Камерни ансамбли с вокален дует

При този вид ансамбли най-често пианото изпълнява хармоничен фон. Двата гласа могат да имат няколко типа взаимоотношения по отношение на ритмиката.

1. Хомофонна фактура в един план – нота срещу нота:
Пример 1. Пьотр Булахов – „Тройка“
Пример 1. Пьотр Булахов – „Тройка“

2. Полифонична фактура (най-често имитационна):

Пример 2. Феликс Менделсон-Бартолди – „Aus Psalm 95“
Пример 2. Феликс Менделсон-Бартолди – „Aus Psalm 95“

3. Двата гласа в диалог:

Пример 3. Феликс Менделсон-Бартолди – „Grьss“
Пример 3. Феликс Менделсон-Бартолди – „Grüss“

Пример 4. Дмитрий Шостакович – „Из еврейской народной поэзии“, „Плач об умершем младенце“
Пример 4. Дмитрий Шостакович – „Из еврейской народной поэзии“, „Плач об умершем младенце“

1. Фактура в един план „нота срещу нота“ се използва най-често при куплетната форма. От гледна точка на драматургията в куплетната форма възниква проблемът с еднообразието на тематичния материал. Тук изпълнителите могат до известна степен да разчупят квадратността на пропорцията, използвайки различните смислови акценти в различните куплети (виж началото на първи и втори куплет в Пример 1 и Пример 5).

Пример 5. Пьотр Булахов – „Тройка“ – начало на 1-ви и 2-ри куплет
Пример 5. Пьотр Булахов – „Тройка“ – начало на 1-ви и 2-ри куплет

Друг изпълнителски похват може да бъде ясната артикулация (раздробяване на щриха) във възлов момент на формата, ако текстът позволява това (виж отново Пример 1 и Пример 5).
Може да се направи ritenuto в момента на финалното каденциране (виж Пример 5).

При еднакви или близки по теситура гласове, разположени на малки интервали и във фактура нота срещу нота, може да се появи проблем главно с изравняването на артикулацията. Текстът трябва да се изговаря с една и съща артикулация и от двата гласа. Те трябва „да се спеят“, т.е. при тази фактура трябва да се стремят към еднакво тоноизвличане. За такива ансамбли би трябвало да се подбират гласове със сходен тембър и плътност. Усъвършенстването на такъв дует е дълъг процес и изисква продължителна съвместна работа. Ако гласовете са разположени на малки интервали (най-често терца), не съществува проблем, породен от разлика в напрежението на тона, но ако се движат на по-големи интервали (сексти, октави), трябва да се стремят към изравняване по отношение на напрежението на тона. Гласът, който попада в по-напрегнат регистър, трябва да се опита да намали динамиката. Пианистът е този, който следи отстрани за тези проблеми и ги контролира.
При по-големи интервали между еднакви или близки по теситура гласове във фактура нота срещу нота, проблемът с изравняването на напрежението между гласовете се изостря, още повече че понякога интервалът между тях е по-голям от октава. Когато гласовете се движат нота срещу нота, ухото ги възприема вертикално. Според акустичната природа на звука – при обертоновия ред – интервал, по-голям от октава, звучи празно. Трябва да се анализира цялата фактура, заедно с тази на пианото, да се проследи общото разположение на всички партии, да се потърси по-меко звукоизвличане, с по-малко напрежение от високия глас. В този случай също остава проблемът с изравняване на артикулацията, тъй като се изпълнява един и същ текст.
По различен начин стои въпросът при фактура в един план (нота срещу нота) на гласове с различна теситура, например мъжки и женски: естественото отстояние между високи мъжки и високи женски гласове е на интервал около октава, същото се отнася съответно и за ниски мъжки и ниски женски гласове. При по-малки интервали (до октава) ниският глас звучи с по-голямо напрежение, с всички произтичащи от това проблеми: търсене в посока намаляване на разликата в напрежението на тона, изравняване на динамиката, уеднаквяване на артикулацията.
2. При полифонична фактура от гледна точка на драматургията се изисква преди всичко познаване на целия музикален текст от всички изпълнители, установяване на възловите места на формата, определяне на тона за всеки певец (по възможност от пианото).
Когато двата гласа изпълняват различен текст по едно и също време, трябва да се обърне внимание върху ясната дикция и артикулация на всеки един от тях. Същевременно, когато текстът е един и същ, но не е изпълнен едновременно, всеки от гласовете трябва да се стреми към уеднаквяване на щриха и динамиката спрямо другия певец:

Пример 6. Феликс Менделсон-Бартолди – „Aus Psalm 95“
Пример 6. Феликс Менделсон-Бартолди – „Aus Psalm 95“

Когато в певческите гласове се провежда един и същ тематичен материал чрез имитация, трябва да се търси изравняване по отношение на динамиката, напрежението на тона, щриха и артикулацията.
Често в полифоничната фактура се получават дисонантни интервали между певческите гласове. Добре е в такива случаи, за да се преодолеят трудностите, всеки да научи и партията на партньора си и двамата певци да репетират, разменяйки си партиите:

Пример 7. Феликс Менделсон-Бартолди – „Aus Psalm 95“
Пример 7. Феликс Менделсон-Бартолди – „Aus Psalm 95“

Когато певческите гласове се движат в полифонична фактура, възникват проблеми от ансамблов характер. Причината идва от различната ритмика на гласовете. Този проблем се разрешава, от една страна, като се изучава партията на другия глас и, от друга страна, като се следи партията на пианото – това се отнася за всички случаи на фактура с комплементарен ритъм.
3. Фактура, при която двата певчески гласа се редуват в диалог.
Тук има два случая:
А) Използване на един и същ тематичен материал в диалога.
Тук, както и при имитацията, трябва да се търси уеднаквяване по отношение на динамика, напрежение на тона, щриха и артикулацията. Много често в такива случаи и текстът е еднакъв:

Пример 8. Феликс Менделсон-Бартолди – „Herbstlied“, т. 18-24
Пример 8. Феликс Менделсон-Бартолди – „Herbstlied“, т. 18-24

Б) Диалог с използване на различен тематичен материал.
Тук в много случаи е възможно да се потърси съпоставяне по отношение на щрих, динамика и напрежение на тона. Обикновено при такава фактура текстът на диалога е различен и би могло да се потърси контраст по отношение на артикулацията, динамиката, напрежението на тона и дори по отношение на тембровите нюанси на гласовете (виж Пример 4). Тук текстът сам по себе си е диалогичен и той определя фактурата.
При разучаване на всяко произведение е препоръчително да се извършват следните поетапни действия:
А) От страна на пианиста:
– да анализира фактурата на творбата;
– да анализира формата на творбата;
– да определи динамическите и теситурните съотношения между отделните гласове;
– да набележи проблемните места от интонационен и ритмически характер;
– да анализира връзката между словесния текст и музикалните фрази, цезурите, местата с rubato.
Б) От страна на певците:
– словесният текст да се прочете ясно и бавно няколко пъти поотделно от двамата певци;
– когато произведението е от чуждестранен автор, текстът да се преведе на български език;
– да се произнесе текстът фраза по фраза в съответната ритмика;
– всеки певец да изпее сам с пиано собствената си вокална партия;
– всеки певец да изпее сам с пиано другата вокална партия;
– да се уточнят възловите места, където всеки певец си взема тон;
– да се премине към цялостно ансамблово изпълнение.