Прилагане на принципите за постепенност и нагледност при изграждане на индивидуална начална цигулкова постановка

За ролята на педагога в процеса на изграждане на индивидуална начална цигулкова постановка на ученика

На проблемите и предизвикателствата пред педагога в началното цигулково обучение и по-специално при изграждането на цигулковата постановка на ученика  са посветени огромен брой страници в почти всички начални цигулкови школи и научни трудове в областта на методиката на цигулковото обучение. На пръв поглед изглежда, че едва ли има какво да се добави към тази сякаш напълно изчерпана тема. В болшинството от случаите обаче вниманието на авторите, пишещи по тази тема, е насочено към конкретните задачи и практически решения в процеса на изграждане на определен вид цигулкова постановка, без да се разкриват принципните положения в методиката на цигулковото обучение, и в частност – на изграждането на началната цигулкова постановка. Предвид безспорния факт, че организмът на всеки ученик по цигулка се отличава с определени уникални анатомо-физиологични особености, внимателният и задълбочен анализ на тези особености от страна на цигулковия педагог е от решаващо значение за успешното решаване на сложните задачи, които възникват  пред него в процеса на изграждане на индивидуалната цигулкова постановка на ученика. Изправен пред истинско море от индивидуалности в своя клас по цигулка, преподавателят в повечето случаи решава да се придържа към един определен вид постановка, която той или е наследил от своя собствен преподавател, или пък е възприел като най-удачен в резултат от своята музикалноизпълнителска практика. Понякога обаче се стига и до точно обратната ситуация, при която преподавателят оставя своя ученик сам да експериментира и да намери най-удобната за него постановка. Както крайно консервативният, така и крайно либералният педагогически подход в процеса на изграждане на индивидуалната начална цигулкова постановка разкриват липса на достатъчно теоретична подготовка у цигулковия педагог, а тяхното прилагане обикновено води до съществени затруднения в обучението на учениците по цигулка. От тази гледна точка пред цигулковите педагози стои отговорната задача да достигнат и поддържат достатъчно високо ниво на теоретична подготовка в областта на изграждането на цигулковата постановка и техника с цел намиране и изработване на най-подходящия за съответния ученик вид постановка. Относно изискванията пред цигулковия педагог като професионалист М. Чиликов пише: „В работата си преподавателят се сблъсква с индивидуалност, която трябва детайлно да опознае, да анализира нейните обективни и субективни страни, правилно да я насочи и ръководи. Затова е необходимо той да притежава висока професионална, методическа и обща култура, педагогически талант и умението да избира най-верния подход на работа с учащия се… Голямата задача на преподавателя при провеждане на постановъчната работа е намирането на точната диагноза, първопричината за даден недостатък и най-правилния метод за отстраняването му.“ (Чиликов, 1977: 107 – 108)

Тези възгледи на автора много точно изразяват както трудностите, пред които е изправен педагогът в периода на изграждането на началната постановка на всеки отделен ученик, така и изискванията към цигулковия педагог. Още от момента на запознаването с ученика и по време на първия урок цигулковият педагог следва да си изгради максимално ясна представа за индивидуалните анатомо-физиологични качества и особености на своя нов ученик. Чрез разговори с ученика и с неговите родители, както и чрез свои собствени наблюдения преподавателят следва да си състави пълна картина за състоянието на двигателния апарат на ученика, които биха му дали възможност да насочи и подпомогне своя ученик в създаването на неговата начална индивидуална постановка. В този ограничен период от време цигулковият педагог следва да намери отговори на някои основни въпроси, касаещи индивидуалните особености на ученика, като например:

а) какви са общият конституционен тип и индивидуалната анатомична структура на тялото и ръцете на ученика;

б) каква е функционалната физиологична асиметрия в организма на ученика (доминираща дясна или лява мозъчна хемисфера, съответно – водеща дясна или лява ръка);

в) съществуват ли хронични или временни, включително и професионални заболявания на двигателния апарат на ученика към момента;

г) има ли наличие на минали или все още съществуващи физически травми или фрактури на костите на ръцете и раменния пояс на ученика;

д) какви са възрастовите дегенеративни изменения в двигателния апарат на ученика (при начално цигулково обучение на ученици в зряла или напреднала възраст).

Освен чрез разговори и собствени наблюдения, цигулковият педагог следва да използва целия свой педагогически опит, както и достиженията на съвременната цигулковоизпълнителска теория, за да достигне до успешното решаване на сложните проблеми, възникващи при изграждането на началната индивидуална постановка на всеки свой ученик. В този продължителен и често доста труден процес педагогът трябва постепенно да развива и усъвършенства едни или други елементи на тази постановка. В много случаи той трябва да е готов да се върне назад и да започне от по-ранна фаза в изграждането и развитието на индивидуалната цигулкова постановка на своя ученик.

Растежът на организма на ученика в детска, юношеска и ранна младежка възраст, както и свързаните с това чести смени на инструмент, лък, възглавничка, подбрадник и т.н. също така налагат постоянни и понякога доста съществени изменения в неговата начална постановка. Една от най-важните задачи пред цигулковия педагог в началното обучение е да прецени какви са индивидуалните нужди и стремежи на ученика във всеки отделен момент от неговото физическо и музикалноизпълнителско израстване, за да може да го подпомогне в избора на подходящ инструмент, лък, подбрадник и помощни средства за поддържане на цигулката, доколкото последните са необходими. Изучаването на основните положения на ръцете, главата, краката и тялото при свирене на цигулка в началния перод на обучение е от голямо значение за създаването на една солидна основа за по-нататъшното инструментално обучение на ученика. От тази гледна точка изграждането и развитието на индивидуалната постановка на цигуларя представлява един постоянен процес, който за отделния ученик или вече изграден цигулар може да има различна интензивност, включващ периоди на активни нейни изменения или на относителна стабилност в нейното развитие. Абсолютно неприемливо е на индивидуалната цигулкова постановка да се гледа като на нещо завършено веднъж завинаги, което трябва с цената на всичко да се запази непроменено до края на музикалноизпълнителската кариера на цигуларя. Напротив, измененията в нея следва да се приемат като нещо съвсем естествено и необходимо в процеса на физическото и професионалното развитие на цигуларя. В тази връзка О. Szende, разглеждайки проблемите, възникващи при физическата адаптация на организма на ученика непосредствено след постъпването му в класа на нов за него цигулков педагог, прави следния особено важен в научно отношение извод: „Цигулковата постановка трябва или би трябвало също така постоянно да се променя през дългите години на обучението. Ако не се променя, тогава тя постоянно ще става нецелесъобразна и може по-късно да стане източник на професионално заболяване.“  (Szende, 1987: 22, прев. мой – Ц. В.)

От особена важност в периода на изграждане на индивидуалната начална цигулкова постановка на ученика е цигулковият педагог да  се ръководи от общите принципи за естественост, целесъобразност, ефикасност, рационалност и перспективост на цигулковата постановка (Вутев, 2016а: 12 – 17; 2016b: 17 – 22). В това отношение пълна подкрепа заслужава следното твърдение на А. Хаджиатанасов: „Индивидуализацията“ на постановката обаче не отменя общите принципи и закономерности за физико-анатомическата и психо-физиологическата „рационалност“ на техниката. За съжаление все още не са редки случаите, в които зад оправданията с индивидуалните особености на ученика се крие неосведомеността и безсилието на преподавателя да се справи с постановъчните проблеми при някои ученици.“ (Хаджиатанасов, 1983: 34)

Предмет на настоящото изследване обаче не е разкриването на общите принципи на индивидуалната цигулкова постановка, а прилагането от страна на цигулковия педагог на специфичните за методиката на обучението принципи за постепенност и нагледност при изграждането на индивидуалната начална цигулкова постановка, което ще бъде разгледано по-долу.

Принципът за постепенност в изграждането на

индивидуална начална цигулкова постановка

Значението на този принцип се разкрива от Е. Камиларов в следното негово твърдение: „И така, съвременната прогресивна педагогика схваща постановката като един сложен и многостранен (подчертано от автора) процес, същността на който се явява постепенното (подчертано от автора) приспособяване на организма към инструмента“ (Камиларов, 1959: 27). Разбирането на автора за цигулковата постановка като процес на постоянна адаптация на ученика и неговия организъм към условията на цигулковото свирене притежава висока научна стойност. Този процес може да трае сравнително кратко или по-продължително време, в зависимост от способността на ученика да усвои определения вид постановка, както и от педагогическите умения и подготовка на неговия преподавател в това отношение. От тази гледна точка спазването на принципа за постепенност в изграждането на началната индивидуална постановка на ученика от страна на цигулковия педагог е от изключително голяма важност.

На необходимостта от внимателно и последователно усвояване на постановката на дясната и лявата ръка от ученика обръща внимание още Б. Струве. Давайки отговор на въпроса дали едновременно или поотделно да се изгражда началната цигулкова постановка на ученика, той твърди: „… в първите уроци ученикът несъмнено трябва да се обучава във воденето на лъка, без участие на лявата ръка („натискане на струните“). Но … не трябва да се изпада в другата крайност – твърде дългото изучаване на функциите само на дясната ръка, което нарушава гореизложената задача на педагога – координиране работата на лявата и дясната ръка“ (Струве, 1955: 61).

Тук принципът за постепенност в изграждането на началната цигулкова постановка на ученика намира убедителна защита. Продължителността на периода на усвояване на постановката на дясната ръка от ученика преди започване на упражнения с лявата ръка може да трае също така по-кратко или по-продължително време по преценка на преподавателя и според възможностите на ученика. По-нататък в същия свой труд, във връзка с необходимостта от отдалечаване на показалеца на дясната ръка от средния пръст, Б. Струве пише: „По-голямото или по-малкото (във връзка с индивидуалните анатомо-физиологически особености на ръката на ученика) отдалечаване на показалеца се придобива постепенно, заедно с по-нататъшното усвояване на техническите навици. Затова изискването за отдалечаване на показалеца трябва да отпадне при първоначалните етапи на овладяване на постановката от ученика…“ (Струве, 1955: 71)

Изложените по-горе възгледи на Б. Струве са от изключителна важност за инструменталноизпълнителската теория и методика на обучението за свирене на струнно-лъкови инструменти. Б. Струве е един от първите автори на трудове в тази област, разгледал проявата на принципа за постепенност в изграждането на отделните елементи на постановката на ученика през призмата на индивидуалните анатомо-физиологични особености на организма.

В периода на началното обучение по цигулка ръцете, главата, краката и тялото на ученика заемат за сравнително по-продължително време определени статични положения, което се дължи най-вече на неразвитостта на неговата изпълнителската техника. Пример за това е започването на началните упражнения по цигулка на празни струни, и то първоначално на една определена струна в първа позиция, което почти напълно изключва възможността за движение на лявата ръка в каквато и да било посока. В подобна ситуация в този период от обучението се намира и дясната ръка на ученика, предвид липсата на познания у него за различните видове лъкова техника. Във връзка с необходимостта от преодоляване на статиката и подготовката на ученика още в този най-ранен етап за предизвикателствата, с които той ще се сблъсква по-късно в своята музикалноизпълнителска практика, Е. Камиларов пише: „…“постановката“ е този период, в който трябва да бъдат подготвени всички форми на движенията в техните елементи, а развитието на ученика трябва да върви не по пътя на пречупването на едни навици и изработването на други, а по пътя на постепенното усвояване на по-сложните начини на свирене. Още при изработването на постановката движението трябва да запълни всичко; трябва да се откажем от похватите, които съдържат елементи на статична неподвижност.“ (Камиларов, 1959: 31)

Тази важна теза на автора заслужава да бъде анализирана и преценена внимателно. На първо място тук Е. Камиларов отъждествява цигулковата постановка с периода от време, в който става нейното изграждане, което е неубедително и не може да бъде подкрепено. Наистина индивидуалната цигулкова постановка е динамично развиваща се във времето система, но като понятие тя не бива да се идентифицира със самия период от време, в който протича този процес. Напълно разумно и логично е изискването на автора за постепенност в изработването на основните двигателни навици на ученика по цигулка, което включва и неговата индивидуална постановка на свирене. Другото изискване на Е. Камиларов обаче, това за пълното елиминиране на елементите на статика в постановката, е доста крайно и не следва да бъде подкрепено. По своята същност понятието „цигулкова постановка“ представлява сложна система, която включва различни, както относително стабилни, така и променливи положения на ръцете, тялото, главата и краката на изпълнителя. За всеки цигулков педагог с опит в началното цигулково обучение е повече от ясно, че статичните положения в посочения период са преобладаващи и няма как да бъдат избегнати напълно. Една от целите на педагога в този случай би следвало да бъде постепенното ограничаване на статиката за сметка на динамичните елементи в системата. С последователното овладяване на все по-сложни музикалноизпълнителски похвати от ученика статичните положения на ръцете, главата, тялото и краката му постепенно биват ограничавани и придобиват характера на своеобразна рамка, в която протича двигателният процес по време на свирене. Неприемливо би било обаче на цигулковите педагози да се препоръчва пълното елиминиране на относително стабилните положения на ръцете, главата, тялото и краката на начинаещия. Напротив, тези положения трябва също така внимателно да се усвояват и съобразяват с изискванията на постепенно усложняващата се цигулковоизпълнителска техника. Тук трябва да се има предвид, че елементи на относителна стабилност в положенията на ръцете, тялото, главата и  краката могат да бъдат открити и при изпълнители с най-високо развита цигулковоизпълнителска техника, особено когато се касае за изпълнение на пасажи в бавно темпо и в тиха динамика. От тази гледна точка значението на движението като един от водещите принципи на изпълнителската техника на цигуларя не бива да се абсолютизира.

Принципът за нагледност в изграждането

на индивидуална начална цигулкова постановка

Принципът за нагледност определено може да се счита за безспорен и общоприет в обучението по цигулка. Почти всеки цигулков педагог още в първите уроци демонстрира лично пред своя ученик определен вид постановка на ръцете, главата, краката и тялото, който ученикът следва да усвои. От тази гледна точка може да се приеме, че принципът на нагледност в обучението по цигулка като цяло и по-специално в процеса на изграждане на индивидуалната цигулкова постановка на ученика е незаменим и неговото прилагане е абсолютно необходимо. При използването на този метод обаче съществува опасност ученикът да бъде оставян или дори често даже да бъде принуждаван да копира индивидуалната постановка на своя учител. Методът на подражанието, колкото и удобен да изглежда той, въпреки че понякога наистина води до бързо усвояване на определен вид постановка от страна на ученика, за съжаление в повечето случаи нанася трудно поправима вреда в неговото обучение по инструмента. Една от най-отговорните задачи на педагога в сложния и продължителен процес на изграждане на индивидуалната цигулкова постановка на ученика се състои преди всичко в анализиране и съобразяване със специфичните анатомо-физиологични особености на този ученик във всеки един момент на цигулковото обучение. Необходимо е освен това по време на уроците педагогът да прави подходящ коментар за изучавания вид постановка и отделните нейни елементи, както и да проявява гъвкавост в процеса на тяхното усвояване от ученика.

Друга голяма опасност при прилагането на принципа за нагледност в изгражането на индивидуалната начална цигулкова постановка представлява ръководенето на педагога или ученика изключително или преимуществено от снимки и рисунки, които много често се срещат в началните цигулкови школи и цигулковотеоретичните трудове. В много случаи до използването на такива средства за обучение по цигулка от ученика се стига също и при пълната липса на педагог по една или друга причина, както и при наличие на неблагоприятни резултати в процеса на изграждане на цигулковата постановка на ученика от определен цигулков педагог. В повечето начални школи по цигулка и цигулковотеоретични трудове се използват в по-голяма или в по-малка степен снимки и рисунки на ръцете и тялото за илюстрация на препоръчаните в тях видове цигулкова постановка. Това може да се окачестви като една обща слабост на тези издания. По този повод К. Мострас пише: „В много школи за свирене на цигулка намираме илюстрации, изобразяващи правилното и неправилното от гледна точка на автора положение на тялото, краката, главата и ръцете на цигуларя. Приемайки за доста целесъобразно използването на фотоилюстрации в тези помагала, не може да не отбележим, че за съжаление в преобладаващото мнозинство от случаите в тези илюстрации се възпроизвежда само единното, общото за всички положение, изключващо каквито и да било отклонения и дори самата възможност за разновидности на постановката.“ (Мострас, 1960: 19 – 20, прев. мой – Ц. В.)

От това твърдение на К. Мострас се разбира, че той не отрича напълно, а дори приема за полезно в определени случаи използването на фотографии в началните школи и цигулковотеоретичните трудове по цигулка. Въпреки това свое становище обаче, на практика авторът не използва нито една снимка или рисунка в своя цигулковотеоретичен труд, посветен на видовете цигулкова постановка.

За разлика от К. Мострас, Б. Струве подлага на сериозна критика използването на каквито и да било фотографии и рисунки в началните цигулкови школи за онагледяване на препоръчваната от съответния автор цигулкова постановка, като едновременно с това отхвърля напълно и свързания с тяхното използване метод на подражание на педагога от страна на неговия ученик. По този повод той пише: „Ние с пълно право можем да наречем този подход в усвояването на основните елементи на постановката ‚метод на копиране‘ на външната форма на свирене на педагога…“ (Струве, 1935: 31, прев. мой – Ц. В.) Това твърдение на автора следва да се приеме като напълно правилно. Тук следва да се отбележи, че самият Б. Струве нито веднъж не е използвал дори и една снимка или рисунка в многобройните си теоретични трудове за поясняване на своите възгледи в областта на постановката на свирене на струнно-лъкови инструменти. За съжаление дори и в наши дни голямото мнозинство от автори на начални цигулкови школи и цигулковотеоретични трудове продължават да използват огромен брой снимки и рисунки за демонстрация на вида цигулкова постановка, който те препоръчват. Съществен недостатък на този подход е, че чрез него цигулковата постановка се представя като някакъв сбор от отделни статични и фрагментарни положения на ръцете, главата, краката и тялото на цигуларя, а не като динамична система от такива положения в процес на постоянно развитие, което би отговаряло на нейната истинска природа.

Критикуваният от Б. Струве подход към проблема за цигулковата постановка определено има своето психологическо обяснение и основания. В миналото, а понякога дори и в наши дни, школите за начално цигулково обучение са били използвани и се използват от ученици и любители цигулари като пособия за самообучение. Причините за това се крият в недостига на професионално обучени преподаватели по цигулка, географската отдалеченост на големите културни центрове от по-малките населени места, липсата на финансови средства за уроци по цигулка и т. н.

Както К. Мострас и Б. Струве, така и други автори на начални школи и теоретични трудове по цигулка, като A. Jahn (Jahn, 1913), L. Capet (Capet, 1916), G. Havemann (Havemann, 1957), Й. Лесман (Лесман, 1909), Ю. Янкелевич (Янкелевич, 1968), В. Скибин (Скибин, 1989), М. Либерман и М. Берлянчик (Либерман, 1985), К. Попдимитров (Попдимитров, 1939), Х. Петков (Петков, 2001), М. Чиликов (Чиликов, 1977) и др., явно съвсем целенасочено и съзнателно избягват възможността за поясняване на своите възгледи по отношение на един или друг вид цигулкова постановка с помощта на снимки и рисунки. Този подход на посочените автори дава много по-голяма свобода на цигулковия педагог и неговия ученик в търсенето и намирането на индивидуални форми на приспособяване на ученика към инструмента в процеса на началното обучение, както и в последващите етапи от неговото професионално развитие.

Принципът за нагледност в изграждането на началната цигулкова постановка не бива обаче да се отхвърля. Без създаването на съответни визуални представи у ученика процесът на преподаване по цигулка и в частност на изграждане на цигулковата постановка на ученика в началния период от неговото обучение би бил невъзможен. Разбира се, в този процес трябва внимателно и целенасочено да се избягва простото копиране от страна на ученика на цигулковата постановка на неговия преподавател.

От особена важност в началното обучение е създаването на слухови и визуални представи у ученика за това как звучи цигулката, как се свири на нея и как тя изглежда в ръцете на опитен цигулар, какъвто би следвало да бъде цигулковият педагог, или на други по-напреднали в обучението си ученици. Създаването на тези представи би трябвало да започне още преди самото начало на обучението по цигулка и да продължава паралелно с изграждането на началната постановка на ученика. По този повод М. Берлянчик пише: „…педагозите понякога форсират изучаването на „постановката“ и началните способи, без да отчитат степента на подготвеност на ученика за тази работа. Не бива да забравяме, че начинаещият няма опит, на който може да се опре, нито в произволно управление на движенията, нито в различаване и оценка на слуховите впечатления. … Затова първата задача на педагога е да помогне на ученика да придобие недостигащия му опит дори само в минимален обем, което ще му позволи да го използва в процеса на обучението. Един от пътищата за решаването й е чрез наблюдаване свиренето на преподавателя и на по-възрастни ученици…“ (Берлянчик, 1973: 39, прев. мой – Ц. В.)

Съгласявайки се с гореизложените идеи на автора не бива обаче да се забравя, че само чрез наблюдение начинаещият цигулар може лесно да се увлече в подражание и копиране на цигулкова постановка, която да противоречи на неговите индивидуални характеристики. Тук ролята на педагога в ръководството и контрола на сложния процес на създаване на началната цигулкова постановка отново излиза на преден план.

Като удачна алтернатива на използването на фотографии и рисунки в началните школи и в научните трудове по цигулка, днес се откриват нови възможности за онагледяване на идеите на авторите в тази област  чрез средствата на модерните технологии. Световноизвестният цигулар и педагог Y. Menuhin е един от пионерите в използването на средствата на документалния филм за излагане на своите виждания в сферата на цигулковата педагогика, включително и по отношение на цигулковата постановка. За целта той инициира и лично участва във филмовата версия на един от своите най-интересни в научно и практическо отношение цигулковотеоретични трудове (Menuhin, 1981), която днес е достъпна за всеки изпълнител, ученик и преподавател по цигулка посредством интернет. Този подход на Y. Menuhin отбелязва началото на една нова ера в цигулковата педагогика. Днес все повече педагози и ученици се обръщат към електронните технологии и средства за комуникация като източник на информация в процеса на обучението по цигулка. Все повече съвременни начални школи по цигулка вече биват публикувани заедно с DVD като приложение към печатното издание. Някои такива школи, като например тази на F. Murphy (Murphy, 2007), дори биват издавани без печатен текст, при което цялата информация може да бъде получена изключително от електронния носител, DVD-ROM. В това отношение се открива широко поле за развитие, което може да улесни изключително много процеса на изграждането на индивидуална цигулкова постановка на учениците в началния етап на тяхното обучение.

Правилното прилагане на принципите за постепенност и нагледност в процеса на изграждане на индивидуалната начална постановка на учениците по цигулка би допринесло съществено за намирането от страна на цигулковия педагог на възможно най-подходящите за всеки отделен ученик форми на приспособяване към инструмента и към изискванията на музикалноизпълнителския процес. Достигането и поддържането на максимално високо ниво на теоретична подготовка от страна на преподавателите по цигулка в областта на методиката на цигулковото обучение и по-специално в сферата на началната цигулкова постановка  създава солидни основи за развитието на цигулковоизпълнителската техника и цялостното професионално изграждане на бъдещите музиканти.

Цитирана литература

Берлянчик, Марк (1973). О предпосылках перспективного обучения в классе скрипки. – В: Вопросы музыкальной педагогики: Смычковые инструменты. Новосибирск: Западно-Сибирское книжное издательство.

Вутев, Цветозар (2016а). Принципи на индивидуалната цигулкова постановка в началното обучение. Част първа. – В: Музикални хоризонти, № 2. София: СБМТД.

Вутев, Цветозар (2016b). Принципи на индивидуалната цигулкова постановка в началното обучение. Част втора. – В: Музикални хоризонти, № 3. София: СБМТД.

Камиларов, Емил (1959). Принципът на движението като основа на техниката на лявата ръка на цигуларя. София: Наука и изкуство.

Лесман, Йосиф (1909). Скрипичная техника и ее развитие в школе проф. Л. С. Ауера. Санкт Петербург: Тип. К. И. Ф. Далина.

Либерман, Матвей, Марк Берлянчик (1985). Культура звука скрипача: Пути формирования и развития. Москва: Музыка.

Мострас, Константин (1960) Виды постановки. – В: Очерки по методике обучения игре на скрипке. Вопросы техники левой руки скрипача. Москва: Музгиз.

Петков, Христо (2001). Начални уроци по цигулка. София: Алфа-Дар.

Попдимитров, Камен (1939). Цигулково изкуство. София: Музикално-педагогична библиотека.

Скибин, Вадим (1989). Вариантность и рациональность постановки правой руки скрипача. – В: Вопросы теории и практики музыкальной педагогики. Сборник научных трудов. Минск: Министерство културы БССР, Республиканский научно-методический центр културы.

Струве, Борис (1935). Профилактика професиональных заболевании музыкантов (смычковая группа). Ленинград: Тритон.

Струве, Борис (1937). Пути начального развития юных скрипачей и виолончелистов. Ленинград, 1937. Москва: Музгиз. 1952. Бълг. прев. (1955): Пътища за началното развитие на младите цигулари и виолончелисти. София: Наука и изкуство.

Хаджиатанасов, Антон (1983). Основи на цигулковата методика. Първа част. Психо-физиологични основи на инструментално-изпълнителския процес. Лява ръка. София: Музика.

Чиликов, Михаил (1977). За някои постановъчни проблеми при цигулковото обучение и тяхното отражение върху изпълнителското майсторство. – В: Музикални хоризонти, № 7 – 8. София: СБМТД.

Янкелевич, Юрий (1968). О первоначальной постановке скрипача. – В: Вопросы скрипичного исполнительства и педагогики. Москва: Музыка.

Capet, Lucien (1916). La technique supérieure de l`archet. Paris: Maurice Senart.

Havemann, Gustav (1957). Was ein Geiger wissen muss. Leipzig: C. F. Peters.

Jahn, Arthur (1913). Die Grundlagen der natürlichen Bogenführung auf der Violine. Leipzig: Breitkopf & Härtel.

Menuhin, Yehudi (1981). Violin: Six lessons with Yehudi Menuhin. New York: W. W. Norton & Co. Inc.

Murphy, Fintan (2007). Violin bow technique. DVD-ROM. Van Nuys, Los Angeles: Alfred Music.

Szende, Otto (1987). Berufskrankenheiten des Streicher und ihre Vorbeugungsmöglichkeiten. – In: Beiträge zum Geigenunterricht, Nr. 7. Wien: Universal Edition, No. 26267.