Озвучаването на литературен текст като форма на развитие на творческото мислене на децата от предучилищна и начална училищна възраст

Задаването на творческа задача за озвучаването на литературен текст със средствата на музиката е предизвикателство за работата в неформална естетическа среда. Такава среда представляват различни форуми, групи за работа с деца или творчески ателиета. Творческото ателие може да обхваща деца от предучилищна (6-7-годишни) или от начална училищна възраст (7-10-годишни).

Един от най-интересните обекти за звуково и музикално пресъздаване от страна на децата е приказката, тъй като приказният сюжет е подходяща среда за развитие на музикалнотворческия потенциал. Разбира се, за литературен текст – основа на подобни занимания, могат да се използват поетични откъси или цели стихотворения, залъгалки, гатанки и др. С разнообразието на литературни жанрове се цели да се провокира детското въображение, образното мислене и звуковата асоциация в едновременност  (Панайотова, 2012: 10). Запознаването на децата с литературния текст трябва да активизира и да освободи творческото мислене. Спазването на определена последователност при задаването на задачите ще ги насочи неусетно към смели и интересни предложения. Приказката например може да бъде прочетена изразително от преподавател, актьор или да бъде предварително записана, в резултат на което слуховото възприятие ще се превърне във водещ сетивен фактор и ще провокира още в самото начало образното мислене чрез звуци.

Особено важен момент е добре подбраният литературен текст. Спирайки се на приказката, трябва да се уточни какви звукови предизвикателства крият образите, средата и сюжетът като цяло. В някои приказки, например в българската приказка „Сънят на врабчето“ от Ангел Каралийчев, звуковите асоциации са ясно различими, а образите създават ярка визуална представа. Детайлното описание на врабчето; разговорът му с другите „дивни птички“, които са „пъстрокрили, с жълти коремчета, с червени крачка, със сини шийки, златни главици и очи, бистри като елмази“; радостта на врабчето: „сърцето му трепнало от радост“; тихите стъпки на ловеца; страшната опасност: „Над главата му надвиснала страшна беда. Една змия проточила шия да го налапа. Изтръпнало от страх врабчето, хвръкнало нагоре и кацнало на най-високото клонче“; природната картина: „Пролетна градина. Високи дървета тихо ронят бял цвят. По белите клони на дърветата кацат дивни птички“ и т.н. Всички тези елементи от приказката дават възможност за насочване на детското внимание с лекота към решаване на звуковата характеристика на героите чрез използване на детски музикални инструменти, създаване на звукови картини, подбиране на подходящи откъси от музикални произведения и създаване на мелодия върху монолозите на врабчето. Освен чрез звука, всеки от изпълнителите на героите (врабчето, неговите приятели, змията, ловецът) е добре да пресъздава и съответния лицеизраз чрез мимика и характерни движения в необходимото темпото, което се предполага, че е най-близко до описания образ. Като въвеждащи в дадения образ игри могат да се използват „импровизации на пластики с тела“ по Карл Орф (Димитрова, 2013: 134).

След първоначалното представяне с участниците в групата се анализира всеки от героите, като освен основните черти на характера и обстановката е уместно да се насочи вниманието и към словесно описание на визуалните характеристики (например: гората е светла, ясна; тревата е ярко зелена и т.н.). И за да добие повече плътност всеки персонаж, може да попитаме децата с какви музикални средства биха го озвучили. Насочващите въпроси към този етап от задачата могат да са много разнообразни, като например:

– Каква музика си представяте, че звучи в началото/в края на приказката?

– А при представянето на всеки от героите?

– Каква песен би изпяло врабчето:

а) когато е тъжно в самото начало;

б) когато изведнъж става чудото на промяната и то е радостно, защото вече може „да се перчи като ония шарени птички“;

в) а след като отново навлича „сивото врабешко кожухче“? Тук е необходимо да се демонстрира усещането за собствена стойност, за събуждане от една илюзия, изразено чрез поредица от действия в приказката: „то подскокнало, разтворило крилца, отишло в дола, окъпало се, кацнало на един лешник да се изсуши и зачуруликало – „чик-чирик! Чик-чирик!“. За всяко от тях е необходимо да се предложат подходящи звукови решения.

Подобен подход на работа за развитие на образното мислене и музикално-слуховите представи предлага Таня Бурдева, според която той е особено подходящ за вживяването в детайлите на художествения образ (Бурдева, 2012: 119).

Както се вижда, анализирането на текста е в основата на всички творчески решения за звуково оформление. Такъв тип творческа работа върху описания по-горе модел беше осъществена в Регионална библиотека „Лобен Каравелов“ – Русе. Възрастта на децата, с които се проведе експериментът, е 7 – 10 години. Децата бяха на различно ниво на музикално образование поради наличието на представители от Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе и деца от различни общообразователни училища от същия град. Предложени бяха детски музикални инструменти, които се включват при появата на всеки герой. За сивото врабче децата избраха бърдуче. Изпълнителят имаше отговорната задача да проследи интонацията, с която „говори“ врабчето и да я пресъздаде. Предварително всеки от монолозите на врабчето беше представен с различна говорна интонация от децата, която се трансформира в „ритмическа и мелодическа импровизация“ (Арнаудова, 1997: 26). От децата бяха избрани най-сполучливите творчески решения.

Пролетната картина беше реализирана в няколко варианта. Освен детските музикални инструменти имаше предложения за включване на материали със специфичен звукоизобразителен потенциал като целофан, станиол, хартия и найлонови торбички. Акцентът тук беше разнообразната ритмическа последователност и включването на различни инструменти и шумопроизвеждащи материали на принципа на алеаториката. Водещата роля беше отредена на „художника“ на музикалната картина – детето, избрано за „диригент“. Предварително с инструментите беше проведена асоциативната игра „Прилича ми, прилича ми на:“, в която децата, наредени в кръг, оприличиха формата на всеки от предложените детски музикални инструменти с познати предмети и изброиха всички асоциации, които звукът предизвика. По този начин стигнаха до извода, че змията ще бъде представена от маракасите, шарените птички от свирчици с формата на пиленца, туптенето на сърцето от барабана; за изкачването избраха възходящо движение на металофона и изсвирване на най-високия тон, придружено с пляскане с ръце; страшната беда решиха да изобразят с тремоло в барабаните, включване на дайре и звънчета и внезапно спиране, подадено от „диригента“.

След отработването на отделните елементи от приказката – вече уточнени, следва цялостното изпълнение с четец. Тук гласът е основа на звуковата фактура, която прозвучава. В изпълнението е важно всеки от героите да се включи навреме; да следи четеца и диригентския жест на детето, което „рисува“ звуковите картини; да оживи образа, който пресъздава с артистично изпълнение; да слуша останалите изпълнители и колкото по-успешно те се превъплътят в образите, които пресъздават, толкова по-истинско и живо изпълнение ще се реализира.

Да оживеят образите от приказката беше основна цел в репетиционния период, когато приказката прозвуча с инструменти, шумови ефекти и четец. Но при изпълнение на друга задача – да изберат подходящи музикални произведения и най-подходящото място в приказката, където да прозвучат, децата се спряха на „Карнавал на животните“ от К. Сен-Санс, „В пещерата на планинския цар“ от Е. Григ и др.

Финалното изпълнение, вече обогатено с музикален фон, детски музикални инструменти и разнообрази шумови ефекти, може да бъде представено и с пантомима. Например при поява на всеки от героите срещу него да застава друго дете, която с жестове, движения и мимика да представя съответния герой, докато детето, което участва в звуковото изграждане на образа отразява само мимиката. Те могат да бъдат огледало едно на друго, да си партнират като спазват съответния ритъм и последователност в изграждането на образа. Под звуците на избраната от тях музика, децата могат да измислят свой сюжет, който да представят по време на звучащата музика. Това означава, че са обогатили приказката, доразвили са я, сънувайки своя „сън“, разказвайки ни история в историята.

Тези форми на работа имат за цел развитие на творческото мислене на децата и се основават върху синтеза на изкуствата. В съвременната образователна система отделните дисциплини се изучават диференцирано. Стандартизираното обучение в класната стая не позволява тази степен на разгръщане на творческия потенциал, каквато може да се наблюдава в естетическа, неформална среда. Вариантите на творчески задачи, свързани с многопластов поглед към изкуството, и тяхното реализиране в творческа, извънкласна атмосфера имат потенциал за развитие и усложняване, което е своеобразно предизвикателство пред музикалния педагог. Провокирането на този тип цялостно мислене при децата е  цел на работата в проведения експеримент. Сам по себе си литературният текст е носител на звукова информация. Именно чрез въображението се провокира и изгражда представата за музикалните образи, усещат се и дори се „чуват“ разговорите на героите, техните движения и т.н. Вътрешният им свят също носи своето настроение като звукова среда, а природните картини могат да бъдат успешно представени с  музикални средства.

Библиография   [ + ]

Арнаудова, Елена (1997). Съчиняване на музика в клас. Пловдив: Макрос 2000.

Бурдева, Таня (2012). Методика на музикалното възпитание в предучилищна възраст. Пловдив: Екзакт 93.

Димитрова, Севдалина (2013). Атрактивни и игрови подходи в обучението по музика. Варна.

Панайотова, Цветелина (2012). Модел за езиково креативно развитие на 2 – 10-годишни деца. София: Даниела Убенова.