Новата информационна среда и въздействието ѝ върху музикалната академична общност

В редица изследвания, посветени на процесите в съвременната култура, самото общество, формирано от технологичните възможности и интернет пространството, се определя като информационно (Драганова, 1999). Новата култура е пряко свързана с организацията на знанието в компютърни енциклопедии, бази данни и пр. В резултат на тези възможности, начините за възникване, записване, споделяне, пренасяне и предаване на информацията революционно се променят – това е процес, водещ началото си още от средата на седемдесетте години на ХХ век, но особено динамичен в последните двадесет години. Тази динамика, така ярко изразена по отношение на социокултурните процеси, не оставя незасегната и средата, в която се предлага и съхранява информацията.

Свидетели сме на ход от съществени изменения в комуникационната среда. През ХХ век се появяват киното, безжичният телеграф,  радиото, телевизията, интернет. Чрез средствата за масова комуникация се осъществява интензивно информационно въздействие върху потребителя, променят се производството, битът и начинът на живот. С появата на компютрите средствата за комуникация се усъвършенстват. Чрез тях се осигурява зрителна, текстова и звукова информация – услуги, съчетаващи всички нови технологии и продукти.

Глобалната комуникационна система интернет се появява в разгара на Студената война през 1969 г. като експериментална мрежа, наречена Апранет. През първата година от създаването си тя свързва четири университетски компютърни центрове. По-късно на принципа на пощенската система се създава децентрализирана мрежа. Появата на интернет позволява бърз обмен на информация между учените. „Това се постига с помощта на два основни вида услуги. Условно те могат да бъдат наречени комуникационни и информационни. Към първите се числят електронната поща (е-mail) и електронните конференции. Към вторите се отнасят: системата за представяне на мултимедийна информация, известна като World Wide Web, Telnet, която предоставя възможност за терминален досъп до ресурсите на отдалечени компютри, FTP, чрез който се постига обмен на файлове, съхранявани на различни компютри, влизащи в състава на световната мрежа и др.“ (Цветкова, 2003).

Глобалната мрежа е предпоставка за еволюиране на модела за обмен на научна информация и начините на комуникация в музикалните научни среди. Тя се превръща във фактор при осъществяването на контакти в музикалната академична общност.

В съвременното интернет общество еcтecтвoтo нa общуване между музикалните специалисти ce пpoмeня нe тoлкoвa пo xapaктep, кoлкoтo c oглeд промяната нa cpeдcтвaтa, c пoмoщтa нa кoитo ce paзпpocтpaнявa и cъxpaнявa инфopмaция. В музикалното научно общество съществуват голям брой научни организации. Активна роля в развитието на музи-калната наука играят доброволните общества, чиято основна задача е обмен на научна информация чрез организирането на  конференции и издаването на научни  периодични издания. В условията на новата инфор-мационна среда тези характерни за музикалните научни организации дейности се осъществяват в глобалната мрежа. Някои от музикалните научни организации, осъществяващи научна комуникация в интернет пространството, са:

Международното музиковедско общество (International Musicological Society, IMS) представлява международна асоциация, обединяваща музикални изследователи. Основано е през 1927 г. в Базел (Швейцария). През 1949 г. влиза в системата на Международния музикален съвет към ЮНЕСКО. IMS провежда  професионални конгреси на всеки пет години. Настоящ президент на обществото за периода 2012 – 2017 г. е Динко Фабрис (IMS, 2014. Publications Past Presidents).

Обществото издава: списанието „Acta Musicologica“, Communiquй / newsletter, IMS Congress Reports, Publications related to IMS congresses and symposia, IMS Photo archive (IMS, 2014. Publications).

Международното общество за съвременна музика (ISCM) е сдружение на композитори, музиковеди и изпълнители от различни държави. Създадено е през 1922 г. в Залцбург с цел пропаганда на нова музика. Устройва ежегодни музикални фестивали в различни държави. Със SIMC е свързано виенското издателство  „Universal Edition“. Обществото публикува ежегодно списанието за съвременна музика „The World New Music Magazine (ISCM, 2014).

Международният музикален съвет (CIM) съществува като организация към ЮНЕСКО. Създаден е през 1949 г. в Париж. Обединява различни музикални сдружения. В CIM има представители на всички музикални специалности. В състава му влизат различни международни музикални организации.

Международната федерация на музикантите (International Federation of Musicians, FIM) е създадена през 1948 г. и представлява международна организация на музикални съюзи. „Днес тя има 70 членове от 60 държави. Към Федерацията съществуват три филиала: FIM-AF за Африка, GLM Grupo latinoamericano de musicos зa Латинска Америка и FIM за Европа. Основна цел на Федерацията е да защитава творческите и икономически интереси на музикантите от музикалните съюзи, членуващи в нея. В тази връзка FIM си сътрудничи със Световната организация за интелектуална собственост и ЮНЕСКО. Призната е от Съвета на Европа, Европейската комисия и Европейския парламент. В момента президент на Федерацията е John Smith“ (IFM, 2014).

Федерацията на международните музикални конкурси (FCIM) е основана  през 1956 г. в Женева. Главна нейна цел е инициирането на музикални конкурси;

Международното общество за музикално възпитание (International Society for Music Education, ISME) има за свои главни задачи: „Да подкрепя световната общност от музикални педагози; да насърчава международното сътрудничеството между музикалните педагози; да съдейства за популяризиране на музикалното образование сред хора от всички възрасти в целия свят“ (ISME, 2014). ISME издава списанието „The International Journal of Music Education“. В него се публикуват статии в целия спектър от  теми, свързани с музикалната педагогика, както и с важни въпроси, които в момента се разглеждат в рамките на професията (IJME, 2014).

Международната федерация на музикалната младеж (FIJM) е основана през 1945 г. „Главна нейна задача е да подкрепя младежките инструментални и хорови  изпълнителски колективи. Провежда учебни семинари, конгреси, концерти-лекции, концерти-конкурси“ (Музыкальная энциклопедия. Том 3, 1976: 492).

Международната асоциация на музикалните библиотеки (IAML – International Association of Music Libraries), на която библиотеката на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ е член,  подкрепя музикални библиотеки и архиви от цял свят, като същевременно съдейства за сътрудничеството между институциите,  работещи в тази област. Създадена е през 1951 г. и в състава щ влизат различни колекции – библиографии, дискографии, фонотеки, частни музикални сбирки и др. В Асоциацията в момента членуват около 2000 индивидуални и институционални членове от 45 държави. Към IAML са изградени пет професионални направления, четири тематични комисии и различни работни групи. Организацията участва заедно с ИФЛА в изготвянето на стандарти за библиографско описание на некнижни материали (NBM). Асоциацията сътрудничи на Международната организация по стандартизация (ISO) за създаването на Международен стандратен музикален номер (ISMN).

Основни цели на IAML са:

– насърчаване и подпомагане на дейността на музикални библиотеки, архиви и документационни центрове и увеличаване на сътрудничеството между институции и частни лица, работещи в тези области;

– популяризиране на културното значение на музикалните библиотеки, архиви и документационни центрове на национално и международно ниво;

– съдействие за реализацията на проекти в областта на библиографията и документацията в музикалните библиотеки на национално и международно ниво;

– подпомагане на събирането и съхранението на всички музикални публикации и документи, включително чрез осъществяване на международен обмен и кредитиране;

– подкрепа за развитието на международните и национални стандарти за библиографско описание на музикални материали;

– насърчаване на музикалното образование и обучение;

– осъществяване на библиографски контрол на всички видове музикални колекции;

– опазване и съхраняване на документи от всички музикални периоди;

– сътрудничество с други международни организации, свързани с дейността на IAML;

– провеждане на годишни срещи с музикални специалисти (IAML, 2014).

 

IAML публикува тримесечното списание „Fontes Artis musicae“. В него се публикуват статии, свързани с дейността на Асоциацията,  в областта на библиотекознанието, библиографията и музикознанието.

Асоциацията работи по четири главни проекта – RILM (Repertoire International de Litterature Musicale); RISM (Repertoire International des Sources Musicales); RIPM – (Repertoire International de la Presse Musicale); RidiM – (Repertoire International d’iconographie Musicale).

RILM – (Repertoire International de la Literature Musicale, Международен каталог на музикална литература). Представлява база данни, създадена през 1967 г. с публикации по музика от цял свят. В нея могат да се открият материали по начално обучение по музика, музикална теория, етномузикология, музикална терапия. Базата дава библиографска информация с пълни данни и резюмета. Регистрират се различни видове документи – статии, книги, каталози, библиографии, дисертации, етнографски записи, доклади от конференции, електронни източници и др. Документите са във вид на записи. RILM съдържа повече от 75000 записа на 241 езика от 159 държави. Колективи от 60 страни в света са оторизирани с написването или събирането на анотации от авторите за всяко музикално изследване, публикувано в техните държави. Материалите се предават в Международния център и се редактират. Записите имат резюмета на оригиналния език, на който е издаден документът, а същевременно са преведени и на английски език. Базата е достъпна чрез четири платформи: EBSCO, FCLC, Ovid, ProQuest 11. В НМА „Проф. Пан¬чо Вла¬ди¬ге¬ров“ е осъ¬щес¬т¬вен пла¬тен дос¬тъп до ба¬зи¬те от дан-ни на RILM: Abstracts of Music Literature и Retrospective Abstracts of Music Literature чрез плат¬фор¬ма¬та на EBSCO Host .

ProQuest е най-голямата пълнотекстова база данни (Клорек, 2009: 22). Тя е основен изследователски ресурс. В нея са включени научни списания, фирмени доклади и дисертации, вестници, ежеседмични бюлетини. Базата данни осигурява информация, свързана с много научни области – образование, хуманитарни науки, психология и др. ProQuest съдържа информационни и обучителни електронни ресурси и инструментариум за библиотечен мениджмънт (Larkin, 2004: 70). Това са 11 000 заглавия на периодични издания, от които 8000 са пълнотекстови.

RISM – (Repertoire International des Sources Musicales, Международен каталог на музикалните източници). Събира документални източници – манускрипти след 1600 г., печатни нотни издания преди 1800 г., музикалнотеоретични източници и либрети, които се намират в библиотеки, архиви, манастири, частни колекции. Работни групи от 32 страни описват своите музикални източници и ги предават на централата на RISM във Франкфурт. Каталозите се публикуват в печатен и в електронен вариант. RISM има три подсерии.

RIPM – представлява ретроспективен указател на музикалната периодика в периода от 1800 до 1950 г. От 1987 г. се включва достъп до новата част от музикалната периодика от края на ХIХ и началото на ХХ век. Съдържа 500 000 анотирани записа и онлайн архив на музикалната периодика. Издателският център се намира в Балтимор, Мериленд.

RidiM – събира визуални музикални материали.

Българското правителство през 2009 г. започва да осигурява шест специализирани бази данни. Това са: ScienceDirect; Scopus; EngineeringVillage; Embase; ISI Web of Knowledge и ProQuest Central. За съжаление държавата вече няма заплатен лиценз за ProQuest Central. Националните лицензи позволяват на българската научна общност да има достъп до най-големите пълнотекстови платформи и бази данни за цитирания и резюмета от научна литература и други уеб ресурси. Тези електронни ресурси позволяват на научните организации да имат бърз достъп до издания, непубликувани на книжен носител, да правят анализ на цитируемостта в индивидуален и институционален план, да извършват сравнения на качеството на различни научни списания.

Специализираната база данни Scopus  обхваща 18 000 заглавия научни издания от над 5000 издателства. Предложенията за нови заглавия се разглеждат и оценяват от консултативен съвет (CSAB) на Scopus, съставен от изследователи и библиотекари. Процесът на оценяване на нови предложения е текущ и понякога отнема поне година, като крайният срок за оценка на изданията е първи септември всяка година. Оценката на едно издание не зависи от това колко пъти то е предложено. Заглавията, които Scopus включва, трябва да отговарят на най-малко три критерия: статиите трябва да имат резюмета на английски език, да са реферирани (оценени от редакционна колегия), както и изданието да има редовен график на публикуване. Scopus по подразбиране не приема заглавие, ако то не отговаря на някои от тези критерии.

Писмената научна комуникация през ХХ и ХХI в. взаимодейства с електронните средства на общуване. „Под научна комуникация се разбира механизмът, включително методите и средствата, чрез които се разпространяват и обменят новите научни знания (научната информация)“ (Чавдаров, 1984: 14). Електронното писмо съхранява текстове в електронна памет. Дигитализацията на текстове, която в същността си ги преобразува от словесен в цифров вид, дава възможност за преодоляване на езиковите и пространствени ограничения.

Използването нa нoвитe инфopмaциoнни и кoмyникaциoнни тexнoлoгии в научното общуване пpoмeнят cpeдaтa, в кoятo ce пpeдaлaгa и cъxpaнявa инфopмaция. Tя ce xapaктepизиpa c някoи пpeдимcтвa пpeд тpaдициoннитe cpeдcтвa зa инфopмaция – ocигypявa cимyлтaнeн дocтъп нa кpaйния пoтpeбитeл, пecти вpeмe и ycилия нa учени и библиoтeчни cпeциaлиcти. Днес учените използват eлeктpoннa инфopмaция.

Масовото навлизане на новите информационни технологии води до преосмисляне на начините на приложение и на функциите на научните масиви. С развитието на високите технологии формите на общуване между учените се трансформират, повлияни от новите комуникационни условия в обществото и културата, от технологичните скокове, от мощните не-отменни процеси на дигитализиране и класификационно формализиране на звуковите фондове по цял свят.

Библиография   [ + ]

Драганова, Росица (1999). Диахронията и моделът на българската национална култура.
http://musicart.imbm.bas.bg/p/s-bg-3.asp?type=all (посетен на 14 октомври 2014).

Клорек, Eва (2009). Научно изследователската работа започва от ProQuest CENTRAL. – В: Годишник на БИК, с. 20 – 22.

Музыкальная энциклопедия. Том 3. (1976). Москва: Советская энциклопедия.

Цветкова, Люба (2003). Комуникация на учените в Интернет среда – различия и предимства пред традиционните начини на обмен на информация. – В: Библиотечно сътрудничество – настояще и бъдеще. Доклади от ХIII годишна конференция на СБИР. СУ „Св. Климент Охридски“.
http://www.lib.bg/dokladi2003/lItsvetkova.htm (посетен на 8 април 2014).

Чавдаров, Станко (1984). Теория и методи на научната информация. Обработване, търсене, разпространение. [Учебник за студентите от Държ. библ. инст.]. София : Наука и изкуство.

International Association of Music Libraries, 2014. IAML’s principal aims. http://www.iaml.info/organization/whatIisIiaml/principalIaims (посетен на 7 април 2014).

International Federation of Musicians (2014).  About FIM. FIM in brief.
www.fim-musicians.org/abaut-fim/history (посетен на 7 април 2014).

International Journal of Music Education (IJME), 2014. About.
http://www.isme.org/ijme (посетен на 7 април 2014).

International Musicological Society, 2014. Past Presidents.
http://www.ims-online.ch (посетен на 4 април 2014).

International Musicological Society, 2014. Publications.
http://www.ims-online.ch (посетен на 4 април 2014).

International Society for Contemporary Music, 2014. World New Music Magazine.
http://www.iscm.org/wnmm (посетен на 7 април 2014).

International Society for Music Education (2014). ISME. Vision and Mission.
http://www.isme.org/general-information/29-isme-vision-and-mission (посетен на 7 април 2014).

Larkin, Rebecca (2004). ProQuest Information and Leаrning. Electronic Resources and Library Management Tools. – В: Годишник на Български информационен консорциум, с. 70 – 77. София: Булвест.

  1. В НМА „Проф. Пан­чо Вла­ди­ге­ров“ е осъществен платен достъп до базите от данни на RILM: Abstracts of Music Literature и Retrospective Abstracts of Music Literature чрез платформата на EBSCO Host

 

References   [ + ]

1. 1. В НМА „Проф. Пан¬чо Вла¬ди¬ге¬ров“ е осъ¬щес¬т¬вен пла¬тен дос¬тъп до ба¬зи¬те от дан-ни на RILM: Abstracts of Music Literature и Retrospective Abstracts of Music Literature чрез плат¬фор¬ма¬та на EBSCO Host