Нотното писмо в епохата на софтуера

Този текст е част от дисертационния труд на автора със заглавие “Методически практики в обучението по компютърен нотопис и приложна оркестрация”, защитен през 2016 в СУ “Св. Климент Охридски”.

Дигитализация. С навлизането на дигиталните похвати в книгоиздаването и чрез масовизацията на компютърните технологии в десетилетията след Втората световна война до края на XX век се разширява и полето на обогатяването на нотното писмо, като в началото на XXI век вече са налице редица професионални и непрофесионални организации, сдружения и асоциации, които активно развиват и промотират тази дейност. Съпътстваща част от този процес е присъствието на една богата нотно-знакова палитра. Тя идва в резултат на експериментите на композиторите авангардисти главно през втората половина на миналото столетие.

По същество, обобщавайки нововъведението на Уолш 1Процесът, който е съпоставим с типографията (словослагателството) и надделява над обичайното преписване, е това, което в момента се нарича музикално гравиране. То е дошло на бял свят благодарение на изобретяването на щампите, съответстващи на музикалните символи. Изобретателят на тези щампи е англичанинът Джон Уолш. Информацията, достигнала до нас, гласи, че за първи път са използвани през 1730 г. Този момент се определя като повратен, защото представлява пресечната точка между музика и текст в тясно технически смисъл., това е довело до създаването на щампи (клишета или печати, все едно как ще ги наречем) за всички знаци на музикалната „азбука“, използвани към този момент, и то в достатъчен (дори прекалено достатъчен брой), така че да бъдат на разположение да посрещнат настоящите музикалноисторически потребности от самото нововъведение. Правя последното уточнение, тъй като нотното писмо, отнесено към развитието на музикалната стилистика през вековете, е довело до усъвършенстването на начините за записване, като в основата си това е свързано с добавянето на различни нотни и други сложни знаци. Тук не се включват пояснения от текстови характер, деривати на серифни, сан серифни, калиграфски или декоративни шрифтове, застъпени масово в типографията и представляващи неотменна част от създаването на едно „добре отпечатано“ музикално произведение.

Нека погледнем и от един по-различен ъгъл – все пак всяка една творба има автор, заглавие, подзаглавие, доста често и благодарствено посвещение, номера на страниците, издателска сигнатура, авторски права (т. нар. кредити) и година на издаване. В допълнение трябва да се прибавят и темповите обозначения, апликатурата, подредбата по числов признак на отделните инструменти в партитурата от една група, видовете повторения, критичните бележки, числовите стойности и/или съотношения, обозначаващи т. нар. особено делене на нотните стойности (триоли, квартоли и т. н.). Не бива да отминаваме и присъствието на предговор, редакторски бележки, сценични, хореографски и режисьорски напътствия и ред други, чието изброяване може да ни отегчи. И всичко това се изписва чрез словесен текст на някакъв (какъвто и да било общоприет) език, а най-често напоследък и на няколко, при това не само в предговора.

През вековете са се редували общоприетите обозначения, като всяка музикална школа, разполагаща с възможността за издаване на музика в печатно тяло (школа, книга, брошура), ползва езика на своята държава, макар че и до днес най-широко застъпената терминология е италианската.

Множеството техники, използвани за нотен печат в зората на музикалноиздателската дейност, са били заети от по-ранен етап в развитието на гравирането. Сега те са трансформирани под формата на т. нар. дигитален печат.

И ако процесът на гравиране върху плоча посредством щампите още при самото му откриване е бил разглеждан от съвременниците на Уолш като брилянтно прост и икономичен (защото от едно клише са се отпечатвали много копия), то днес той ни изглежда сложен и безкрайно нерентабилен. Дори от гледище на забързаното ни ежедневие може да се приеме за анахронизъм. Аргументът би бил пълноценен едва когато го съпоставим с бързината и необходимото време за изпълнение на същия този процес, само че вече с употребата на компютърен софтуер за нотопис.

Понастоящем названието на дейността, свързана с нотописа, макар и извършвана по дигитален път, отново включва думата „гравиране“ . В английския език се нарича „Computerised music engraving“ или „Type setting“, докато в немския се превежда по-скоро като нотослагателство – „Notensatz“ по аналогия със словослагателство (Textsatz).

Школи и манифактури. Изобретяването на щампите на Уолш много бързо довежда до създаването на нотнопечатни манифактури. През XVIII век и след това на различни места в Европа възникват графични бюра, чиято основна дейност се е отнасяла както до производството на щампи (печати) за музикално гравиране, така също и за подготовка и изработване на готови за печат релефни плочи, върху които е бил издълбан, т.е. гравиран музикалният текст. Разнообразие от традиции еволюира и се локализира в няколко основни центъра: Майнц, Лайпциг, Париж, Лондон, Виена и Милано. Именно поради този факт музикалните издания, изработвани в различни точки на Европа, са с различна степен на вариация по отношение на външния дизайн и на облика на музикалния текст в чистия си графичен вид. Разбира се, тук не се коментира съдържанието. Както и да варират извивките или някои други параметри на щампите, касаещи нотите, алтерациите и другите символи, те винаги означават едно и също навред. В типографията тази съпоставка може да се направи, като за пример винаги се дава разнообразието от шрифтове.

От гледна точка на дигиталната ера, в която се намираме, анализирайки различните издания от отминалите десетилетия и дори столетия, тази индивидуална характерност дава възможност на съвременните експерти да определят по спецификацията на една гравюра местоположението на тези центрове, изхождайки от характерните белези на всяко графично звено. Това спомага за създаването на класификация по определени признаци.

Поглеждайки отново назад във времето, нека сега направим плавен преход – този път към по-близката история – епохата на навлизането на компютрите в почти всички сфери на социалния живот.

Музикален софтуер. SCORE. Създаването на музикален софтуер датира от началото на 80-те години на миналия век. Значима част от проблемите на нотното гравиране върху плоча вече отпада и постепенно този вид техника престава да бъде в основната за подготовката на печатните нотни издания. Едни от последните препечатки по старите методи са от преди около 10 години. Дори и заклети апологети на този вид техника, като Хенле, след 2000 година използват компютърен софтуер (макар че точно тази стъпка води до понижаване на качеството по ред причини, една от които е, че в стремежа си към уникалност, с каквато това издателство бе известно по отношение на изключително високото качество на своите гравюри, в конкретния случай избра да работи със софтуер, който от мнозина бе определен впоследствие като ограничен, съдейки по резултатите).

Тук е мястото да се отдаде заслужена почит на Лиланд Смит – създателят на програмата SCORE (т.е. „Партитура“ ). Тази програма е написана и компилирана на машинен език „Фортран“ . Характерното при нея е, че работи на системи под DOS или ползвайки емулация на такъв.

След излизането си на пазара програмата много бързо привлича вниманието на голям брой издатели и реномирани музикални институции. Според мнозина експерти в тази област, чиито наблюдения напълно споделям, и до ден днешен софтуерът на Смит заслужено носи репутацията на парагон в нотописа с това, че допринася за създаването на висококачествени резултати.

Трудности при работата със софтуера SCORE. В контраст обаче на еуфорията от високото качество, което се получава на изхода – т. е. на печатащото устройство при работа с тази програма – редица критици не скриват недоумението си от това „защо всичко е толкова трудно – като се започне от разучаването й и се стигне до работа с нея?

Една от причините е, че се сменя маниерът на работа, и то в съвсем нова и непозната посока, тъй като нищожна част от поколението, посветило голяма част от живота си на нотните гравюри, няма познания, свързани с компютърните технологии. Или погледнато от човешка гледна точка, всяко приемане на новите предизвикателства отнема осезателно време за научаване и привикване. Известно е, че за извеждането на нотния текст до появата му на компютърния екран, за всеки един елемент, като се започне от петолинието и се премине през всевъзможните музикални символи, е било наложително изписването с компютърната клавиатура на т. нар. стрингове – сравнително дълги поредици от команди. Въпреки описаните несгоди, този софтуер навлиза широко в музикалноиздателската дейност през 80-те и 90-те години на миналия век, и то във времето, когато графичната операционна система на Майкрософт – Windows още не е излязла на пазара.

Качество на нотните примери, подготвени със SCORE. Този софтуер продължава и до днес да има твърда група ревностни последователи на качествените нотни образци, за чиято изработка се използва компютърна програма. Много от тях смятат, че това е най-добрият музикален софтуер за компютърно „гравиране“, създаван въобще някога. Причините за това никак не са за подценяване, тъй като една от тях е тази, че по подразбиране в правилата „за поведение“ на софтуера са въведени всички известни до този момент канони на нотната ортография, нещо, което и досега липсва при който и да било от най-известните и широко разпространени софтуери за компютърен нотопис като „Finale“ или „Sibelius“.

Има много нотни публикации, които са спечелили високи отличия за нотно гравиране, като това на Paul Revere и на немските музикални издатели, обединени под шапката на Musikpresse. SCORE е софтуер, който е популярен със способността си да допуска и позиционира изключително прецизно нотните знаци на произволни места върху страницата, а също така позволява на потребителя пълен контрол с много малкo изключения върху всеки детайл от състава на музикалната фактура. Посредством SCORE могат да се управляват всеобхватно всевъзможни аспекти, свързани със задачи за изпълнение посредством компютърно музикално нотиране. Индивидуалното софтуерно манипулиране на процесите е почти безгранично. Последното обаче в определени ситуации се оказва, че води до затруднения или дори до безсилие от страна на онези, които използват софтуера без необходимата техническа подготовка.

Може би това провокира критиките към програмата, които приемам с особено мнение, имайки предвид положителните резултати.

Особености и насоченост на софтуера. SCORE е най-подходяща за прецизно въвеждане на т. нар. „завършена музика“ – т. е. нотен текст, който е напълно готов за отпечатване. Съответно програмата по-рядко е използвана за редактиране на музикален материал, който впоследствие предполага да бъде пренареждан. Причината е в това, че всяка една страница представлява завършен файл и музикалното съдържание при необходимост не може да се разположи на следваща страница, без това да е обвързано с генерирането на нов файл.

В днешно време вече тази процедура е твърде обичайна за процеса на композиране, последван от компютърния нотопис – т.е. музикалният текст да прелива от аколада в аколада и при нужда един или повече тактове да се прехвърлят от страница към друга страница – било по естетически съображения или такива, свързани с отгръщане на удобно за целта място (да речем пауза, по-голяма от една секунда, и т. н.).

Вмъкването на бележки или изтриване на пасажи от стрингове също може да причини затруднения в SCORE. Резонно, след като са налице толкова предимства, си задаваме въпроса „защо тогава?“ Причината е в това, че „наливането“ на нотния текст е обвързано с дълги според сегашните ни разбирания стрингови команди. Те са само текстови (а не графични) и се трансформират посредством компилатор в ноти. Но за да открием „къде е съответствието“ между стринга, който служи за появата на дадена нота или знак (опашка, алтерация, динамика и т. н.), и визуализацията на екрана, се налага „преравяне“ на целия файл. В последващите версии, при които „играе“ и мишката, този процес е по-лесен.

В продължение на повече от 20 години заклетитe фенове на SCORE не спират да подпомагат нейното усъвършенстване, докато в един момент се ражда нейната алтернатива „Lilypond“ (ЛИЛИЯ), която дава много добри резултати според ползвателите й. За решението на илюстрирания по-горе проблем се използва допълнителна платформа за визуализация, наречена „Фрескобалди“, при която с кликване върху определен елемент се задейства т. нар. „spot light“ върху стринга, който е в основата на даден елемент. И тук работното поле изглежда съвсем както при SCORE.

Симбиоза – аудио-визуално възприятие. Преди да достигнем крайната цел на прехода от манускрипта върху хартиения нотен лист, отправяйки се към онази модерна форма на нотописа – форма, която познаваме в настоящия му вид, ще акцентирам на още няколко детайла, които съставляват основното ядро при по-нататъшното развитие на музикалния софтуер и едновременно с това проправят път към отговора на въпроса откъде се заражда симбиозата между нотописа и креативността – т.е. кое е това, което подготвя почвата за тази продуктивна взаимовръзка?

MIDI интерфейс. Нека обобщим: SCORE, както се разбра, работи на платформи под т. нар. DOS (дисково операционна система). Музиката се въвежда, като се изписват стрингове и се използва ASCII кодовата таблица. Новото при по-високите версии на програмата е, че по желание и за улеснение може да се използва MIDI клавиатурата, за да се въвежда височината на нотите чрез свирене. По-рядко се използва т. нар. „menu staff“ , като с помощта на метода за копиране и поставяне само с един клик се създават нови елементи базирани на темплейти.

Формат на файловете и отпечатване в Post Script. Генерираните файлове се записват в уникален за програмата SCORE-формат. Te в повечето случаи имат разширения „*.mus“ или „*.pag“ . Важно е да се знае, че и друг нотно музикален софтуер, „Finale“, също използва разширение „*.mus“, но форматът е съвсем различен (т.е. структурата и съдържанието на файла).

SCORE компилира, т.е. „печата“ , в т. нар. PostScript формат графиката на нотната картина от екрана. Генерираните PostScript (PS) файлове могат или да бъдат насочвани директно към принтер с интерпретатор на езика PostScript, или могат да бъдат записани като Encapsulated postscript (EPS) файл (т.е. на самостоятелни страници).

Редица издатели предпочитат да използват т.нар. векторизирани изображения като гореспоменатите изходни файлове, тъй като особено във втория вид (EPS) са удобни за имплантиране в текстови редактори на трети производители. Това е допълнително преимущество, най-вече при издания с педагогическа насоченост, при които съотношението между учебния текст и нотните примери най-често е в превес на текста.

Съвместимост с операционни системи.        Колкото и странно да звучи от гледище на нашето съвремие, програмата в апогея си никога не е разполагала с версия за Microsoft Windows или Mac OS. Въпреки това през 2009 г. бе направен опит за създаване на версия, наречена „WinScore“. Самото заглавие най-малкото предполага инсталиране и работа на програмата под Windows. За жалост този опит не се увенча с успех и бе игнориран от потребителите.

SCORE, макар и пригоден за работа под DOS, все пак посредством емулация на DOS може да се използва и под Windows по начина, по който се стартират много други програми, въпреки че това обичайно води до нескончаеми проблеми, дължащи се на непълната съвместимост. Която и да било нова версия на Windows не предполага пълна емулация на DOS, въпреки желанието на голям брой млади потребители да се запознаят с него дори от просто любопитство.

Често се задава въпросът защо програмата остава на това ниво (под DOS) и до ден днешен. Обяснението за това е, че SCORЕ е била създадена и поддържана единствено от един човек: самият създател, Лиланд Смит.

“Залезът на Боговете”. След 2010 г., година след оповестяването й, Windows версията, наричана неофициално „WinScore“, не просъществува освен като „бета“ и се използва от много затворен кръг потребители.

Онлайн публикуваните мнения на бета-тестери съобщават за сериозни грешки на софтуера в новия му интерфейс. За голямо съжаление напредъкът по отстраняването им бе прекалено бавен и това стана една от основните причини за широкото й неодобрение, което в крайна сметка доведе до отхвърлянето на Windows версията.

Масови оплаквания валят заради прекалено суровия на външен вид потребителски интерфейс (напомнящ повече на ранен Windows 3.1, отколкото на модерна програма от XXI столетие). Липсват редица команди, които потребителите са очаквали, но най-вече критичните позовавания са породени от произволното предварително дефиниране на някои команди, разхвърляни в алтернативни библиотеки.

Както при почти всички съвременни програми, така и за тази са създадени редица потребителски плъгини. И цялата тази инициатива през годините е дело на самите потребители, които са действали на еволюционния принцип, водени от необходимостта за повишаването на функционалността на софтуера.

Графичен ресурс. Когато се говори за първата компютърна програма за нотопис, е редно да се спомене, че за разлика от абсолютно всички останали аналогични съвременни софтуери, при SCORE музикалните символи не са обединени от един или няколко шрифта, а представляват набор от редактируеми векторни знаци, съставени от полигони и систематизирани в папки. Преведено на разбираем език, извеждането на кривите се постига чрез сбор от множество вектори, „обвити“ впоследствие във външна линия (out line) с дъгообразен профил при свързване на ъглите чрез т. нар. round cups, поради което изглеждат много приятно „заоблени“.

Съдържание на векторните библиотеки. Само за пример – описанието с полигони тип „butt cap“ на главичка на четвъртина нота (или на по-малка нотна стойност) се постига от сбора на приблизително 40 вектора в състава на полигон вместо посредством 4, най-често и наистина само 4! (при максимум от 8) параметрични криви на Бизие.

Този вид библиотеки са наследство от времената, когато за печатащи устройства са използвани плотери, които не са поддържали Post Script езика на второ или трето ниво, както е в момента, и съответно е липсвал „машинен речников фонд“ за класифициране на криви под формата на дъги (съответно за постигането на овалните начертания на нотните главички, опашките, легати, лигатури и пр.). Колкото и странно да ни се вижда от разстояние на времето, само обикновеният текст, използван за заглавия, имена и други подобни, е бил поверен на някои от познатите ни днес шрифтове.

Техническа страна на нотописа в съвременните условия. Методите и моделите за осъществяването на нотописа винаги са били във взаимодействие с наличните исторически дадености или изобретения като вид средства за осъществяването му.       Гръцкият корен на думата „техника“ препраща към думата τέχνη, означаваща изкуство, майсторство или умение. С други думи, става въпрос за едно продължително усъвършенстване на нотописа като изкуство благодарение на преплитането на технологичните нововъведения, извеждащи в различни посоки и спомагащи за подема в тази насока.         И тъй като не всички те могат да се обобщят в няколко реда, то акцентът ще бъде поставен само на онези, които имат най-близко отношение по темата.

Нови принципи и правила на компютърния софтуер-дизайн. Изобретяването на компютърния музикален софтуер SCORE през 1980 г. извежда на преден план един напълно нов проблем. Значението му се възприема от специалистите в тази област като навлизане на нови принципи, т.е. неотменни правила, както обаче и ограничения, които показват резултати с висока степен на еднаквост по отношение на дизайна.

В днешно време съществуват какви ли не разнолики по своите възможности програми, които претендират, че отварят безкрайни хоризонти за поддържане на професионални стандарти при въвеждане, редактиране и отпечатване на музикален нотен текст. В действителност обаче те са само три или четири програми и се очаква на пазара появата на нова в най-близко бъдеще, тъй като промотирането й в Ню Йорк през есента на 2015 г. мина блестящо и редица издатели „захапаха въдицата“.

Общи белези на нотните програми. Всичките тези програми съдържат нещо обединяващо помежду си – идеята за функционалността. Тя е в това, че те предлагат идентичен модел при работа, но с различен интерфейс и потребителски удобства. И това е така, понеже принципите са заимствани от наследените през столетията правила на работа: винаги първо се задава големината на страницата, следва създаване на петолиние/я (ако вече не е налице поне едно по подразбиране), поставят се ключове (повечето програми по условие винаги имат предварително изписан сол ключ на петолинието), арматурни знаци (ако има необходимост от такива), размер, тактове с техните разновидности на черти и т. н. В този момент всичко е налице за едно удобно започване. В допълнение трябва да се отбележи и това, че във всички софтуери предефинираните файлове съдържат богат набор от динамични, текстови, артикулационни знаци и пояснения, пълните наименования на музикалните инструменти с необходимите съответни съкращения и назначени интервали за транспониране при нужда. Освен тях са снабдени с по-леко или по-тежко „снаряжение“ от плъгини, графични библиотеки и всякакви други удобства, гарантиращи на пръв поглед всички предпоставки за едно бързо започване на работата по набиране на нотния текст, т.е., както иронично колегите от бранша казват – налице са всички „свирки и камбанки“.

Противоречия между стария и новия метод на работа. Критики и несъвършенства на първите образци. В зората на компютърния нотопис обаче нещата въобще не са изглеждали по този толкова пълноценен и дори забавен начин, по какъвто към настоящия момент софтуерните фирми рекламират продуктите си като инструмент за работа посредством интуитивни и безгрижни преживявания, докато пръстите ви се плъзгат по трак-пада и клавиатурата, а нотите едва ли не сами се визуализират на екрана.

Специалистите гравьори през онези не толкова отдалечени времена на миналия век – хора с опит в тази област, аргументират логично своите резерви и нескривана съпротива, като застъпват тезата, че компютърният софтуер поради своите тогавашни несъвършенства неимоверно ограничава креативната дейност.

На първо място се отправят много остри критики по отношение на дизайна на самите символи, заложени като библиотеки – като се започне от нотни главички, опашки, артикулации, динамики и се стигне до всевъзможни други знаци.

От друга страна, лесно изпълнимите дейности на ръка се оказват трудно преодолими в първите етапи от развитието на програмите за нотопис. Става дума за елементарни знаци като легати, легатури, правилно хоризонтално разпределение на нотния текст и др. С основание се задава въпросът има ли смисъл в името на рафинираната хомогенност и преодоляването на препятствията, породени от дългия и труден работен процес върху плочите, да се жертва естетическата същина на крайния продукт.

Почти всички базови версии на нотния софтуер в най-общ план се характеризират с това, че, от една страна, подготвените на книжно тяло материали страдат от липса на контрол на редица нива и, от друга страна, е налице пренебрегване на множеството правила на нотната ортография, натрупвани през годините. Легатите и лигатурите изглеждат неестествено, свързващите ребра не съответстват на правилата за дебелина и наклон, дебелината на линиите на петолинието е несъобразна и те изглеждат доста рехави и неподвластни на редактиране, допълнителните линийки над и под петолинието не отговарят на стандартите, тактовите черти също, дължината на опашките на нотите (най-вече на тези, които са позиционирани при два гласа на едно петолиние), регламентираните отстояния и формулите за разпределение на метричните времена линеарно, прилагани при различна гъстота на наситеност на фактурата, са ограничени или въобще липсват, налице са драстични пропуски и при редица други изисквания за общ изглед на нотната картина. Всички тези програми страдат от невъзможност за професионален контрол над процеса на работа, отнесен към същата тази дейност, която в недалечното минало е била изпълнявана на ръка от опитни и образовани специалисти.

Освен това първият елемент, когато се изрече „нота“ , а именно нотните главички, при компютърните програми не съответстват на нито един образец от майсторските изпълнения на графичните бюра в изредените нотноиздателски центрове по света – просто защото тези начални версии са останали на ниво прототип на софтуер, предназначен за нотопис. Били са създавани от компютърни специалисти, макар и ентусиазирани, но очевидно насочвани от посредствени консултанти.

Всеки един растеж носи със себе си своите „детски болести“ . И тук е така. За всеобща радост в течение на времето по-голямата част от споменатите недостатъци постепенно бяха коригирани.

Шрифтове и ресурси. Нотните знаци като основен ресурс на компютърните програми обикновено са систематизирани в един общ набор. Той съставлява т. нар. основен (предварително дефиниран) музикален шрифт на програмата. Дори и към настоящия момент, с цел достигане на по-лесен достъп до нотните символи, те са събрани и разположени само в един шрифт, чиито слотове са базирани на ASCII кодовата таблица. Тя може да съдържа всичко 223 позиции (глифове). Няма условие, което да налага те да бъдат запълнени до последно. Ползването на алтернативни нотни шрифтове е с допълваща функция.

Етап на първоначално усъвършенстване. Въпреки първите значими белези на усъвършенстване на нотния софтуер, отново се отчитат, макар и не толкова груби, но все пак видими несъответствия, водещи до нестихващи критики. Те засягат важни постулати на нотната ортография, като например наклона на една голяма част от символите и паралелно с това тяхната съразмерност един спрямо друг. С други думи, недоволства не липсват и те са породени от факта, че при изработката на софтуера, макар и със значими подобрения, сериозна част от правилата отново са пренебрегнати – най-вече поради непреодолими на този етап технически проблеми или невъзможност това да стане от първия път, т.е. в първата версия на софтуера, както обичайно. По тази причина крайните резултати не се подчиняват на строгите канони при съпоставката с предходни издания, подготвяни на ръка. Визуално и естетически погледнато, т. нар. компютърни изпълнения въпреки всичко оставят надежда, че компютърните програми ще могат да бъдат от полза, но за жалост не съвсем поне през този преходен етап (1990 – 1995).

Тези критики разколебават една част от издателите, най-вече на съвременна музика (която, както е известно, е с по-големи изисквания поради своята сложност), безрезервно да прегърнат идеята музикалните произведения изцяло да се подготвят на компютър. Освен това един от основните фактори за това противопоставяне на старата школа спрямо нововъведенията в бранша се аргументира с наличието на една вътрешна съпротива от страна на поколенията опитни гравьори, които за съжаление не разполагат с компютърни умения, докато младите “експериментатори“ са буквално самоуки и – както обичайно става в такива случаи – натрупват своя опит в движение, паралелно с развитието на новите цифрови технологии.

Съпътстващи технологични проблеми.       Същите тези технологии, разглеждани в малко по-широк времеви промеждутък – от средата на 80-те до края на 90-те години на миналия век, боравят с компютърни дисплеи, които са с относително малка резолюция в сравнение с настоящите. Освен всичко мониторите заемат голямо пространство, консумират значително количество електрическа енергия, отделят осезаема топлина, генерират вредни излъчвания и не позволяват цялостен поглед дори на една единствена нотна страница в реален мащаб или в необходимата детайлност. Липсата на навици и съобразяването с ограниченията, които произхождат от гореспоменатите фактори, поставят под въпрос куража и убедеността в необходимостта от такъв преход, тръгвайки от стандартизирания до този момент модел към дигиталния маниер на работа.

Несгодите на пионерите в тази област обаче не спират само дотук. Дори и с преодоляването на препятствията, свързани с множеството несъвършенства и ограничения на софтуера, като последен праг на крехката търпимост към компютърния нотопис излиза резултатът от крайния продукт, отпечатан вече на хартия. Базовите и по-високия клас принтери, използвани в тези времена, не допускат висока резолюция на печат. Дори от сегашна гледна точка най-евтините модели лазерни принтери могат да отпечатат копие с резолюция от 600 по 600 точки на инч, докато в „бронзовата ера“ на компютрите, както иронично наричат началото на 90-те години, копия с резолюция от 300 dpi се смятаха за напълно представителни с уговорката, че това се отнася само за словесен текст, но не и за графични изображения, изобилстващи от криви, овални фигури или наклонени линии. Знаци като легато, лигатура, crescendo и diminuendo, lasciar vibrare, вълнообразни или насочващи линии с малък наклон и др. при тогавашните дадености изглеждат стъпаловидни. Да не говорим за размера на медиите (дискове или дискети) и консумативите дори като финансово изражение. Много средства са отделени и посветени на това начинание, за да може най-накрая да се появи една нотна страница, която като качество изглежда твърде скромно според сегашните разбирания и очаквания на посветените в този бранш.

Въпреки това в този наистина революционен исторически преход, за чието начало се приема 1730 г., започват да се търсят балансиращите страни на този процес и на първо място се поставя усъвършенстването на нотния софтуер, защото историческите промени и свързаните с тях потребности са необратими.

Първи значими успехи. Логично, след толкова експерименти успехът не закъснява. Не само че „времето лекува“ , но и приемането на новите технологии с едно по-голямо доверие довежда до редица качествени иновации в софтуера и хардуера. Обяснимо е защо малцина си спомнят началните версии на програмите за нотопис, тъй като миговете на тяхното първо появяване на бял свят бяха съпътствани от някои неудачи. На първо място, това бе липсата на интерес от страна на широката музикална общественост, последвана от едно снизходително отношение към тези иновации. Наред с тези фактори се нарежда и фактът, че професионалистите в тази област, от своя страна, игнорираха работата с компютър, а тези, които опознаваха софтуера или го прокламираха, бяха допускани с големи резерви до издателския процес. На последно място – цената на компютрите, консумативите и софтуера също изпълняваха възпираща роля, защото цена – качество бе в нарушен баланс на очаквания.

Но добре е, когато всичко свършва добре – съответно горните провали на ранните версии на всички нотопечатащи програми са безвъзвратно забравени за крайните потребители, поне за тези от по-младото поколение.

Етични норми, педагогически аспекти и идейни насоки. Нотописът, както стана ясно, е област, в която могат да бъдат разграничени отделните традиции една от друга. В по-голяма или по-малка степен техните правила, макар и с незначителни отлики, целят създаването на индивидуален почерк – нещо, към което разбираемо всеки се стреми, като това по никакъв начин не изключва педагогическата насоченост и методика на предаването на това знание.

Както във всяка наука, така и тук не липсват задълбочени дискусии по съвсем фрагментарни въпроси. Само един пример: дали даден знак за алтерация трябва да се повтаря след лигатура, когато е налице преминаване на ново петолиние, и дали това е валидно по същия начин при пренасяне на нова страница, или този пъти знакът трябва да бъде вече в скоби. Тук става въпрос до голяма степен само за насоки и принципи, съотносими към дейността на един или друг издател, но би било прекалено на тази база да се правят крайни обобщения и те да бъдат превръщани в императиви.

До каквото и решение да се достигне, в крайна сметка се оказва, че най-важното е, че тези правила трябва да бъдат унифицирани, защото това улеснява освен тяхната систематизация, но на по-късен етап и тяхното преподаване.

Необходимост от регулаторни насоки и модели на преподаване. Интердисциплинарни връзки.        Процесът, свързан с отпечатването на нотното писмо, се състои от толкова много отделни етапи на работа, че изисква индивидуални решения във всеки един от тях. Затова е абсолютно необходимо да се разработят унифицирани модели и насоки за преподаване и визиране на конкретни методи за това.Те трябва да генерират симбиозата с други комплексни предмети в музикалната област, чиято приложимост е тясно обвързана с нотописa благодарение на използването на едни и същи технически средства с почти еднакво входно и изходно ниво като цифрови данни и интерфейси между устройствата, необходими за изпълнението на процеса.

Потребността от подобно изучаване и експерименти в тази област с цел създаване у студентите на нови умения и знания се засилва още повече от това, че музикалният пазар е затрупан от издания, които категорично свидетелстват за липсата на опит от страна на хората, извършващи тази дейност. Това се обуславя от наличието днес на неограничен достъп до софтуерни програми за нотация. Сега всеки, който се е научил да чете що-годе нотното писмо в училище и притежава компютър, при малко повече амбиция би могъл да създава и публикува нотномузикален материал с помощта на съответна програма. Възможността да се предлага подобен продукт на издателствата на относително ниска цена довежда до ерозирането на естетическите ценности, което в пряк смисъл засяга качеството на нотните публикации. В резултат на това днес редица издания са далеч от общоприетите стандарти от миналото, когато принципите бяха ясно формулирани и се знаеха добре от занимаващите се с нотна типография. По неволя ставаме потребители на нотна литература, в която са налице спорни естетически парадигми по отношение на музикалния прочит и безконтролно нарушаване на правилата за нотна ортография. Затова овладяването на негативните процеси в разпространението на неправилно изписан нотен текст от аутодидакти, дилетанти, превърнали се в полуобразовани издатели, трябва да стане приоритетна задача. По принцип в сферата на културата отговорност за това трябва да имат институциите. Трайно позитивно решение в тази област, според мен, може да се постигне чрез въвеждането и развитието на учебна дисциплина с адекватен методически модел, който чрез всички лостове на образованието да утвърди необходимите професионални стандарти. Това налага създаването и на конкретна методика за обучение по компютърен нотопис, която да въоръжи с професионални знания и умения учениците и студентите, които биха се посветили на това. Авторът на този текст има своя оригинална методика, на базата на която е разработен цялостен курс за самостоятелна дистанционна форма на обучение, достъпен в базата данни на MOODLE на сървъра на СУ „Св. Климент Охридски“ 2http://moodle.e-center.uni-sofia.bg/course/view.php?id=330.

References   [ + ]

1. Процесът, който е съпоставим с типографията (словослагателството) и надделява над обичайното преписване, е това, което в момента се нарича музикално гравиране. То е дошло на бял свят благодарение на изобретяването на щампите, съответстващи на музикалните символи. Изобретателят на тези щампи е англичанинът Джон Уолш. Информацията, достигнала до нас, гласи, че за първи път са използвани през 1730 г. Този момент се определя като повратен, защото представлява пресечната точка между музика и текст в тясно технически смисъл.
2. http://moodle.e-center.uni-sofia.bg/course/view.php?id=330