Карилонът

Като студент често ми харесваше да слушам музиката, която се чуваше в целия университет от кулата в неговия център, и си мислех: „Тези великолепни камбани сигурно са запис или може би са електронни, а може би там горе в кулата има една малка клавиатура, на която свири някой“. И тогава един от преподавателите по орган ме попита: „Искате ли да Ви науча да свирите на карилон?“, на което, естествено, аз отговорих с въпроса „Какво е карилон?“ 1На ан­г­лийс­ки език (от френ­с­ки) на­и­ме­но­ва­ни­е­то на ин­с­т­ру­мен­та е carillon, ори­ги­нал­на­та ду­ма на хо­лан­д­с­ки (ро­ди­на­та на ка­ри­ло­на) е beiaard. Не би­ва да се обър­к­ва с ан­г­лийс­ка­та­ ду­ма carrion (мър­ша); то­зи ин­с­т­ру­мент ня­ма ни­как­ва ис­то­ри­чес­ка връз­ка с при­вид­но близ­ки­те му ин­с­т­ру­мен­ти че­лес­та, гло­кен­ш­пил и ту­ба­фон.. По-нататък тази история се разви благоприятно за мен: станах „университетски асистент-карилонер“, което ми помогна отчасти да платя своето образование.

Какво е карилон? В действителност карилон това са просто камбани, но техните езичета са свързани посредством метални въжета със специална конзола – клавиатура с перманентно копулирана2Под ко­пу­ли­ра­на кла­ви­а­ту­ра имам пред вид та­ка­ва, при ко­я­то, ако се на­тис­не един пе­дал, „па­да“ за­ка­че­ни­ят за не­го кла­виш – и пе­да­лът, и кла­ви­шът са за­ка­че­ни за ед­на и съ­ща кам­ба­на. към нея педалиера:

Пример 1. Конзола или шпилтиш на карилон
КАРИЛОНЪТ

Веднага става ясно, че клавиатурата, състояща се и от бели, и от черни клавиши, е прекалено голяма, за да се свири на нея с пръсти; свири се с позиция, която би могла да се нарече хлабав юмрук. Първата фаланга на кутретата всъщност е тази, която влиза в допир с клавиша, и понеже кутретата са нежни пръсти, тя трябва да се подпира от всички останали пръсти, без ръката да се стиска в истински юмрук. С годините карилонерът развива правилната постановка, с която не поставя ръцете си в опасност от увреждане, но някои изпълнители свирят със специални калъфчета, които се слагат само на кутретата и се придържат към лакътя с лентички.

Пример 2.  Правилна постановка при свирене: първата фаланга на кутрето се поддържа от останалите пръсти, които са свити. Понеже е възможно свиренето на акорди, ръката често се отваря, за да може да се изсвирят два, три (рядко четири) тона наведнъж.
КАРИЛОНЪТ

Техническите възможности на карилона са доста големи – могат да се изсвирят много бързи пасажи, трилери и тремоли, акорди, дори многопластова и донякъде полифонична музика. Клавиатурата е динамична, което дава възможност да се свири и тихо, и силно, позволява артикулация, акценти. Но нейната тежест не е еднаква – клавишите отляво са свързани с по-големи езичета на камбани, така че тя става все по-тежка, колкото повече се слиза по нея. С клавишите най-отляво (и свързаните за тях педали) се свири на камбани, всяка от които които тежи по няколко тона. По-ниските тонове отзвучават по-дълго от по-високите.

Пример 3. Така изглежда карилонът от страната на камбаните – те са разположени над кабинката, в която е конзолата с изпълнителя. Виждат се металните въжета, които водят от всеки клавиш/педал до езика на всяка камбана. Някои карилонови организации настояват, че за да се нарича инструментът официално карилон, трябва да има минимум 23 камбани 3http://www.gcna.org/carillon-instrument.html.
КАРИЛОНЪТ

Естествено, репетиционна механика няма – ако държим клавиша натиснат, езичето опира в камбаната. Карилонът, както и всяка камбана, може да се настройва – достатъчно е да се прибави или отнеме (изпили) малко метал от нея. Но поради естеството на своята обертонова конфигурация (тембър), свиренето на акорди, особено в по-ниския регистър, придава известен минорен привкус на камбанния звук – това особено се чува, ако на карилона се свирят мажорни акорди 4В ин­фор­ма­ци­я­та, при­ло­же­на към кур­са по ка­ри­лон в уни­вер­си­те­та има по­доб­на фра­за: „Ком­по­зи­то­ри, вни­ма­вай­те, ко­га­то пи­ше­те ма­жор­ни акор­ди за ка­ри­лон! Те зву­чат ми­нор­но!“. То­зи проб­лем е в ре­зул­тат и на нас­лаг­ва­не­то на обер­то­но­ве. Проб­ле­мът зна­чи­тел­но на­ма­ля­ва, ако ма­жор­ни­те акор­ди се сви­рят ар­пе­д­жи­а­то ка­то на кла­ве­син. Та­зи тех­ни­ка е мно­го ста­ра тра­ди­ция в ка­ри­лон­на­та ком­по­зи­тор­с­ка и из­пъл­ни­тел­с­ка шко­ла..  Механиката е доста изравнена, освен това може да се настрои и височината на всеки клавиш, т.е. до известна степен и тежестта на клавиатурата като цяло.

Техниката на свирене изисква координация между ръце и крака, както и педална техника. Тоест, изисква се техниката на органист. Но има и някои разлики: педалите са много по-дълбоки от органовите, на тях не може да се свири с пети, краката практически никога не се кръстосват, натиснат педал не може да се държи. Високите педали се усещат различно от ниските; понякога ниските, тежки езици на камбаните мърдат педала насам-натам. На левите клавиши и педали не може да се свири бързо. Освен това педалите са вързани за клавишите – няма отделна група от камбани, на които да се свири чрез педалите. Както и при орган, няма два еднакви инструмента, но изпълнителят бързо свиква с всеки карилон.

Пример 4. За карилон се пише на две петолиния, свързани с аколада на сол и фа ключ, т.е. изглежда съвсем същото, като ноти за пиано. Горното петолиние е за ръцете, долното – за краката. В този конкретен пример се забелязват знаците за динамика и артикулация. Често на партитурата пише и за карилон с колко камбани е написана конкретната пиеса или се указва тоновият й диапазон.
КАРИЛОНЪТ

Родината на този инструмент – или по-точно кристализирането на идеята за подобен тип клавиатура, е територията на днешните Холандия и Белгия, по времето на късния Ренесанс или ранния барок. Той евентуално става много разпространен в Западна Европа, като центърът си остава Холандия – там и в Белгия има цяло учебно заведение, посветено само на карилон 5В Бел­гия: Royal Carillon School „Jef Denyn“ в Ме­хе­лен, в Хо­лан­дия: Netherlands Carillon School в Амер­с­фо­орт. На­у­ка­та, пос­ве­те­на на ка­ри­ло­на (и от­час­ти на са­ми­те кам­ба­ни), се на­ри­ча кам­па­но­ло­гия. В САЩ ня­кол­ко учеб­ни за­ве­де­ния – напр. Ми­чи­ган­с­ки­ят уни­вер­си­тет в Ан Ар­бър – пред­ла­гат степен „ма­гис­тър по кам­па­но­ло­гия“. Да се на­ме­ри ра­бо­та са­мо ка­то ка­ри­ло­нер е из­к­лю­чи­тел­но труд­но, но то­ва уме­ние се счи­та за плюс, ако нап­ри­мер е ком­би­ни­ра­но с ор­ган (вклю­чи­тел­но ако из­пъл­ни­те­лят има и ня­кои от сер­ти­фи­ка­ти­те, ко­и­то се да­ват от гил­ди­и­те на орга­нис­ти­те). За та­ка­ва сте­пен се изу­ча­ва ка­ри­ло­но­ва ис­то­рия и ли­те­ра­ту­ра, ин­тер­п­ре­та­ция, как­то и хо­лан­д­с­ки (!) език., като пълната (удължена) учебна програма може да достигне десет години. В Западна Европа инструментите са хиляди. Те обикновено се инсталират на най-горния етаж на сгради, в камбанарии на църкви или университети, както и в самостоятелни кули, но сградите трябва да са построени добре, защото инструментът може да тежи десетки тонове (той е най-тежкият музикален инструмент, многократно по-тежък от органа), и въпреки това съществуват няколко карилона, които се товарят на тежък камион и се „разхождат“ по концерти 6Съ­що­то впро­чем ва­жи и за зна­чи­тел­но ко­ли­чес­т­во ор­га­ни (ис­тин­с­ки, тръб­ни), ка­то ар­гу­мен­та­ци­я­та за то­ва дейс­т­вие по прин­цип е, че та­ка на някои мес­та без ор­ган мо­же да се из­не­се ис­тин­с­ки ор­га­нов кон­церт. Но дру­са­не­то по пъ­тя ув­реж­да ор­га­на мно­го по­ве­че, от­кол­ко­то ка­ри­ло­на. .

Под най-голям карилон обикновено се има предвид инструмент с най-голям брой камбани. Тези най-големи инструменти са два – единият е в църква в Мичиган, САЩ (Kirk in the Hills), а другият – в Южна Корея (Hyechon College), всеки с по 77 камбани. В Европа най-големият карилон е в Германия, в Roter Turm (самостоятелна кула, campanille) в Хале. Някои катедрали имат по повече от един – два в катедралата St. Rumbold в Мехелен, Белгия 7Ме­хе­лен е град с мно­го бо­га­ти му­зи­кал­ни тра­ди­ции. Там е ка­ри­ло­но­ва­та ака­де­мия „Jef Denyn“, там е би­ла  му­зи­кал­на ака­де­мия „Jaak Lemmens“ (впос­лед­с­т­вие пре­мес­те­на в Лой­вен), а в ка­тед­ра­ла­та е ра­бо­тил вид­ни­ят ор­га­нист и ком­по­зи­тор Флор Пе­е­терс (1903-1986). Ме­хе­лен има об­що че­ти­ри ка­ри­ло­на..

Пример 5. Конзолата на карилона в Дуe, Франция – един от най-големите в света
КАРИЛОНЪТ

Един от най-важните композитори за този инструмент е Матиас ван ден Хейн (Matthias van den Gheyn, 1721 – 1785) – фламандски композитор, който често е наричан „Карилоновият Бах“ 8Член е на ви­ден род на кам­ба­но­ле­я­ри. Виж http://fr.academic.ru/dic.nsf/frwiki/1930256. Традиция за студента е да изсвири, най-добре на концерт, всичките негови 11 прелюда за соло карилон, които развиват техниката на изпълнителя, но също така го запознават с идиоматичното мислене за този инструмент: пасажи написани за редуващи се ръце (с многократните възможни бързи кръстосвания на ръцете), известен афинитет към минор, по-слабо подвижният педал, както и времето, което понякога трябва да се оставя за някои пасажи да отзвучат. Въпреки че няма динамика и музиката няма някаква особена дълбочина, тя е изящна, определено написана специално за карилон. Ван ден Хейн пише и за клавесин, има също и трактат по цифрован бас.

Пример 6. Това е авторският манускрипт на Прелюд № 11 на Ван ден Хейн (Прелюд „Ку-ку“, както е написано и в началото на нотите). Последният от поредицата  прелюди, той прилича повече на етюд с токатното си движение, с „кукащата“ партия в долния глас, в педала. Тя започва на втория ред – четвъртият такт на втора аколада. Пасажите в Албертиев бас в ръцете са много удобни – те се свирят с редуващи се ръце на всеки тон. Същото важи за гамовидните пасажи в първите три такта на втората аколада.
КАРИЛОНЪТ

По света има много организации, които поддържат карилоновото изкуство и изпълнителите. В Северна Америка това е GCNA (Guild of Carillonneurs of  North America) – организация, която дава сертификати 9Сер­ти­фи­ка­тът (Carilonneur Player certificate) се взе­ма, след ка­то пър­во се из­п­ра­ти на жу­ри­то за­пис на из­пъл­не­ние на кан­ди­да­та, а пос­ле и след жи­во прос­луш­ва­не, по вре­ме на ня­коя от кон­фе­рен­ци­и­те на GCNA. Та­къв сер­ти­фи­кат има и пи­ше­ши­ят те­зи ре­до­ве. , издава списание, устройва конференции и подпомага работещите карилонери. Има много записи (компактдискове и дигитални). Често на самата кула с инструмента има инсталирана напълно модерна записваща апаратура, която позволява на изпълнителя да се записва сам. Да се упражнява музика на карилон е малко сложно – целият град ви чува. За „пилене“ на пасажи не може да става и дума. Затова съществува един специален инструмент, който се нарича карилонова работна клавиатура (carillon practice keyboard). Той напомня истински карилон, но клавишите и педалите му са свързани с метални пластинки, както на маримба, най-често вертикални. Той има тих звук, но все пак си остава динамичен. При нормални обстоятелства такава клавиатура не се използва по никакъв друг начин, освен за упражнения, т.е. не се използва за рецитали, камерна музика, и т.н., освен това тя също е доста масивна и тежка 10За съ­жа­ле­ние в Бъл­га­рия ня­ма ни­то един ка­ри­лон, ни­то до­ри кла­ви­а­ту­ра. В дейс­т­ви­тел­ност не би би­ло ло­ша идея да се ку­пи кла­ви­а­ту­ра, имай­ки пред­вид, че ис­тин­с­ки­ят ка­ри­лон е не­ве­ро­ят­но скъп и мъ­чен за ин­с­та­ла­ция. Но ако има кла­ви­а­ту­ра, сту­ден­ти­те ще мо­гат да овла­де­ят ин­с­т­ру­мен­та, та­ка че да имат въз­мож­ност­та в един мо­мент да сви­рят на ис­тин­с­ки. Тя обикновено се намира в близост (например в кулата), където е самият карилон 11В Кан­зас­кия уни­вер­си­тет, в ку­ла­та, ко­я­то не е свър­за­на с дру­га сгра­да, има „ка­би­нет“ с биб­ли­о­те­ка от ка­ри­ло­но­ва ли­те­ра­ту­ра и до­ри с пи­а­но, ко­е­то впро­чем не мо­же да преми­не през вра­та­та, ни­то да бъ­де из­ка­че­но по стъл­би­те – то е би­ло вдиг­на­то със спе­ци­а­лен кран, кой­то е бил из­пол­з­ван, за да се вдиг­нат кам­ба­ни­те и пос­ле е би­ло за­зи­да­но в ка­би­не­та. Там учи­те­лят по ка­ри­лон ра­бо­ти със сту­ден­ти­те пре­ди да се ка­чат в гор­на­та част на ку­ла­та, къ­де­то е ис­тин­с­ки­ят ин­с­т­ру­мент..

Концертите се провеждат без билети, а понякога във вестниците има дискретни молби публиката да си носи столчета – естествено под открито небе. През зимата на много инструменти не може да се свири, защото камбаните и предавателният механизъм замръзват. Понякога се правят комбинирани концерти с други инструменти (аз например веднъж направих концерт с тромпет), но резултатът като цяло е съмнителен – карилонът е много по-гръмък от всякакъв друг инструмент, който се намира в близост. Често публиката се качва на малки групи до кабинката с конзолата или разглежда другите стаи в кулата, където може да има и механизъм, който също свири автоматично на камбаните, за да отмерва времето. Това наистина е изкуство за всички, изпълнявано буквално на улицата, за радост и гордост на целия град 12Пред­ла­гам ня­кол­ко ин­те­рес­ни лин­ка, свър­за­ни с ка­ри­лон:
https://en.wikipedia.org/wiki/Carillon
http://www.gcna.org/
http://www.taday.ru/text/1142028.html
http://grant-pvt-archive.blogspot.com/2010/06/blog-post_2130.html
http://nicbar.ru/karilion/karilion.htm
https://www.youtube.com/watch?v=SzFiFWO6oh4
http://holylandhoozer.blogspot.com/2012/10/the-carillon-bells-at-ymca-in-jerusalem.html
.

References   [ + ]

1. На ан­г­лийс­ки език (от френ­с­ки) на­и­ме­но­ва­ни­е­то на ин­с­т­ру­мен­та е carillon, ори­ги­нал­на­та ду­ма на хо­лан­д­с­ки (ро­ди­на­та на ка­ри­ло­на) е beiaard. Не би­ва да се обър­к­ва с ан­г­лийс­ка­та­ ду­ма carrion (мър­ша); то­зи ин­с­т­ру­мент ня­ма ни­как­ва ис­то­ри­чес­ка връз­ка с при­вид­но близ­ки­те му ин­с­т­ру­мен­ти че­лес­та, гло­кен­ш­пил и ту­ба­фон.
2. Под ко­пу­ли­ра­на кла­ви­а­ту­ра имам пред вид та­ка­ва, при ко­я­то, ако се на­тис­не един пе­дал, „па­да“ за­ка­че­ни­ят за не­го кла­виш – и пе­да­лът, и кла­ви­шът са за­ка­че­ни за ед­на и съ­ща кам­ба­на.
3. http://www.gcna.org/carillon-instrument.html
4. В ин­фор­ма­ци­я­та, при­ло­же­на към кур­са по ка­ри­лон в уни­вер­си­те­та има по­доб­на фра­за: „Ком­по­зи­то­ри, вни­ма­вай­те, ко­га­то пи­ше­те ма­жор­ни акор­ди за ка­ри­лон! Те зву­чат ми­нор­но!“. То­зи проб­лем е в ре­зул­тат и на нас­лаг­ва­не­то на обер­то­но­ве. Проб­ле­мът зна­чи­тел­но на­ма­ля­ва, ако ма­жор­ни­те акор­ди се сви­рят ар­пе­д­жи­а­то ка­то на кла­ве­син. Та­зи тех­ни­ка е мно­го ста­ра тра­ди­ция в ка­ри­лон­на­та ком­по­зи­тор­с­ка и из­пъл­ни­тел­с­ка шко­ла.
5. В Бел­гия: Royal Carillon School „Jef Denyn“ в Ме­хе­лен, в Хо­лан­дия: Netherlands Carillon School в Амер­с­фо­орт. На­у­ка­та, пос­ве­те­на на ка­ри­ло­на (и от­час­ти на са­ми­те кам­ба­ни), се на­ри­ча кам­па­но­ло­гия. В САЩ ня­кол­ко учеб­ни за­ве­де­ния – напр. Ми­чи­ган­с­ки­ят уни­вер­си­тет в Ан Ар­бър – пред­ла­гат степен „ма­гис­тър по кам­па­но­ло­гия“. Да се на­ме­ри ра­бо­та са­мо ка­то ка­ри­ло­нер е из­к­лю­чи­тел­но труд­но, но то­ва уме­ние се счи­та за плюс, ако нап­ри­мер е ком­би­ни­ра­но с ор­ган (вклю­чи­тел­но ако из­пъл­ни­те­лят има и ня­кои от сер­ти­фи­ка­ти­те, ко­и­то се да­ват от гил­ди­и­те на орга­нис­ти­те). За та­ка­ва сте­пен се изу­ча­ва ка­ри­ло­но­ва ис­то­рия и ли­те­ра­ту­ра, ин­тер­п­ре­та­ция, как­то и хо­лан­д­с­ки (!) език.
6. Съ­що­то впро­чем ва­жи и за зна­чи­тел­но ко­ли­чес­т­во ор­га­ни (ис­тин­с­ки, тръб­ни), ка­то ар­гу­мен­та­ци­я­та за то­ва дейс­т­вие по прин­цип е, че та­ка на някои мес­та без ор­ган мо­же да се из­не­се ис­тин­с­ки ор­га­нов кон­церт. Но дру­са­не­то по пъ­тя ув­реж­да ор­га­на мно­го по­ве­че, от­кол­ко­то ка­ри­ло­на.
7. Ме­хе­лен е град с мно­го бо­га­ти му­зи­кал­ни тра­ди­ции. Там е ка­ри­ло­но­ва­та ака­де­мия „Jef Denyn“, там е би­ла  му­зи­кал­на ака­де­мия „Jaak Lemmens“ (впос­лед­с­т­вие пре­мес­те­на в Лой­вен), а в ка­тед­ра­ла­та е ра­бо­тил вид­ни­ят ор­га­нист и ком­по­зи­тор Флор Пе­е­терс (1903-1986). Ме­хе­лен има об­що че­ти­ри ка­ри­ло­на.
8. Член е на ви­ден род на кам­ба­но­ле­я­ри. Виж http://fr.academic.ru/dic.nsf/frwiki/1930256
9. Сер­ти­фи­ка­тът (Carilonneur Player certificate) се взе­ма, след ка­то пър­во се из­п­ра­ти на жу­ри­то за­пис на из­пъл­не­ние на кан­ди­да­та, а пос­ле и след жи­во прос­луш­ва­не, по вре­ме на ня­коя от кон­фе­рен­ци­и­те на GCNA. Та­къв сер­ти­фи­кат има и пи­ше­ши­ят те­зи ре­до­ве.
10. За съ­жа­ле­ние в Бъл­га­рия ня­ма ни­то един ка­ри­лон, ни­то до­ри кла­ви­а­ту­ра. В дейс­т­ви­тел­ност не би би­ло ло­ша идея да се ку­пи кла­ви­а­ту­ра, имай­ки пред­вид, че ис­тин­с­ки­ят ка­ри­лон е не­ве­ро­ят­но скъп и мъ­чен за ин­с­та­ла­ция. Но ако има кла­ви­а­ту­ра, сту­ден­ти­те ще мо­гат да овла­де­ят ин­с­т­ру­мен­та, та­ка че да имат въз­мож­ност­та в един мо­мент да сви­рят на ис­тин­с­ки
11. В Кан­зас­кия уни­вер­си­тет, в ку­ла­та, ко­я­то не е свър­за­на с дру­га сгра­да, има „ка­би­нет“ с биб­ли­о­те­ка от ка­ри­ло­но­ва ли­те­ра­ту­ра и до­ри с пи­а­но, ко­е­то впро­чем не мо­же да преми­не през вра­та­та, ни­то да бъ­де из­ка­че­но по стъл­би­те – то е би­ло вдиг­на­то със спе­ци­а­лен кран, кой­то е бил из­пол­з­ван, за да се вдиг­нат кам­ба­ни­те и пос­ле е би­ло за­зи­да­но в ка­би­не­та. Там учи­те­лят по ка­ри­лон ра­бо­ти със сту­ден­ти­те пре­ди да се ка­чат в гор­на­та част на ку­ла­та, къ­де­то е ис­тин­с­ки­ят ин­с­т­ру­мент.
12. Пред­ла­гам ня­кол­ко ин­те­рес­ни лин­ка, свър­за­ни с ка­ри­лон:
https://en.wikipedia.org/wiki/Carillon
http://www.gcna.org/
http://www.taday.ru/text/1142028.html
http://grant-pvt-archive.blogspot.com/2010/06/blog-post_2130.html
http://nicbar.ru/karilion/karilion.htm
https://www.youtube.com/watch?v=SzFiFWO6oh4
http://holylandhoozer.blogspot.com/2012/10/the-carillon-bells-at-ymca-in-jerusalem.html