Тематичните концерти на проф. Мати Пинкас – новаторски подход на един творец

Проф. Мати Пинкас днес е известна като един от най-добрите вокални педагози, добили слава не само у нас, но и по света. Обичана и търсена от своите ученици, тя води майсторски класове и лекции, подготвя бившите си студенти за редица роли и конкурси. Такава я познавам аз. Винаги енергична, усмихната, изпълнена с воля и амбиция, с желание за работа. По мое мнение педагогическата щ дейност е логичният и заключителен етап на една забележителна творческа кариера – 30 години на оперната сцена и на концертния подиум, редица гастроли в чужбина, записи за Златния фонд на Българското национално радио и не на последно място – активна обществена дейност.
Аз не съм имала щастието да бъда пряк свидетел на сценичните изяви на проф. Пинкас. Впечатленията ми за нейния певчески талант се базират на записите, които са на разположение днес, и множеството рецензии и отзиви в българската и чуждата преса.
Мати Пинкас е възпитаничка основно на школата Морфова – Прокопова, като по-късно е учила и специализирала на няколко места 1Биографичните данни в материала са изцяло от интервюта, направени от автора с певицата и вокален педагог проф. Мати Пинкас. Преводите на песните са от Мати Пинкас, любезно предоставени на автора. Рецензиите са препечатани от оригинални извадки от вестник „Литературен фронт“ и предаване на Радио София. :
– в България – с видните наши певци и педагози Христо Бръмбаров и Илия Йосифов;
– в Италия – при Льопард и Талиабуе;
– в Австрия – при Мария Бранд.
Мати Пинкас е лиричен сопран с изключително чист кристален тембър. Голямо впечатление в нейните изпълнения правят лекотата и естествеността, с които тя преминава прехода и навлиза във високия регистър, изравнеността на регистрите, ясната щ дикция, осмисленото и подчинено на драматургията пеене. Дори в аудиозаписите може да се долови силното щ актьорско присъствие. В по-късните години на певческата дейност на Мати Пинкас гласът щ придобива по-наситени, по-плътни темброви окраски, има по-богати изразни средства, но въпреки това запазва чистотата на звучене и полетността на височините. Тя е певица, която вълнува публиката. Свидетелство за това са многобройните отзиви в пресата – от нейни спектакли у нас и в чужбина, от изявите щ на концертния подиум.
Наред с оперносценичните си изяви певицата Мати Пинкас изгражда забележителна кариера на концертния подиум и се утвърждава като една от най-добрите камерни изпълнителки у нас. Известна е с това, че сама подготвя своите програми до най-дребния детайл и представя редица произведения на френски, български и други композитори за първи път пред българска публика. Поради този факт изявите щ са очаквани с нетърпение и посрещани с бурен интерес. Това, което се харесва и днес, е спечелило сърцата на хората и в онези години – красивото и интелигентно пеене, съчетано с неподправена емоционалност, индивидуалност и верен драматургически усет.
Мати Пинкас обича песента още от младежките си години. Любовта към песенната форма е заложила у нея още първата щ преподавателка Людмила Прокопова. Самата Христина Морфова е пеела много песни, както български, така и чужди, и е държала много на концертното пеене. Людмила Прокопова по същия начин е държала на песенния репертоар и е възпитавала своите ученици в същия дух. Ето защо, още като съвсем млада певица, Мати Пинкас е имала богат песенен репертоар, който с годините разширявала непрестанно. Тя казва, че песента е предизвикателство – в малка музикална форма са събрани понякога всички неща, които можеш да срещнеш в операта, само че времето и останалите параметри на изпълнението им са много по-кратки. Изискват се много по-конкретна изразност и в известен смисъл по-голямо майсторство и концентрация в детайлите: мелодически, динамически и ритмически. Освен това песента дава възможност за пряк, непосредствен контакт с публиката. По-рядко обикновените хора посещават оперни представления в оперния театър, докато песента е някак по-близка и достъпна за тях, тя може да се изпълнява на концерти по най-различни поводи. Песенната форма спомага и за много гъвкаво владеене на даден език, певецът пее песни от различни автори, в различни стилове, на различни езици и по този начин се обогатява постоянно.
От първите си години като певица Мати Пинкас пее на концертния подиум, но след като навлиза и се утвърждава в оперния репертоар, започва да разбира, че песенният жанр, макар и по-достъпен за широката публика, трябва да бъде представен по нов, интересен начин. Като правило на концертите идва една „специализирана“ публика, състояща се от музиканти и тесен кръг почитатели на този вид изкуство, и Мати Пинкас осъзнава, че за да предизвикат концертите интереса на публиката, тяхната програма трябва да бъде по-различна. Така у нея се заражда идеята за концерти с тематична програма – даден автор, дадена епоха, обединяваща тема. Това обаче изисква да се положи голям труд – да се проучи много материал, да се избере подходящото, да се преведе и подготви. За Мати Пинкас това е поредното предизвикателство по нейния творчески път, с което тя се заема с присъщите си енергичност, трудолюбие, иновативност и дори добавя нещо повече – към всяка тема или всеки автор да изпълнява по нещо ново, неизпълнявано досега пред българска публика. Това внася в концертните програми образователен елемент и подчертава приносния характер на тематичните концерти на Мати Пинкас, а също така провокира интереса на публиката. Тематичните концерти стават голяма страст на певицата и почти всяка година от певческата си кариера тя подготвя по една такава програма: общо 29 оригинални програми, които или изцяло са първи изпълнения за България, или една част от произведенията се представят за първи път пред нашата публика. За някои програми сама превежда произведенията, за други се обръща към преводач, а в програмите, в които представя песните на оригиналния им език, тя включва поетическа част, която да направи връзка със съдържанието и музикалния израз на песента. Поетическата част се изпълнява от актьори – четци. По този начин концертите се превръщат в интересни миниатюрни спектакли, в които участват и други изкуства освен музиката – поезията, актьорското майсторство, изобразителното изкуство.
За първите си тематични концерти Мати Пинкас естествено се насочва към френската музикална култура и френски автори като Равел, Дебюси, Форе, Дюпарк, Пуленк и др. Едната причина е, че още от ранните си детски и младежки години се запознава с френската култура и език, като по-късно овладява отлично френския език. Другата причина е, че още като студентка е запозната от своята професорка Людмила Прокопова с творчеството и характерните особености на епохата на тези композитори. Людмила Прокопова отлично е познавала този музикален стил, тъй като по времето, когато с Христина Морфова са работили в Париж, е имала личен контакт с изброените автори и се е запознала отблизо с техните произведения. Мати Пинкас е първият изпълнител в България на цялостното вокално творчество на Морис Равел, което представя в поредица от концерти. За първи път изпълнява и монооперите на Франсис Пуленк „Дамата от Монте Карло“ и „Човешкият глас“.
Наред с френските композитори обаче певицата се заема и с родните ни композитори. Тя изпълнява за първи път пред публика вокални произведения на композиторите Парашкев Хаджиев, Димитър Петков, Панчо Владигеров, Светослав Обретенов, Тодор Попов, Веселин Стоянов, Димитър Сагаев и др.
В концертните щ прояви намират място испански композитори – Де Файя и Обрадорс, тя изпълнява за първи път у нас и вокални цикли от руските композитори Шостакович, Прокофиев и Мусоргски. Има първи изпълнения на вокални цикли от Онегер, Бритън и белгийската композиторка Жаклин Фонтен. Мати Пинкас изпълнява концертните програми винаги наизуст, защото смята, че това е от първостепенно значение, за да се предадат вярно музиката и текстът на песента. Голяма част от концертите тя изпълнява на гастроли в чужбина, а повечето са повтаряни и в страната.
Верен спътник и партньор на Мати Пинкас при замисъла, подготовката и осъществяването на тематичните концертни програми е пианистката Елена Миндизова. При нашите срещи проф. Пинкас не пропускаше да подчертае безспорния принос на Миндизова, като сподели, че техният творчески съюз се е превърнал в едно чудесно житейско приятелство. Тя ме накара да се замисля върху факта, че един певец не може сам да осъществява своите творчески амбиции, винаги се нуждае от подкрепата на други творци – единомишленици.
Относно творчеството на Равел първата голяма стъпка е концертът „Из палитрите на Равел и Де Файя“ на 27.01.1964 г. На пианото е Ат. Атанасов, четец е Г. Георгиев. В програмата са включени песни от Равел и Де Файя, като за първи път у нас Мати Пинкас изпълнява вокалната поема „Шехеразада“ от Равел и три песни на френски език по текст на Теофил Готие от Де Файя. След като е навлязла в творчеството на френските романтици и импресионисти, изпълнявала е многократно и познава произведенията на Форе, Дюпарк и Дебюси, у Мати Пинкас естествено се поражда интерес към връзката със следващото поколение френски композитори, които са на границата на импресионизма, какъвто е Морис Равел. Още повече, че те не са никак популярни в България в онези години и техни творби не се изпълняват.
Вокално-симфоничната поема „Шехеразада“ е написана от автора през 1903 г. и се състои от три пиеси – „Азия“, „Вълшебната флейта“ и „Равнодушният“. И трите са по стихове от три поеми на Тристан Клингзор, които разкриват чудния свят на Изтока. Равел казва: „В „Шехеразада“ аз се подчиних на обаянието на Изтока, което ме владее още от детинство…“
Вярна на установените от самата нея традиции, за поетическата част на концерта Мати Пинкас сама превежда стиховете на български език. На самия концерт след прочитането на преведените стихове от четеца следва вокалното изпълнение в оригинал на френски език. Така слушателят е завладян първо от красивата поезия, разказваща за далечни и тайнствени места, а после и от самата музика, понесла го на крилата на въображението. За да добиете представа, ще цитирам част от превода на първата пиеса „Азия“:

Азия, Азия, Азия…
Прекрасната страна от приказките на кърмачките,
спи в теб като императрица фантазията,
в горите забулени, Азия!
Желал бих да литна с морската лястовица,
нощувала на пристанището,
да политна, когато раздипли като платна
крилете си на златното небе,
да стигна островите на цветята,
да чуя песента на порочните морета,
да зърна Дамаск, минаретата въздушни,
копринените чалми,
тъмните лица и снежните зъби,
очите, помрачени от любов…

Ето какви отзиви предизвиква тази концертна програма:
„Мати Пинкас е една от малкото оперни певици, която има свое изтъкнато име на камерна изпълнителка от голям стил… Нека ни бъде простено, че не можем да намерим онези изрази, които да бъдат адекватни на възхитителното щ майсторство. Музикалната фраза, линия, дикция, дишане – всичко това беше поднесено с една изключителна прецизност и вкус…“ – из рецензия на Константин Станкович, четена по Радио София.
През 1967 г. със заглавие „Песенна палитра Морис Равел“ Мати Пинкас и Елена Миндизова представят за първи път пред българска публика вокалните цикли „Мадагаскарски песни“ и „Естествени истории“. „Мадагаскарски песни“ са написани за глас, пиано, флейта и виолончело. На Пинкас и Миндизова партнират Ив. Осиченко – флейта и Д. Мутафчиева – виолончело. Четец е Клара Армандова. Във втората част на концерта са представени „Естествени истории“ – пет изключително интересни и трудни песни по текст на Жул Ренар за пет животни – пауна, щуреца, лебеда, птицата рибарче и токачката. Преводът на текста на песните на български език отново е дело на Мати Пинкас.
„В „Естествените истории“ Равел намира интонационен език за песенен разказ, за жива, непринудена музикална рецитация. Това са добродушно-иронични разказчета за животни, а както в текста на Жул Ренар, така и в музиката на Равел се характеризират познати човешки образи“ – това са част от уводните думи, написани от Мати Пинкас, с които четецът представя на слушателите вокалния цикъл на Равел. Освен музиката и поезията, умело вплетените в тях биографични елементи и портретни черти на автора приковават вниманието на публиката от първия до последния миг. С концерта „Песенна палитра Морис Равел“ певицата се отличава като изпълнителка на вокалните произведения на Равел и вече не е далеч от идеята да събере и представи на публиката цялостното вокално творчество на композитора, идея, която тя постепенно осъществява през следващите години.
Докато подготвя концертните програми, посветени на Равел и други композитори, у певицата логично възниква идеята, че щом е сложила началото на премиерните изпълнения и на обрисуването на портрета на даден автор, то същото би могло да бъде направено и с български композитори – една идея, отново абсолютно новаторска за своето време. Спира се на композиторите Парашкев Хаджиев и Димитър Сагаев, като тогава Сагаев изобщо не е бил познат на публиката като песенен композитор. В концерта, озаглавен „Творчески силуети на песенниците Димитър Сагаев и Парашкев Хаджиев“ (1965 г.), Пинкас изпълнява за първи път току-що написания от Сагаев цикъл песни по древнокитайски стихове. От Парашкев Хаджиев представя „Тихи песни“, чиято първа изпълнителка е още като студентка. Любопитното, което ми разказа тя самата за този концерт е, че Парашкев Хаджиев, който, подобно на останалите, не е познавал добре песенното творчество на Димитър Сагаев, е бил доста резервиран по отношение на съвместното им представяне в една и съща вечер. Но след концерта отишъл при Мати Пинкас и спонтанно изразил пред нея голямата положителна промяна в своето мнение.
Концертът става събитие и предизвиква много отзиви. Един от тях е от Драган Кърджиев във в. „Литературен фронт“:
„Рециталът ни нарисува „творческите силуети“ на двама български „песенници“ и представлява само началото от цикъл концерти, в които ще бъдат представени другите наши песенни творци… Отличителен белег на рецитала беше неговата стилна издържаност – и като цялостен замисъл, и в отделните изпълнения… Хубавото у Мати Пинкас е именно постигането и изчерпването на емоционалното съдържание на песните. За да се проникне в това съдържание, за да се разбере и интерпретира, се изисква, разбира се, култура и именно такава култура е нужна за певеца на песни, а не външната култура на „стилната интерпретация“. Мати Пинкас задълбочено вниква в него, с искрено чувство го довежда до слушателите и ги завладява… С този рецитал Мати Пинкас застава в първата редица на интерпретаторите и защитниците на нашата художествена песен…“
След няколко години Мати Пинкас отново представя творчеството на български композитори. Под заглавието „Страници от песенното творчество на Светослав Обретенов и Димитър Петков“ в две части са представени произведения съответно от всеки от композиторите. На този концерт публиката има възможност да чуе първото изпълнение на „Мамините песни“ от Димитър Петков, написани специално за концерта. На пианото е Елена Миндизова, четец е Клара Армандова.
В този материал искам да се спра и на една изява на певицата Мати Пинкас, която предизвиква абсолютен фурор в онези времена. Още в началото на своята концертна дейност Мати Пинкас проявява интерес към монооперата „Човешкият глас“ от Франсис Пуленк. Търси ноти и в момента, в който се сдобива с руско издание, в което има и френския текст, започва да го превежда. После при свое посещение в Рим си купува италианско издание, а накрая и оригинално френско издание от Париж. Също от Париж тя се сдобива и със запис на първата изпълнителка на „Човешкият глас“ – Денис Дювал. Интересът на Мати Пинкас към произведението се засилва и постепенно тя превежда цялата моноопера, така че да може да се изпълнява на български език. Самата тя ми сподели колко труден е бил преводът, и то не само защото либретото е на Жан Кокто, а защото това е един специфичен, „фин“ френски диалог. Тогава си помислих: не е ли достатъчно сложна работата на певеца – да научи дадено произведение, да го пресъздаде вярно, спазвайки всички изисквания на музиката, стила и езика, да оживи даден образ? И когато към всичко това се добави и превод, позволяващ произведението да се изпълни на родния ни език, това само идва да покаже безграничната любов на Мати Пинкас към музиката, но най-вече към новото – към това, което ще заинтригува публиката и ще я обогати, а на нея самата ще донесе удовлетворение.
Постепенно у певицата узрява идеята да се направи сценичен вариант на „Човешкият глас“, т.е. да се представи като спектакъл на сцена, а не само с концертно изпълнение. Решава да го съчетае с друга творба на Пуленк – музикалния монолог „Дамата от Монте Карло“, който вече е представяла пред публика на свой концерт. До този момент Мати Пинкас вече е изпълнила доста произведения от Пуленк и от Онегер – и двамата членове на творческата група „Шесторката“ (или групата на „неореалистите“). Певицата много добре е навлязла в характерния вокален стил на Пуленк, ето защо я привличат неговите творби. И двете моноопери са по либрето на Жан Кокто. Мати Пинкас намира и прочита в оригинал литературната пиеса „Човешкият глас“ на Жан Кокто, въз основа на която е създадено либретото. Така стига до крайната идея – да направи вечер, посветена на Жан Кокто и музиката на Пуленк. Освен двете моноопери тя включва в програмата и една драматична пиеса – „Безразличният“, която да се изпълнява от актьори. При избора на тези три произведения, както самата проф. Пинкас се изрази, тематичността сама произлязла от съдържанието, а именно – Жената. Трите произведения разказват за три жени на различна възраст, които са разочаровани, сломени от събитията в техния живот, от обществото. Певицата превежда и „Дамата от Монте Карло“ и пристъпва към реализацията на тази нова тематична програма. Кани известния режисьор Моис Бениеш, за да постави сценично произведенията, така че да се получи нещо като театрален концерт. Кани и художника Константин Радев да направи декорите. (В първите изпълнения на „Човешкият глас“ в „Опера Комик“ в Париж постановчик и художник е Жан Кокто, а по-късно при следващи изпълнения художник е самият Пикасо.) Елена Миндизова се заема с нелеката задача на акомпанимента, който е писан за оркестър. Актьорите Клара Армандова и Вельо Горанов пресъздават драматичната пиеса „Безразличният“. Програмата, която Мати Пинкас сама подготвя за тематичната вечер, започва с думите на Андре Мороа за Жан Кокто:
„Поразителното многообразие на неговото дарование дълго време пречеше на съвременниците му да оценят достойнствата на произведенията му. Невероятната активност на този човек, който леко изкачваше всякакви стръмнини и съумяваше да бъде едновременно бележит поет, оригинален романист, драматург, новатор в киното, художник-график, владеещ безупречно рисунъка, удивляваше и обезкуражаваше критиците. Трудно им беше да повярват, че подобна разпиляност може да бъде форма за проява на гения. Кокто съзнаваше тази опасност, но пое риска. Той винаги беше готов да рискува. Когато достигаше съвършенство в един жанр, той го оставяше заради друг, често пъти противоположен.“
За Пуленк певицата пише: „Полюсите в изкуството на Франция се подчиняват на действителността – съзидателна и разрушителна. Това са изворите, от които пият жадните – композитори, художници, поети, мислители. Един от тях е Франсис Пуленк. С необикновена дълбочина и сила се открояват неговите сценични произведения, написани върху текст на Жан Кокто:“Човешкият глас“ и „Дамата от Монте Карло“. Композиторът е изваял психологическата релефност на своите героини точно, ясно, с всичката сила на трагизма и е стигнал до образи, които напомнят героите на Достоевски и Ромен Ролан…“
Героинята в „Човешкият глас“ и единствено действащо лице в произведението е жена, наскоро напусната от своя любим, който трябва да се ожени за друга, подтикнат от материални и съсловни причини. Една позната и тъжна история, в много отношения актуална и днес. Всъщност цялата моноопера представлява телефонен разговор между жената и нейния любим и макар че чува само нейните думи, пред публиката се разкрива цялата трагедия на жената – захвърлена като счупена играчка от тези, които са я счупили. Накрая тя чува гласа на любимия, споделя с него, че е направила несполучлив опит за самоубийство, успокоява го, че няма да опита повторно и дори когато разбира, че той и в този момент продължава да я лъже, намира сили да му прости, защото го обича. Моли го единствено да не ходи с бъдещата си съпруга в хотела в Марсилия, в който те двамата често са отсядали и са били толкова щастливи.
Голямо предизвикателство е да се интерпретира този образ и Мати Пинкас успява, като използва различни нюанси, различни темброви окраски, изпълнява майсторски смяната на темпата и динамиката, зададени от автора. Първото представление на тематичната вечер на Жан Кокто и Пуленк в края на 1970 г. преминава с такъв огромен успех, че за един сезон тя го повтаря още четири пъти! През 1976 г. Мати Пинкас изпълнява програмата за шести път на музикалния фестивал в Добрич, но с оркестър и в оригинал на френски език.
Една от рецензиите, излезли след представленията, е на Розалия Бикс във в. „Литературен фронт“ (1970 г.) под заглавие „За първи път у нас „Човешкият глас“: „… Отдавнашният съюз на двете музикантки, довел до не едно смислено запознанство на българския слушател с творби предимно от френски композитори, бе достигнал този път един от най-убедителните си мигове на равновесие между намерение и израз. Отлично преведена (факт знаменателен, като се има предвид чисто френската, почти неразтопяема сплав от словесно-музикални интонации – преводът е на Мати Пинкас), творбата прозвуча изключително вълнуващо… Идеята да се правят подобни „синтетични“ вечери е относително нова за българския културен живот. Умелият избор на авторите – така синтетични в същината на своето дарование и издържаното професионално равнище на концерта, в което „Човешкият глас“ се открои като едно от значителните музикални събития за началото на сезона, напълно оправдаха незапомнения при подобни случаи интерес, с който столичани посрещнаха вечерта…“
Тематичните концерти на Мати Пинкас носят новаторския почерк на един творец, не само защото тя умело съчетава музиката с магията на театъра и поезията. Певицата търси новото – неизпълнявани произведения, умело вплита биографични данни и интересни факти от творчеството на композитора. Преводът на поезията приковава вниманието на публиката, а красивото и изразително пеене завършва цялостната картина. Всеки от тези концерти е един малък спектакъл, пресъздаващ и обединяващ словесното съдържание и музикалния израз на песните. В тези песни гъвкавото владеене на оригиналния език, вярното и точно пресъздаване на динамиката и ритмиката са изключително важни и смятам (и не само аз), че Мати Пинкас успява да постигне всичко това. Още повече, тя популяризира, представя на широката публика автори, чиито произведения до този момент са били слабо познати и като цяло са били изпълнявани само пред една елитарна публика. Именно затова Мати Пинкас оставя ярка следа на българската камерна сцена.
По мое мнение истински приносен характер има уникалният подход, който певицата прилага спрямо българските композитори. Никога до този момент български композитори не са били представяни така, както тя го прави. Освен че изпълнява техни произведения за първи път пред публика, тя представя произведенията събрани заедно, подредени по времето на написването им. Изпълнени пред публиката по този начин, те са одобрени и приети. Мати Пинкас мотивира и подтиква композиторите да пишат песни специално за нейните тематични концерти. Всичко това е записано и съхранено в Златния фонд на Българското национално радио и може да се ползва и днес.

References   [ + ]

1. Биографичните данни в материала са изцяло от интервюта, направени от автора с певицата и вокален педагог проф. Мати Пинкас. Преводите на песните са от Мати Пинкас, любезно предоставени на автора. Рецензиите са препечатани от оригинални извадки от вестник „Литературен фронт“ и предаване на Радио София.