Музикалното ателие – авторски модел на организация и творчески подход

Традиционните образователни форми се нуждаят от непрекъснато осъвременяване и въвеждане на елементи, адекватни на развитието на децата. Педагогическото ателие е такава образователна форма, която осигурява свобода на творческата инвенция, стимулира инициативността и позволява придобиването на знания и умения чрез собствен опит. Идеята за педагогическото ателие като образователна форма не е нова – тя съществува в научните разработки на редица автори, между които Ж.-Ж. Русо, Л. С. Виготски, А. С. Макаренко и др. „В началото на 90-те години на ХХ век в Русия започва активно да се използва технологията педагогическа работилница, аналог на ателието. Задълбочени изследвания по този проблем имат Е. И. Мухина, Н. И.Белова и др.“ (Гълъбова, 2013) „В педагогическото ателие се постига максимално приближаване до реалния опит и истинското научно постижение, защото участникът, като осъзнава собствения си опит, се движи свободно към овладяване на обществения опит и култура.“ (Мухина, 2008) Важно е да се има предвид, че акцентът в педагогическото ателие е не толкова придобиване на реални знания и умения, а участие в процеса и създаване на творчески продукт. Както подчертава И. А. Мухина, „най-важните качества на процеса се оказват сътрудничеството и сътворчеството“ (Мухина, 2008). Друга особеност на ателието представлява реализация на идеята за диалога във всички негови аспекти. Получава се обмен на мнения, знания, творчески находки между участниците в ателието, което съдейства за последование на индивидуални, групови дейности и работа по двойки.

Думата аtelier се превежда като работилница, в която се създава нещо ново – твори се. Музикалното ателие по подразбиране създава условия за творене, за творческа изява в областта на музикалното изкуство. В практиката то може се разбира по много начини – от провеждането на образователни концерти до майсторски класове, предназначени за определена музикална дисциплина. Независимо от налагащата се представа за музикалното ателие в медийното пространство като форма на анимирани занимания, предназначени основно за забавление, целта на музикалното ателие всъщност е образователна. Методите и похватите, както и самият процес са тези, които създават условия за непринудена творческа атмосфера. Някои от рекламните материали в интернет пространството задават конкретни параметри за възраст, към която са адресирани и се анонсират заниманията, които се предвиждат, както и времетраенето на провеждането.1 Пример за рекламни материали, анонсиращи музикални ателиета и/или изяви на тяхната творческа продукция: http://detskata-kashta.com/?page_id=886, http://www.kidsarts.bg/novini/музикално-ателие-приказки-по-ноти-n5199.html, http://bnr.bg/post/100421520/koncert-na-muzikalno-atelie-kam-asociacia-orf-shulverk и др. В разнообразието от анонси за предстоящи събития или представянето на минали са представени и ателиета, провеждани от автора с екип от студенти от педагогически специалности в ролята на медиатори.2 http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1549587, https://utroruse.com/article/603608/ и др. Разбиранията за съдържанието, процеса и видовете музикално ателие са разнообразни и някои от тях доста противоречиви. В настоящата статия е представен авторски модел на подготовка и реализиране на музикално ателие, насочено към деца на възраст 5 – 10 години. Направена е класификация на видовете музикални ателиета, която на този етап не претендира за пълна изчерпателност. Представеният модел е резултат от експериментални музикални ателиета, провеждани с екип от студенти. Те са с различна тематична обвързаност и широк кръг от творчески задачи. Това дава основание да се предложи определен алгоритъм на действие, който съдържа отворени схеми и има потенциал за непрекъснато развитие и обогатяване.

Организацията и провеждането на музикалното ателие сами по себе си могат да бъдат разглеждани като творчески акт. Организационният алгоритъм включва изготвяне на идеен проект, подготовка и провеждане на заниманията. Нека условно да разграничим тези три етапа и да разгледаме всеки поотделно.

Първи етап: идеен проект.

Идейният проект е в пряка зависимост от: възрастта на децата; нивото на тяхната музикална компетентност и предварителна подготовка; основната цел; обвързаността с други изкуства или науки; възможностите на водещия на музикалното ателие.

Музикалнотворческото ателие може да се състои от деца в по-малък или в по-голям възрастов диапазон.

  • Ако предварително е зададена възрастова група, например за деца от предучилищна възраст или на възраст 4 – 5 години, това дава ясна информация за базисното ниво на познания и образованост, емоционално-психическо и физическо развитие на децата.
  • В случаите, когато този процес не може да се контролира напълно (например в спорадично организираните музикални ателиета по дадена тема или повод), възрастовият диапазон може да обхваща например деца на възраст 5 – 11 години, което изисква по-голяма гъвкавост в проектирането на задачите и очакваните резултати при тяхното изпълнение.

Нивото на музикална компетентност e в пряка зависимост както от музикалните способности, така и от степента на тяхното развитие в учебния процес, в извънкласните и извънучилищните занимания, участия в музикални школи, посещение на специализирани индивидуални уроци и др. Семейната среда също е фактор, който оказва влияние. Констатирането в хода на подготовката може да се осъществи чрез предварително попълнена анкета.

Целта на музикалното ателие може да бъде разнообразна в зависимост от вида, който от своя страна е подчинен на водещите дейности.

В случаите с музикалнотворческото ателие предизвикателствата могат да са фокусирани върху мелодични импровизации; импровизации с детски музикални инструменти, танцови стъпки; създаване на хореография и композиране на песен с ниво на сложност според възрастта на участниците; създаване и/или изпълнение на музикална приказка; участие и/или създаване на музикална драматизация и др.

Музикалноизпълнителското ателие предполага наличие по-скоро на задачи за изпълнение. Благодарение на свободата, на която музикалното ателие само по себе си е носител, тук могат по атрактивен начин да се поставят и изработят детски оперетки, мюзикъли, разнообразни едногласни, двугласни песни и ако възрастта и нивото на децата позволяват това – някои хорови детски песни.

Музикално ателие с изцяло образователна насоченост е това, което предварително задава идея за запознаване с нещо ново: от непознато за децата произведение или композитор до вокално или инструментално изпълнение – изпълнителска техника, отново съобразена с възрастовите възможности за възприемане и асимилиране на информацията, както и за възпроизвеждане.

Музикално ателие с преобладаващ забавен характер е по-близо до анимацията. Предвидено за разтоварване и забавление, то не е натоварено с образователна характеристика, но може да включва интересни игрови подходи и практики, които да стимулират детското въображение, комуникация, сръчност, гъвкавост и бързина на ума.

Комбинираното музикално ателие включва разнообразни задачи и форми на работа и е най-често срещаното музикално ателие. В него присъстват елементи от всички видове. Тук става въпрос за разнообразието от музикални предизвикателства, но когато търсеният резултат от работата е съсредоточен в синкретичното възприятие на различни изкуства, както беше споменато по-горе, тогава идеята за комбинирано творческо ателие става по-цялостна, а музикалното ателие се осъществява като специфична част от по-глобален творчески проект. Ателието може да се провежда еднократно или като част от тематичен цикъл. Тематичните ателиета сами по себе си съдържат потенциал за многоаспектен поглед върху дадена тема или проблем със средствата на изкуствата и/или науката. Така например ако темата е зададена като „Карнавал в гората“, тя може да се разгледа звуково, визуално, пространствено, двигателно и научно – от разширяване на познанията за горските обитатели, изработването на маски и костюми до разнообразните музикалнотворчески задачи. Всички тези дейности могат да се обвържат и да се изпълнят в различни специализирани ателиета с една обща тема. При реализиране на синкретичност в провеждането на тематичните ателиета, в които изкуствата и науката си взаимодействат, възможен вариант е синхронизиране на специализираните ателиета, а очакваните резултати са цялостно възприемане, осмисляне и вживяване в зададената тема.

След изясняване на възрастовата рамка на децата, нивото на базови компетенции и целта на музикалното ателие, може да бъде изготвен идейният проект. Негов автор най-често е квалифициран музикален педагог и/или екип от педагози, консултанти и др. Независимо от вида на музикалното ателие, в подбора, модифицирането и съчиняването на задачите присъстват единна концепция (концептуална рамка) и степенуване по трудност, креативност, време за изпълнение и степен на умствена, емоционална и физическа натовареност. Своеобразният сценарий може да се простира от изобретяване на нетрадиционен музикален инструмент или употреба на звукоизточници по напълно нов начин в контекста на музикалната идея до представяне на музикален софтуер, с помощта на който чрез готови шаблони децата ще влязат в ролята на „звукови дизайнери“. В този смисъл дори и музикалното ателие да не е предвидено като музикалнотворческо, предварителната подготовка по идейния проект при всички случаи предполага и изисква изобретателност на основата на компетентност и стабилни специфични познания.

Следващата стъпка, след като идейният проект е налице, е приобщаване на всички участници от екипа. Това може да са стажанти или студенти, които успешно ще се включат в ролята на медиатори в провеждането на музикалното ателие, демонстрирането на част от задачите и изпълнението им. В този период, при предварителното „проиграване“ и чрез екипната работа, някои от предвидените задачи или насоки към изпълнението им могат да се подобрят съществено, да се изменят или да отпаднат. Също така при предварителното изпълнение, в което се виждат евентуални възможности за подобрение, методите на представянето могат да се усъвършенстват в търсене на достъпност и атрактивност. Добре известно е, че така представената задача мотивира допълнително детския интерес и активност.

Последната фаза от организацията на музикалното ателие е неговото провеждане. Тук най-ясно личат артистичността и организираността на педагога и работния екип. Подходящата идея, адекватното структуриране на задачите и предварителното им проиграване правят възможна успешната реализация на провеждането и удовлетвореността на децата. За целта е препоръчително да се предостави възможност на децата и/или родителите, както и на гостите, ако има такива, подходящо изготвена анкета. Това дава възможност както за още една изява на децата, така и за необходимата обратна връзка, с която окончателно ще се разграничат добрите практики при изготвянето и провеждането на музикалното ателие, както и степента на достъпност. По този начин чрез апробиране на нови техники на работа и нестандартни музикални решения могат да се изготвят модели на работа, приложими и достъпни в музикалнопедагогическата практика.

Цитирана литература

Гълъбова, Д. (2013) Педагогическото ателие – перспективна технология за обучение на студенти. – В: Научни трудове на Русенския университет. http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp13/6.2/6.2-2.pdf

Мухина, И. А. (2008). Что такое педагогическая мастерская? http://lelien.org/spip.php?article56&lang=fr

References   [ + ]

1. Пример за рекламни материали, анонсиращи музикални ателиета и/или изяви на тяхната творческа продукция: http://detskata-kashta.com/?page_id=886, http://www.kidsarts.bg/novini/музикално-ателие-приказки-по-ноти-n5199.html, http://bnr.bg/post/100421520/koncert-na-muzikalno-atelie-kam-asociacia-orf-shulverk и др.
2. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1549587, https://utroruse.com/article/603608/ и др.