX век; особеният български принос е на проф. Стоян Джуджев, който предлага методика6 Опирайки се на А. ван Генер, Дарвин, Бернар, Токарев и др. , очертаваща хоризонтите на търсенето на песенните варианти най-напред според стихотворната форма, а оттам – към паралелите в текстовото съдържание. Разбира се, че образците в нашия случай ще имат доказана връзка с кръга на Лутер и с куплетите на Николай, както и с песните и биографията на унгарската кралица Мария, предизвикали силен отзвук у своите съвременници. Това отговаря на историческия и компаративния методи по Стоян Джуджев7 Джуджев, Стоян. Българска народна музика. София, 1970, с. 45 – 47. , но се наблюдават и някои явления от описания особено подробно „биологичен“ метод8 Джуджев, Стоян. Теория на българската народна музика. Т. 3: Mорфология и прозодия. София, 1956, с. 129 – 160. . Методите на етномузикологията са уместни, тъй като става дума и за анонимно светско и духовно творчество, но не е необходимо непременно, както при Джуджев, да се преследва еволюционната компонента, т. е. филогенезата. Морфологичните промени9 Пак там, с. 76. [9] според него предполагат: деформация (преиначаване), загубване на част от песента или включване на нов звуков материал. Стилизацията и схематизацията по Джуджев10 Пак там, с. 80 – 81 имат отношение към орнаментите (мелодическите израстъци), вставките и рефрените (словесните израстъци). Вариантите се образуват чрез кръстосване и интерференции на мелодии и текстове; случват се и „прозодични уродливости“. Има и кръстосване между мелодии, независимо от словесните им текстове, интерференция на ритмопеи, количествени натрупвания на мотиви (пъпкуване) – „можем да наблюдаваме едно вечно превръщане, едно непрекъснато преминаване на мелодиите една в друга.“11 Пак там, с. 132.[11] Но към тези изчерпателно систематизирани монодийни практики на жизнено-растителното във фолклора в нашия случай трябва да прибавим и когнитивно-рационалното на фигурите от епохата на диминуцията12 Вж. напр. Бейшлаг, Адолф. Орнаментика в музыке. Москва, 1975, глава 2: Расцвет диминуции, с. 14 и сл. и полифоничнте техники на майсторите от най-висок ранг като Лудвиг Зенфл, който наред с Жоскен де Пре е обект на Лутеровата почит към Frau Musica13 По едноименното стихотворение на Мартин Лутер. Имената на „любимите композитори на Лутер“, общоприети в историографията, са Жоскен и Зенфл, но също трябва да се добави и сътрудникът му Валтер. Срв. със следното конфесионално насочено изказване в църковно-музикално списание (Der Kirchenmusiker. Die Mitteilungen der Zentralstelle für evangelische Kirchenmusik, Bände 20-21, Merseburger,1969): „Един от най-интересните проблеми на поведението на Мартин Лутер към музиката е отношението му към католическия дворцов композитор в Мюнхен Лудвиг Зенфл. Знаем, че Зенфл и Жоскен принадлежат към любимите композитори на Лутер. „Може да се приеме, чe музиката като domina et gubernatrix affectuum humanorum в доктрината на Лутер, обвързана с проповедта, дава нови изразни средства на църковната музика, без да се загубват високите питагорейки идеи за музиката като математика. .

Акростих и етимология

Да обърнем внимание на акростиха – поетичен похват, използван предимно в сакралната поезия – да се кодира фраза, име или библейска мъдрост чрез първата буква на всеки куплет. Като аналог на поемите с акростих по името на избраник, наречени в немската поезия Namenlieder, може да се разглежда техниката на солмизационния cantus firmus в нидерландската меса от ХV – ХVІ в. С прочутите меси на Жоскен като Hercules dux ferrafiae (reutreutrefamire) или La sol fa re mi се развива изкуството на ренесансовия канон. Николай е използвал акростиха с цел да вплете името на своя благодетел в песните си – това е графиня Маргарета Валбек (M G G Z G U T G U F Z W: Margaretha Geborne Geräfin Zu Getlichen Und Tonna Geräfin Und Frau Zu Walbeck. Тъй като текстът на песента заема последните страници, а посвещението в началото на трактата гласи: „На родената благородничка и съпруга Маргарета, родена графиня и едновременно и [на] Тона графиня и съпруга на Валбек“, акростихът на нейното име един вид служи като финално потвърждение на честта, отдадена на графинятa.

Понятието „Скръбна песен“ (Klagelied) е традиция, достигаща до корените на етимологията на понятието „хор“ – „χορός“; и „θρῆνος“, тъй като творчеството на Николай практически спада към категорията „хорали“; „тренос“ се е наричала скръбната песен на антична, византийска и по-късна Гърция; в православната традиция е преминала под името „миролон“, в западните традиции – елегия, ламент, реквием и други. Така че заглавието „Klagelied“ трябва да се разглежда и като жанрово определение, както и в буквалния смисъл на оплаквателна песен на християнските църкви.

Като се имат предвид тези факти относно тази „Скръбна песен“, става очевидно, че се намираме в една всъщност малко парадоксална позиция: Филип Николай е едновременно безусловен автор на текста на тази песен, а в същото време най-вероятно не е автор на музиката; той е един неизвестен „автор“ на добре известна песен. И в други области на неговия живот и творчество се долавя този момент, което го прави, с думите на авторите на музикална студия, носеща заглавие: „Филип Николай – известният непознат“14 „Пътуване с открития през литературната страна Хесен – музикално четене: Филип Николай: „Известният непознат“. Състояло се е на 23 май 2005 в историческия музей в град Бад Аролзен, с четец, органист и тенор. www.hr_online.de/servlet/de.hr.cms.servlet.file/Manuskript_Nicolai .

Част от това недоразумение се базира на проблема, че повечето от изследователите, които са се занимавали с Николай през ХІХ век, са теолози, етнографи, литературоведи, специалисти по езикознание. При по-подробни изследвания намираме някои от тях в компанията на братя Грим; Луис (или Лудвиг) Курце15 Имената Луис и Лудвиг Курце се срещат в дадени случаи относно едно и също произведение, като напр. книгата „Доктор Филип Николай – живот и песни“. Става дума за един и същи автор. публикува през 1860 сборник с народни умотворения от княжество Валдек: приказки, народни стихове, гатанки, поговорки, суеверия, нрави, обичаи, наред с един идиотикон, стимул за изследване, възкресяване, интерпретация и преработка на средновековните и ренесансови съкровища на Германия – фолклор и поезия, предания и суеверия. Пример за пълното отдаване на тази кауза на това общество е книгата на Карл Вилхелм Хайнрих Курце „подробно описваща всички запазени стихове, песни, народни сказания, суеверия и т. н.“ в по-скоро енциклопедичен формат. Уланд също публикува колекция с фолклорни поеми по това време (вж. бел. 4). В началото на века е издаден също речник на диалектите от Долна Германия16 Waldeckischer Wörterbuch: nebst Dialektproben. Herausgegeben von Karl Bauer, Herman Collitz Norden und Leipzig, 1802. Граф Клетенберг се цитира на много места като историк – познавач на местността. . Братята Грим, изключителни филолози и историци, стават популярни, показвайки народната мъдрост в приказките, записани на съответния диалект17 Подобни литературно-исторически общества, отдадени на сходна мисия в техните страни, напомнят примерно на обществото The Inclings на Клайв Стейпълс Люис и приятелите му Толкин, Роджер Ланселот Грийн, Адам Фокс, Хюго Дайсън, Лорд Дейвид Сесил и много други в Оксфорд, Англия, през ранния ХХ век; те точно по същия начин представляват една амалгама от специалисти по средновековна история и теология и литератори, взаимнодопълващи знанията си. .

Това международно явление се характеризира с един акцент върху историческите, словесните и теологичните науки и изкуства; от гледна точка на съвременното музикознание недостигът на музикален материал е сериозен, той наранява процеса на пълното реконструиране на тези културни съкровища. Колкото и старателно да са описани и категоризирани хоралите в множеството каталози и сборници на църковната музика – например на Гербинус от 1838 или Bibliographie des Kirchenliedes на Вакернагел от 1855, – нотация в тях няма. В книгата на Курце „Д-р Филип Николай, живот и песни“, все още най-изчерпателното и аргументирано изследване, се намират груби грешки в няколкото нотирани примера, като грешна арматура и липса на ключове. Наистина, в защита на тогавашните етнолози може да се спомене фактът, че песните имат своя живот в църковните сборници, където са нотирани, съхранявани и коментирани от изследователите и звучащи в поколения наред чрез хоралните обработки на композиторите. Събирането на писмени и устни паметници, особено в регионален мащаб, е свързано с изучаване на местната култура, традиции и обичаи, но да се попадне на нотирани извори, е трудно; загубата тук обаче е, че ако изследователят не е имал възможност да нотира по слух някоя предавана през поколенията мелодия, се губи нишката на тази музика безвъзвратно. По думите на проф. Джуджев, „В народните песни няма специален термин за понятието „стихотворение“, защото народът не познава стихотворения без мелодии. За него всички „стихотворения“ са песни“18 Джуджев, Стоян. Музикографски есета и студии. София, Музика, 1977, с. 24. .

Песента на кралица Мария Унгарска Mag ich Unglück nicht widerstahn

(Ако не мога да устоя на нещастието) – варианти и догадки

Както бе споменато, първият куплет на песента на Николай Klagelied е заимстван от така наречената през тези векове (до ХVІІІ в.) „песен на кралицата на Унгария, Мария19 Имало е две кралици на Унгария с името Мария; предшественичка на Мария, предполагаемата авторка на песни, е живяла от 1371 до 1395. В тази статия под „Кралица Мария“ ще се подразбира тази от ХVI в. “, известна и като Mag ich Unglück nicht widerstahn (Ако не мога да устоя на нещастието). Първите две букви на думата Mag съдържат началото на кратък акростих – MARIA; първата дума от вторият куплет – Richt, „наистина“, и A-то в All, „всичко“ от първата дума в третия куплет са останалите букви от акростиха МARIA20 Classen, Albert. Meine Seel’ fang an zu singen, Religöse Frauenlieder des 15-16 Jahrhundert. Peeters, 2002, S. 270 – 272. .

Възниква въпросът: защо песен, която се приписва на Мария, носи неин акростих; известна е практиката да се инкрустира в акростих името на благодеятел, обичан и уважаван учител или владетел, както в случая с песента на Николай, а не да се вмъква собственото име на автора21 От книгата на Алберт Класен научаваме, освен за Мария Якобеа (вж. с. 358), и за следните случаи на жени автори на духовни творби с акростих на тяхното име: Агнес, херцогинята на Саксония (с. 273), Магдалена Беке, чиято песен започва с Mag es (с. 315). Магдалена Хаймарин употребява в акростиха си всички букви от азбуката (с. 318 и сл.) . В помощ на тези съждения ще разгледаме предположения и доводи на Л. Курце и неговите исторически изследвания – като се има предвид, че контекстът на книгата му не е винаги ясен и препратките му – не винаги откриваеми.

  1. Въпросът около долносаксонската версия: Тя предшественик ли е или „изопачаване“ на Марииния текст? Ако диалектната форма е била първоизточник, липсата на акростих не е ли довод, че наистина Мария Унгарска я е написала?22 Вж. статията на Catherine А. Bradley (2013). Contrafacta and Transcribed Motets: Vernacular Influences on Latin Motets and Clausulae in the FlorenceMmanuscript. Early Music History, 32, p. 1 – 70. Брадли аргументира тезата, че вернакуларни версии на латински мотети от най-ранното полифонично фолио, т. нар. Флорентински манускрипт, може би не са по-късни от сакралните композиции. Чрез:
    http://www.academia.edu/4613107/Contrafacta_and_Transcribed_Motets_Vernacular_Influences_on_Latin_Motets_and_Clausulae_in_the_Florence_Manuscript

И при Курце намираме, че, макар и почти изгубена, съществува версия на Мариината песен: „Mach ick wnglúck nicht widderstán“ от ХVІ – ХVІІ век. Тя е написана на долносаксонски диалект, в който липсва акростих, и е приета в различни песенни сборници, най-напред – в Магдебургска „долнонемска“ песенна книга от 1534 г. (вероятно Енхеридион). Тук Курце вмъква: „където за пръв път името на Мария се появява във връзка с мелодията, която ще бъде обсъдена“. Ние знаем, че в Geystliche gesangk Buchleyn23 Името Geystliche gesangk Buchleyn по-късно се среща също като Gеistliches gesangbuchlein, а и Geystlich и Gesangbuechlin на Лутер се наименуват често Wittenbergischen Gesangbüchlein (Витенбергският химнал), също така Chorgesangbuch (Хоров песенник), Deutsche Gesänge или Wittembergisch Deudsch Geistlich Gesangbüchlein. Намира се и наложена от времето практика да се назовават някои издания с името на издателя, като „Клуговото“ и „Бабстовото издание“ (несъмнено с цел лесно разграничаване на селекцията и обработките от по-ранни или по-късни варианти), което допълнително усложнява проблема за именоването на този извор. Затова, с цел да се избегне объркване, тук се използва оригиналното наименование Geystliche gesangk Buchleyn първо, и след това някакво доуточняващо или охарактеризиращо заглавие, ако е нужно. още преди 1534 акростихът МАRIA маркира текста. Но Курце има предвид може би съвсем друга мелодия, както ще се види по-долу.

Авторът по-нататък излага полето на дискусията: според него, още Бабст прави паралел към долногерманската версия с тази, писана на високонемски.

Вакернагел и Мюцел също обсъждат различията. В сборника на Вакернагел Немската църковна песен от времето на Мартин Лутер ...24 Лудвиг Курце е посветил книгата си за Николай „на Филип Вакернагел, високо уважаемия химнолог“. Philipp Wackernagel (1800 – 1877) e автор на труд в пет тома, озаглавен „Немската църковна песен от най-стари времена до началото на ХVІІ столетие“ (Das deutsche Kirchenlied von der ältesten Zeit bis zu Anfang des XVII Jahrhunderts, Lp. 1864 – 1867). Курце споменава, че Mag ich unglück nicht widerstahn е под № 266 на с. 189, взета от песенната книга на Johannes Ots, Nürnberg, 1544, № 19. Също така Курце твърди, че Вакернагел допуска поразителна грешка, като атрибутира песента на Филип Николай, вместо на кралицата, което е малко вероятно, тъй като Вакернагел е изследвал Николай в дълбочина – а и хипервръзките ни довеждат до версии на песента, носещи името на кралица Мария. има две версии на песента на Мария.

Първата, намираща се на стр. 189, номер 266, е с текста, който познаваме от Geystliche gesangk Buchleyn на Клуг от 1533, с малки ортографски промени. Вакернагел уточнява, че я взима от книгата на Бабст от 1545 (II, песен номер 27) и привежда съобщението, че при Бабст атрибуция към кралицата липсва, а само се казва „една друга духовна песен“. Буквално същите думи се съдържат още при изданието на Клуг от 1533. И в двете издания обаче акростихът MARIA се вижда. Вакернагел също така споменава Д. Г. Шьобер, който според него първи допринася към историята на песента с твърдението, че тази песен е известна още преди 1532. Това всъщност се потвърждава от изданието на Клуг, което е от 1533, както и може би от едноименната пиеса на Юденкьониг от 1528. Проблемът с този последен пример лежи в стила на орнаментиране, който е завоалирал мелодията до неузнаваемост за слушателите извън контекста на времето. Съвременниците на Юденкьониг вероятно с лекота биха отсeли мелодията, която познават под названието Mag ich Unglück, измежду украшенията на виртуоза-лютнист.

Вторият текст в книгата на Вакернагел със заглавие Mag ich Unglück nicht widerstahn се намира на с. 844, отново номер 266 (малък номер 9).

Под заглавието пише, че е взет от песенен сборник на Георг Форстер, първа част, на име: Ein Aufbund schöner Teutscher Liedlein (Връзка от хубави немски песнички), Нюрнберг, 154925 Frische teutsche Liedlein: (1539 – 1556). / [zusammengestellt von] Georg Forster; herausgegeben von Kurt Gudewill und Horst Brunner. . Куплетите са по 9 стиха дълги. Има акростих. Текстът не е същият като на Мария, само първото изречение съвпада26 Още една версия на песента е намерена в Geistreiches Gesangbuch, J. A. Freylinghausen; алтернативен текст и инструкция да се пее по приложената в тома мелодия (с. 24) съставлява Приложение 3. .

  1. А. Класен и Сетл имат по-ранно изследване върху ролята на жените в живота на Мартин Лутер27 Classen, Albert. Op. cit., p. 253, 270. , където отново засягат въпроса за конфесионалността на кралица Мария и отношението ѝ към Лутер. Съществува догадка, че тази или и двете песни, приписвани на Мария (втората се казва Ах, Боже, как трябва да пея, радостта е далече от мен и съдържа 11 куплета по 7 стиха), са всъщност творби на Лутер. В биография на Мария Унгарска от Урсула Тамасино28 Tamassino, Ursula. Maria von Ungarn. Ein Leben im Dienst der Casa der Austria, Graz-Wien-Köln, Verlag Styria, 1998. (по Classen, Albert. Op.cit., S. 271). се казва, че авторството нито на Мария, нито на Лутер е доказано. Тя обаче също цитира, по повод на отношението между двамата, посвещението на Лутер към Мария от 1526 г., в което той вмъква три утешителни псалома. А. Ф. Фишер, автор на Лексикон на църковната песен 29 Fischer, A. Kirchenliederlexikon, 1878, 1967, p. 46. , разсъждава, че Лутер без съмнение би се идентифицирал като автор, ако песента е била негова.
  2. Има две предположения за авторство във връзка с мъжа й, крал Лудвиг II, вероятно по повод акростиха МАРИЯ. Първото е, че той е съчинил песента; второто – че Мария е отговорила на негова песен с тази. Но не се ли оказва донякъде проблематична мотивацията на Мария да напише толкова тъжна песен по време на (по източниците) единствения си кратък, бездетен, но щастлив семеен период от живота си?

Един кратък поглед върху биографията на кралицата би помогнал да се влее светлина върху известните факти и да се установят няколко от тези взаимовръзки.;

Биография на кралица Мария Унгарска

Биографията на кралица Мария, особено що се отнася към обстоятелствата около създаването на песента Mag ich Unglück nicht widerstahn, е позната, макар че драматичната ѝ съдба като че ли в някои случаи е изкушавала биографите към повече или по-малко логични различия в детайлите. Ето какво се знае за Мария Унгарска, според списанието The Guardian30 The Guardian, vol. 22 – 23, 1881, p. 109 – 110, от редакторa (намира се чрез търсене на „may I my fate no more withstand“, което е първият ред на първата строфа в превод на Катерин Уинкуърд, чиито музикално-поетични съчетания са най-широко разпространени в американските църковни песенни сборници.) от 1881:

 

Мария Хабсбург, ерцхерцогиня на Австрия, кралица на Унгария и Бохемия, регент на Нидерландия, е дъщеря на Филип I, „Хубавия“, и кралица Йоана (или Хуана) Лудата от Испания и сестра на император Kарл V. Родена е на 17 септември 1505 в Брюксел и от малка е сгодена за бъдещия крал Лайош (Лудвиг) II от Унгария. Била е много ерудирана в библейското познание и е говорила на отличен латински език на благородниците в обкръжението си. Нейното знание на Светото писание, което се е проявявало в църквата, когато тя е била в състояние да назове точното местоназначение на библейските препратки по време на проповед, е било признак за симпатиите ѝ към протестантизма. Действително тя е водила тайна кореспонденция с Лутер, който ѝ е изпратил стихотворения по псалми с утешително съдържание. През 1526, когато турците са нахлули в Унгария, младият ѝ съпруг се е сражавал с тях и бива убит в битката при Мохач; след това тя решава да не се омъжва повече, макар че „била много търсена“. Тя самата, съдейки по кореспонденцията и лични писания, не се е смятала за красива, бидейки носителка на генетичната мутация Хабсбургска устна (projenism, mandibular prognathism) – характерната за империалното семейство и резултат на вътрешнороднински бракове превалентна долна челюст.

Ето една нейна гравюра, с характерната ѝ брадичка, разположена сред обкръжението на музиканти – това изображение е в нотите Vingt et six chansons musicales еt nouvelles convenables tant à la voix comme aussi propices à jouer de divers instruments над стихотворение, посветено на обичаната закрилница на изкуствата кралица Мария от композитора Тилман Сусато31 Намира се в дигитален вид: https://repository.royalholloway.ac.uk/items/99c925fc-8aa5-0bc4-545d-66279e58f88d/1/ British Library MUSIC K. 4 g 2. .

От друга страна, роклята й, която е изложена в Унгарския национален музей, предполага хубава фигура с талия от 73 см. Но в тези времена и политически мотивации са осъществили не един брак сред управляващата прослойка, включително и нейния собствен. Тя е поддържала тесен контакт с хуманиста Еразъм Ротердамски и изглежда, че е продължавала контактите си с Лутер, защото той ѝ е посветил един свой екзегетичен труд през 1526. Също така е открита кореспонденция между двамата през 1531. Официално Мария Унгарска е била католичка, но мнозина са виждали в нея една мълчалива застъпница за протестантското дело. През 1529 г. Еразъм ѝ посветил своето съчинение „Vidua christiana“(„Християнката вдовица“), в което тя най-вероятно е разпознала себе си. Тя често се е опитвала да уравновеси религиозните фронтове. На 5 юли 1531 г. е приела от леля си Маргарете в името на брат си управлението на Нидерландите и е царувала успешно до 1555. Голяма заслуга, приписана на нейните дипломатически умения, е успехът ѝ да съхрани своите провинции за Хабсбургите срещу непрестанните домогвания на рода Валоа; това ѝ се е отдало, защото си е осигурила от една страна подкрепата на холандските общини, а от друга е провеждала католическата държавна политика на Карл V според неговите желания. За съжаление, това обаче също е означавало, че биват издадени редица едикти срещу протестантското движение. На 25 октомври 1555 тя се е оттеглила от поста губернатор на Нидерландия заедно с брат си Карл, който, сваляйки короната, се е завърнал в Испания. Мария Унгарска е умряла в Сигалес, Испания, на 18 октомври 1558.

Информацията за времето на съчиняване варира между момента на смъртта на крал Лайош в битка с турците и последвалото дезертиране на кралицата и бягството ѝ в Германия, след предполагаемото ѝ приемане на лутеранството. И в двата случая тя е писала, бягайки, но поне нещастия е имала достатъчно, за да възкликне: „Ако не мога да устоя на нещастието…“. Също така източници твърдят, че тя е приела протестантството, но семейството ѝ я е принудило да се завърне към католицизма, на което нейните поданици протестанти не са повярвали; тази теза е непотвърдена. Мария активно е подпомагала изкуството, което е очевидно поради факта, че много от картините на нидерландски майстори са по нейна поръчка или са били нейно притежание; в момента те се съхраняват в различни колекции по света, като музея Прадо и Националната галерия в Лондон. Била е също много пламенна музикантка; нейният дворцов капелмайстор е бил Бенедиктус Апензелер, който е съчинил множество творби по нейна поръчка.

Бах и Mag ich

Името на Йохан Себастиан Бах, което символизира плодотворността на двувековната хорална традиция, свидетелства за духовната песен Mag ich Unglück nicht widerstahn поради това, че той е възнамерявал да включи своя обработка на тази мелодия в Orgelbüchlein, 99-ти хорал по ред, на страница 115. Малката по размери, но доста обемна Органова книжка (15.5 см на 19 см; обхващаща 92 листа, като малките хорали са подредени по църковната година и са предварително надписани) е в духа на Лутеровите малки книжки с хорали. Бах излага в предговора си предназначението на сборника до „начинаещите органисти“, които освен че се „хабилитират в педалното studio“, се учат „да провеждат хорала по всевъзможен начин“. Изследователите наричат този само ръкописно съхранен опус „Баховия музикален речник“ поради ясното екзегетично обвързване на текста и литургичното място на хорала. Оттук може да се съди за фигурите на „грехопадението“, „възкресението“, „вярата“ и други музикални барокови символи. Учениците усвояват още в началото на обучението си този език, „звуковата реч“ (Klangrede)32 Вж. напр. Harnoncourt, Nikolaus. Musik als Klangrede. Bärenreiter-Verlag, Kassel-Basel-London, 1987. . От замисъла си за 134 най-популярни хорали в малка, приложима при богослужението форма, основана на „един тюрингски песенен сборник от около 1675 г.“33 Bach, Johann Sebastian. Orgelbüchlein. Faksimile des Autografs, herausgegeben von Heinz-Harald Löhlein, VEB Deutscher Verlag für Musik. Leipzig. 1981, S. 8. композиторът е завършил само част (45, поправено на 46), от този свой проект34 Срв. с: Terri, Sandford. The Orgelbüchlein: Another Bach Problem. – The Musical Times, January 1, 1917, vol. 58. Достъпно чрез JSTOR. . Това показва, че Бах е познавал, ценял като духовна песен и е възнамерявал да се занимае именно с Mag ich Unglück nicht widerstahn. Ето Баховия почерк на празна страница от Малката органова книжка (бледите черни точки по петолинията, наподобяващи ноти, са от мастилото, проникнало от предишната страница, а не ноти)35 Пак от Orgelbüchlein, факсимиле. :

Интересен факт е, че в библиотеката на Бах е открита друга, светска Mag ich: Mag ich Hertz lieb; той е притежавал копия на колекцията на Елиас Амербах36 Ammerbach, Elias Nikolaus (1530 – 1597) е далечен предшественик на Бах като органист в Томаскирхе в Лайпциг. Така наречената „нова немска буквена табулатура“, с която Бах записва и заключителни строфи от хоралите на Органовата кнжка, се свързва именно с него. В сборниците има творби на Лудвиг Зенфл, Хайнрих Изаак, Жоскен де Пре, Орландо ди Ласо, Клеменс нон Папа и много други. от песни и танци, записани на табулатура за „орган и други инструменти“: Orgel oder Instrument Tabulatur Ein nützlichs Büchlein, in welchem notwendige erklerung der Orgel oder Instrument Tabulatur, sampt der Application, auch fröliche deutsche Stücklein unnd Muteten, etliche mit Coloraturn abgesatzt. Desgleichen schöne deutsche Tentze, Galliarden unnd welsche Passometzen zubefinden, etc. Desgleichen zuvor in offenem Druck nicht ausgangen37 Намира се чрез следния линк: https://repository.royalholloway.ac.uk/items/867132ad-719e-d335-e259-8daab126c054/1/ Royal Holloway Digital Repository, проект на Royal Holloway University of London, изглежда са описали книгата като „табулатури за лютня и орган“, но лютнева табулатура в този том липсва. Илюстрацията в началото също не включва лютня. („Органова или инструментална табулатура. Една необходима книжка, в която е поставено нужното разяснение на органовата или инструменталната табулатура, заедно с апликатурата, също радостни немски пиески и мотети, някои с колоратури. Също се намират хубави немски танци, гаярди и чуждестранни пасомеци и пр, които досега не са излизали в обществен печат“).

Статията на Станли Годман, разглеждаща обстоятелствата около притежанието (автентичността на подписите) на Бах на тази табулатура не в един или два, а може би в три екземпляра, довежда автора до мисълта, че може би Бах е преподавал табулатурното писане точно с помощта на книгaтa, редактирана от Eлиас Николаус Амербах38 Godman, Stanley “Bach’s Copies of Ammerbach’s ‘Orgel oder Instrument Tabulatur’” (1571), Music & Letters 38/1 (1957), p. 21-27. Чрез JSTOR. . Бах е преминавал на табулатура, когато не му е стигало мястото в Orgelbüchlein, защото страничките са му били вече планирани.

Като едно от целите на това изследване, за познавачите на творчеството на Бах, може да се постави хипотетичното упражнение да се разпознаят различните приложени мелодии на Mag ich Unglück в творчеството на Бах.

Mag ich Unglück nicht widerstahn: духовната песен

Тук ще поставим въпроса коя мелодия би използвал Бах в своята Органова книжка? Вероятно е да е познавал обработката на Mag ich за орган от Йохан Пахелбел (1653 – 1707), където е използвана мелодията от изданието на Geystliche gesangk Buchleyn от 153339 Сред другите автори, които работят с тази мелодия, е Йохан Крюгер (1598 – 1662) в обработка за 6 гласа. Самата мелодия е била изпълнявана и с друг текст: вж. Palmer, Christian. Revision des neuen Gesangbuchsentwurfes für die evangrlische Kirche Würtemberg. Stuttgagt,1840, S. 8. Tекстът е на Мелисандер, използван и от Бах: „Ich weiss, dass mein Erlöser lebet“ в едноименната кантата (BWV 160), и от Хендел в „Месия“ (I know that my Redeemer liveth). Има и версия на този текст с акростих на името на починалия съпруг, от Доротея Сузана, херцогиня на Заксен-Ваймар (в Classen, Albrecht. „Mein Seel fang an zu singen“. Religiöse Frauenlieder der 15. und 16. Jahrhunderts. Kritische Studien und Textedition, Peeters, 2002, S. 352). В песенна книга от 1825, издадена от М. Херинг в Лайпциг: Allgemeines Choralbuch: oder Sammlung der in den evangelischen Gemeinden üblichen Kirchenmelodien…(Обща хорална книга или колекция на обичайните за евангелските общини църковни мелодии, пригодени за обучение по пеене в училищата с подлежащите текстове) същата мелодия фигурира на стр. 29 като песен номер 60. Това говори, че в традициите на църквите чак до ХІХ век тази мелодия от Клуговото Geystliche gesangk Buchleyn се е установила като най-популярна към текста на Мария Унгарска. . Може би това е и най-популярната мелодия, с която се е пеела „песента на кралицата на Унгария“ и съответно „das Klagelied“ на Николай?

Андре Пиро в авторитетното си изследване за Баховата естетика40 irro, Andre. The Aesthetic of Johann Sebastian Bach. Rowman & Littlefield, MD, USA, 2014, p. 383. За следването на Стоян Джуджев при Андре Пиро вж. Найденова, Горица. От философия до фолклористика. Непознатият Стоян Джуджев. София, 2013, с. 24, 27. смята за очевидно, че Бах „е изследвал музиката на майсторите от ХVІ век“, тъй като сборници с полифонична музика се съдържат в библиотеките на Ордруф, Люнебург и Арнщат, където е пребивавал; там той се е учил от майстори като Жоскен, Изаак, Ласо и др., сред които е и Зенфл, който има четиригласна песен върху Mag ich Unglück. Mоже да се предположи, че и другите Зенфлови Mag ich също са били познати на младия Бах.

Но от друга страна, като се има предвид спецификата на немската духовна песен, създавана от кръга на Лутер и сътрудничеството на Лутер с Йохан Валтер (1496 – 1570), мелодията, която Бах е смятал да използва, е възможно да е на Йохан Валтер. На него именно принадлежат следните хорали от Органовата книжка на Бах: Gelobet seist du, Jesu Christ, Mit Fried und Freud ich fahr dahin, Christ lag in Todesbanden.

Лутеровите Geystliche gesangk Buchleyn и Енхиридионите

Ето един опит за таблица, oнагледяваща информацията, която следва41 По докторската дисертация на: Warkentin, Larry Ray. The Geistliches Gesangbuechlein of Johann Walter and Its Historical Environmen. University of Southern California, August 1967. Той тук цитира Eitner, Robert. Biographisch-bibliographisches Quellenlexicon der Musiker, Vol. X. Leipzig: Breitkopf und Haertel, 1900 – 1904, S. 169. :

Geystliche gesangk Buchleyn          Енхиридион

Дефиниция Песенен сборник за употреба в лутеранските църкви Песенен сборник за употреба в дома, в дворците и при занаятчийски срещи
Предговор от М. Лутер Да Не
Място на издаване Витенберг Различни градове
Съставител Валтер, Клуг, Бабст Малер, Лорсфелд, и др.
1526 Витенберг, Enchiridion geystlicher gesenge und Psalmen für die leyen mit viel andern dann zuvor gebessert, на Ханс Луфт (Hans Lufft).
1528 Витенберг Лайпциг, Михаел Блум
Издание от 1529-33 „Клугово“
Издание от 1537 Изд.: Валтер, „Витенбергско…“
Издание от 1539 Шуман, в Лайпциг
Издание от 1544 Изд.: Валтер, „Витенбергско немско…“
Издание от 1545 „Бабстово…“, най-пълно
Издание от 1551 Изд.: Валтер, „Витенбергско немско…“

 

Тук се налага разяснение на един от най-важните писмени паметници на протестантската църковна традиция и за лутеранската музика. Става дума за Лутеровата колекция от песни, първоначално под редакцията и вероятно в много случаи изпод перото на Йохан (Ханс) Валтер, и след това други редактори като Клуг и Бабст42 Пример за дисертация по темата: Tunes, Textures, and Trends: The Transformation of Johann Walther’s Geistliches Gesangbüchlein (1524, 1525, 1537, 1544, 1551), достъпна чрез този хиперлинк: http://scholarworks.wmich.edu/masters_theses/480/ Тази теза е била част от защитата на Емили Мари Соломон през април, 2014, за магистърска степен по музикознание към Western Michigan University, САЩ. За съжаление песента Mag ich не се съдържа сред дванадесетте химна, които авторката разглежда. .

След превода на Новия завет през 1521 и редица други важни стъпки в своята методично провеждана реформация, Лутер е постигнал значителен напредък в пропагандирането на доктрината си чрез колекцията от духовни песни на немски език; по този начин той дава възможността на симпатизантите си да разбират, участват и емоционално да се въвлекат в Светата служба. Поради тези причини съвместните издания на Лутер и Валтер са наречени „корените на цялата протестантска песенна музика“.

Лутеровите песни на основата на псалми, литургични текстове и по-стари духовни и светски песни (контрафактури) са общо 37, от които само 4 са с изцяло авторска поезия. Те излизат постепенно на отделни листове, които бързо се разпостраняват още през 1523 г. Уаркентин припомня, че до времето на Лутер в католическата служба музиката се изпълнява главно от свещеника и хора: „фактически няколкото прости песни, използвани от молещите се, са повече или по-малко толерирани като необходимо зло“. Лутер е искал да промени това, като даде по-голямo време за музициране на вярващите. Той е искал да извлече изгода от силата на популярните мелодии, които хората са знаели и обичали. Този стремеж е очевиден в неговата подредба на службата и причастието на Витенбергската църква, публикувана през 1523 (Formulae missae et communionis pro ecclesia Vittenbergensi)43 Warkentin, Larry Ray. Op. cit., p. 2. Срв. с бел. 4 от първата част на настоящата публикация в: Наумова, Мила. Хипотези за броя и съдържанието на музикалните произведения на Филип Николай. – Алманах на НМА „Панчо Владигеров“, година 7 (2015), с. 281 .

През следващата, 1524 г., вече се появяват във вид на сборник – Geystliche gesangk Buchleyn. Йохан Валтер, макар и бегло само споменат от Лутер в предисловието44 Предговор от Мартин Лутер се намира на: http://www.zeno.org/Literatur/M/Luther,+Martin/Gedichte/Die+Gesangbuchvorreden/1.+Die+Vorrede+des+Wittenberger+Gesangbuches Лутер насърчава всеки един християнин да притежава тази колекция от песнички и да ги разпространява.(Kan doch ein jglicher wol selbs ein eigen büchlin vol lieder zusamen bringen – правописът е от оригиналното издание на духовните песни от 1536 г. с предговора на Мартин Лутер). Явно това се е случвало и във Франция, където заради това един парижки шивач е изгорен на клада заедно с неговия екземпляр., е главният съставител и може би композитор на много от песните в книжката. С това започва издаването на песенни книги за т. нар. „домашна църква“ – за религиозна почит, оказвана в семеен кръг на роден език. (Все пак първият сборник с песни и на народен език, чешки, е съставен от последователи на Ян Хус, от 1501 г.). Музиковеди, между които и Уаркентин и Соломон, се фокусират само върху пет издания на Geystliche gesangk Buchleyn: тези от 1524, 1525, 1537, 1544 и 1551. Също за отбелязване е твърдението на Уаркентин относно Валтер, според което съдържанието на Geystliche gesangk Buchleyn е изцяло полифонично: „Валтер е бил композитор в двора на Курфюрста на Саксония Фридрих Мъдрия [между 1517, когато той е бил на 21 г., до 1525; известен поддръжник на изкуството, той е съставил хора си през 1499 по фламандски маниер. Валтер е работил в обкръжението на Дюрер, Джакопо де Барбари и Лукас Кранах Стария]. Докато е изпълнявал задълженията си, той е намирал и време да напише множество полифонични обработки на същите мелодии, чиято употреба в църковната служба е била насърчавана от Лутер. Тези полифонични обработки са публикувани във Витенберг през 1524 г. с предговор от Лутер, под заглавие „Книжка с духовни песни“. С тази публикация се отбелязва един исторически момент в църковната музика: дотогава църковната музика се е състояла главно от мотети на латински и меси, използващи грегориански cantus firmi. С тази публикация се поставя прецедент, който е налагането на практиката да се използват германски химнови мелодии като база на композиране.“45 Warkentin, L. R. Op cit, р. 4 – 5.

В изданието от 1524 се съдържат песни на немски и на латински; някои са от Лутер. През 1525 г. веднага се е наложило преиздаване.

Изданието от 1529 се е прочуло като „Клугово“ – Das Klug’sche Gesangbuchlein, по името на издателя си Йозеф Клуг – а и не само то, а също и изданията през следващите няколко години. В изданието от 1533 г., все още „Клугово“ („Klugsche“), е включена знаменитата Лутерова песен Ein feste Burg ist unser Gott. Изданието от 1533 е ползвано в настоящата статия46 В световен каталог: https://www.worldcat.org/title/klugsche-gesangbuch-1533/oclc/889646279?ht=edition&referer=br Използвано е копието от Американският университет във Вашингтон. .

Следващото издание, от 1537 г., е първото, включващо предговор и от Валтер (освен този на М. Лутер)47 http://stimmbuecher.digitale-sammlungen.de/view?id=bsb00081894 .

Изданието от 1539 е с издател Валентин Шуман от Лайпциг.

Изданието от 1544 обаче е отново във Витенберг.

Изданието на Валентин Бабст от 1545 (известно като „Бабстово“) се слави като най-ценно и пълно, тъй като е последното, преминало през погледа на Мартин Лутер. Има сведения, че съдържа 89 песни, превърнати в канон за църквата, и още 40 в приложението си, даващи възможност за употреба на нови песни, които общо се оценяват като „най-значителните духовни песни на ХVІ век до епохата на рационализма и пиетизма“. Възможно е да е издадено в два тома: 1. Духовни песни; 2. Псалми и духовни песни.

1551 г. – Kанонът48 http://stimmbuecher.digitale-sammlungen.de/view?id=bsb00092623 Изказвам дълбока признателност на г-жа Анна Мария Бос от Германския културен център във Вашингтон, окръг Колумбия, за помощта при намиране на тези оригинални документи. е установен и може да бъде проследен до средата на ХVІІ век49 През следващите векове се появяват компендиуми като този:
Geystliche gesangk Buchleyn: https://play.google.com/books/reader?id=aZQFAQAAMAAJ&printsec=frontcover&output=reader&hl=en&pg=GBS.PP27
Тук Mag ich не се разглежда до 1537, когато се явява вече като многоглас. Tenorlied е вече в четиригласен вид, с „полезен“ придатък от клавирна партия. Вж. също:
http://daten.digitalesammlungen.de/~db/0006/bsb00064562/images/index.html?id=00064562&groesser=&fip=193.174.98.30&no=&seite=21
Lieder und Motetten die nur 1524, 1525 und 1544 im Wittenbergischen Gesangbüchlein enthalten oder in Handschriften und Drucken verstreut sind („Песни и мотети, които се съдържат само във Витенбергската песенна книжка от 1524, 1525 и 1544 или са разпръснати в ръкописи и печатни издания“). Това донякъде затруднява изследователската работа, тъй като в смес от колекции от двадесетгодишен период се губи възможността за проследяване на хронологичното развитие или упадък на дадена песен, както в настоящият случай. Допълнителна пречка се състои във това, че Geystliche gesangk Buchleyn е много трудно достижим в дигитален вид; поради някакъв вид лицензни права, ограничен достъп от университетски библиотеки и т. н., само откъслечна информация е достижима по този начин. Благодарение на отзивчивостта на библиотечни служители обаче, прогрес е възможен.
.

На този етап на изследвания Geystliche gesangk Buchleyn за съжаление е все още територия, пълна с недоизяснени тези и догадки, вероятно поради всеобщото объркване между енхиридиони и копия на Geystliche gesangk Buchleyn. Например песента на кралица Мария би трябвало да се е появила още с първото издание, но не се намира в никое от приложените в бележките оригинали от 1524, 1525 или 1551. От друга страна, факсимилното копие (1533) във Вашингтонския американски университет я публикува; несъмнено популярността ѝ сред композитори от ХVІ и ХVІІ век като Пол Герхард, Кристоф Граупер, Йохан Крюгер, а по-късно и Бах, както бе обсъждано, поставят песента в среда на добре известни хорали от Geystliche gesangk Buchleyn. Това т. нар. „Клугово“ издание повдига други въпроси, като: защо е игнорирано в категоризация като Geystliche gesangk Buchleyn, след като съдържа предговор от Лутер, който по този начин го подкрепя; а и защо е в едноглас?

Също така, има твърдения за Geystliche gesangk Buchleyn от най-различни години, като 1521 и 1557.

Енхиридиони

Още в първата година на издаване на Geystliche gesangk Buchleyn, 1524, излизат два енхиридиона (от гръцки, „наръчник“) в град Ерфурт: колекция от песни, която на практика е съдържала голяма част от Витенбергската песенна книга50 Самият Лутер, както е отбелязал Ф. Николай на с. 380 в своята книга „Огледалото на Радостите на Вечния Живот“, е насърчавал не само преписването на Духовните песни, но и съставянето на подобни сборници:„Никога не трябва да се забравя какво казва Лутер в предговора за своите духовни песни от 1521 (това очевидно е печатна или правописна грешка – колкото и разнообразна информация да съществува относно Geystliche gesangk Buchleyn, за издание от 1521 никъде другаде не се е чуло). Може всеки сам да събере своя собствена книжка от песни и да не размножава нашите, защото въпреки че знаем стойността на нашата монета, не бихме завиждали, ако някой съчини по-хубава песен“. – под редакцията на Матеус Малер са 8 песни – четири на Лутер, три на Сператус и една на неизвестен автор. Малер и Лорсфелд, другият издател, са имали разлика от само от една песен – 26 в едното и 25 в другото издание. След Ерфурт енхиридионите са многократно преиздавани – в Цвикау, Бреслау, Нюрнберг и Страсбург. По модел на уеднаквяването на всички Geystliche gesangk Buchleyn под това заглавие, с цел яснота също така ще обединим всички енхиридиони под названието Енхеридион, съпътствано с бележка под линия, насочваща към точното заглавие.

Съществената изначална разлика между Витенбергското издание и енхиридионите се е кореняла в намерението на издателите да предоставят своя Енхиридион за употреба в дома, в дворците и по време на занаятчийски срещи, а не само в църквите (каквото е било Лутеровото намерение, макар и може би неосъществено практика). Ще проследим още три появи на енхиридионите, макар че е имало повече:

Следващото издание се е осъществило през 1525. в Страсбург и Вормс.

Следва изданието от 1526 г. във Витенберг, Enchiridion geystlicher gesenge und Psalmen für die leyen mit viel andern dann zuvor gebessert, на Ханс Луфт (Hans Lufft).

През 1528 при Михаел Блум (Michael Blum) излиза Лайпцигският Енхиридион51 Цит. по Kohlschmidt, Werner, Wolfgang Mohr. Reallexikon der deutschen Literaturgeschichte. Walter de Gruyter, 2001, Band 1: a-k. Band 2: l-o, S. 825 u. ff. .

Йохан Валтер

В биографията на Валтер (1496 – 1570) в музикалния речник на Гроув от 1981 г. Вернер Браун изтъква, че най-голямата заслуга на Валтер за музикалната история лежи в неговата роля в съставянето на Geystliche gesangk Buchleyn и организацията му на лутеранската еклезиастична музика в няколко града на Саксония. Той лично е съветвал Лутер относно Geystliche gesangk Buchleyn, ревизирал и дори композирал гласове в песенния сборник; Лутер, от своя страна, му е дал тежест с негов предговор, подкрепяйки Валтер като създател на т. нар. „немска меса“.

Композиторът е роден под името Блакенмюлер, явно в сирачество и бедност, тъй като е осиновен, преименуван на Валтер и образован от гражданин на родния си град Кала в Тюрингия. Той е пял в хора на Фридрих II, Мъдрия (защитник и неколкократен спасител на Мартин Лутер), откакто е бил на 21 година, и явно е пътувал до Витенберг, за да осъществи първите издания на Geystliche gesangk Buchleyn. След смъртта на принца през 1525 г. е приел пост на кантор в Тургау; след 1548 кариерата му го отвела в Дрезден при херцог Мориц Саксонски. През 1554 обаче се е върнал в Тургау при епископ Фридрих ІІІ, който му е отпуснал доживотна пенсия.

Geystliche gesangk Buchleyn от 1524 г. съдържа новаторското използване на ранен протестантски Тenorlied – с предполагаем съпровод; след около 1530 под Tenorlied се разбира вече четиригласна полифонична обработка с мелодията в тенора и майсторски контрапункт в дисканта, което ще видим при Mag ich Unglück на Валтер и Mag ich Hertz lieb на Зенфл.

Меланхтон хвали Валтер с думите, че „цял Витенберг пее Валтеровите химни“ и че той е „създателят на химна, толкова използвани днес“. Автор е на  многогласни творби като Магнификат (Magnificat octo tonarum, 1557) в духа на високата нидерландска полифония като последовател на Жоскен и Изаак. Голям е неговият принос като организатор на музикалните институции към църквите (наричан e пра-кантор – „Urkantor“) и като педагог (неговият ученик Георг Ото, 1550 – 1618, е учител на Хайнрих Шюц). Но в крайна сметка Валтер е познат като композитора, извисил се до статуса на „най-големия майстор на думи и музика на немския химнов жанр на времето си“52 The New Grove Dictionary of Music and Musicians in 20 volumes. Oxford University Press, 1981. Vol. 17, p 188 – 189. Вж. също: Blankenburg, Walter. Johann Walter. Leben und Wеrk. Schneider, Tutzing 1991. .

Мелодия № 1 към Mag ich Unglück: версията на Валтер

През 1971 г. редакторът на „Musical Times“ Джефри Шарп публикува с коментар четиригласната Tenorlied Mag ich Unglück. Шарп пояснява, че тази на песента на Мария се намира в Geystliche gesangk Buchleyn на Валентин Бабст от 1545 г., като предполага, че „вероятно Валтер е авторът на мелодията“. Той дава и следния допълнителен аргумент: Михаел Преториус, който включва като cantus prius factus мелодии на други композитори в своите томове с многогласна музика, я използва в своята версия върху същия текст“53 Musae Sioniae, Teil viii, № 45. .

Тези ноти са пратени от Майке Арнеман, Hochschule für Music und Theater Bibliothek, Hamburg, за което му изказвам дълбока благодарност.

Мелодията на Валтер се намира в тенора, който встъпва последен. Предимитационните гласове са майсторски украсени с фигури от стила, наречен „elegans“от ученика на Жоскен Пти Коклико54 Срв. с Бейшлаг, А. Цит. съч., с. 16. Коклико е дал следното пояснение към примерите за „елегантен“ маниер: Haec est prima clausula quam Josquinus docius suos („Това е първата каденца, на която Жоскен учеше своите“). . Техниката е характерната за XVI в. цялостно имитирана (durchimitiert) cantus firmus’на форма върху орнаменталните фигури.

Прилагам и колорирания Superius в практически удобна и четлива форма55 От “The Musical Times”, Vol. 112, No. 1545 (Nov. 1971 StableRL:) http//www.jstor.org/stable/9549, p. 1-166. Accessed: 04-06-2016.
Прилага се изпълнение в Англиканска църква на английски език от октомври 2016: https://drive.google.com/file/d/0B5LcDQ0pCii2U2dhTzF6T2FLMmM/view?ts=5875b09a
:







Шарп уточнява, че източникът му е „Музикални колекции с разделни гласове в Британския музей“. Оригиналните нотни стойности са предадени, както в много съвременни издания, със стойност на нотата минима като четвъртина; от редактора е направено и клавирно извлечение. Оригиналният стар немски текст, който Шарп снабдява и с превод заради практическото изпълнение, е по Вакернагел56 Das Deutsche Kirchenlied (C. E. P. Wackernagel, Stuttgart, 1841, p. 189), който споменава Мария, акростиха и смъртта на съпруга ѝ в борба срещу турците. Вакернагел неточно твърди, че „песента на Мария като ein geistlich Lied първо се появява в Бабстовото Geystliche gesangk Buchleyn от 1545, макар че D. G. Schöber (Lieder-Historie, Leipzig, 1759, p. 79) уточнява, че вече е била известна през 1532. Наблюдението на Шьобер е акуратно – лютневи варианти, Мелодии 2 и 3 в настоящата статия, са издавани около или преди 1532. .

Мелодия номер 2: Mag ich Unglück, от Клуговото Geystliche gesangk Buchleyn, 153357Преиздаден от Andreas Rauscher (Geistliche lieder, auffs new gebessert, 1533). – В: Американския университет,
Вашингтон, Клътзен артс центер под сигнатура ММ2D619ser1v35 и Конгресната библиотека.
, използвана от Нойзидлер и вероятно фолклорна

Своеобразното в тази ситуация е, че Йохан Валтер, както бе разгледано досега при Мелодия номер 1, се явява автор през 1545 на мелодия върху текста на Mag ich Unglück; но тук се натъкваме на факта, че същият този Валтер вече много години е бил запознат с друга различна мелодия на темата Mag ich Unglück в качеството си на издател, съставител и може би композитор на контрапункт в Geystliche gesangk Buchleynоще от 1524 г. Защо е сметнал за необходимо да замени познатата мелодия с нова, не е ясно, а и не се е оказало ефективно – до наши дни мелодията, асоциирана с унгарската кралица и нейната скръбна песен, е Мелодия номер 2, както може да се съди от цитирания по-долу сайт на Hymnoglypt.

Нашата хипотеза за тази фригийска Mag ich Unglück от Клуговото Geystliche gesangk Buchleyn, 1533, е, че става дума за фолклорна мелодия или аноним в стила на майстерзанга, също дело на майстор (Зенфл?), какъвто е и многогласният Tenorlied на Валтер. Може би наистина е дело на самата кралица на Унгария?

Пропорциите на буквите и нотите спрямо размера на листовете дава престава за реалния размер на книжката, която, както се вижда от факсимилето на това издание, е малък. Традицията на Лутер клони към улесняване криенето от инквизиторите и не случайно – някои „любители на духовната музика“, заради притежанието на това издание, са заплащали с живота си. По-късното нарастване на обема на Geystliche gesangk Buchleyn може да са вероятна индикация за нарастващия авторитет на лутеранското присъствие.

 

Ето песента в модерна нотация в два варианта58Използвано от следния сайт: Hymnoglypt: http://matthaeusglyptes.blogspot.com/2009/04/mag-ich-ungluck-nicht-
widerstahn.html
Създател: Матю Карвър.
:

 

Лютневата табулатура Mag ich Unglück nicht widerstehen на Ханс Нойзидлер, 153659Hans Newsidler, 1508 – 1563. Роден в днешна Братислава, тогава Пресбург, немски лютнист с унгарски произход. Фамилията му произхожда от областта с езера Нойзидлер. Автор е на: Ein Newgeordnet Künstlich Lautenbuch – Der erst theil fur die anfahenden schuler (Новоподредена изкусна книга за лютня. Първа част за начинаещи ученици),1536. Следват II, III и IV част на същия труд, съответно от 1540, 1544 и 1549 г. е върху същата мелодия. За пръв път книгите на Нойзидлер са публикувани след 1530 г. в Нюрнберг, където се е преместил да живее след сватбата си. Книгите му съдържат подробни инструкции за любителите на лютнята, ползвали са се с голям успех и са препечатвани във Франция и във Венеция. Самият той като композитор, изпълнител и педагог е образец за майстерзингерското цехово музикално майсторство. Мелодиите му са използвани в „Schulwerk“ на Карл Орф.

Тук също се вижда разнообразието на мелодичните фигури, които подкрепят богатия на образи, алитерации и рими текст на Мария, кралицата на Унгария.

По-долу са приложени факсимиле на оригинала от лютневата табулатура на Нойзидлер и транскрипция от д-р Явор Генов (за тази и за следващата разшифровка на д-р Генов му изказвам своята благодарност).


С настъпването на Барока през ХVІІ век тази мелодия е развита в мелизматично-хроматична (чрез използване на алтерации за сметка на повтарящи се тонове) и инструментална насока с цифрован бас в сборника на Йохан Анастасиус Фрайлингхаузен „Geistreiches Gesangbuch“. Като се има предвид огромната важност на тази монументална колекция по времето на Бах, везните се накланят решително към тази мелодия за сметка на останалите в кандидатурата си за запълване на празната страничка на Orgelbuchlein. Следва описаният вариант от Фрайлингхаузен:


Мелодия номер 3: Лютневата Mag ich Unglück на Ханс Юденкьониг от 1523

Това е третата мелодия, която прилагаме, появила се като пиеса със същото заглавие. Съдържа се в табулатурното пособие под название: „Едно хубаво, изкусно ръководство в тази книжка, лесно да се схване правилното основание да се научи лютнята и цигулката“60 Judenkünig, Hans: Ain schone Kunstliche Vnderweisung, in disem Büechlein, leychtlich zu Begreyffen den rechten grũd zu lernen auff der Lautten vnd Geygen [Lautentabulatur]. Wien, 1523.
http://daten.digitale-sammlungen.de/0004/bsb00043293/images/index.html?fip=193.174.98.30&id=00043293&seite=1
на Ханс Юденкьониг. Това е най-ранната пиеса, която срещаме, носеща заглавието на „песента на кралицата“.


Eто началния фрагмент:Разшифровката на тази творба отново е дело на д-р Явор Генов.


Ханс Юденкьониг, живял от 1450 – 1526, е значим лютнист на ренесансова Швабия (ранната му кариера се е състояла в Швабски Гемюнд, на 50 км от Щутгарт) и после във Виена. Притежава два трактата за лютня и цигулка за самообучение61 Другият труд от същата година има сходни цели: Utilis et compendiaria introductio, qua ut fundamento iacto quam facillime musicum exercitium, instrumentorum et lutine, et quod vulgo Geygen nominant, addiscitur. Wien, 1523. . Фамилията му произлиза от това, че негов предтеча е играл ролята на „Царя на юдеите“ в майстерзингерско представление в занаятчийския си цех. Принадлежи към виенските университетски кръгове, където се разпространяват неговите трудове.

Лудвиг Зенфл и неговите Mag ich

 


Лудвиг Зенфл

 

Слушайки мотет на Зенфл, Мартин Лутер62 Martin Luther. Tischreden, Vol. 1 от Werke. Kritische Gesamtausgabe.Weimer: Herman B. Nachfolger, 191, S. 490. възкликва: „Никога не бих могъл да напиша такъв мотет, колкото и да се старая, и от друга страна той не може никога да проповядва върху някой псалм като мен. Очевидно е, че даровете на Светия дух са много… музиката е красив, достоен за възхвала дар от Бога“. Лудвиг Зенфл (1490 – 1542/3) е роден в Базел или Цюрих. Учил е във Виена с Хайнрих Изаак; след много перипетии и пътувания се е озовал в Мюнхен, където останал до края на живота си. Той е симпатизирал на реформаторските среди, бил е разследван от инквизицията и впоследствие доброволно се е отказал от духовния си сан.

Наред с него, към швейцарските хуманитарни среди принадлежи и Хайнрих Глареан, чийто „Додекахордон“ е най-авторитетното изследване на ренесансовата музика от същия период. Зенфл е ученик на Хайнрих Изаак, чието фундаментално произведение Choralis Constantinus е било завършено от него след смъртта на учителя му. Има огромно творчество във всички жанрове – меси, мотети, над 250 немски песни, оди с предимно силабичен строеж и със съблюдаване на античните стихотворни размери, инструментални пиеси. Под категорията „Lieder“ има разнообразни съчинения, между които се намират следните мелодии и обработки, чийто текст започва с Mag:

  • Mag ich, Herzlieb, erwerben dich, 1534 – това е светската песен, която e пародирана в сборника на Амербах.
  • Mag ich mein Glück, 1534, е 5-гласна композиция (допълнителният 5-и глас е наричан vagans – „скитащ“) с акростих Ma-Ri-A JACOBE(a). Това е името на Мария Якобеа – на скърбящатa вдовица (като Мария Унгарска), дъщеря на маркграф Филип I от Баден (1507 – 1580). Тя е авторката на тази поема oт 4 куплета, посветена на нейния съпруг – херцог Вилхелм IV Баварски, който е покровителствал Зенфл.
  • Mag ich ein Glück от Deutsche Lieder zu vier bis sechs Stimmen. I. Teil, Lieder aus handschriftlichen Quellen, песен N 54, с. 91.

В партитурното издание се вижда как редакторът подтекстова, тъй като текстът е даден само в тенора. Осъществена е цялостно имитирана форма върху мотиви от cantus firmus’a: т. 1-10 – предимитация, групирана несиметрично: Altus – Bassus (т. 4) – Tenor (т. 2); т. 14-18, Bassus предявява Tenor. Имитацията протича и върху колорационни мотиви в право и огледално движение като тирата (т. 15 – Vagans, 16, 21, 23, 32 –  Altus, т. 33 – Superius), eкскламационна фигура (т. 5, 7, 23 – Superius; т. 23 – 24 – Altus, т. 12, 33 – Tenor; т. 9, 28, 34 – Vagans и от т. 33 до края на песента – Bassus.)

  • Mag gleich wohl sein, 1534 – тук mag не отговаря на ритъма на строфата, нито на ключовите думи Unglück – Glück.
  • Mag ich Unglück nicht widerstahn, 1539,е т. нар. „песен на кралицата“, записана по обичайния щимов маниер. (Името Каспарус Бохемиус най-отгоре e най-вероятно псевдоним на теолога Каспар Круцигер, или Кройцигер-старши от Бохемия, роден през 1504 и починал през 1548 г. във Витенберг, от кръга на Лутер и Меланхтон. Неговата съпруга Елизабет се смята за първата жена, която е писала химни за лутеранската църква63 За Елизабет Кройцигер вж. Classen, Albrecht. Mein Seel fang an zu singen. Religiöse Frauenlieder der 15. – 16. Jahrhunderts. Kritische Studien und Textedition, Peeters, 2002, S. 258 u. ff. ; тя е авторка на известния хорал Herr Christ der ein’ig Gotts Sohn (Господ Исус, единственият Божи син), използван от Бах в едноименната кантата (BWV 96). Каспарус е бил клиент на Йозеф Клуг; може би тази колекция от Зенфлови песни са по поръчка на музикалното семейство Кройцигер?

 

Мелодия номер 4: Mag ich Unglück на Зенфл за 4 гласа64 Ein aussbund schöner Teutscher Liedlein zu singen, vnd auff allerley Instrument, zugebrauchen, sonderlich ausserlesen. Nürmberg: Berg & Neuber, 1552.

 

Discantus

Altus

Тenor

Bassus

 

Пред нас е наследената от майстерзанга бар-форма, развита в широк диапазон (децима за дисканта, алта и баса, ундецима за тенора), приета от протестантската църковна песен (Kirchenlied). Ладът е лидийски със си бемол, т.е. транспониран йонийски, като Stollen и повторения Gegenstollen, заедно образуващи Aufgesang, са в плагалния лад с финалис ut. Abgesang довежда до финалис fa, развивайки се в долната част на диапазона. В началните си интервали тенорът показва бледи прилики с мелодия номер 2, които бързо изчезват.

Светската песен Mag ich Hertz lieb

при Лудвиг Зенфл и в табулатурата на Амербах

Заглавието на светската песен Mag ich Hertz lieb erwerben dich в търсене на по-голям фрагмент от текста ни довежда до четиригласна композиция на Лудвиг Зенфл, аранжирана от Ханс Герле в две издания: от 1532 и 1546 г. за четири виоли65 Тази композиция се намира във Weltliche Lieder на Лудвиг Зенфл, но е на разположение и чрез JSTOR: http://www.jstor.org/stable/3125596 , като под теноровия глас се намира (малко енигматичният) текст:

Mag ich, Hertz lieb, erwerben dich     Искам, любима, да те спечеля

so sprich es darf nit Wort                  Не казвай нито дума.

so hat ein Ort verlangen                    Това изискваше едно [специално] място

Tue nit lang mit mir prangen.            Недей, няма дълго да блестиш с мен.

При сравнението на текстовете на светската и духовната песен (текстът на светската песен Mag ich Hertz lieb се явява в тенора на един chanson на Лудвиг Зенфл, а музикалната форма се обсъжда в дял „Зенфл и неговите Mag ich“) се виждат някои от описаните от етномузикологията явления като:

 

  • еднакъв поетичен ритъм на първия стих:

 

Mag ich Unglücк nicht widerstahn      Mag ich Hertz lieb dich erwerben

 

редуван с кратък втори стих:

Muss Ungnad han …                              so sprich es darf nit Wort.

 

  • сходство на вътрешни и крайни рими:

So hat ein Ort verlangen

tue nit lang mit mir prangen.

 

Обемът на светската песен е по-малък: 10 срещу 4 стиха, с изкусни рими – паралелни, кръстосани и вътрешни при духовната песен, a при светската – два римувани стиха verlangen – prangen, и вътрешна рима WortOrt.

Ето малък фрагмент от обработката на Зенфл за четири виоли:

По-долу е песента Mag ich Herz lieb в органовата табулатура на Амербах от 1571 г., за която стана дума във връзка с притежанието ѝ от Й. С. Бах. Тя се оказва интаволация на този chanson на Зенфл. Ето оригинала:

Съществува разшифровка, за която изказвам благодарност към Янко Маринов. Ето малък фрагмент:

Диминуционни и пародийни техники в Mag ich Hertz lieb

 

Тези две полифонични решения на Mag ich Hertz lieb, с разлика от три десетилетия, демонстрират два различни подхода към един и същи четириглас – от една страна, високият полифоничен имитационен стил на Зенфл, и колоратурния стил на органовата табулатура, от друга. Анонимът66 Името на автора на част от песните е обозначено, но в случая липсва, което позволява Mag ich Hertz lieb да се тълкува като народна песен. на Амербах за орган, въпреки типичните клавирни украси, съответства на техниката на пародия67 За техниката на missa parodia като подражание, преработка на чуждо многогласно произведение вж. Кръстева, Нева. Контрапунктичната техника в месите на Жоскен де Пре. – Музикално-теоретични изследвания, т. II, София, 2002, с. 15: „…cantus prius factus като „модел“ за формата на частите на месата може да се наблюдава в „пародийната“ меса Mater Patris, която пародира мотета на Брумел, т.е. заимства оттам не само мелодичния материал, но и конструктивните принципи на формата.“. Вж. пр. 2 на мотета на Брумел на с. 97. спрямо четиригласа на Зенфл, като мелодията, върху която е поставен светският текст, не се провежда строго като cantus firmus, а участва в хармоничната подкрепа на „колоратурите“68 Срв. с Джуджев, който прави паралел между принципа тема с вариации (или транскрипции върху Йохан Себастиан Бах) и орнаменталните техники на народния певец – „нови тонове, извивки, орнаменти, музикални и словесни вставки, припеви, каденцови образувания и др. мелодични стереотипи, или изхвърляне на някои елементи от песента“. Джуджев, Стоян. Музикографски есета и студии. София, Музика, 1977, с. 63. . Нека се спрем по-подробно на методите на интаволация при пренасяне на вокална музика към инструмент, които наблюдаваме в конкретния случай:

  1. Хармоничното решение на Зенфл е съхранено, като има замяна на секстакорди с квинтакорди (т. 2, 9, 15); паралелните квинти между т. 6 и 7 от оригинала са направени и в колоратурата. В пародията има неразрешени дисонантни синкопи (т. 6, 9) и квинтакорд без терцов тон, който е пълен при Зенфл. В Basus I има замяна на хармонични тонове почти навсякъде, като от имитационните модели е запазена само аугментацията на квартовия ход (т. 9 – 11). 2. Формата е симптом на две епохи – редуването на силабични и имитационни дялове в многогласната песен, наричана chanson, както е при Зенфл, е заменено от форма, основана на силно украсени мелодии върху хармонична основа, които само отчасти се имитират чрез импровизационните си фигури. Това напълно разрушава цялостно имитираната форма ( Durchimitation) на оригинала. Oт имитационните модели е видима само риспостата в аугментация на квартовата пропоста в тенора (т. 9).
  2. Фигурите са обичайните за епохата: accenti (т. 8, Superius), tremoli (т. 4, Superius), groppi – фигурата става модел за имитация (т. 2, Bassus, т. 3 и 4, Superius, т. 5, Тenor, т. 6, 12, 17, 18, Superius), tiratae (т. 11, Bassus)69 По Бейшлаг, Адолф. Цит. съч., с. 23. .

Песента „Ungnad beger ich nit von jt“

След като разгледахме няколко възможни мелодии, неразривно свързани с първата строфа на текстовете на Кралица Мария и Николай, нека да се обърнем към една интересна теза, представена ни от Л. Курце. Именно на него дължим някои открития относно така непознатите, хипотетични три песни на Николай70 Срв. Наумова, Мила. Цит. съч., с. 277 – 291. . Под линия, след като дава текста на „Скръбната песен“71 Curtze, Louis. Op. cit., S. 80. , той споменава за светски първоизточник и предполага, че мелодията към „песента на кралицата“ „първоначално вероятно се е наричала така“. При Вакернагел намираме още две указания за „Ungnad…“ – песента на Ханс Шлафер със същото название и един аноним, при който началната дума „немилост“  (Ungnad) е станала „за милост“ (um Gnad) – прозодията е спазена (№ 158, 535, 1304). Курце се обосновава и с фон Тухер72 Christoph Carl Gottlieb Sigmund von Tucher (1798 – 1877), намира се и под името Tucher von Simmelsdorf, името на една от областите, в които е имал семейно имение. Бил е юрист, музиколог и един от възпитателите на сензационния и трагичен Каспар Хаузер (също и брат на Мария фон Тухер, съпруга на философa Георг Фридрих Хeгел). Фон Тухер е писал относно църковната реформа труд, наречен „Schatz des evangelischen Kirchengesangs im ersten Jahrhundert der Reformation“ (Съкровищницата на църковната песен в първото столетие на Реформацията), Stuttgart, 1840. На основата на този многотомен труд има обработки за хор и орган – “Die Melodien des Deutschen evangelischen Kirchen-Gesangbuchs in vierstimmigem Satze für Orgel und für Chorgesang“. Други трудове: „Glaube und Reflexion“, Wien, 1872; „Kirchengesänge der berühmtesten italienischen Meister“, Wien, 1827. , който също е забелязал, че след песен № 872 по Кунц73 Cunz, Franz August (g. 1804). Geschichte des deutschen Kirchenliedes vom 16. Jahrhundert bis auf unsere Zeit. (История на немската църковна песен от 16 век до нашето време). Teil 1, Leipzig, 1855, S. 142. , в сборника на Вакернагел74 Народната песен Ungnad begehr ich nit von jr се намира на с. 849 под егидата „Светски песни, обработени като духовни“ под № 17. Песента Ungnad begehr ich nit von jr е също в този том на с. 479 под номер 535. e добавено изречението: Im Thon Ungnad beger ich nit von jt. „Im Thon“ означава „В тон на…, по мелодията…“. Ungnad beger ich nit... действително се оказва популярна по това време песен, чиято мелодия е използвана в духовната литература през ХVІІ и ХVІІІ век. Винтерфелд уточнява, че мелодията произлиза от народна песен и е съществувала още преди 1535 г. Кунц обяснява, че песента в следващи години е преработена четиригласно и навлиза в църковни песенни сборници и множество композитори, между които Пахелбел, Йохан Михаел Бах и Кристоф Граупнер, съвременник на Й. С. Бах, са обработвали Ungnad beger ich nit von jt.

Нагледно процесът на заимстване и преработки – parodia и contrafacta ще бъде илюстриран отново с помощта на Зенфлова мотетна форма.

Намираме мелодията на Ungnad beger ich nit von jt и в статия, озаглавена „Обработки на Адам Райснер на ръкописи от ХVІ век на немски народни песни, с източник от химни от 1554“ с автор В. Липхард75 Adam Reißners Handschriftliches Gesangbuch Von 1554 Als Quelle Deutscher Volksliedweisen Des 16. Jahrhunderts. – Jahrbuch Für Volksliedforschung, 1967, 12, 42-79. doi:1, URL http://www.jstor.org.eznvcc.edu:2048/stable/846858 . Този източник е всъщност двоен contrafactum: Vngnad beger ich nit von dir… пародира вернакуларната Ungnad beger ich nit von jr; автор е мъченикът, обезглавен като анабаптист, Ханс Шлафер, чийто текст на свой ред е заимстван от Адам Райснер. Манускриптът е от 1527. Ние се възползваме от намерената нотация, тъй като, основавайки се на практиката на contrafactum, мелодията би трябвало да съвпада с тази на светската песен.

При Зенфл същата мелодия е развита по този начин76 Deutsche Lieder zu vier bis sechs Stimmen. Teil 1. Lieder aus handschriftlichen Quellen. Автори: Senfl, Geering, Altwegg. Wolfenbüttel : Möseler [1962]. Песен № 50. Намира се в библиотеката Катцен на Американския университет, Вашингтон. :


Това издание позволява също така сравнение на текстовете; първият от трите куплета в превод гласи, накратко:

Аз не искам немилост от нея

надявам се, че това няма да ми бъде отредено

Аз съм готов, доколкото е възможно, в любов и страдание

да не те забравя никога.

Докато трае живота ми аз благодаря,

че тази нежна жена мен удостои, а не другите,

и благоволи честта ми.

 

От своя страна духовният текст гласи:

 

Не искам немилост от теб,

О Боже, Ти искаш да не измериш моя грях,

За който Христос плати достатъчно

преди още аз да съм бил.

Аз бях враг, а Ти ме обичаше

За да ми сториш милост

Кръвта на Твоя Син

Ме избавя от греха и от смъртта.

 

Стихотворението е със следния строеж:

 

__ _ _ _ _ _ _ _/ _ _ _ _/ _ _ _ _ _ _ ~ _ (2)

 

_ _ _ _/ _ _ _ _/ _ _ _ _/ _ _ _ _/ _ _ _ _ _ _ ~ _.

 

Песента Mag ich Unglück nicht widerstahn и Ungnad beger ich nit von jt: Разглеждане на събраните данни по критерий от географско, хронологично и мелодийно-текстово естество

 

Легенда: Буквите в кръг са началните букви от имената на композиторите от таблицата и илюстрират местата на тяхната дейност и творчество.

 

 

 

  Си

м

в

о

л

Район, държава или град Години на издаване или период на композиция Текстова съвместимост с мелодията*
Валтер W Област Тюрингия/Бранденбург: Торгау, Дрезден, Витенберг Между 1520 и 1570 Песента е изпълнена с мелизматични фигури, така че текстът е много оскъден в сравнение с обема на музиката.
Клуг K Област Тюрингия/Бранденбург: Витенберг От 1533 Почти идеално – само една сричка няма кореспондираща нота.
Нойзидлер N Област Баден-Вюртенберг: Нюрнберг, Страсбург Между 1530 и 1563 Ритмично, тази версия не предразполага към ясно обособяване на всяка фраза; трайностите са в половини ноти почти през цялото време. Прибавени са поне 4 времена около третата аколада, но е изпуснато началното повторение.
Юденкьониг J Област Швабия/Бавария: Швабски Гемюнг

Виена

1523 Първите две фрази на текста съвпадат добре с мелодията, но след това формата се размива. В средата на втората страница се долавя мотив на 4-те сричкови фрази (като последните две нотни трайности са низходящи и дълги), но след това връзката отново се губи. Освен това, пиесата се повтаря изцяло, което не следва формата на стихотворението (1-ва и 2-ра волта биха прилегнали на текста).
Зенфл S Цюрих, Виена, много пътувания, Област Швабия/Бавария: Мюнхен 1552 Макар че трайностите не са винаги много кратки, сричките се падат веднъж на няколко ноти, така че има много места с мелизматичен характер. Повторението е спазено.
Зенфл S Цюрих, Виена, много пътувания, Област Швабия/Бавария: Мюнхен 1527 (народната мелодия) Първата част на песента, до знака за повторение, съвпада точно. Фразата след това има 6 ноти в повече, а крайната фраза – 19 в повече.
Кралица Мария Q Унгария, Ниска Саксония, Нидерландия от 1531-1355; Испания 1555-1358 (Испания е извън тази карта) Песента е издадена в Магдебург, област Тюрингия/Бранденбург Между 1526 и 1558 Не се отнася.

References   [ + ]

1. Думата Rottengeist може да бъде намерена в Речника на братя Грим като „любима дума на Лутер“, която той употребява в комбинация с „еретици“: „Ketzer und Rottengeister“ или паписти: „Rottengeister und wilde Papisten“. Омонимът на „rotten“, от друга страна, освен роти (във военния смисъл) означава гния, прогнил, което дава допълнителен пренебрежителен нюанс на термина. Вж: Deutsches Wörterbuch von Jacob und Wilchelm Grimm online.
2. Nothwendiger und ganz vollkommener Bericht von der ganzen Calvinistischen Religion aus ihren Büchernund Schriften gezogen,samt derselbige aus Heiliger Schrift Widerlegung… (1596).
3. Curtze, Louis Friedrich Christian. D. Phillip Nikolai’s Leben und Lieder. Halle, 1859, S. 76.
4. Тук Курце има бележка, която дава стиховете по-долу; в дигитализираното издание на Уланд в 5 тома се вижда, че те са взети от песента „Под липата“, № 116; въпросният текст се намира в 12-и куплет от 3-и до 13-и стих, с. 265:
„Аз искам да пречупя куража си „Ich will mich brechen meinen Mut
Както прави гургулицата: Gleich wie das Turteltäublein tut
Тя сяда на сух клон, Es setzt sich auf ein dürren Ast
който не я подмамва с листа и трева, das irret weder Laub noch Gras
избягва студения кладенец und meidet das Brünlein kuele
и пие мътната вода.“ und trinket das Wasser trübe.“
Николай се опира по смисъл на момичето от песента, чакащо своя любим, и нейната алегория с тъжната гургулица (при Klagelied любимият се подразбира да е Иисус Христос, който ще дойде да избави вярващия, както годеникът на девойката идва в края на поемата да я възнагради за нейното вярно чакане). Johann Ludwig Uhland (1787 – 1862). Alte hoch-und niederdeutsche Volkslieder: mit Abhandlungen und Anmerkungen in fünd Büchern (Стари, високо и долнонемски народни песни: с пояснения и забележки). Stuttgart und Tübingen, 1844, Band 1.
5. Gödecke, Karl. Grundriß der Geschichte der deutschen Dichtung, 1859 – 1861 (цит. по: Curtze, Louis Friedrich Christian. Op. cit, S. 274). Томовете на Гьодеке имат ново издание на De Gruyter online.
6. Опирайки се на А. ван Генер, Дарвин, Бернар, Токарев и др.
7. Джуджев, Стоян. Българска народна музика. София, 1970, с. 45 – 47.
8. Джуджев, Стоян. Теория на българската народна музика. Т. 3: Mорфология и прозодия. София, 1956, с. 129 – 160.
9. Пак там, с. 76. [9]
10. Пак там, с. 80 – 81
11. Пак там, с. 132.[11]
12. Вж. напр. Бейшлаг, Адолф. Орнаментика в музыке. Москва, 1975, глава 2: Расцвет диминуции, с. 14 и сл.
13. По едноименното стихотворение на Мартин Лутер. Имената на „любимите композитори на Лутер“, общоприети в историографията, са Жоскен и Зенфл, но също трябва да се добави и сътрудникът му Валтер. Срв. със следното конфесионално насочено изказване в църковно-музикално списание (Der Kirchenmusiker. Die Mitteilungen der Zentralstelle für evangelische Kirchenmusik, Bände 20-21, Merseburger,1969): „Един от най-интересните проблеми на поведението на Мартин Лутер към музиката е отношението му към католическия дворцов композитор в Мюнхен Лудвиг Зенфл. Знаем, че Зенфл и Жоскен принадлежат към любимите композитори на Лутер. „Може да се приеме, чe музиката като domina et gubernatrix affectuum humanorum в доктрината на Лутер, обвързана с проповедта, дава нови изразни средства на църковната музика, без да се загубват високите питагорейки идеи за музиката като математика.
14. „Пътуване с открития през литературната страна Хесен – музикално четене: Филип Николай: „Известният непознат“. Състояло се е на 23 май 2005 в историческия музей в град Бад Аролзен, с четец, органист и тенор. www.hr_online.de/servlet/de.hr.cms.servlet.file/Manuskript_Nicolai
15. Имената Луис и Лудвиг Курце се срещат в дадени случаи относно едно и също произведение, като напр. книгата „Доктор Филип Николай – живот и песни“. Става дума за един и същи автор.
16. Waldeckischer Wörterbuch: nebst Dialektproben. Herausgegeben von Karl Bauer, Herman Collitz Norden und Leipzig, 1802. Граф Клетенберг се цитира на много места като историк – познавач на местността.
17. Подобни литературно-исторически общества, отдадени на сходна мисия в техните страни, напомнят примерно на обществото The Inclings на Клайв Стейпълс Люис и приятелите му Толкин, Роджер Ланселот Грийн, Адам Фокс, Хюго Дайсън, Лорд Дейвид Сесил и много други в Оксфорд, Англия, през ранния ХХ век; те точно по същия начин представляват една амалгама от специалисти по средновековна история и теология и литератори, взаимнодопълващи знанията си.
18. Джуджев, Стоян. Музикографски есета и студии. София, Музика, 1977, с. 24.
19. Имало е две кралици на Унгария с името Мария; предшественичка на Мария, предполагаемата авторка на песни, е живяла от 1371 до 1395. В тази статия под „Кралица Мария“ ще се подразбира тази от ХVI в.
20. Classen, Albert. Meine Seel’ fang an zu singen, Religöse Frauenlieder des 15-16 Jahrhundert. Peeters, 2002, S. 270 – 272.
21. От книгата на Алберт Класен научаваме, освен за Мария Якобеа (вж. с. 358), и за следните случаи на жени автори на духовни творби с акростих на тяхното име: Агнес, херцогинята на Саксония (с. 273), Магдалена Беке, чиято песен започва с Mag es (с. 315). Магдалена Хаймарин употребява в акростиха си всички букви от азбуката (с. 318 и сл.)
22. Вж. статията на Catherine А. Bradley (2013). Contrafacta and Transcribed Motets: Vernacular Influences on Latin Motets and Clausulae in the FlorenceMmanuscript. Early Music History, 32, p. 1 – 70. Брадли аргументира тезата, че вернакуларни версии на латински мотети от най-ранното полифонично фолио, т. нар. Флорентински манускрипт, може би не са по-късни от сакралните композиции. Чрез:
http://www.academia.edu/4613107/Contrafacta_and_Transcribed_Motets_Vernacular_Influences_on_Latin_Motets_and_Clausulae_in_the_Florence_Manuscript
23. Името Geystliche gesangk Buchleyn по-късно се среща също като Gеistliches gesangbuchlein, а и Geystlich и Gesangbuechlin на Лутер се наименуват често Wittenbergischen Gesangbüchlein (Витенбергският химнал), също така Chorgesangbuch (Хоров песенник), Deutsche Gesänge или Wittembergisch Deudsch Geistlich Gesangbüchlein. Намира се и наложена от времето практика да се назовават някои издания с името на издателя, като „Клуговото“ и „Бабстовото издание“ (несъмнено с цел лесно разграничаване на селекцията и обработките от по-ранни или по-късни варианти), което допълнително усложнява проблема за именоването на този извор. Затова, с цел да се избегне объркване, тук се използва оригиналното наименование Geystliche gesangk Buchleyn първо, и след това някакво доуточняващо или охарактеризиращо заглавие, ако е нужно.
24. Лудвиг Курце е посветил книгата си за Николай „на Филип Вакернагел, високо уважаемия химнолог“. Philipp Wackernagel (1800 – 1877) e автор на труд в пет тома, озаглавен „Немската църковна песен от най-стари времена до началото на ХVІІ столетие“ (Das deutsche Kirchenlied von der ältesten Zeit bis zu Anfang des XVII Jahrhunderts, Lp. 1864 – 1867). Курце споменава, че Mag ich unglück nicht widerstahn е под № 266 на с. 189, взета от песенната книга на Johannes Ots, Nürnberg, 1544, № 19. Също така Курце твърди, че Вакернагел допуска поразителна грешка, като атрибутира песента на Филип Николай, вместо на кралицата, което е малко вероятно, тъй като Вакернагел е изследвал Николай в дълбочина – а и хипервръзките ни довеждат до версии на песента, носещи името на кралица Мария.
25. Frische teutsche Liedlein: (1539 – 1556). / [zusammengestellt von] Georg Forster; herausgegeben von Kurt Gudewill und Horst Brunner.
26. Още една версия на песента е намерена в Geistreiches Gesangbuch, J. A. Freylinghausen; алтернативен текст и инструкция да се пее по приложената в тома мелодия (с. 24) съставлява Приложение 3.
27. Classen, Albert. Op. cit., p. 253, 270.
28. Tamassino, Ursula. Maria von Ungarn. Ein Leben im Dienst der Casa der Austria, Graz-Wien-Köln, Verlag Styria, 1998. (по Classen, Albert. Op.cit., S. 271).
29. Fischer, A. Kirchenliederlexikon, 1878, 1967, p. 46.
30. The Guardian, vol. 22 – 23, 1881, p. 109 – 110, от редакторa (намира се чрез търсене на „may I my fate no more withstand“, което е първият ред на първата строфа в превод на Катерин Уинкуърд, чиито музикално-поетични съчетания са най-широко разпространени в американските църковни песенни сборници.)
31. Намира се в дигитален вид: https://repository.royalholloway.ac.uk/items/99c925fc-8aa5-0bc4-545d-66279e58f88d/1/ British Library MUSIC K. 4 g 2.
32. Вж. напр. Harnoncourt, Nikolaus. Musik als Klangrede. Bärenreiter-Verlag, Kassel-Basel-London, 1987.
33. Bach, Johann Sebastian. Orgelbüchlein. Faksimile des Autografs, herausgegeben von Heinz-Harald Löhlein, VEB Deutscher Verlag für Musik. Leipzig. 1981, S. 8.
34. Срв. с: Terri, Sandford. The Orgelbüchlein: Another Bach Problem. – The Musical Times, January 1, 1917, vol. 58. Достъпно чрез JSTOR.
35. Пак от Orgelbüchlein, факсимиле.
36. Ammerbach, Elias Nikolaus (1530 – 1597) е далечен предшественик на Бах като органист в Томаскирхе в Лайпциг. Така наречената „нова немска буквена табулатура“, с която Бах записва и заключителни строфи от хоралите на Органовата кнжка, се свързва именно с него. В сборниците има творби на Лудвиг Зенфл, Хайнрих Изаак, Жоскен де Пре, Орландо ди Ласо, Клеменс нон Папа и много други.
37. Намира се чрез следния линк: https://repository.royalholloway.ac.uk/items/867132ad-719e-d335-e259-8daab126c054/1/ Royal Holloway Digital Repository, проект на Royal Holloway University of London, изглежда са описали книгата като „табулатури за лютня и орган“, но лютнева табулатура в този том липсва. Илюстрацията в началото също не включва лютня.
38. Godman, Stanley “Bach’s Copies of Ammerbach’s ‘Orgel oder Instrument Tabulatur’” (1571), Music & Letters 38/1 (1957), p. 21-27. Чрез JSTOR.
39. Сред другите автори, които работят с тази мелодия, е Йохан Крюгер (1598 – 1662) в обработка за 6 гласа. Самата мелодия е била изпълнявана и с друг текст: вж. Palmer, Christian. Revision des neuen Gesangbuchsentwurfes für die evangrlische Kirche Würtemberg. Stuttgagt,1840, S. 8. Tекстът е на Мелисандер, използван и от Бах: „Ich weiss, dass mein Erlöser lebet“ в едноименната кантата (BWV 160), и от Хендел в „Месия“ (I know that my Redeemer liveth). Има и версия на този текст с акростих на името на починалия съпруг, от Доротея Сузана, херцогиня на Заксен-Ваймар (в Classen, Albrecht. „Mein Seel fang an zu singen“. Religiöse Frauenlieder der 15. und 16. Jahrhunderts. Kritische Studien und Textedition, Peeters, 2002, S. 352). В песенна книга от 1825, издадена от М. Херинг в Лайпциг: Allgemeines Choralbuch: oder Sammlung der in den evangelischen Gemeinden üblichen Kirchenmelodien…(Обща хорална книга или колекция на обичайните за евангелските общини църковни мелодии, пригодени за обучение по пеене в училищата с подлежащите текстове) същата мелодия фигурира на стр. 29 като песен номер 60. Това говори, че в традициите на църквите чак до ХІХ век тази мелодия от Клуговото Geystliche gesangk Buchleyn се е установила като най-популярна към текста на Мария Унгарска.
40. irro, Andre. The Aesthetic of Johann Sebastian Bach. Rowman & Littlefield, MD, USA, 2014, p. 383. За следването на Стоян Джуджев при Андре Пиро вж. Найденова, Горица. От философия до фолклористика. Непознатият Стоян Джуджев. София, 2013, с. 24, 27.
41. По докторската дисертация на: Warkentin, Larry Ray. The Geistliches Gesangbuechlein of Johann Walter and Its Historical Environmen. University of Southern California, August 1967. Той тук цитира Eitner, Robert. Biographisch-bibliographisches Quellenlexicon der Musiker, Vol. X. Leipzig: Breitkopf und Haertel, 1900 – 1904, S. 169.
42. Пример за дисертация по темата: Tunes, Textures, and Trends: The Transformation of Johann Walther’s Geistliches Gesangbüchlein (1524, 1525, 1537, 1544, 1551), достъпна чрез този хиперлинк: http://scholarworks.wmich.edu/masters_theses/480/ Тази теза е била част от защитата на Емили Мари Соломон през април, 2014, за магистърска степен по музикознание към Western Michigan University, САЩ. За съжаление песента Mag ich не се съдържа сред дванадесетте химна, които авторката разглежда.
43. Warkentin, Larry Ray. Op. cit., p. 2. Срв. с бел. 4 от първата част на настоящата публикация в: Наумова, Мила. Хипотези за броя и съдържанието на музикалните произведения на Филип Николай. – Алманах на НМА „Панчо Владигеров“, година 7 (2015), с. 281
44. Предговор от Мартин Лутер се намира на: http://www.zeno.org/Literatur/M/Luther,+Martin/Gedichte/Die+Gesangbuchvorreden/1.+Die+Vorrede+des+Wittenberger+Gesangbuches Лутер насърчава всеки един християнин да притежава тази колекция от песнички и да ги разпространява.(Kan doch ein jglicher wol selbs ein eigen büchlin vol lieder zusamen bringen – правописът е от оригиналното издание на духовните песни от 1536 г. с предговора на Мартин Лутер). Явно това се е случвало и във Франция, където заради това един парижки шивач е изгорен на клада заедно с неговия екземпляр.
45. Warkentin, L. R. Op cit, р. 4 – 5.
46. В световен каталог: https://www.worldcat.org/title/klugsche-gesangbuch-1533/oclc/889646279?ht=edition&referer=br Използвано е копието от Американският университет във Вашингтон.
47. http://stimmbuecher.digitale-sammlungen.de/view?id=bsb00081894
48. http://stimmbuecher.digitale-sammlungen.de/view?id=bsb00092623 Изказвам дълбока признателност на г-жа Анна Мария Бос от Германския културен център във Вашингтон, окръг Колумбия, за помощта при намиране на тези оригинални документи.
49. През следващите векове се появяват компендиуми като този:
Geystliche gesangk Buchleyn: https://play.google.com/books/reader?id=aZQFAQAAMAAJ&printsec=frontcover&output=reader&hl=en&pg=GBS.PP27
Тук Mag ich не се разглежда до 1537, когато се явява вече като многоглас. Tenorlied е вече в четиригласен вид, с „полезен“ придатък от клавирна партия. Вж. също:
http://daten.digitalesammlungen.de/~db/0006/bsb00064562/images/index.html?id=00064562&groesser=&fip=193.174.98.30&no=&seite=21
Lieder und Motetten die nur 1524, 1525 und 1544 im Wittenbergischen Gesangbüchlein enthalten oder in Handschriften und Drucken verstreut sind („Песни и мотети, които се съдържат само във Витенбергската песенна книжка от 1524, 1525 и 1544 или са разпръснати в ръкописи и печатни издания“). Това донякъде затруднява изследователската работа, тъй като в смес от колекции от двадесетгодишен период се губи възможността за проследяване на хронологичното развитие или упадък на дадена песен, както в настоящият случай. Допълнителна пречка се състои във това, че Geystliche gesangk Buchleyn е много трудно достижим в дигитален вид; поради някакъв вид лицензни права, ограничен достъп от университетски библиотеки и т. н., само откъслечна информация е достижима по този начин. Благодарение на отзивчивостта на библиотечни служители обаче, прогрес е възможен.
50. Самият Лутер, както е отбелязал Ф. Николай на с. 380 в своята книга „Огледалото на Радостите на Вечния Живот“, е насърчавал не само преписването на Духовните песни, но и съставянето на подобни сборници:„Никога не трябва да се забравя какво казва Лутер в предговора за своите духовни песни от 1521 (това очевидно е печатна или правописна грешка – колкото и разнообразна информация да съществува относно Geystliche gesangk Buchleyn, за издание от 1521 никъде другаде не се е чуло). Може всеки сам да събере своя собствена книжка от песни и да не размножава нашите, защото въпреки че знаем стойността на нашата монета, не бихме завиждали, ако някой съчини по-хубава песен“.
51. Цит. по Kohlschmidt, Werner, Wolfgang Mohr. Reallexikon der deutschen Literaturgeschichte. Walter de Gruyter, 2001, Band 1: a-k. Band 2: l-o, S. 825 u. ff.
52. The New Grove Dictionary of Music and Musicians in 20 volumes. Oxford University Press, 1981. Vol. 17, p 188 – 189. Вж. също: Blankenburg, Walter. Johann Walter. Leben und Wеrk. Schneider, Tutzing 1991.
53. Musae Sioniae, Teil viii, № 45.
54. Срв. с Бейшлаг, А. Цит. съч., с. 16. Коклико е дал следното пояснение към примерите за „елегантен“ маниер: Haec est prima clausula quam Josquinus docius suos („Това е първата каденца, на която Жоскен учеше своите“).
55. От “The Musical Times”, Vol. 112, No. 1545 (Nov. 1971 StableRL:) http//www.jstor.org/stable/9549, p. 1-166. Accessed: 04-06-2016.
Прилага се изпълнение в Англиканска църква на английски език от октомври 2016: https://drive.google.com/file/d/0B5LcDQ0pCii2U2dhTzF6T2FLMmM/view?ts=5875b09a
56. Das Deutsche Kirchenlied (C. E. P. Wackernagel, Stuttgart, 1841, p. 189), който споменава Мария, акростиха и смъртта на съпруга ѝ в борба срещу турците. Вакернагел неточно твърди, че „песента на Мария като ein geistlich Lied първо се появява в Бабстовото Geystliche gesangk Buchleyn от 1545, макар че D. G. Schöber (Lieder-Historie, Leipzig, 1759, p. 79) уточнява, че вече е била известна през 1532. Наблюдението на Шьобер е акуратно – лютневи варианти, Мелодии 2 и 3 в настоящата статия, са издавани около или преди 1532.
57. Преиздаден от Andreas Rauscher (Geistliche lieder, auffs new gebessert, 1533). – В: Американския университет,
Вашингтон, Клътзен артс центер под сигнатура ММ2D619ser1v35 и Конгресната библиотека.
58. Използвано от следния сайт: Hymnoglypt: http://matthaeusglyptes.blogspot.com/2009/04/mag-ich-ungluck-nicht-
widerstahn.html
Създател: Матю Карвър.
59. Hans Newsidler, 1508 – 1563. Роден в днешна Братислава, тогава Пресбург, немски лютнист с унгарски произход. Фамилията му произхожда от областта с езера Нойзидлер. Автор е на: Ein Newgeordnet Künstlich Lautenbuch – Der erst theil fur die anfahenden schuler (Новоподредена изкусна книга за лютня. Първа част за начинаещи ученици),1536. Следват II, III и IV част на същия труд, съответно от 1540, 1544 и 1549 г.
60. Judenkünig, Hans: Ain schone Kunstliche Vnderweisung, in disem Büechlein, leychtlich zu Begreyffen den rechten grũd zu lernen auff der Lautten vnd Geygen [Lautentabulatur]. Wien, 1523.
http://daten.digitale-sammlungen.de/0004/bsb00043293/images/index.html?fip=193.174.98.30&id=00043293&seite=1
61. Другият труд от същата година има сходни цели: Utilis et compendiaria introductio, qua ut fundamento iacto quam facillime musicum exercitium, instrumentorum et lutine, et quod vulgo Geygen nominant, addiscitur. Wien, 1523.
62. Martin Luther. Tischreden, Vol. 1 от Werke. Kritische Gesamtausgabe.Weimer: Herman B. Nachfolger, 191, S. 490.
63. За Елизабет Кройцигер вж. Classen, Albrecht. Mein Seel fang an zu singen. Religiöse Frauenlieder der 15. – 16. Jahrhunderts. Kritische Studien und Textedition, Peeters, 2002, S. 258 u. ff.
64. Ein aussbund schöner Teutscher Liedlein zu singen, vnd auff allerley Instrument, zugebrauchen, sonderlich ausserlesen. Nürmberg: Berg & Neuber, 1552.
65. Тази композиция се намира във Weltliche Lieder на Лудвиг Зенфл, но е на разположение и чрез JSTOR: http://www.jstor.org/stable/3125596
66. Името на автора на част от песните е обозначено, но в случая липсва, което позволява Mag ich Hertz lieb да се тълкува като народна песен.
67. За техниката на missa parodia като подражание, преработка на чуждо многогласно произведение вж. Кръстева, Нева. Контрапунктичната техника в месите на Жоскен де Пре. – Музикално-теоретични изследвания, т. II, София, 2002, с. 15: „…cantus prius factus като „модел“ за формата на частите на месата може да се наблюдава в „пародийната“ меса Mater Patris, която пародира мотета на Брумел, т.е. заимства оттам не само мелодичния материал, но и конструктивните принципи на формата.“. Вж. пр. 2 на мотета на Брумел на с. 97.
68. Срв. с Джуджев, който прави паралел между принципа тема с вариации (или транскрипции върху Йохан Себастиан Бах) и орнаменталните техники на народния певец – „нови тонове, извивки, орнаменти, музикални и словесни вставки, припеви, каденцови образувания и др. мелодични стереотипи, или изхвърляне на някои елементи от песента“. Джуджев, Стоян. Музикографски есета и студии. София, Музика, 1977, с. 63.
69. По Бейшлаг, Адолф. Цит. съч., с. 23.
70. Срв. Наумова, Мила. Цит. съч., с. 277 – 291.
71. Curtze, Louis. Op. cit., S. 80.
72. Christoph Carl Gottlieb Sigmund von Tucher (1798 – 1877), намира се и под името Tucher von Simmelsdorf, името на една от областите, в които е имал семейно имение. Бил е юрист, музиколог и един от възпитателите на сензационния и трагичен Каспар Хаузер (също и брат на Мария фон Тухер, съпруга на философa Георг Фридрих Хeгел). Фон Тухер е писал относно църковната реформа труд, наречен „Schatz des evangelischen Kirchengesangs im ersten Jahrhundert der Reformation“ (Съкровищницата на църковната песен в първото столетие на Реформацията), Stuttgart, 1840. На основата на този многотомен труд има обработки за хор и орган – “Die Melodien des Deutschen evangelischen Kirchen-Gesangbuchs in vierstimmigem Satze für Orgel und für Chorgesang“. Други трудове: „Glaube und Reflexion“, Wien, 1872; „Kirchengesänge der berühmtesten italienischen Meister“, Wien, 1827.
73. Cunz, Franz August (g. 1804). Geschichte des deutschen Kirchenliedes vom 16. Jahrhundert bis auf unsere Zeit. (История на немската църковна песен от 16 век до нашето време). Teil 1, Leipzig, 1855, S. 142.
74. Народната песен Ungnad begehr ich nit von jr се намира на с. 849 под егидата „Светски песни, обработени като духовни“ под № 17. Песента Ungnad begehr ich nit von jr е също в този том на с. 479 под номер 535.
75. Adam Reißners Handschriftliches Gesangbuch Von 1554 Als Quelle Deutscher Volksliedweisen Des 16. Jahrhunderts. – Jahrbuch Für Volksliedforschung, 1967, 12, 42-79. doi:1, URL http://www.jstor.org.eznvcc.edu:2048/stable/846858
76. Deutsche Lieder zu vier bis sechs Stimmen. Teil 1. Lieder aus handschriftlichen Quellen. Автори: Senfl, Geering, Altwegg. Wolfenbüttel : Möseler [1962]. Песен № 50. Намира се в библиотеката Катцен на Американския университет, Вашингтон.