Иновационен метод в началното обучение по цугтромбон – историко-органологичен аспект

Доклад от Международния научен форум по случай 60 години Департамент за информация и усъвършенстване на учители при Софийски университет „Св. Климент Охридски“ на тема „Традиции и иновации в образованието“, София, 1-3 ноември 2013 г.

Началното обучение е важен етап в творческото развитие на младия инструменталист. В този етап се полагат основите на инструменталното изпълнителство, сценичното поведение и музикалното възпитание.

След прецизния подбор на кандидатите за обучение по цугтромбон в двете насоки – определяне на физическата годност на кандидатите и определяне на тяхната музикална дарба и музикални способности, следват първите уроци, в които начинаещият се запознава с инструмента. 1Вж. Почекански, С. Специфика на началното обучение по цугтромбон. – В: Ars musica и изкуството на образованието. 90 години държавно висше музикално образование в България. София, 2012, с.183-185.

В съвременната солова, ансамблова и оркестрова практика най-широко приложение има теноровата разновидност на цугтромбона. Тембровите и инструменталните качества на тази разновидност, както и богатата литература, създадена за нея, са наложили в обучението по цугтромбон метода, при който се използва тенортромбонът (ит. trombone tenore, фр. trombone tйnor, нем. Tenor-Posaune, англ. tenor trombone, рус. тенор-тромбон). Като част от този метод в обучението по цугтромбон се използва и тенорбастромбонът (ит. trombone tenor-basso, фр. trombone tйnor complet, нем. TenorbaЯ-Posaune, англ. tenorbass trombone, рус. тенор-бас-тромбон), който представлява тенортромбон с квартов вентил.

Степента на физическо развитие на младите инструменталисти в ранна възраст, особено недостатъчната дължина на ръцете им (под 60 cm), което не позволява достигането на шеста и седма позиция на тенортромбона, обуславя невъзможност да се обхване пълният хроматичен звукоред в рамките на тоновия обем. Това налага в началното обучение по цугтромбон да бъде приложен метод, при който се използва сходен с тенортромбона меден духов инструмент, съобразен с възрастта и физическото развитие на начинаещия.

Традиционно популярен е методът, при който началното обучение по цугтромбон в ранна възраст започва с изучаване на баритон (ит. eufonio, bombardino, фр. basse а pistons, нем. Bariton, Euphonium, англ. euphonium, рус. баритон). Използването на вентилен (пистонов) меден духов инструмент с подобен по форма и големина мундщук и сходни теситурни характеристики с тенортромбона, както и нотирането на басов ключ, изчерпват преимуществата на този метод, а практическото му прилагане разкрива характерни негови недостатъци.

Съвременното развитие на музикалнопедагогическата наука и практика изисква разработване на алтернативен метод в началното обучение по цугтромбон, който успешно да преодолее недостатъците на традиционния метод. В тази връзка, иновационен е методът, при който в началното обучение по цугтромбон в съвсем ранна възраст се използва алтовата разновидност на цугтромбона – алттромбонът (ит. trombone contralto, фр. trombone alto, нем. Alt-Posaune, англ. alto trombone, рус. альт-тромбон).

Сравнителният анализ на иновационния и традиционния метод в началното обучение по цугтромбон дава възможност да се посочат предимствата на новия метод.

В сравнителен исторически аспект музикалните инструменти, които се използват при иновационния и традиционния метод в началното обучение по цугтромбон – съответно алттромбонът и баритонът, имат различен произход и начин на създаване. Изследването акцентира на сравнителния исторически анализ на алттромбона и баритона, запълвайки съществена празнота в българската органология.

Алттромбонът, като разновидност на цугтромбона, е създаден след дълъг процес на еволюция и усъвършенстване на правите метални тръби от Древността.

За далечни предшественици на цугтромбона се сочат правата военна тръба шенеб (sheneb) в Египет2През 1922 г. в гробницата на египетския фараон Тутанкамон (Tutankhamen) са открити две тръби
(sheneb) от 1323 г. пр. н. е. Едната тръба е медна или бронзова със златно покритие, а другата –
сребърна. Вж. Ruiz, A. The Spirit of Ancient Egypt. New York, 2001, p. 62.
, правата тръба карна (qarna) в Асирия и Вавилон 3В детайл от стенна дърворезба от времето на асирийския владетел Сенахериб (Sennacherib) – 705-681 г. пр. н. е., са изобразени двама мъже с тръби (qarna). Единият тръбач свири, координирайки
задружните усилия на робите по преместването на огромна статуя на ламасу (крилат бик с човешка
глава), а другият тръбач почива. Вж. Steele, P. Eyewitness Ancient Iraq. London, 2007, p. 51.
, правата библейска тръба хасосра (ивр. …….. , hasoserah) в Палестина4В Библията се споменава за две сребърни тръби (ивр. ………, hasoserah) и тяхното използване:
Четвърта книга Моисеева – Числа, Глава десета, Стихове първи до десети (10:1-10). Вж. Библия сиреч
Книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет. 8. изд. София, 2011, с. 159; Срв. Библия или
Свещеното Писание на Стария и Новия Завет. 2. прераб. изд. София, 2002, с. 158; Библия или Свещено-
то Писание на Стария и Новия Завет. 3. изд. София, 2011, с. 187. Йосиф Флавий (Josephus) пише:
„Моисей (…….., Moses) изобретил още вид тръба, която той направил от сребро така: дължина, малко
по-къса от лакът, тясна тръба, малко по-дебела, отколкото на флейта, с достатъчно широк мундщук, за
да пропусне въздуха [на свирещия] и камбанообразен край като [останалите] тръби. На иврит [тази
сребърна тръба] се нарича асосра (гр. άσώσρα, asosra) (превод мой – С. П.)“. „Юдейските древности“,
Книга трета, Глава дванадесета, Параграф шест (3.291). Вж. Josephus in nine volumes. [Vol.] 4. Jewish
Antiquities, Books 1-4. London etc., 1961, p. 458-461; Срв. Флавий, И. Иудейские древности. [Т.] 1.
Минск, 1994, с. 152-153. Барелеф от Триумфалната арка на Тит в Рим изобразява две тръби (ивр.
………. , hasoserah), взети от римляните при разграбването на Йерусалим през 70 г.
, правата военна тръба салпинкс (гр. ублрйго, salpinx) в Гърция. 5Запазена до днес тръба (гр. σαλπιγξ, salpinx) се съхранява в Музея за изящни изкуства (Museum of Fine Arts) в Бостън (САЩ). Тя се състои от тринайсет различни по дължина части, изработени от кост, с бронзови пръстени между частите и камбанообразен край, отлят от бронз. Общата дължина насглобения инструмент е 1,55 m (5 ft). Вж. Xanthoulis, N. The Salpinx in Greek Antiquity. – International
Trumpet Guild Journal, 30, 2006, № 4 (October), p. 42-44. Монети на македонския цар Деметрий I
Полиоркет (Δημήτριος Α΄ ο Πολιορκητής, Demetrios I Poliorketes) – 306-283 г. пр. н. е., изобразяват
богинята на победата Нике (Νίκη, Nike), която с дясната ръка свири на тръба (гр. σαλπιγξ, salpinx), а с
лявата държи копие. В статията „Старогръцката керамика в музея на гр. Сталин“ (1953 г.) Горана
Тончева представя арибаловиден лекит (глинен съд за ароматно масло) от началото на IV в. пр. н. е. с
изображения на орнаменти и сцена на угощение (3., фиг. 49 а, б, в). Елемент от тази сцена е фигурата
на мъж, свирещ според Тончева на „инструмент, който наподобава флейта“. Имайки предвид съотноше-
нието между дължината на инструмента и височината на тялото на свирещия, използването на едната
ръка в процеса на звукоизвличането и схематизма при изобразяването на сцената, смятам, че става дума
за тръба (гр. σαλπιγξ, salpinx). Същото мнение изразява Златка Ракева-Морфова в статията „Антични
музикални инструменти в археологически находки от България“ (1959 г.) („Изображения и находки на
антични духови инструменти от България“, 10., обр. 19). Вж. Тончева, Г. Старогръцката керамика в
музея на гр. Сталин. – В: Известия на Археологическото дружество в гр. Сталин, Кн. 9, 1953, с. 31-33;
Срв. Ракева-Морфова, З. Антични музикални инструменти в археологически находки от България. –
В: Известия на Института за музика – БАН, Кн. 5, 1959, с. 92, 100. Детайл от украсата на известната
амфора-ритон от Панагюрското златно съкровище представлява релефно изображение на мъж, който
свири на тръба (гр. σαλπιγξ, salpinx). Вж. Пак там, с. 100; Китов, Г. Панагюрското съкровище. Варна,
2003, с. 16, 18.
Първоначално тръбите имали приложна функция за координация на съвместна трудова дейност, а по-късно, с развитието на обществените отношения, тези инструменти започнали да се използват със сигнална функция в армията, в празнични церемонии и култови ритуали. 6Куполът на Казанлъшката тракийска гробница разкрива фриз с обширна композиция на погребално угощение, включващо фигурите на две жени, които свирят на тръби (гр. σαλπιγξ, salpinx). В книгата „Панагюрското съкровище“ (2003 г.) Георги Китов неправилно определя тези тръби като „флейти или подобни музикални инструменти“. Вж. Пак там, с. 20-21; Срв. Миков, В. Античната гробница при Казанлък. София, 1954, с. 10-13, табл. 6-7, 9-22, 27-33; Ракева-Морфова, З. Антични музикални инструменти …, с. 100.

За развитието на металните тръби през Античността съществен принос има римската инструментална практика, в която за първи път намират приложение медни духови инструменти. 7Римските медни духови инструменти са туба (лат. tuba), литуус (лат. lituus), корну (лат. cornu) и букцина (лат. buccina, bucina).

Сред металните тръби на Стария свят конкретен предшественик на цугтромбона е римската букцина (лат. buccina, bucina). Букцината представлявала медна тръба, дълга 3,40-3,70 m (11-12 ft), с чашковиден мундщук. За разлика от правите метални тръби римската букцина била извита във формата на латинската буква C, за да се постигне компактност на инструмента, свързана с дължината му. 8В том II (1953 г.) от монографията „Современный оркестр“ (1953-1956 г.) („Тромбон“) ДмитрийРогал-Левицки (Дмитрий Рогаль-Левицкий) пише: „[…] през 1738 г., при разкопките на Помпей, били намерени два превъзходни тромбона, изковани от бронз и със златни мундщуци (превод мой – С. П.)“.
Същото споменава Юрий Усов (Юрий Усов) в книгата „История зарубежного исполнительства на
духовых инструментах“ (1989 г.) („Глава 1. Инструменты первобытнообщинного строя и Древнего
мира“). Според мен намерените инструменти са римски букцини (лат. buccina, bucina). Вж. Рогаль-
Левицкий, Д. Современный оркестр. [Т.] 2. Москва, 1953, с. 185; Усов, Ю. История зарубежного
исполнительства на духовых инструментах. 2. доп. изд. Москва, 1989, с. 8.
Букцината също имала сигнална функция в армията, в официални церемонии и гладиаторски борби. 9В бележка 2 под линия от книгата „Методика обучения игре на тромбоне“ (1987 г.) („Из истории возникновения и развития тромбона“) Виктор Сумеркин (Виктор Сумеркин) отбелязва за римската
букцина (лат. buccina, bucina): „Първоначално била пастирски инструмент […] (превод мой – С. П.)“.
Изразявам съмнение, че тръба с такава форма и размери би могло да бъде използвана за пастирски
инструмент. Вж. Сумеркин, В. Методика обучения игре на тромбоне. Москва, 1987, с. 6.

През Ранното Средновековие римските медни тръби продължили своето съществуване в Западна Европа. Те не били засегнати от преследването на църквата, което обхванало струнните и дървените духови инструменти.

В западноевропейската инструментална практика през Средновековието медните тръби навлезли като предпочитани от благородниците сигнални инструменти, които рицарството приравнило по значение с оръжието си. Средновековната медна тръба представлявала прав натурален инструмент с фуниевиден корпус и привързан към него четириъгълен щандарт (флаг с хералдичен знак). До края на X век средновековните медни тръби нямали определено наименование. На границата между X и XI век тези тръби били наречени бузини (старофр. buisine) или бузине (старонем. Busine).

В началото на XIII век започнало разделяне на средновековните медни тръби на малки (дискантови) и големи (басови). Малките тръби получили в края на XIII век наименованието тромпе пети (старофр. trompe petit), което през XIV век се оформило като тромпе (старофр. trompe), трумбет (старонем. Trumbet), трумет (старонем. Trumet) и тромба (ит. tromba), определяйки съвременното наименование тромпет (ит. tromba, фр. trompette, нем. Trompete, англ. trumpet, рус. труба). Големите тръби запазили старото наименование бузини или бузине.

През 1240 г. Фридрих II Хоенщауфен (Friedrich II von Hohenstaufen), император на Свещената Римска империя и крал на Сицилия, издал указ, с който одобрил разделянето на средновековните медни тръби, а от края на XIII и началото на XIV век започнало самостоятелното развитие на малките и големите тръби.

През XIV и XV век продължило усъвършенстването на медните тръби, свързано с широкото използване на тези инструменти в обществения живот. Празненствата, тържествените шествия и процесии все по-често се провеждали на открито, по улиците и градските площади. Новите условия за инструментална изява и необходимостта от осъществяване на музикална дейност в движение (ходейки, дори яздейки) повишили изискванията към конструктивните особености на медните тръби.

Още през втората половина на XIII век в търсене на подходяща за практиката форма започнало постепенно огъване на правите медни тръби. Първи опит в тази насока било придаването на зигзаговидна форма на медните тръби, които по външен вид наподобявали движението на змия. Създадената през втората половина на XIV век S-образна тръба (англ. S-shaped trumpet) 10В детайл от картината “The Glorification of the Virgin Mary” (“The Glorification of Mary”) (1490-1495 г.) на нидерландския художник Геертген тот Синт Янс (Geertgen tot Sint Jans) е изобразен ангел,
който свири на S-образна тръба (англ. S-shaped trumpet). Картината е част от колекцията на Музея
Бойманс ван Бьонинген (Museum Boijmans Van Beuningen) в Ротердам (Нидерландия). В текста към
илюстрация 16 c от монографията “The Trombone” (2006 г.) (“The renaissance slide trumpet”) ТревърХърбърт (Trevor Herbert) уточнява, че тръбата в този детайл е „различен модел на сгънат тромпет
(англ. folded trumpet) (превод мой – С. П.)“. Вж. Herbert, T. The Trombone. New Haven etc., 2006, p.
51. В трактата “Musica getutscht” (1511 г.) на Себастиан Вирдунг (Sebastian Virdung), S-образната тръба
(англ. S-shaped trumpet) е означена с наименованието турнер хорн (старонем. Thurner Horn). В
трактата “Musica instrumentalis deudsch” (1528, 1545 г.) на Мартин Агрикола (Martin Agricola) същият
инструмент е наречен кларета (старонем. Clareta). Вж. Virdung, S. Musica getutscht. Basel, 1511, [p.
17]; Bullard, B. Musica getutscht: a treatise on musical instruments (1511) by Sebastian Virdung. Cambridge
etc., 1993, p. 108; Срв. Agricola, M. Musica instrumentalis deudsch, Erste und vierte Ausgabe. Wittemberg
1528 und 1545. Leipzig, 1896, p. 32, 177. Автентично изображение на S-образна тръба (англ. S-shaped
trumpet) е запазено в сцената „Поругание Христово“ – стенопис в църквата на Варошкия манастир „Св.
Архангел Михаил“ край Прилеп (Македония).
по същество представлявала успешна реализация на мисълта за нова конструкция на медните тръби, въпреки че тези инструменти все още били изработвани от цяла тръба, а за огъването и се използвала съответната технология.

Решителна крачка по пътя към конструктивното усъвършенстване и развитие на медните тръби била направена с изобретяването на U-образното коляно като свързващ елемент на правите участъци от дължината на тръбата. Използването на U-образното коляно разширило възможностите за удължаване на медните тръби и допринесло за появата на нови форми и инструменти.

В края на XIV век чрез двойно огъване на медната тръба бил създаден така нареченият сгънат тромпет (англ. folded trumpet) 11В друг детайл от картината “The Glorification of the Virgin Mary” (“The Glorification of Mary”)
(1490-1495 г.) на нидерландския художник Геертген тот Синт Янс (Geertgen tot Sint Jans) е изобразен
ангел, който свири на сгънат тромпет (англ. folded trumpet). В текста към илюстрация 16 b от моногра-
фията “The Trombone” (2006 г.) (“The renaissance slide trumpet”) Тревър Хърбърт (Trevor Herbert)
конкретизира: „сгънат [тромпет] (англ. folded trumpet) – може би цугтромпет (англ. slide trumpet)
(превод мой – С. П.)“. Вж. Herbert, T. The Trombone …, p. 51. Себастиан Вирдунг (Sebastian Virdung)
в трактата “Musica getutscht” (1511 г.) и Мартин Агрикола (Martin Agricola) в трактата “Musica instrumentalis
deudsch” (1528, 1545 г.) отбелязват сгънатия тромпет (англ. folded trumpet) с еднакво наимено-
вание, изписано различно – съответно фелттруммет (старонем. Felttrummet) и фелт труммет (старо-
нем. Felt Trummet). Вж. Virdung, S. Musica getutscht …, [p. 16]; Bullard, B. Musica getutscht: …, p. 108;
Срв. Agricola, M. Musica instrumentalis deudsch …, p. 32, 177.
– първообраз на натуралния тромпет.

Стремежът към хроматизиране на натуралните медни тръби и увеличаване на техния тонов обем станал причина за създаването през първата половина на XV век на качествено нов в конструктивно отношение инст-румент, получил наименованието цугтромпет (ит. tromba da tirarsi, фр. trompette а coulisse, нем. Zugtrompete, англ. slide trumpet, рус. кулисная труба). Цугтромпетът фактически бил S-образна тръба или сгънат тромпет със значително удължен мундщук (около 25 cm). Този мундщук на практика представлявал единичен подвижен цуг, по дължината на който се премествал целият инструмент. С новата конструкция на цугтромпета станало възможно механичното удължаване и скъсяване на тръбата в процеса на звукоизвличане, което позволило бързата смяна на тонове от различни обертонови редове и възпроизвеждането на някои полутонове. Същевременно начинът на придвижване на инструмента по дължината на цуга не допринасял за рационално звукоизвличане, а късият единичен цуг не давал възможност за пълно хроматизиране на този инструмент. Независимо от конструктивните си недостатъци цугтромпетът се запазил в музикалната практика в Германия до XVIII век и бил използван в кантатите на Йохан Себастиан Бах (Johann Sebastian Bach).12Вж. Златанова, Р. Инструментознание. София, 1976, с. 106; Абрашев, Б. Музикални инструмен-
ти. Ч. 2. София, 1995, с. 5. В конструктивно отношение ренесансовият цугтромпет (англ. renaissance
slide trumpet) от XV век е различен инструмент от създадения през XVIII-XIX век в Англия и Франция
цугтромпет (англ. English slide trumpet, French slide trumpet), който се отличава с двоен подвижен цуг
и по същество представлява умален цугтромбон (англ. trombone). В част втора от монографията
„Музикални инструменти“ (1995 г.) („Медни духови инструменти“) Божидар Абрашев неправилно
смесва двата инструмента, като отбелязва за ренесансовия цугтромпет (англ. renaissance slide trumpet)
от XV век: „Освен в Германия тромпетът с цуг получил разпространение и в Англия, където бил приет
в духовите оркестри, задържайки се в практиката чак до средата на XIX в.“. Вж. Пак там, с. 5; Срв. Tarr,
E. The Romantic Trumpet. – In: Historic Brass Society Journal, Vol. 5, 1993, p. 227-230; Herbert, T. The
Trombone …, p. 50-52, 345.
Цугтромпетът се смята за непосредствен, пряк предшественик на цугтромбона.13В монографията “The Trombone” (2006 г.) (“Early trumpets”) Тревър Хърбърт (Trevor Herbert) пише: „Трябва да се каже, че няма убедително доказателство за връзка на цугтромпета (англ. slide trumpet) с цугтромбона (англ. trombone), но косвеното доказателство е непреодолимо (превод мой – С.
П.)“. Вж. Ibid, p. 50.

Идеята за възпроизвеждането на тонове извън натуралния звукоред чрез механично удължаване и скъсяване на тръбата довела до конкретен резултат, когато бил намерен начин за раздвижване на елемент от конструкцията на инструмента. Подходящ елемент в това отношение се оказало първото от двете U-образни колена, което било оставяно незапоено. Двата края на U-образното коляно все повече се удължавали, трансформирайки елемента в двоен подвижен цуг. Новият инструмент, създаден в средата на XV век, преодолял конструктивните недостатъци на цуг-тромпета и станал първият напълно хроматичен меден духов инструмент, наречен по-късно цугтромбон (ит. trombone, фр. trombone, нем. Posaune, англ. trombone, рус. тромбон). 14Тревър Хърбърт (Trevor Herbert) отбелязва в монографията “The Trombone” (2006 г.) (“The early trombone”): „Най-ранното напълно убедително изображение на цугтромбон (англ. trombone) в съвре-
менната му форма се намира във фреска от Филипино Липи (Filippino Lippi) в църквата „Санта Мария
сопра Минерва“ (“Santa Maria sopra Minerva”), Рим [Италия], изобразяваща [“] The Assumption of the
Virgin [”]. (Ил. 21) [Изображението] е от 1488-[14]93 [г.] (превод мой – С. П.)“. Вж. Ibid, p. 60-61. В
трактата “Musica getutscht” (1511 г.) Себастиан Вирдунг (Sebastian Virdung) използва наименованието
бузаунен (старонем. Busaunen). Същото наименование бузаун (старонем. Busaun) е използвано от
Мартин Агрикола (Martin Agricola) в трактата “Musica instrumentalis deudsch” (1528, 1545 г.). Вж.
Virdung, S. Musica getutscht …, [p. 16]; Bullard, B. Musica getutscht: …, p. 108; Срв. Agricola, M.
Musica instrumentalis deudsch …, p. 32, 177.

В края на XVI век необходимостта от практическото използване на хроматични медни духови инструменти, обхващащи целия звуков диапазон, довела до създаването на разновидности на цугтромбона. 15В том втори “De Organographia” (1619 г.) (“Das V. Capittel. Tromboni, Posaunen”) от трактата “Syntagma Musicum” (1614-1619 г.) Михаел Преториус (Michael Praetorius) споменава за четири разновидности на цугтромбона – алттромбон (дискантов) (старонем. Alt oder Discant Posaun), общ прав тромбон (старонем. Gemeine rechte Posaun), кварттромбон (старонем. Quart-Posaun) и октавтромбон (старонем. Octav-Posaun). Изображения на три от тези разновидности, означени със същите
наименования – кварттромбони (старонем. Quart-Posaunen), прав общ тромбон (старонем. Rechte
gemeine Posaun) и алттромбон (старонем. Alt-Posaun), са представени в таблица VIII от приложението
“Theatrum Instrumentorum seu Sciagraphia” (1620 г.) към посочения том от трактата. В текста към
илюстрация 28 от монографията “The Trombone” (2006 г.) (“Documentary sources”) Тревър Хърбърт
(Trevor Herbert) отбелязва, че в таблицата са показани „два бастромбона (англ. bass trombone), тенор-
тромбон (англ. tenor trombone) и алттромбон (англ. alto trombone) (превод мой – С. П.)“. Вж. Praetorius,
M. Syntagma Musicum. T. 2. De Organographia. Wolfenbüttel, 1619, p. 31-32; Theatrum Instrumentorum
seu Sciagraphia. Wolfenbüttel, 1620, col. 8; Срв. Herbert, T. The Trombone …, p. 87-88.
През XVII век, получавайки наименованията си от имената на певческите гласове, се оформили пет разновидности на цугтромбона – сопрантромбон (дискантов), алттромбон, тенортромбон, бастромбон и контрабастромбон.16Вж. Сумеркин, В. Методика …, с. 7; Абрашев, Б. Музикални инструменти …, с. 54.

Баритонът, като част от обособена група вентилни (пистонови) медни духови инструменти, е създаден под влиянието на два взаимно свързани фактора. Първият фактор е израз на конструктивното развитие на сигналния рог (фр. clairon, нем. Signalhorn, англ. bugle, рус. сигнальный рожок) и на пощенския рог (ит. corno postale, фр. cor postal, нем. Posthorn, англ. post horn, рус. почтовый рожок), прераснали в цяла инструментална група с различни наименования – бюгелхорни (нем. Bьgelhцrner, англ. bugles, рус. бюгельгорны, рожки), флигорни (ит. flicorni, рус. рожки), флюгелхорни (нем. Flьgelhцrner, англ. flugelhorns, рус. флюгельгорны, рожки). Вторият фактор е резултат от целенасочената индивидуална човешка дейност по конструирането на подредените в пълна група саксхорни (фр. saxhorns, англ. saxhorns, рус. саксгорны, рожки). Двата фактора си взаимодействат, обединявайки инструментите от групата на бюгелхорните, флигорните, флюгелхорните и инструментите от групата на саксхорните в единна група вентилни (пистонови) медни духови инструменти.

Изобилието от наименования в тази група създава предпоставки за неточност и объркване с използването на различни означения за еднакви инструменти и обратно. 17Вж. Рогаль-Левицкий, Д. Современный оркестр …, с. 298. В Германия баритонът се нарича както баритон (нем. Bariton), така и еуфониум (нем. Euphonium), в Англия – еуфониум (англ. euphonium), в Италия – еуфониум (ит. eufonio) и бомбардино (ит. bombardino), а във Франция – бас (фр. basse а pistons). Наименованието баритон в Русия запазва своето значение (рус. баритон), за разлика от Франция, където означава тенор (фр. saxhorn baryton). 18Вж. Пак там, с. 302.

През първата половина на XIX век в търсене на начини за хроматизиране на натуралните тромпети и валдхорни бил създаден вентилният (пистоновият) механизъм – „истинска революция“ 19Григоров, В. Методика на обучението по валдхорна. София, 1989, с. 7; Вж. Tarr, E. The Romantic Trumpet …, p. 230. в историята на медните духови инструменти, принципно нова конструкция, довела до пълното им хроматизиране. Действието на вентилния (пистоновия) механизъм се изразява във включване на допълнителна тръба към основната тръба на инструмента посредством вентил (пистон). Това осигурило бърза промяна в дължината на тръбата по време на звукоизвличането и мелодично съчетаване на тонове от различни обертонови редове.

Вентилът (ит. valvola rotativa, cilindro, фр. valve rotative, cylindre, palette, нем. Drehventil, Zylinderventil, англ. rotary valve, рус. вентиль) представлява цилиндър, който се върти хоризонтално, на четвърт оборот около оста си. Пистонът (ит. pistone, фр. piston, нем. Pumpventil, англ. piston valve, рус. пистон) е бутало, движещо се вертикално. В конструктивно отношение бюгелхорните, флигорните, флюгелхорните се изработват с вентили, а саксхорните – с пистони. 20Вж. Златанова, Р. Инструментознание …, с. 141; Абрашев, Б. Музикални инструменти …, с. 76.

На 12 септември 1835 г. немският реформатор на военния духов оркестър и изобретател Вилхелм Фридрих Випрехт (Wilhelm Friedrich Wieprecht) и берлинският майстор на духови инструменти Йохан Готфрид Мориц (Johann Gottfried Moritz) получили в Прусия патент 21Патентът, издаван от суверенна държава за определен срок от време, удостоверява изключителното право на притежателя върху изобретението в замяна на публичното оповестяване на това изобретение. Изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забра-
ната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с
патента. В бележка 11 от монографията “The Trumpet and Trombone” (1966 г.) Филип Бейт (Philip Bate)
уточнява: „Международната патентна конвенция (Парижка конвенция за закрила на индустриалната
собственост от 20 март 1883 г., бележка моя – С. П.), по която редица държави се споразумяха да
зачитат взаимно патентите си, е подписана едва през 1883 г. Дотогава нищо не предотвратява свобод-
ното копиране на едно изобретение, веднъж пресякло границата, въпреки че то е напълно защитено в
страната на неговия произход. Освен това преди 1870 г. различните независими немскоговорящи дър-
жави дават свои патенти или привилегии, но не е задължително да ги признават един на друг, освен ако
са в сила особени търговски споразумения (превод мой – С. П.)“. Вж. Bate, P. The Trumpet and
Trombone. London etc., 1966, p. 182; Tarr, E. The Romantic Trumpet …, p. 230, 251. В монографията
“The Tuba Family” (1978 г.) Клифърд Бевън (Clifford Bevan) пише: „Има само един инструмент в
съвременния оркестър, на който знаем точната дата на раждане. Пруски патент 19 е взет на 12 септем-
ври 1835 г. от Вилхелм Випрехт (Wilhelm Wieprecht) и Йохан Мориц (Johann Moritz) в Берлин [Пру-
сия] за бастубата (нем. Baß-Tuba, англ. bass tuba). Събитието е оповестено в малък абзац на първата
страница на “Allgemeine Precussische Staats-Zeitung” от сряда, 16 септември 1835 г. (превод мой – С.
П.)“. Вж. Bevan, C. The Tuba Family. London, 1978, p. 83-84; Phillips, H., W. Winkle. The Art of Tuba
and Euphonium. [Miami], 1992, p. 5; Phillips, H. Mr. Tuba. Bloomington, 2012, p. 78.
за меден духов инструмент с берлински пистони (нем. Berliner Pumpen) 22Харви Филипс (Harvey Phillips) и Уилям Уинкъл (William Winkle) отбелязват в книгата “The Art of
Tuba and Euphonium” (1992 г.), че берлинските пистони (нем. Berliner Pumpen) са „къси […] с голям
диаметър (превод мой – С. П.)“. Вж. Phillips, H., W. Winkle. The Art …, p. 5.
и продълговата форма. Новият инструмент, наречен бастуба (нем. Baß-Tuba), а по-късно – само туба (ит. tuba, фр. tuba, нем. Tuba, англ. tuba, рус. туба), отговорил на практическата необходимост от създаване на пълноценен бас на медната духова група в оперно-симфоничния и духовия оркестър.

През 1845 г. белгийският изобретател и производител на духови инструменти Адолф Сакс (Antoine-Joseph Sax, Adolphe Sax) патентовал във Франция еднородна група медни духови инструменти с вертикално разположени пистони Перине (фр. pistons Périnet) 23Съвременната конструкция на пистона (фр. piston) е патентована във Франция (френски патент №
9606) на 27 октомври 1838 г. от френския изобретател и майстор на медни духови инструменти
Франсоа Перине (Etienne-François Périnet, François Périnet). В книгата “The Art of Tuba and Euphonium”
(1992 г.) Харви Филипс (Harvey Phillips) и Уилям Уинкъл (William Winkle) подчертават: „Пистонът
Перине (фр. piston Périnet) е модификация на берлинските пистони (нем. Berliner Pumpen) (превод мой
– С. П.)“. Вж. Ibid, p. 4
и продълговата, „тубообразна“ 24Рогаль-Левицкий, Д. Современный оркестр …, с. 298. форма, получили наименованието саксхорни – саксхорн сопранино (фр. saxhorn sopranino, petit bugle), саксхорн сопран (фр. saxhorn soprano, bugle), саксхорн алт (фр. saxhorn alto), саксхорн баритон (фр. saxhorn baryton), саксхорн бас (фр. saxhorn basse) и саксхорн контрабас (фр. saxhorn contrebasse, bombardon). С добавянето на още един саксхорн контрабас (фр. saxhorn contrebasse, contrebasse а vent) през 1851 г. групата на саксхорните достигнала своята цялост от седем пистонови медни духови инструмента.

Сравнителният анализ на иновационния и традиционния метод в началното обучение по цугтромбон показва и други разлики между двата метода.

Библиография

Абрашев, Б. Музикални инструменти. Ч. 2. София, 1995.
Библия или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет. 2. прераб. изд. София, 2002.
Библия или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет. 3. изд. София, 2011.
Библия сиреч Книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет. 8. изд. София, 2011.
Григоров, В. Методика на обучението по валдхорна. София, 1989.
Златанова, Р. Инструментознание. София, 1976.
Китов, Г. Панагюрското съкровище. Варна, 2003.
Миков, В. Античната гробница при Казанлък. София, 1954.
Почекански, С. Специфика на началното обучение по цугтромбон. – В: Ars musica и изкуството на образованието. 90 години държавно висше музикално образование в България. София, 2012, с. 182-187.
Ракева-Морфова, З. Антични музикални инструменти в археологически находки от България. – В: Известия на Института за музика – БАН, Кн. 5, 1959, с. 77-122.
Рогаль-Левицкий, Д. Современный оркестр. [Т.] 2. Москва, 1953.
Сумеркин, В. Методика обучения игре на тромбоне. Москва, 1987.
Тончева, Г. Старогръцката керамика в музея на гр. Сталин. – В: Известия на Археологическото дружество в гр. Сталин, Кн. 9, 1953, с. 29-40.
Усов, Ю. История зарубежного исполнительства на духовых инструментах. 2. доп. изд. Москва, 1989.
Флавий, И. Иудейские древности. [Т.] 1. Минск, 1994.
Agricola, M. Musica instrumentalis deudsch, Erste und vierte Ausgabe. Wittemberg 1528 und 1545. Leipzig, 1896.
Bate, P. The Trumpet and Trombone. London etc., 1966.
Bevan, C. The Tuba Family. London, 1978.
Bullard, B. Musica getutscht: a treatise on musical instruments (1511) by Sebastian Virdung. Cambridge etc., 1993.
Herbert, T. The Trombone. New Haven etc., 2006.
Josephus in nine volumes. [Vol.] 4. Jewish Antiquities, Books 1-4. London etc., 1961.
Phillips, H. Mr. Tuba. Bloomington, 2012.
Phillips, H., W. Winkle. The Art of Tuba and Euphonium. [Miami], 1992.
Praetorius, M. Syntagma Musicum. T. 2. De Organographia. Wolfenbьttel, 1619.
Praetorius, M. Theatrum Instrumentorum seu Sciagraphia. Wolfenbьttel, 1620.
Ruiz, A. The Spirit of Ancient Egypt. New York, 2001.
Steele, P. Eyewitness Ancient Iraq. London, 2007.
Tarr, E. The Romantic Trumpet. – In: Historic Brass Society Journal, Vol. 5, 1993, p. 213-261.
Virdung, S. Musica getutscht. Basel, 1511.
Xanthoulis, N. The Salpinx in Greek Antiquity. – International Trumpet Guild Journal, 30, 2006, № 4 (October), p. 39-45.

References   [ + ]

1. Вж. Почекански, С. Специфика на началното обучение по цугтромбон. – В: Ars musica и изкуството на образованието. 90 години държавно висше музикално образование в България. София, 2012, с.183-185.
2. През 1922 г. в гробницата на египетския фараон Тутанкамон (Tutankhamen) са открити две тръби
(sheneb) от 1323 г. пр. н. е. Едната тръба е медна или бронзова със златно покритие, а другата –
сребърна. Вж. Ruiz, A. The Spirit of Ancient Egypt. New York, 2001, p. 62.
3. В детайл от стенна дърворезба от времето на асирийския владетел Сенахериб (Sennacherib) – 705-681 г. пр. н. е., са изобразени двама мъже с тръби (qarna). Единият тръбач свири, координирайки
задружните усилия на робите по преместването на огромна статуя на ламасу (крилат бик с човешка
глава), а другият тръбач почива. Вж. Steele, P. Eyewitness Ancient Iraq. London, 2007, p. 51.
4. В Библията се споменава за две сребърни тръби (ивр. ………, hasoserah) и тяхното използване:
Четвърта книга Моисеева – Числа, Глава десета, Стихове първи до десети (10:1-10). Вж. Библия сиреч
Книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет. 8. изд. София, 2011, с. 159; Срв. Библия или
Свещеното Писание на Стария и Новия Завет. 2. прераб. изд. София, 2002, с. 158; Библия или Свещено-
то Писание на Стария и Новия Завет. 3. изд. София, 2011, с. 187. Йосиф Флавий (Josephus) пише:
„Моисей (…….., Moses) изобретил още вид тръба, която той направил от сребро така: дължина, малко
по-къса от лакът, тясна тръба, малко по-дебела, отколкото на флейта, с достатъчно широк мундщук, за
да пропусне въздуха [на свирещия] и камбанообразен край като [останалите] тръби. На иврит [тази
сребърна тръба] се нарича асосра (гр. άσώσρα, asosra) (превод мой – С. П.)“. „Юдейските древности“,
Книга трета, Глава дванадесета, Параграф шест (3.291). Вж. Josephus in nine volumes. [Vol.] 4. Jewish
Antiquities, Books 1-4. London etc., 1961, p. 458-461; Срв. Флавий, И. Иудейские древности. [Т.] 1.
Минск, 1994, с. 152-153. Барелеф от Триумфалната арка на Тит в Рим изобразява две тръби (ивр.
………. , hasoserah), взети от римляните при разграбването на Йерусалим през 70 г.
5. Запазена до днес тръба (гр. σαλπιγξ, salpinx) се съхранява в Музея за изящни изкуства (Museum of Fine Arts) в Бостън (САЩ). Тя се състои от тринайсет различни по дължина части, изработени от кост, с бронзови пръстени между частите и камбанообразен край, отлят от бронз. Общата дължина насглобения инструмент е 1,55 m (5 ft). Вж. Xanthoulis, N. The Salpinx in Greek Antiquity. – International
Trumpet Guild Journal, 30, 2006, № 4 (October), p. 42-44. Монети на македонския цар Деметрий I
Полиоркет (Δημήτριος Α΄ ο Πολιορκητής, Demetrios I Poliorketes) – 306-283 г. пр. н. е., изобразяват
богинята на победата Нике (Νίκη, Nike), която с дясната ръка свири на тръба (гр. σαλπιγξ, salpinx), а с
лявата държи копие. В статията „Старогръцката керамика в музея на гр. Сталин“ (1953 г.) Горана
Тончева представя арибаловиден лекит (глинен съд за ароматно масло) от началото на IV в. пр. н. е. с
изображения на орнаменти и сцена на угощение (3., фиг. 49 а, б, в). Елемент от тази сцена е фигурата
на мъж, свирещ според Тончева на „инструмент, който наподобава флейта“. Имайки предвид съотноше-
нието между дължината на инструмента и височината на тялото на свирещия, използването на едната
ръка в процеса на звукоизвличането и схематизма при изобразяването на сцената, смятам, че става дума
за тръба (гр. σαλπιγξ, salpinx). Същото мнение изразява Златка Ракева-Морфова в статията „Антични
музикални инструменти в археологически находки от България“ (1959 г.) („Изображения и находки на
антични духови инструменти от България“, 10., обр. 19). Вж. Тончева, Г. Старогръцката керамика в
музея на гр. Сталин. – В: Известия на Археологическото дружество в гр. Сталин, Кн. 9, 1953, с. 31-33;
Срв. Ракева-Морфова, З. Антични музикални инструменти в археологически находки от България. –
В: Известия на Института за музика – БАН, Кн. 5, 1959, с. 92, 100. Детайл от украсата на известната
амфора-ритон от Панагюрското златно съкровище представлява релефно изображение на мъж, който
свири на тръба (гр. σαλπιγξ, salpinx). Вж. Пак там, с. 100; Китов, Г. Панагюрското съкровище. Варна,
2003, с. 16, 18.
6. Куполът на Казанлъшката тракийска гробница разкрива фриз с обширна композиция на погребално угощение, включващо фигурите на две жени, които свирят на тръби (гр. σαλπιγξ, salpinx). В книгата „Панагюрското съкровище“ (2003 г.) Георги Китов неправилно определя тези тръби като „флейти или подобни музикални инструменти“. Вж. Пак там, с. 20-21; Срв. Миков, В. Античната гробница при Казанлък. София, 1954, с. 10-13, табл. 6-7, 9-22, 27-33; Ракева-Морфова, З. Антични музикални инструменти …, с. 100.
7. Римските медни духови инструменти са туба (лат. tuba), литуус (лат. lituus), корну (лат. cornu) и букцина (лат. buccina, bucina).
8. В том II (1953 г.) от монографията „Современный оркестр“ (1953-1956 г.) („Тромбон“) ДмитрийРогал-Левицки (Дмитрий Рогаль-Левицкий) пише: „[…] през 1738 г., при разкопките на Помпей, били намерени два превъзходни тромбона, изковани от бронз и със златни мундщуци (превод мой – С. П.)“.
Същото споменава Юрий Усов (Юрий Усов) в книгата „История зарубежного исполнительства на
духовых инструментах“ (1989 г.) („Глава 1. Инструменты первобытнообщинного строя и Древнего
мира“). Според мен намерените инструменти са римски букцини (лат. buccina, bucina). Вж. Рогаль-
Левицкий, Д. Современный оркестр. [Т.] 2. Москва, 1953, с. 185; Усов, Ю. История зарубежного
исполнительства на духовых инструментах. 2. доп. изд. Москва, 1989, с. 8.
9. В бележка 2 под линия от книгата „Методика обучения игре на тромбоне“ (1987 г.) („Из истории возникновения и развития тромбона“) Виктор Сумеркин (Виктор Сумеркин) отбелязва за римската
букцина (лат. buccina, bucina): „Първоначално била пастирски инструмент […] (превод мой – С. П.)“.
Изразявам съмнение, че тръба с такава форма и размери би могло да бъде използвана за пастирски
инструмент. Вж. Сумеркин, В. Методика обучения игре на тромбоне. Москва, 1987, с. 6.
10. В детайл от картината “The Glorification of the Virgin Mary” (“The Glorification of Mary”) (1490-1495 г.) на нидерландския художник Геертген тот Синт Янс (Geertgen tot Sint Jans) е изобразен ангел,
който свири на S-образна тръба (англ. S-shaped trumpet). Картината е част от колекцията на Музея
Бойманс ван Бьонинген (Museum Boijmans Van Beuningen) в Ротердам (Нидерландия). В текста към
илюстрация 16 c от монографията “The Trombone” (2006 г.) (“The renaissance slide trumpet”) ТревърХърбърт (Trevor Herbert) уточнява, че тръбата в този детайл е „различен модел на сгънат тромпет
(англ. folded trumpet) (превод мой – С. П.)“. Вж. Herbert, T. The Trombone. New Haven etc., 2006, p.
51. В трактата “Musica getutscht” (1511 г.) на Себастиан Вирдунг (Sebastian Virdung), S-образната тръба
(англ. S-shaped trumpet) е означена с наименованието турнер хорн (старонем. Thurner Horn). В
трактата “Musica instrumentalis deudsch” (1528, 1545 г.) на Мартин Агрикола (Martin Agricola) същият
инструмент е наречен кларета (старонем. Clareta). Вж. Virdung, S. Musica getutscht. Basel, 1511, [p.
17]; Bullard, B. Musica getutscht: a treatise on musical instruments (1511) by Sebastian Virdung. Cambridge
etc., 1993, p. 108; Срв. Agricola, M. Musica instrumentalis deudsch, Erste und vierte Ausgabe. Wittemberg
1528 und 1545. Leipzig, 1896, p. 32, 177. Автентично изображение на S-образна тръба (англ. S-shaped
trumpet) е запазено в сцената „Поругание Христово“ – стенопис в църквата на Варошкия манастир „Св.
Архангел Михаил“ край Прилеп (Македония).
11. В друг детайл от картината “The Glorification of the Virgin Mary” (“The Glorification of Mary”)
(1490-1495 г.) на нидерландския художник Геертген тот Синт Янс (Geertgen tot Sint Jans) е изобразен
ангел, който свири на сгънат тромпет (англ. folded trumpet). В текста към илюстрация 16 b от моногра-
фията “The Trombone” (2006 г.) (“The renaissance slide trumpet”) Тревър Хърбърт (Trevor Herbert)
конкретизира: „сгънат [тромпет] (англ. folded trumpet) – може би цугтромпет (англ. slide trumpet)
(превод мой – С. П.)“. Вж. Herbert, T. The Trombone …, p. 51. Себастиан Вирдунг (Sebastian Virdung)
в трактата “Musica getutscht” (1511 г.) и Мартин Агрикола (Martin Agricola) в трактата “Musica instrumentalis
deudsch” (1528, 1545 г.) отбелязват сгънатия тромпет (англ. folded trumpet) с еднакво наимено-
вание, изписано различно – съответно фелттруммет (старонем. Felttrummet) и фелт труммет (старо-
нем. Felt Trummet). Вж. Virdung, S. Musica getutscht …, [p. 16]; Bullard, B. Musica getutscht: …, p. 108;
Срв. Agricola, M. Musica instrumentalis deudsch …, p. 32, 177.
12. Вж. Златанова, Р. Инструментознание. София, 1976, с. 106; Абрашев, Б. Музикални инструмен-
ти. Ч. 2. София, 1995, с. 5. В конструктивно отношение ренесансовият цугтромпет (англ. renaissance
slide trumpet) от XV век е различен инструмент от създадения през XVIII-XIX век в Англия и Франция
цугтромпет (англ. English slide trumpet, French slide trumpet), който се отличава с двоен подвижен цуг
и по същество представлява умален цугтромбон (англ. trombone). В част втора от монографията
„Музикални инструменти“ (1995 г.) („Медни духови инструменти“) Божидар Абрашев неправилно
смесва двата инструмента, като отбелязва за ренесансовия цугтромпет (англ. renaissance slide trumpet)
от XV век: „Освен в Германия тромпетът с цуг получил разпространение и в Англия, където бил приет
в духовите оркестри, задържайки се в практиката чак до средата на XIX в.“. Вж. Пак там, с. 5; Срв. Tarr,
E. The Romantic Trumpet. – In: Historic Brass Society Journal, Vol. 5, 1993, p. 227-230; Herbert, T. The
Trombone …, p. 50-52, 345.
13. В монографията “The Trombone” (2006 г.) (“Early trumpets”) Тревър Хърбърт (Trevor Herbert) пише: „Трябва да се каже, че няма убедително доказателство за връзка на цугтромпета (англ. slide trumpet) с цугтромбона (англ. trombone), но косвеното доказателство е непреодолимо (превод мой – С.
П.)“. Вж. Ibid, p. 50.
14. Тревър Хърбърт (Trevor Herbert) отбелязва в монографията “The Trombone” (2006 г.) (“The early trombone”): „Най-ранното напълно убедително изображение на цугтромбон (англ. trombone) в съвре-
менната му форма се намира във фреска от Филипино Липи (Filippino Lippi) в църквата „Санта Мария
сопра Минерва“ (“Santa Maria sopra Minerva”), Рим [Италия], изобразяваща [“] The Assumption of the
Virgin [”]. (Ил. 21) [Изображението] е от 1488-[14]93 [г.] (превод мой – С. П.)“. Вж. Ibid, p. 60-61. В
трактата “Musica getutscht” (1511 г.) Себастиан Вирдунг (Sebastian Virdung) използва наименованието
бузаунен (старонем. Busaunen). Същото наименование бузаун (старонем. Busaun) е използвано от
Мартин Агрикола (Martin Agricola) в трактата “Musica instrumentalis deudsch” (1528, 1545 г.). Вж.
Virdung, S. Musica getutscht …, [p. 16]; Bullard, B. Musica getutscht: …, p. 108; Срв. Agricola, M.
Musica instrumentalis deudsch …, p. 32, 177.
15. В том втори “De Organographia” (1619 г.) (“Das V. Capittel. Tromboni, Posaunen”) от трактата “Syntagma Musicum” (1614-1619 г.) Михаел Преториус (Michael Praetorius) споменава за четири разновидности на цугтромбона – алттромбон (дискантов) (старонем. Alt oder Discant Posaun), общ прав тромбон (старонем. Gemeine rechte Posaun), кварттромбон (старонем. Quart-Posaun) и октавтромбон (старонем. Octav-Posaun). Изображения на три от тези разновидности, означени със същите
наименования – кварттромбони (старонем. Quart-Posaunen), прав общ тромбон (старонем. Rechte
gemeine Posaun) и алттромбон (старонем. Alt-Posaun), са представени в таблица VIII от приложението
“Theatrum Instrumentorum seu Sciagraphia” (1620 г.) към посочения том от трактата. В текста към
илюстрация 28 от монографията “The Trombone” (2006 г.) (“Documentary sources”) Тревър Хърбърт
(Trevor Herbert) отбелязва, че в таблицата са показани „два бастромбона (англ. bass trombone), тенор-
тромбон (англ. tenor trombone) и алттромбон (англ. alto trombone) (превод мой – С. П.)“. Вж. Praetorius,
M. Syntagma Musicum. T. 2. De Organographia. Wolfenbüttel, 1619, p. 31-32; Theatrum Instrumentorum
seu Sciagraphia. Wolfenbüttel, 1620, col. 8; Срв. Herbert, T. The Trombone …, p. 87-88.
16. Вж. Сумеркин, В. Методика …, с. 7; Абрашев, Б. Музикални инструменти …, с. 54.
17. Вж. Рогаль-Левицкий, Д. Современный оркестр …, с. 298.
18. Вж. Пак там, с. 302.
19. Григоров, В. Методика на обучението по валдхорна. София, 1989, с. 7; Вж. Tarr, E. The Romantic Trumpet …, p. 230.
20. Вж. Златанова, Р. Инструментознание …, с. 141; Абрашев, Б. Музикални инструменти …, с. 76.
21. Патентът, издаван от суверенна държава за определен срок от време, удостоверява изключителното право на притежателя върху изобретението в замяна на публичното оповестяване на това изобретение. Изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забра-
ната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с
патента. В бележка 11 от монографията “The Trumpet and Trombone” (1966 г.) Филип Бейт (Philip Bate)
уточнява: „Международната патентна конвенция (Парижка конвенция за закрила на индустриалната
собственост от 20 март 1883 г., бележка моя – С. П.), по която редица държави се споразумяха да
зачитат взаимно патентите си, е подписана едва през 1883 г. Дотогава нищо не предотвратява свобод-
ното копиране на едно изобретение, веднъж пресякло границата, въпреки че то е напълно защитено в
страната на неговия произход. Освен това преди 1870 г. различните независими немскоговорящи дър-
жави дават свои патенти или привилегии, но не е задължително да ги признават един на друг, освен ако
са в сила особени търговски споразумения (превод мой – С. П.)“. Вж. Bate, P. The Trumpet and
Trombone. London etc., 1966, p. 182; Tarr, E. The Romantic Trumpet …, p. 230, 251. В монографията
“The Tuba Family” (1978 г.) Клифърд Бевън (Clifford Bevan) пише: „Има само един инструмент в
съвременния оркестър, на който знаем точната дата на раждане. Пруски патент 19 е взет на 12 септем-
ври 1835 г. от Вилхелм Випрехт (Wilhelm Wieprecht) и Йохан Мориц (Johann Moritz) в Берлин [Пру-
сия] за бастубата (нем. Baß-Tuba, англ. bass tuba). Събитието е оповестено в малък абзац на първата
страница на “Allgemeine Precussische Staats-Zeitung” от сряда, 16 септември 1835 г. (превод мой – С.
П.)“. Вж. Bevan, C. The Tuba Family. London, 1978, p. 83-84; Phillips, H., W. Winkle. The Art of Tuba
and Euphonium. [Miami], 1992, p. 5; Phillips, H. Mr. Tuba. Bloomington, 2012, p. 78.
22. Харви Филипс (Harvey Phillips) и Уилям Уинкъл (William Winkle) отбелязват в книгата “The Art of
Tuba and Euphonium” (1992 г.), че берлинските пистони (нем. Berliner Pumpen) са „къси […] с голям
диаметър (превод мой – С. П.)“. Вж. Phillips, H., W. Winkle. The Art …, p. 5.
23. Съвременната конструкция на пистона (фр. piston) е патентована във Франция (френски патент №
9606) на 27 октомври 1838 г. от френския изобретател и майстор на медни духови инструменти
Франсоа Перине (Etienne-François Périnet, François Périnet). В книгата “The Art of Tuba and Euphonium”
(1992 г.) Харви Филипс (Harvey Phillips) и Уилям Уинкъл (William Winkle) подчертават: „Пистонът
Перине (фр. piston Périnet) е модификация на берлинските пистони (нем. Berliner Pumpen) (превод мой
– С. П.)“. Вж. Ibid, p. 4
24. Рогаль-Левицкий, Д. Современный оркестр …, с. 298.