Подготовка на диригента за провеждане на звукозаписна сесия. Диригентски анализ. Концептуални проблеми

Подготовката за провеждане на звукозаписна сесия е като настройването на механизъм, който е съставен от комплекс сегменти. За да върви гладко звукозаписната сесия, всеки от сегментите трябва да е правилно моделиран и в синхрон с останалите. Ако една от частите не работи правилно или не е добре организирана, това спъва целия процес на работа. За да заработи този механизъм, трябва да бъдат спазени няколко основни условия.

В основата е партитурата, която трябва да бъде записана. Необходим е оркестър, който трябва да бъде организиран и подреден по определен начин. Трябва да бъдат осигурени всички инструменти, които присъстват в партитурата. Това може да са както различни видове ударни инструменти, така и арфа, пиано, петструнни контрабаси, специфични инструменти, например автентични, национални, експериментални и т. н. В организацията често присъстват въпроси относно допълнителните инструменти, които да носят изпълнителите на дървени духови – пиколо, английски рог, бас кларинет и т. н., пиколо тромпети за тромпетистите или C тромпети. Тоест целият инструментален състав трябва да бъде осигурен и организиран. Съответно трябва да бъде подготвен и оркестровият материал – щимове. А ако става дума за филмовата индустрия, където всичко се прави в последния момент, често изпращането на щимове става непосредствено преди сесията. Тази организация обикновено е работа на инспектора на оркестъра.

От друга страна стои оборудването на студиото. Това, разбира се, е работа на тонрежсьора. Той подготвя студиото спрямо разположението на музикантите и техния брой. Тук е особено важна колаборацията между диригента или продуцента и тонрежисьора. Те проверяват дали MIDI проектът1МИДИ (MIDI) – Musical Instrument Digital Interface – е цифров интерфейс за музикални инструменти.[1] с прилежащите темпо карта2 Темпо карта е клик трак, програмиран според всички темпови и агогически отклонения в записваното произведение.[2] и клик трак3 Клик трак или клик е аудио сигнал, който изпълнява функцията на метроном и звучи в слушалките на музикантите по време на звукозапис. Използва се за синхронизиране на картина със звук или в случаи, в които различните групи на оркестъра се записват отделно. съвпадат с партитурата като темпа, отклонения, номера на тактове и т. н. Много често при сравнението на партитура с проект възникват разлики или грешки. Предварително разрешени, подобни проблеми спестяват значително време в самата звукозаписна сесия. По същата причина тонрежисьорът проверява дали цялата слушалкова система, в която музикантите ще слушат клик трака, работи, както и talkback system4 Тalkback system е система за общуване в звукозаписното студио, обединяваща микрофони, слушалки и/или високоговорители, чрез които продуцентът на звукозаписната сесия общува двупосочно от контролната кабина с диригента и оркестъра, които са в залата/студиото. .

Диригентският анализ играе важна роля при подготовката на сесията. Добрият диригентски анализ е основание за спретната работа с оркестъра по време на звукозаписа. Разбира се, става дума за случаите, в които диригентът има възможност да се запознае с партитурата предварително, а не да работи на prima vista. При първата ревизия на партитурата е добре той да се спре върху най-комплицираните й части. Диригентът анализира какви проблеми предполага партитурата – ритмически, твърде много пасажи, пределни тонове спрямо обема на някои инструменти и т. н. След като диригентът веднъж вече е определил проблемните места, той може да помисли и за тяхното решение в аванс. Да допуснем, че диригентът предвижда, че определен ритмически модел ще създаде трудност в групата на струнните инструменти, а останалата част от произведението не представлява препятвие за изпълнителите. В самото начало на сесията той може да изрепетира директно определения фрагмент от партитурата и по-късно, когато се стигне до него, този момент вече да не представлява трудност за изпълнение. Или случай, в който диригентът набелязва пределно висок тон в соло тромпет. Той може да предложи съответното място да бъде насложено5 Наслагване е метод, при който отделните оркестрови групи или инструменти се записват самостоятелно (отделно), а в постпродукциятa се събират (монтират) заедно, така че да звучат едновременно, както са в партитурата. , т.е. останалата част от оркестъра да запише своята партия без това соло тромпет. Върху вече записания оркестър тромпетистът може да насложи своята партия в края на сесията или в паузата на оркестъра и да повтори пределните височини колкото пъти е необходимо, без това да изисква повторение от останалите музиканти, чиито партии не представляват проблем. Това спестява от времето и бюджета, предвидени за сесията.

Друг аспект, върху който трябва да се съсредоточи вниманието на диригента, особено когато става дума за съвременна музика, са грешките в партитурата. Предварителното откриване от диригента на такива грешки в партитурата като грешни тонове, неправилни енхармонични замени, неправилно изписани ритмични модели, объркани транспорти в строевете на инструментите и т. н. предотвратява излишна загуба на време, както и развалянето на дисциплината на оркестъра. Тук уточнявам, че композиторите могат да допуснат грешки в партитурата поради много фактори. Сред тях са пропуските, допуснати от чисто човешкия фактор. В авторедакцията на самия композитор могат да му убягнат някои грешки. Друг фактор може да бъде поставянето на твърде кратки срокове за написването на творбата. Често композиторите, които пишат творбите си на хартия, дават партитурата си за набиране на компютърен софтуер, за да може нотният текст да добие печатен вид. При печатането е възможно копистът да допусне грешки. Не е за пренебрегване и фактът, че в последно време някои „композитори“ не са съвсем образовани, което допълнително носи проблеми както на диригентите, така и на изпълнителите. Някои съвременни автори пишат своята музика първо на музикални компютърни програми под формата на MIDI, а след това експортват (генерират) автоматично партитура. Компютърните програми не са достатъчно „интуитивни“ и допускат енхармонични грешки. Например в D dur седма степен е cis, а не des. Както знаем, бемолите се интонират по-ниско от диезите. Това е така, защото оркестърът не е изкуствено темпериран инструмент както пианото. Cis и des се изпълняват на различно място на грифа на струнните или с различен гриф (пръстовка) при дървените и медните инструменти. „Акордът“ e-a-des звучи фалшиво в оркестъра, докато правилно нотираният акорд e-a-cis звучи добре интониран. Анализирането и предвиждането на тези и други подобни проблеми в партитурата спестява на диригента много работно време. Разбира се, даденият пример е изключително елементарен, но той онагледява чисто изпълнителски особености. В своята работа обаче съм срещал случай, който заслужава внимание. Битоналният акорд, съставен от Des dur тризвучие в ниския регистър в широко разположение и Es dur тризвучие във високия регистър в тясно разположение, има малко по-мека звучност от същия акорд, нотиран като Des dur и Dis dur.

Другият често срещан проблем, който, анализиран навреме, може лесно да бъде предотвратен, е проблемът за недобре организирания ритмически модел. Този проблем може да бъде открит при много от композиторите от края на XX и началото на XXI век. Композиторската идея е да бъдат „заобиколени“ тактовите черти и да се наблегне на ритмическата фигура в нейната цялост. Това отново може да доведе до затруднения в изпълнението. Дори ако дадена ритмическа фигура е изписана правилно от теоретична гледна точка, това не означава, че тя е лесна за въприемане от изпълнителя. Необходимото условие, за да бъде осъзната и възпроизведена с лекота сложната ритмическа фигура, е местоположението на метрическите времена да бъде максимално ясно визуално. Да вземем например ритмически модели, започващи на слаби времена и продължаващи до края на такта или след него, изписани с общи рамена на нотите. Сумирани, всички трайности в такта дават правилен сбор, т.е. теоретично всичко е изписано правилно, но графично текстът не дава ясна представа за местоположението на метрическите времена. Това забавя възприемането на ритмиката от изпълнителите. За решаването на този проблем диригентът трябва да преорганизира ритмиката и да помоли музикантите да отбележат къде се намират метрическите времена.

При анализирането на партитурата диригентът трябва да избере какви диригентски схеми да използва или, иначе казано, на колко да дирижира. В това отношение при дирижирането на запис с клик и дирижирането на репетиция или концерт има съществени разлики. В някои случаи диригентът изпитва леко двоумение относно това на колко да дирижира определена музика. Това, разбира се, е свързано както с темпото, така и с ритмическата фактура на партитурата. В концертните изпълнения често по-доброто решение е окрупняването на жеста – от четири на две или от три на едно и др. Но в звукозаписа може да се наложи диригентът да дирижира всяко метрично време дори в много бързо темпо, например q = 170. Това може да е необходимо в случаи, в които има твърде много смени на размерите в партитурата. Например при чести смени на размерите – 2/4, 3/4, 4/4, 5/4, 6/4 и т. н., както и при редуването им с размери с друга мерна единица – 5/8, 6/8, 7/8. Дори когато кликът е умишлено усилен в слушалките в динамика ff в темпо 170 за четвъртина, има моменти, в които изпълнителите не чуват клика. Такива случаи не са редки, когато брас секцията или ударните инструменти свирят в динамика ff. Тогава оркестърът разчита само на диригентския жест. В една звукозаписна сесия диригентът не разполага с техническото време да обясни с каква схема ще дирижира всеки конкретен такт. Той може да обясни само най-неясните тактове (например „7/8 на три с тривременна група в първо метрическо време“). Но в една партитура от 200 такта диригентът няма време например да обясни, че 4/4 е на две (окрупнено), но 3/4 не е на 1, а на три, поради ритмическата текстура, а на такт 145 6/4 е на две, вместо на 6, защото оркестърът изпълнява по-големи нотни стойности и съответно няма нужда от подробен жест. С други думи, това би било голяма загуба на време. И поради това, че музикантите в някои случаи не чуват клика, осланят се само на диригентския жест и внимават най-вече за първото метрическо време, може да се наложи при комплицирана партитура диригентът да дирижира всяко метрическо време, т.е. без окрупняване на жеста. Такова дирижиране, освен че изисква твърде бързи движения, би изглеждало нелепо по време на концертно изпълнение. В останалите случаи, в които няма смени на размерите в партитурата, изборът на диригентски схеми е същият както във всяка една партитура.

Друг значителен въпрос при звукозаписа е този за концепцията и интерпретацията на диригента. Този въпрос отново е свързан с недостига на време, с това, че партитурите за звукозаписна сесия се изпращат в последния момент. Уточнявам, че става дума за съвременна и приложна музика. За изграждане на концепция у диригента за определена творба той има нужда от време. Анализирането на партитурата не винаги е достатъчно за създаването на цялостна, обмислена и преживяна интерпретация. От друга страна, за вярното предаване на определена идея или виждане върху творбата диригентът има нужда от повече време и за да обясни вербално своите възгледи на оркестъра. А диригентът не разполага и с това техническо време. За този проблем е трудно да се даде решение, но диригентският опит тук играе голяма роля. Познаването на голям и разнообразен репертоар, както и опитът на диригента в различни стилове и жанрове може да се окаже верен път в преодоляването на тази трудност. Дори само с един по-общ поглед върху фактурата опитният диригент може да насочи към определена епоха, стил, произведение. Тоест да даде кратки обяснения на оркестъра като например: „Това е като бароков стил. Моля ви за poco vibrato, малко по-остри атаки, по-ограничено свирене в долна част на лъка, повече свирим на среда и връх“. Или „Представете си, че свирим Стравински. Моля за остри атаки в духовите, staccato щрихът да граничи със staccatissimo. Струнните да свирят f повече в долната част на лъка, дори може да добавите леко скърцане…“. Такива бързи асоциации с композитор, стил, епоха, конкретни изисквания за техническо изпълнение и т. н., които моментално да се отразят върху звука на оркестъра, са много добър подход. Ако диригентът изпълнява музика от съвременен композитор и има възможност да обсъди с него музиката предварително, това естествено би било най-добре. Но композиторите много често дори не присъстват на звукозаписните сесии, а само онлайн чрез интернет следят звукозаписа. Диригентът няма техническото време да навлезе в дълбочината на пиесата, която се записва, така както би навлязъл в една класическа симфония или опера, а трябва да разчита на опита и познанията си относно определянето на характеристиката и подтекста на музиката, която записва.

Друга особеност при звукозаписа е диригентската прецизност. Имам предвид усилията, които полага диригентът да е изключително акуратен, дирижирайки с клика, а именно да дирижира толкова преди него, колкото е закъснението на звука на оркестъра спрямо точката на звучене на диригентския жест. Също така диригентът трябва да бъде изключително внимателен при обръщането на страниците на партитурата. Естествено е, че музикантите обръщат много по-рядко страници, а когато се наложи да го правят, звукозаписът може да се прекъсне и да се започне наново, да се направи монтаж. Диригентът обаче трябва да обръща страниците си постоянно, а когато оркестърът свири в динамика pp и дори в p, това създава паразитен шум. Тоест диригентът трябва да е особено внимателен да е точен с клика, при обръщане на страници, при изразяването на всяка динамика, щрих и изобщо по отношение на цялата музика и в частност към местата, които не се получават в звукозаписа, да ги отбележи или запомни, за да ги върне отново за запис.

Цялото това внимание създава риск за стерилност в музицирането. Всичко може да изглежда много точно, много добре изпълнено, но без страст, без освободеност в изпълнението. Такова дирижиране неминуемо се отразява върху звука на оркестъра. Затова основна диригентска задача е балансирането между абсолютната прецизност и абсолютната тишина и освободеността и искреното музициране. Естеството на тези проблеми прави провеждането на звукозаписна сесия, особено на такава с комплицирана музика, значително по-натоварващо психически, отколкото дирижирането на концерт. Един провален или недотам добър концерт, разбира се, носи неудовлетвореност и демотивация както на изпълнителя, така и на слушателя. Една лоша звукозаписна сесия обаче означава изгубено време, изгубени средства, загубено доверие и на клиента, и на оркестъра. Особено ако става дума за спазване на срокове – режисьорът поставя срок за записване на музиката, за да може тя да бъде монтирана към картината и съответно да бъде излъчен филмът по телевизия, кино и т. н. Ако съпоставим лоша сесия и лош концерт, при първия случай пропуснатите ползи са по-големи. Това е причината диригентът да се чувства психически по-натоварен и по-отговорен по време на запис. Към това се добавя и въпросът за удовлетворението. При концертно изпълнение съпреживяването играе голяма роля – това, че изпълнителите споделят музиката, която свирят пред живата публика във всяка секунда, че публиката аплодира тяхното изпълнение непосредствено след финала на произведението. Това именно носи чувство на удовлетвореност и осмисля целия процес. При звукозаписа публика няма. В процеса на работа се повтаря едно и също, докато стане идеално. Споделянето с публиката е само в презумцията, че това ще достигне до нея на звуконосител или под друга форма, но споделянето в случая не е на живо. Звукозаписът дисциплинира психиката. Съсредоточаването върху много конкретни задачи, стремежът към съвършенство в изпълнението, в звуковата среда, дисциплинират. Един от най-големите въпроси в звукозаписа е как да се пренесе огънят и страстта от музицирането на концерт и в звукозаписното студио.

References   [ + ]

1. МИДИ (MIDI) – Musical Instrument Digital Interface – е цифров интерфейс за музикални инструменти.[1]
2. Темпо карта е клик трак, програмиран според всички темпови и агогически отклонения в записваното произведение.[2]
3. Клик трак или клик е аудио сигнал, който изпълнява функцията на метроном и звучи в слушалките на музикантите по време на звукозапис. Използва се за синхронизиране на картина със звук или в случаи, в които различните групи на оркестъра се записват отделно.
4. Тalkback system е система за общуване в звукозаписното студио, обединяваща микрофони, слушалки и/или високоговорители, чрез които продуцентът на звукозаписната сесия общува двупосочно от контролната кабина с диригента и оркестъра, които са в залата/студиото.
5. Наслагване е метод, при който отделните оркестрови групи или инструменти се записват самостоятелно (отделно), а в постпродукциятa се събират (монтират) заедно, така че да звучат едновременно, както са в партитурата.