Отзвук на камбани в българско творчество – подстъп към проблеми на културната рецепция

Посвещавам на паметта
на зографа иконописец
Атанас Кърклисийски
1Постоянната музейна сбирка на възрожденска иконопис във варненския храм „Св. Атанасий“ приютява и творба на А. Кърклисийски като представител на Шуменската иконописна школа (средата на ХIХ в). Интересно е да се знае, че камбаната на тази църква, поставена по време на руско-турската война от 1828 – 1829 г., зазвънява още на 6 декември 1828 г. – В: История на храм „Свети Атанасий“ – Варна. http://www.sv-atanasii-varna.org/history_bg.php 27.11.2015.

Проф. д.изк. Томи Кърклисийски презентира с мултимедия настоящата студия пред научната общност на 03.12.2015 г. в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – б. ред.

В настоящата работа се прави пръв опит за интегрално разбиране на църковно-камбанния звън у нас като подстъп към проблеми на културната рецепция чрез три примерни области на българско творчество – научна, литературно-поетична и музикална.

Рецепцията на камбанен звън по отношение на научната сфера принципно обхваща комплексни културно-исторически и археологични сондажи, архитектурно-строителни обекти, производство и функции на камбаните, техния анализ като физико-акустически обекти с практическо-приложните им възможности. В работата конкретно е визиран фундаменталният и уникален дисертационен труд на проф. д.изк. Добри Палиев (1928-1997) „Камбани, клепала и овчарски звънци в България” от 80-те години на ХХ век и изхождащата от научната му системност рецепция – пръв по рода си модерен изследователски проект със стратегически потенциали по отношение на културните ни традиции.

Опитът за систематизация на модели на културна рецепция на камбанен образ и звук в българска литературно-поетична традиция се основава върху утвърдени формално-съдържателни критерии – жанровост, тематика, изразност, композиция, стил и пр. Значима документално-историческа фактология в тази традиция, свързана с българската борба за църковна независимост, с Априлското въстание и Одринската епопея, разкрива трансформацията на камбанния звук от сигнален ритуал и външен маркер на времето, в хронотопен културен ориентир, културна памет, тип отчетливо структурирано културно-историческо съзнание чрез творчество. Линията в тази творческа област обхваща и приказно-легендарна традиция, интегриране на различни религиозни и светски празнични събития в концепцията на творбите. Изтъкнато е значението на камбанна образност и звук като своеобразен психологически екран, дискутирано е действието на метафорни и символни форми във връзка с тях – интегрални културни представи, обобщени в значими културно-смислови топоси.

Отзвукът и културната рецепция на камбани в българска професионална художествена музика върху примери на класически и съвременни произведения и автори насочва вниманието към три фундаментални момента: 1) творчески инспирации и стимули; 2) творчески композиционни решения – технологични аспекти на синтез при процеси на композиционно моделиране; 3) значение като духовно-ценностни символи. В дадения контекст общият културен архетип е определящ, а музиката е конкретно творческо естетическо пространство, където този архетип намира почва и функционира като културно-естетически феномен.

Заключението на работата накратко визира някои нови творчески полета в областите на живописта, скулптурата и приложните изкуства, които разкриват нови неподозирани аспекти на съдържателност и смислови нюанси, нови духовни прозрения и хоризонти. Така се очертава кръг от изначалната и универсална социално-сигнална системност на камбаните до значението и функциите им в културно-информационното поле на Европа и света, в които съвременният български творчески принос заслужава подобаващо внимание.

References   [ + ]

1. Постоянната музейна сбирка на възрожденска иконопис във варненския храм „Св. Атанасий“ приютява и творба на А. Кърклисийски като представител на Шуменската иконописна школа (средата на ХIХ в). Интересно е да се знае, че камбаната на тази църква, поставена по време на руско-турската война от 1828 – 1829 г., зазвънява още на 6 декември 1828 г. – В: История на храм „Свети Атанасий“ – Варна. http://www.sv-atanasii-varna.org/history_bg.php 27.11.2015.