Операта в Малта и българо-малтийските отношения в оперното изкуство

Общоизвестен факт е, че историята на оперния жанр води началото си от края на XVI век, когато във Флоренция се появява “Дафне” (1597) – драма пер музика от Джакопо Пери. Удивително е, че само тридесет и четири години по-късно, дълго преди до нея да се докоснат много големи италиански градове и европейски страни, операта намира почва в Малта.

Без съмнение това проникване е свързано с предшестващото (през 1530 година) заселване на Малтийския Архипелаг на Рицаритe 1Рицарите са мултинационална, мултикултурна, мултиезикова общност, обединена на религиозна основа. Сред тях има представители на осем езика (ланга) от различни провинции в Европа – Кастилия, Леон и Португалия, Арагон, Англия, Ирландия и Шотландия, Германия, Франция, Италия, Прованс, Оверн.. Идването им е повратен момент в историята на Малта, защото чрез традициите, които те носят (особено по отношение на музиката и театъра) Малта се влива в руслото на европейската култура и става de facto европейска държава. Италианското влияние върху малтийския начин на живот, манталитет и вкусове е изключително значимо поради географското разположение на Малтийския архипелаг (между Апенинския полуостров и Африка) и присъствието на Рицарите от Ордена на Свети Иоан, но най-вече – поради разпространението на италианския език на територията му.

Годината е 1631 – голям брой артисти от Сиракуза са поканени лично от Великия Магистър да изпълняват drammi per musica в Auberge D’ Italie (Двореца на Италианския Ланг във Валета, който съществува и днес на улица Merchants). За съжаление имената на създателите на тези произведения не са запазени до наши дни. Знае се само, че първите оперни изпълнения в Малта са представени по време на Карнавала на 1631 година.

След триумфа на първите спектакли 2Театрализираните мадригали, жанрово предшестващи и подготвящи операта в Италия, също се представят често именно по време на карнавал, новосъздаденият жанр получава „летящ старт“ в Малта. Той се харесва толкова много, че всяка година по време на Карнавала Италианският Ланг започва да предлага представления на dramma per musica. За изключителния обществен резонанс на оперното изкуство днес се съди по редица сведения, сред които факта, че през 1650 година италианските рицари са разрешили изразходването на 30 скуди, голяма сума за онова време, за да се представи Opera tragica. Първото заглавие на произведение и автор, запазили се до нас, са едва от 1664 година. Това е операта „Aнибал в Капуа“ по либрето на Николо Берегон (1627–1713) и музика на Винченцо Тоци (1612–1675), композирана специално за Малта. Операта постепенно се превръща във вълнуваща страст за жителите на Малта и не след дълго на архипелага възниква нуждата от създаване на истински оперен театър.

Театър „Маноел“ във Валета. Първият

Театър „Маноел“ е открит официално през януари 1732 година от португалския велик магистър Антонио Мануел де Вилена, като в него първоначално са били изпълнявани различни представления на италиански език „като комедии, трагедии, трагикомедии … поне от 1631 година“ (Xuereb, 2010: 1). Театърът има много дълга и интересна история, върху която са писали много изследователи. Заглавията, представяни в него са били предимно италиански – немска, френска, руска музика са проникнали много по-късно. С течение на времето като любими се утвърждават оперите на Росини, Доницети, Белини, Чимароза, Меркаданте, Верди, Пучини, Маскани и специално „Любовен Еликсир“, „Лучия ди Ламермур“, „Норма“, „Соннамбула“, „Дон Паскуале“, „Фаворитката“, „Травиата“, „ Риголето“, „ Трубадур“ и т. н. Всяко либрето на опера, представяна в „Маноел“ е трябвало да бъде одобрено от специална комисия. В следствие на „нравствения“ подбор, например, либретото на „Риголето“ се е сторило не достатъчно морално, а това на „Набуко“ – направо възмутително. Чрез Театър „Маноел“ през XIX век Малта познава творчеството на Моцарт с любимата и досега опера „Дон Жуан“. През сезон 1849-50 в Театъра е представена за пръв и последен път операта на Ото Николай „Рицарят тамплиер“ по романа на Уолтър Скот „Айвънхоу“. От неиталианските опери с популярност са се ползвали само „Марта“ на Флотов (първо изпълнение през 1862 година), „Фауст“ на Гуно (първо изпълнение през 1863 година) и „Фра Дяволо“ на Обер (първо изпълнение през 1865 година). Някои от най-известните имена, пели на сцената на Маноел Театър през XIX век са Камила Д’ Арбоа – сопран, Лоренцо дел Ричо – бас, Франческо Малагричи – тенор, а също така и либретист на малтийските композитори Паоло Нани (1815–1901) и Алесандро Курми (1801–1857). Театър „Маноел“ съществува до ден днешен, като в него всяка година традиционно се представя по едно оперно заглавие. В последните години (от дейността в които самата аз имам поглед и участие) това са опери от различни жанрове като „Алеко“ на Рахманинов, „Брачната полица“ на Росини, „Лучия ди Ламермур“ и „Любовен еликсир“ на Доницети, „Трубадур“ на Верди, „Милосърдието на Тит“ на Моцарт, „Палячи“ на Леонкавало, „Селска чест“ на Маскани, а през 2016 година в проект е „Орфей“ на Глук – Берлиоз.

„Кралски оперен театър“ Валета

През 1866 година е построен големият Royal Opera House („Кралски оперен театър“), по проект на английския архитект Едуард Бари, планирал също така „Ковънт гардън“ в Лондон. Театърът се радва на множество разкошни сезони, организирани от различни импресарски агенции като тези на Луиджи Кантони, Джовани Ле Брун, Салваторе Аморе с гласовете на най-големи певци като Джулиета Симионато – мецосопран, Алдо Проти – баритон, Антонио Скоти – баритон, Джана Педерцини – мецосопран, Мариано Стабиле – баритон, Джовани Дзенатело – тенор, Джема Белинчони – сопран, Танкреди Пазеро – бас, Кармен Мелис – сопран (учителка на Рената Тебалди), Рикардо Страчари – баритон (учител на Христо Бръмбаров), Аурелиано Пертиле – тенор и много други.

За съжаление през април 1942 година по време на Втората световна война „Кралският оперен театър“ е разрушен от немските въздушни сили. След погрома му Театър „Маноел“ отново приютява операта и се превръща в център на театралното и оперно изкуство. През 2013 година след бурни дебати върху бъдещето на разрушения „Кралски оперен театър“, той е възстановен като открита сцена, с което предизвиква бурни дебати сред оперните фенове. От една страна, хората, обичащи оперното изкуство, искат да се възстанови старият Театър в цялото му великолепие и да се използва за оперни постановки и концерти, от друга страна се доказва, че дори да се възстанови, театърът не може да отговори на съвременните стандарти. Като резултат, Театърът заедно с новата си визия, получава и ново име – „Театру Риал“, а откритата му сцена от 2013 година до сега е използвана само веднъж за оперен спектакъл. На 5 юни 2014 година на нея е представена с режисура операта „Травиата“ за солисти и два рояла – без хор и оркестър.

Театър „Астра“ Гозо 3Гозо е един от по-малките острови на Малтийския архипелаг със своя собствена столица – Виктория.

През януари 1968 година в столицата на Гозо Виктория официално е открит Театър „Астра“. Театърът е част от основаната пет години по-рано голяма доброволска организация „Филхармонично дружество „Стелла“. Тази организация е основен двигател за развитието и пропагандирането на местните таланти, които са използвани във всички концерти и оперни представления на Театъра, както и активно се занимава с провеждането на културни събития с най-разнообразен характер. През годините на сцената на Театър „Астра“ със съдействието на Дружество „Стелла“ са гостували такива известни певци и изпълнители като Ал Бано и Ромина Пауер, Рафаела Кара, Годжи Систърс. Най-висшият сценичен жанр – операта се представя през 1978 година с „Риголето“ на Верди. В Театър „Астра“ са канени световноизвестни певци от „Метрополитен опера“ Ню Йорк, Миланската „Скала“ и Софийска опера като Гена Димитрова, Памела Кученич, Аделаида Негри, Никола Роси–Лемени, Алдо Проти, Марк Рукер, Румен Дойков, Джузепе Джакомини, Карло Коломбара, Даниела Деси, Димитра Теодосиу. Някои известни малтийски певци, сред които Мириам Кауки – сопрано завършило нашата Музикална академия в София и Джоузеф Калея, който сега е един от най-известните тенори в света, също са направили дебюта си на сцената на този театър.

 

Театър „Аурора“ Гозо

 

Вторият театър на Гозо се нарича „Аурора“ и възниква по същата схема като „Астра“, дори се намира на същата улица. През 1963 година възниква Филхармоничното дружество „Леоне“, а работата по планиране и построяване на театъра е започнала през 1971 година по проект на архитектите Емвин Кремона и Джоузеф Науди. Официалното откриване на Театъра е било на 9 октомври 1976 година с концерт на Духовия оркестър на Гозо под диригентската палка на Маестро Джоузеф Замут, а първата оперна постановка „Мадам Бътерфлай“ От Пучини – на 7 и 8 януари 1977 година, изпълнена отново под диригенството на Джоузеф Замут. В следващите години диригентската палка преминава в ръцете на маестро Колин Атард, който вече повече от десет години дирижира оперните спектакли.

Куриозна е ситуацията с Театрите „Астра“ и „Аурора“, които се намират почти един срещу друг на централната улица в столицата на Гозо Виктория и са непримирими “врагове”. Може би именно в благородната им конкуренция се крие тайната на големия им успех. Създадени в началото като клубове за духова музика с прекрасни сцени, големи зали и ръководени от музикални ентусиасти, оперно-филхармоничните дружества на театрите осъществяват своеобразна надпревара, ангажирайки поне веднъж годишно единствения професионален малтийски оркестър и канейки свои и чужди оперни певци, за да предложат на публиката спектакли от много високо ниво. На сцената на тези театри се изявяват и много български певци. През 1979 година една от най-големите наши звезди – Райна Кабаиванска – е поканена да изпее ролята на Манон в „Манон Леско“ на Пучини на сцената на театър „Аурора“. И досега зрителите си спомнят, че по време на спектакъла се е разразила голяма буря и таванът на сградата е протекъл, но изпълнението успява да завърши, увенчано с огромен успех за нашата прима. През следващите години и много други българи украсяват с красивите си гласове различни спектакли на Театрите „Аурора“ и „Астра“ в Гозо.

Български имена в историята на операта в Малта и Гозо

Първият български певец, поканен в Малта, е басът Борис Христов. Това, по информация от Еми Шиклуна, член на делегацията по посрещането му, се случва през 1975 година. Г-н Шиклуна пази в личния си архив уникална фотография на певеца с лично посвещение от него, а също така и много мило писмо, което Борис Христов му изпраща по-късно с интересното обръщение: Caro Sciklunoff, ….” (Скъпи Шиклунов,… бел. моя – А. Й.). Той притежава също така и запис от интервю, което е взел от певеца (снимки 1 – 4). След толкова много години г-н Шиклуна все още съжалява, че Борис, както той го нарича, е поканен само за песенен рецитал, а не за цял спектакъл. Концертът е организиран от италианския посланик по това време г-н Масса Бернучи, който е и личен приятел на Борис Христов. Всъщност певецът е бил на круизен кораб, който спира в Малта и така се взема решението за рецитала. На въпроса защо не е изпял нито една ария, Борис Христов отговаря, че арии пее само с оркестър, защото красотата на музиката им се губи с пиано.

В края на 1980 година, между 24 и 30 декември, проф. Карнобатлова–Добрева, Людмила Чешмеджиева, баритонът Никола Василев, Харалампи Харалампиев и Фолклорният ансамбъл на Софийския университет „Климент Охридски“ са поканени в Малта в рамките на „Седмица на България“, организирана от Министерството на труда, културата и социалните грижи. В Малта се опитват отново да достигнат върховете в оперната музика от преди Втората световна война, затова тук се отделя много внимание на развитието на младите гласове – благодарение на своите блестящи изпълнения в Националния Театър „Маноел“ и обществения резонанс, професор Карнобатлова–Добрева е канена неведнъж в следващите години.

Културните отношения между Малта и България получават най-бурно развитие в периода от 1982–1987 година по време на президенството на Агата Барбара. Тя успява да установи стабилни дипломатически и културни връзки между двете страни. По думите на сегашния посланик на Малта за България Негово Превъзходителство проф. д-р Лино Бианко, тогава именно е върховата точка в българо-малтийските отношения. На 7 август 1982 в рамките на Международния Малтийски Арт Фестивал и по покана на Министерството на външните работи, под диригентството на малтийския диригент Джоузеф Замут се състои оперен концерт участието на българските певци Стефка Минева – мецосопрано, Стоян Попов – баритон, Здравко Гаджев – тенор, италианското сопрано Чечилия Газдия. Програмата включва арии от оперите „Силата на съдбата“, „Лучия ди Ламермур“, „Джани Скики“, „Андре Шение“, „Мадам Бътерфлай“, „Княз Игор“, „Травиата“, „Бохеми“, „Риголето“, „Трубадур“, „Тоска“ и „Фаворитката“. Благодарение на Българското посолство в Малта и импресарска агенция „София концерт“ културният обмен между България и Малта е особено интензивен през 1984 година, когато на 31 януари с рецитал в Театър „Маноел“ от творби на Моцарт, Бетховен, Лист, Шуман и Прокофиев гастролира нашият пианист Иван Дренников, а на 8 май същата година Минчо Минчев заедно с пианиста Иори Михаел представя интересна програма с произведения на Тартини, Бетховен, Виенявски, Брамс, Бацини отново в Театър „Маноел“.

Тук предлагам няколко интересни цитата от книгата на Маргарита Баснарова–Атанасова (самата тя – също пяла в „Маноел“ в спектакъл на „Брачната полица“), представящи от първо лице впечатленията на проф. Карнобатлова–Добрева от Малта. „Това е един приказен остров на Средиземно море, красив, екзотичен и много примамлив. За мен беше щастие да видя този рай на земята. На двадесет и осми декември в Театър „Мануел“ пях ариите на Манон, Лиу, Мими, Амина. С Никола Василев изпълнихме дуета от второ действие на „Травиата“. Имахме безспорен успех и получих покана да гостувам през следващия сезон. Влюбих се в този остров и в малтийците, които показаха уважение, сърдечност и подчертано гостоприемство по време на пребиваването ми. Мечтаех да имам възможност и втори път да видя Малта“ (Баснарова–Атанасова, 2014: 155). Тази мечта се сбъдва и води след себе си последици, които от днешна гледна точка могат да се нарекат не просто българо-малтийски връзки, но и културен градеж. Професор Карнобатлова гостува отново в Малта с певци от Софийска опера под диригентството на Борис Хинчев през декември, следващата 1981 година, за да изнесе 46-то и 47-то представление на „Бохеми“ в кариерата си, както и Гала-концерт в чест 1300 години от създаването на България (Баснарова–Атанасова, 2014: 156). Пет години по-късно тя е поканена да изнесе цикъл от лекции на италиански език пред двадесет курсисти – събитие, получило огромен резонанс в Малтийското културно пространство. По спомените на примата, „..домакините останаха доволни и ме поканиха отново да запланувам в програмата за следващата година Малта. Вестниците писаха: “Една оперна звезда дойде при нас“ (Баснарова–Атанасова, 2014: 172). През следващите 1987, 1988 и 1989 година професор Карнобатлова реализира в Малта вокални курсове с продължителност два, три и пет месеца, чрез които на Архипелага започват да се полагат основите на българска вокална школа. „….Бях поканена отново от министъра на културата. От оперното дружество ми беше организирана творческа вечер на 13 април 1989 година, в която пях арии от популярни опери. Това, което най-много направи впечатление на малтийската публика беше арията на Селваджа (Дивата) от малтийския композитор Скира…., написана в стила на белкантото с доста технически пасажи и голяма каденца, с бавна и бърза част. … На 19 април 1989 година изнесохме Моцартов концерт с участието на всички 18 курсиста. Имахме добър успех, а в пресата излязоха блестящи рецензии“ (Баснарова-Атанасова, 2014: 175). Първите покани към проф. Добрева са чрез Министерството на културата и са организирани на държавно ниво. След успехите с нейните рецитали, лекциите, които тя е провеждала и в унисон с желанието на певците тя да се върне и да работи с тях, един от нейните ученици – баритонът Лино Атард решава лично да спонсорира сформирането на „Оперна студия“  4„Оперна студия“ е била официално регистрирана и спонсорирана от Лино Атард, баритон и бизнесмен, меломан и меценат, който поканва в комитета още двама души – Маестро Браян Шкембри, който в момента е главен диригент на Малтийска Филхармония и Еми Шиклуна, който по това време е бил неин директор.и да организира един дълъг и плодотворен курс за учениците на професорката. В организационния комитет са Лино Атард, Еми Шиклуна и Маестро Браян Шкембри – хора, които и досега работят на музикалното поприще и помагат на младите по трудния път към усъвършенстване. В момента Маестро Шкембри 5Маестро Шкембри завършва висшето си музикално образование в Киев и специализира в Русия и Европа. е директор и главен диригент на Малтийска филхармония – единствения професионален оркестър на острова със статут на национален. През годините и Лино Атард, и Еми Шиклуна са били в борда на директорите на Театър „Маноел“ и на Малтийска филхармония. На Еми Шиклуна трябва да се благодари за обогатяването на оркестъра с чуждестранни музиканти, които чрез конкурси се приемат на постоянна работа и досега.

Освен споменатите наши артисти, през годините в Малта са гостували и много други български личности и творчески колективи.

През 1992 година Пловдивска опера е поканена на гастроли в Маноел Театър с постановка на “Травиата” под диригенството на Маестро Борислав Иванов и с участието на изтъкнати български певци като покойната София Иванова в ролята на Виолета Валери. Гастролите преминават с голям успех. Големият наш баритон Сабин Марков също гостува нееднократно и с голям успех в Малта с едни от най-силните си роли в течение на редица години между 1982 и 1990 година. През 1999 година българският тенор Румен Дойков пее Радамес в „Аида“ на сцената на Театър „Аурора“ в Гозо. За спектаклите на „Джоконда“ от Понкиели през 2000 са поканени двама български певци – незабравимата и горещо обичана Гена Димитрова и тенорът Румен Дойков. Името на Гена Димитрова се споменава във всички възможни публикации с огромно уважение като едно от най-големите имена, гостували на Малтийските острови. В спектаклите на „Мадам Бътерфлай“ през 2001 година, в изключително силен български състав, Чо-Чо-Сан пее българската певица Соня Маринова, Сузуки – Иванка Нинова, Шарплес – Нико Исаков и Пинкертон – Константин Янков. През 2002 година под палката на Джоузеф Вела и режисура на Джоузеф Башета се поставя „Бал с маски“ с участието на Емилия Ботева в ролята на Улрика, Памела Кученич като Амелия, Даниел Муньос като Рикардо и Анушах Голесорки като Ренато. Във вестниците този състав е описан като звезден. Ето какво пише отново „Таймс“: „… по препоръка на легендарната Гена Димитрова, която украси Театър „Астра“ с нейната магическа Джоконда, организаторите на фестивала избраха Емилия Ботева с нейните тъмни, заплашителни и в същото време блестящи тонове….“ (Times of Malta, 09 ноември 2002). В статията от 17 октомври 2002 година в същия вестник четем, че съставът на Реквием от Верди е следният: Джузепе Джакомини – тенор, Памела Кученич – сопрано, Самуел де Палма – бас и Емилия Ботева – мецосопрано. През 2003 година състав на Софийска опера, воден от единствения канен тук български режисьор Пламен Карталов, представя “Лучия ди Ламермур” на Доницети с диригент Майкъл Лаус. В главните роли са Марияна Панова, малтийският тенор Хуан Гамбинa 6Няколко години по-късно певецът решава да се посвети на религията и става монах. , Нико Исаков, Николай Павлов, Лъчезар Лазаров. Гостуването е осъществено по покана на Театър „Маноел“ и лично на тогавашния му артистичен директор Тони Касар Дериан. През същата 2003 година в съседния Театър „Аурора“ в ролята на Дон Базилио от „Севилският бръснар“ на Росини, прави малтийския си дебют българският бас Николай Биков. През 2004 следва „Тоска“ с Румен Дойков като Каварадоси, Марко Чингари, Феликс Серраклара и Биргит Егер в главната роля, отново под диригентството на Джоузеф Вела. „Българският тенор Румен Дойков ще се завърне на сцената на „Астра“, този път в ролята на Каварадоси. Предишните роли на певеца на сцената на Астра са Радамес в „Аида“ през 1999 година и Грималдо в „Джоконда“ през 2000 година заедно с легендарното сопрано Гена Димитрова“ (Times of Malta, 21 октомври 2004). През октомври 2006 година публиката на Театър „Астра“ вижда Емилия Ботева в ролята на Мама Лучия в „Селска чест“ и Принцесата в „Сестра Анжелика“. За нашата певица в критика от 12 октомври на малтийският „Таймс“ пише: „…българското мецосопрано Емилия Ботева, протеже на Гена Димитрова, чиято Джоконда в „Астра“ през 2000 година беше едно върховно постижение, ще изпълни предизвикателната роля на Принцесата от „Сестра Анжелика“ и ролята на Мама Лучия от „Селска чест“. Г-жа Ботева не е ново лице за театър „Астра“. Нейният красив окръглен тембър с тъмни обертонове завладя публиката още през 2002 година във Вердиевата „Бал с маски“ (Times of Malta, 12 октомври 2006). През 2009 година баритонът Петър Данаилов е поканен за пръв път на сцената на Театър „Астра“ за ролята на Риголето от едноименната опера на Верди. Той пее в продукция на театъра с режисьор Марио Коради и диригент Джоузеф Вела, поставяща заглавието след единадесет годишно отсъствие от афиша. Партнират му сопраното Мириам Кауки, тенорът Антонио Интересано и малтийски певци в останалите роли. Същата 2009 година в конкурентния Театър „Аурора“ се представя операта „Аида“, в която в ролята на Фараона на Египет участва българският бас Николай Биков в компанията на певци като тенора Франко Фарина, сопраното Елена Зеленская, баритона Ясуо Хориучи, мецосопраното Теа Демуришвили. Тенорът Калуди Калудов е още един наш прекрасен певец, който е канен нееднократно в Малта. Първото му гостуване е в ролята на Дука на Мантуа в спектакъл на “Риголето”, където партнира на дебюта на една малтийска бъдеща примадона – Мириам Гаучи. С нея по-късно той записва на компакт диск операта “Манон Леско”. В годините след 2003 нашият голям тенор е поканен да изнесе няколко концерта, които преминават с огромен успеx 7Поканата е отправена от Тонио Португезе, председател на Музикалния клуб и духов оркестър в град Слима, голям любител на италианската опера и в момента директор на Радиото и телевизията в Малта.. Знак за приема и признанието на българското оперно изкуство е уважението, засвидетелствано на най-високо държавно ниво към певеца – самият президент на Малта Гуидо де Марко, известен с голямата си любов към България 8При едно от посещенията си в България Гуидо де Марко преживява голяма катастрофа и е бил спасен от българските лекари. Оттогава България и българите живеят в сърцето му, лично открива концертите на Калуди Калудов.

Съдбата ми подари шанса да бъда част от културния живот на Малта от 2002 година до сега и по този начин да продължавам развитието на отношенията между двете страни, създадени от предходните творчески генерации. Сред множеството ми изяви на Малтийска оперна сцена се открояват постановката на операта “Алеко” на Рахманинов през 2010 година в Театър „Маноел“, където бях поканена за ролята на Земфира (както и допълващи хора певци от Варненска опера). Солистичният състав бе смесен, но преобладаващите малтийски изпълнители се справиха чудесно с ролите и с трудния за тях руски език. Отзивите на критиката бяха повече от ласкави, а един от авторитетните критици на Малта Кенет Замит Табона писа: „..Изцяло изпълнена със страст, благословената с дълбоко експресивен глас Андриана Йорданова, ме държа омагьосан по време на целия спектакъл…“ (Tabona, 2010: 28). През същата 2010 година бях поканена за ролята на Микаела в постановката на „Кармен“ в Театър „Аурора“ заедно с италианския тенор Марио Маланини, грузинското мецосопрано Теа Демуришвили и малтийските певци Ноел Галеа, Клаудия Табоне, Кевин Каруана и други. В критиката за „Таймс“ от 24 октомври 2010 година отново Кенет Замит Табона присъди „наградата за гласово великолепие на Андриана Йорданова, чиято Микаела беше истинска наслада. Експресивността беше изумителна, а динамиките в пианисимо – чудесни. Йорданова беше вокално най-завършеният певец на сцената тази вечер“ (Tabona b, 2010: 25). За мен последваха още няколко успешни роли на сцената на Театър „Маноел“ – Неда в „Палячи“ на Леонкавало през март 2013 година, Вителия в „Милосърдието на Тит“ през март 2014 година и Виолета Валери в „Травиата“ през същата година на сцената на реконструирания „Кралски оперен театър“ във Валета 9Запазено е всичко, което е можело да се запази – красивите колони и каменни постаменти, но е създадено модерно оборудване с нови гримьорни и пр. Този спектакъл на „Травиата“ (вж. по-горе в текста) е първото оперно представление в новото летоброене на Театъра..

В заключение още веднъж бих желала да подчертая и изтъкна сред всички останали значението на дългогодишната работа на голямата българска певица и вокален педагог Благовеста Карнобатлова–Добрева за установяването на мост между голямата българска оперна традиция и малтийската културна общественост – не само с рециталите и изнесените спектакли, но и с педагогическата ѝ дейност. Тази дейност е и импулс за създаването на „Оперна студия“10В нея проф. Карнобатлова е основен педагог., в която болшинството от малтийските певци са намерили платформа за първите си изяви. Проф. Карнобатлова–Добрева е и връзката на България с Малта, чрез която първата малтийска студентка по оперно пеене постъпва в нашата Музикална Академия. Това е Мириам Кауки, която започва кариерата си на българска земя в ролята на Адина в спектакъл на “Любовен елексир” на Доницети във Варненска Опера. Мириам също така е лауреат на конкурса Светослав Обретенов. След това тя изпява много заглавия в Театър „Астра“ – Виолета Валери, Сестра Анжелика, Неда, Мими, участва също така и в постановка на „Брачната полица“ в Театър „Маноел“ през 2010 година. В момента тя продължава кариерата си като педагог и певица.

От очертаната картина става ясно, че българо-малтийските отношения в оперното изкуството са следствие на градеж, който продължава вече повече от половин век. В самата Малта все повече млади хора се обръщат към класическата музика и търсят пътища за развитие и обучение в страната и чужбина. За съжаление в сферата на музикалното образование все още няма стабилни връзки между България и Малта. Това се дължи на факта, че в Малта има само едно държавно музикално училище, което е в процес на акредитация. В Малтийския университет има Музикален факултет и преподавател по пеене, но броят на студентите не е голям – поради владеенето на английски език повечето млади певци се ориентират към обучение в англоговорящите страни. Българо-малтийските връзки в оперното изкуство обаче са дълбоки и имат трайни последствия в културата на страната – като памет, еталон, школа и продължаващо присъствие. Дълг на институциите и съвременните артисти е прехвърлянето на изградените мостове и в съвременната мултикултурна и хипермобилна творческа среда, за да можем в бъдеще да се радваме на културен обмен на най-различни нива.

 

Цитирана литература

 

Баснарова–Атанасова, Маргарита (2014). Благовеста Карнобатлова –

Атанасова. Бог ми даде глас. София: Димат Омега Мебел.

Bondin, J. Vella (2000). Il-Muzika ta’Malta fis-seklu Dsatax u Ghoxrin. Malta: PIN Pubblikazzjonijiet Indipendenza.

Cutajar, Tony (2013). Popular Operas in the Maltese Islands. USA: Faraxa Publishing.

Tabona, Kenneth Zammit (2010). Throwing peas to hungry lions. – In: The Sunday Times, Malta, 21 March, p. 28.

Tabona, Kenneth Zammit (2010). Review: Transcending age and custom. – In: Times of Malta, 24 October, p. 25.

Xuereb, Paul (2011). The Manoel TheatreA Short History. Malta: Midsea Books.

Електронни извори:

http://www.mediterranea.com.mt/index.php?option=com_content&view=article&id=7&Itemid=4 (посетен на 29 май 2015)

http://www.leone.org.mt/pages/socjeta.asp (посетен на 29 май 2015)

вестник Times of Malta

http://www.timesofmalta.com/

http://www.timesofmalta.com/articles/view/20021109/local/star-studded-cast-for-un-ballo-in-maschera-at-astra.163189 (посетен на 01. 06. 2015)

http://www.timesofmalta.com/articles/view/20021017/local/mediterranea-festival-in-gozo-in-november.164944 (посетен на 01.06. 2015)

http://www.timesofmalta.com/articles/view/20041021/local/tosca-for-festival-mediterranea.109346 (посетен на 28. 05. 2015)

http://www.timesofmalta.com/articles/view/20061012/local/three-top-operas-in-one-night.38742 (посетен на 29. 05. 2015)

http://www.timesofmalta.com/articles/view/20140330/arts-entertainment/Political-intrigue-opera-seria-style.512995 (посетен на 02. 06. 2015)

http://www.timesofmalta.com/articles/view/20101024/arts-entertainment/review-transcending-age-and-custom.332893 (посетен на 02. 06. 2015)

http://www.teatrumanoel.com.mt/ (посетен на 29 май 2015)

Личен архив на г-н Еми Шиклуна

Личен архив на г-н Алберт Стораче

Личен архив на г-жа Мириам Гаучи

Личен архив на г-жа Мириам Кауки

Снимка 1

Борис Христов на летището в Луа (личен архив на Еми Шиклуна)

hristov-1

Снимка 2
Интервю на Борис Христов в Радио Малта (личен архив на Еми Шиклуна)
hristov-2

Снимка 3
Страница на програмата за концерта
hristov-3

Снимка 4
Писмо от Еми Шиклуна до Борис Христов (личен архив на Еми Шиклуна)
hristov-4

References   [ + ]

1. Рицарите са мултинационална, мултикултурна, мултиезикова общност, обединена на религиозна основа. Сред тях има представители на осем езика (ланга) от различни провинции в Европа – Кастилия, Леон и Португалия, Арагон, Англия, Ирландия и Шотландия, Германия, Франция, Италия, Прованс, Оверн.
2. Театрализираните мадригали, жанрово предшестващи и подготвящи операта в Италия, също се представят често именно по време на карнавал
3. Гозо е един от по-малките острови на Малтийския архипелаг със своя собствена столица – Виктория.
4. „Оперна студия“ е била официално регистрирана и спонсорирана от Лино Атард, баритон и бизнесмен, меломан и меценат, който поканва в комитета още двама души – Маестро Браян Шкембри, който в момента е главен диригент на Малтийска Филхармония и Еми Шиклуна, който по това време е бил неин директор.
5. Маестро Шкембри завършва висшето си музикално образование в Киев и специализира в Русия и Европа.
6. Няколко години по-късно певецът решава да се посвети на религията и става монах.
7. Поканата е отправена от Тонио Португезе, председател на Музикалния клуб и духов оркестър в град Слима, голям любител на италианската опера и в момента директор на Радиото и телевизията в Малта.
8. При едно от посещенията си в България Гуидо де Марко преживява голяма катастрофа и е бил спасен от българските лекари. Оттогава България и българите живеят в сърцето му
9. Запазено е всичко, което е можело да се запази – красивите колони и каменни постаменти, но е създадено модерно оборудване с нови гримьорни и пр. Този спектакъл на „Травиата“ (вж. по-горе в текста) е първото оперно представление в новото летоброене на Театъра.
10. В нея проф. Карнобатлова е основен педагог.