Инструктивна литература в практиката на тромпетовата школа в България

Школата по тромпет в България няма дългогодишната история и старите традиции на големите европейски школи. За начален етап в развитието на професионална музикална култура се считат годините след Освобождението ни през 1878 г. Неоценима е помощта, която ни оказват чехите по това време. Изпълнено е желанието на руския комисар у нас княз Дондуков-Корсаков да се сформира духов оркестър към българската войска. През март 1879 г. в тогавашната столица на България – Търново – пристига от Прага духов оркестър, ръководен от капелмайстора Йозеф Хохола. Той е и първият ръководител на сформиралия се през 1892 г. представителен гвардейски духов оркестър в София. За кратко време духови оркестри към войската се създават и в градовете Плевен, Русе, Пловдив, Варна и Кюстендил, а нови оркестранти от чужбина не идват. Поканени са само капелмайстори. Историята помни имената на Мацак, Кауцки, Визнер, Кубичек, Вацлав Павел, Свобода, Франтишек Швестка, Йермарж и др. Тези капелмайстори сами обучават оркестрантите си и с това полагат началото на популяризирането на духовите инструменти у нас.

В продължение на повече от 25 години (до 1924 г., когато се открива частното музикално училище) военните духови оркестри са местата, където са се обучавали изпълнители на духови инструменти. Подемът на духовната култура, потребността от кадри за създаващия се в страната музикален живот водят до откриването през 1921 г. на Държавната музикална академия. Първият преподавател по духови инструменти, в това число и по тромпет, е завършилият образованието си в Германия флейтист Никола Стефанов. След него, наред със своята специалност, тромпет са преподавали фаготистът Атанас Гърдев, тромбонистът Александър Дочев и валдхорнистът  Карел  Стари. През 1949 г. в ДМА се обособяват отделните факултети и катедри. Пръв ръководител на катедрата по духови и ударни инструменти е проф. Атанас Гърдев. Той е първият български фаготист с висше образование и първият инструменталист  духач, станал ректор на Академията (1947 – 1948).  Като студент от класа на проф. Гърдев през 1948 г. завършва тромпетистът Петър Кърпаров. По препоръка на проф. Ат. Гърдев тогавашното „Министерство на културата“ изпраща младия тромпетист на специализация в Прага при известния тромпетов педагог професор Ярослав Коларж. След завръщането си от специализация Петър Кърпаров е привлечен като преподавател, през 1952 г. е избран за доцент, а от 1954 г. е първият български професор по тромпет. С името на проф. Кърпаров е свързано развитието на школата по тромпет почти през цялата втора половина на ХХ век. Дългогодишен завеждащ катедра „Медни духови и ударни инструменти“, декан на ИФ, проф. Кърпаров се пенсионира през 1987 г., оставяйки на тромпетистите значително по обем творчество от инструктивна и научно-методическа литература.

Връщайки се от Прага, Петър Кърпаров донася важни за развитието на школата ни педагогически пособия, но истински ценното е неговата дълбока и трайна връзка с проф. Коларж и чешката тромпетова школа. Творческите контакти между двете страни оказват благотворно влияние и дават резултати в добрата подготовка на младите тромпетисти. Но обучението не може изцяло и завинаги да се провежда по чуждестранна учебна литература. Необходимо е било създаването на наша, българска учебна литература, характерна с ритмическите и ладовите си  особености, със специфичните изисквания за изпълнението на творби от български композитори. В това, за времето си, е вероятно най-голямата заслуга на проф. Кърпаров. Той създава първата у нас методическа школа за тромпет (Кърпаров, 1962), по която се обучават през годините поколения тромпетисти. Специфичното в нея са методически правилно подредените по трудност мелодически упражнения на народностна основа, както и неравноделните тактове и ритми. Към традиционните упражнения за езикова техника „двойно“ и „тройно“ стакато, проф. Кърпаров прибавя и упражнения за „комбинирано“ стакато.  Това негово оригинално хрумване е провокирано от необходимостта тромпетистите да изпълняват бързи стакатови пасажи в неравноделни тактове:

ИНСТРУКТИВНА ЛИТЕРАТУРА В ПРАКТИКАТА НА ТРОМПЕТОВАТА ШКОЛА В БЪЛГАРИЯ

ИНСТРУКТИВНА ЛИТЕРАТУРА В ПРАКТИКАТА НА ТРОМПЕТОВАТА ШКОЛА В БЪЛГАРИЯ

Школата е систематизирана  в 35 печатни коли и съдържа редица упражнения за овладяване на основните метроритмически фигури, на тоналностите, щрихите, мелизмите, трилерите, интерваловата техника, както и споменатите „“двойно“, „тройно“ и „комбинирано“ стакато. Към всеки отделен елемент на тромпетовата техника има методически указания, подготвителни упражнения, а след тях и етюди за практическо овладяване спецификата на урока. В началото на „Школа за тромпет“ проф. Кърпаров дава кратки сведения за историята на инструмента, полезни напътствия за избора и постановката на мундщука,  за правилния стоеж и държането на тромпета. Школата по тромпет на проф. Кърпаров десетилетия наред намира широко практическо приложение и има важна роля при изграждането на високо изпълнителско ниво на голям брой български тромпетисти.

Към създадената от проф. Кърпаров инструктивна литература спадат и сборниците му от етюди с лека и средна трудност, както и тези за напреднали тромпетисти. Негов етюд в неравноделен размер дълги години беше част от задължителната програма за приемните изпити в Музикалната академия.

Инструктивно-методическата и музикално-художествената литература от проф. Кърпаров допринася за идентичността, за специфичния облик, стил и национален характер на българската тромпетова школа. Спомага обучението по тромпет да се извършва и на народностна основа, да се усвоят българските интонации и метроритмически особености.

Дълбоко убеден в смисъла и правотата на наученото в Прага, проф. Кърпаров става физически и духовен приносител на вековните традиции на чешките музиканти и педагогическия опит на своя учител, донасяйки в България голямо количество нотни материали, между които и „Школа за тромпет“ от Ярослав Коларж (Kolaш, 1960). Навярно и самият проф. Кърпаров не е предполагал каква популярност ще придобие тази школа в средите на българските тромпетисти. И сега, 60 години по-късно, всеки преподавател я използва в практиката си. Няма български тромпетист, който да не познава и да не се е упражнявал върху етюдите от школата на проф. Ярослав Коларж. Пълното наименование на школата от по-късните издания („Артия“ – Прага, 1960 г.) е „Практическа школа за корнет с пистони, тромпет и флюгелхорн“, но в първото си издание тя е наречена „Лидова“ школа, което, преведено от чешки, означава „народна“ школа. Това напълно отговаря на съдържанието щ, тъй като за обучението са включени множество популярни мелодии от чешкия фолклор. Тези мелодични упражнения и етюди допадат на българските тромпетисти, спомагат за лекото усвояване на учебния репертоар и допринасят за популярността на школата.

В началото авторът отбелязва, че целта е в достъпна форма да се запознаят учениците с изкуството на тромпетовото свирене и че школата е подготвителна. Вероятно това се отнася за първата част, защото пълното издание се състои от 8 части, наречени „сешит“ – тетрадки. Деветата тетрадка е озаглавена „Виртуозни етюди за тромпет“.

На провежданите от него семинари в рамките на фестивала „Варненско лято“ проф. Вацлав Юнек разказваше, че за да кандидатства тромпетист в музикално училище, е необходимо в музикалната школа да е преминал поне четири от тетрадките на Коларж. Това у нас, за съжаление, и до днес не е така. Толкова подготвени кандидати за музикалното училище просто няма. Традициите на чешкия музикален фолклор, основан на малкия духов оркестър, наречен „деховка“, ни поставят в ролята на догонващи още от самото начало.

У нас в програмата за тромпет, утвърдена от Министерството на културата, е отбелязано, че в 8-ми клас се изучават гами до 2 знака, в 9-и клас – до 3, в 10-и – до 4 и чак в 11-и и 12-и клас в програмата за годишните изпити са включени всички мажорни и минорни гами по жребий. Считам това за дълбоко погрешно, защото е ужасно късно абитуриентите да се притесняват за това ще изсвирят ли правилно гамите с повече знаци на държавния изпит. Не е ли вярно, че да се научи ученик да изпълни фа-диез мажор в две октави на тромпет, е много по-лесно, отколкото да изпълни до мажор в две октави? Всеки тромпетист знае, че високият регистър е многократно по-труден за усвояване, отколкото апликатурата на гамите с повече знаци. Да не говорим, че веднъж научени, пръстите се помнят цял живот, а високият регистър се поддържа ежедневно.  За пример ще посоча, че още във втората тетрадка от школата си проф. Коларж включва таблица с всички мажорни и минорни тоналности до 7 знака заедно с хармоничните и мелодичните видове, тризвучията, доминантовите и умалени септакорди. Това изглежда напълно логично, защото още в началото на трета тетрадка всеки етюд в мажорна тоналност е следван от етюд в едноименната минорна тоналност. Знаците са различни, но тоновият обем на тоналностите е еднакъв. Това за медните инструменти е по-правилният подход.

Друга оригинална идея при систематизирането на школата на проф. Коларж е ранното включване на ансамбловото музициране в обучението. Явно авторът е бил абсолютно наясно, че като солисти ще се реализират единици, а всички останали ще бъдат оркестрови музиканти. Да си изпълнител в състав, попивайки в ансамбловото музициране, без с нищо да пречиш на изявата на колегите си, е висшият пилотаж в музикалноизпълнителското изкуство. Затова още в края на втора тетрадка Ярослав Коларж включва дуети, триа и квартети върху теми от чешкия фолклор.

ИНСТРУКТИВНА ЛИТЕРАТУРА В ПРАКТИКАТА НА ТРОМПЕТОВАТА ШКОЛА В БЪЛГАРИЯ

ИНСТРУКТИВНА ЛИТЕРАТУРА В ПРАКТИКАТА НА ТРОМПЕТОВАТА ШКОЛА В БЪЛГАРИЯ

ИНСТРУКТИВНА ЛИТЕРАТУРА В ПРАКТИКАТА НА ТРОМПЕТОВАТА ШКОЛА В БЪЛГАРИЯ

Всички компоненти на изпълнителското майсторство намират място в школата на Ярослав Коларж и навсякъде, където е необходимо, има ясни обяснителни бележки. В упражненията за групето, трилер, мордент с по-ситен шрифт е даден пример точно колко и кои ноти трябва да се изпълнят.

ИНСТРУКТИВНА ЛИТЕРАТУРА В ПРАКТИКАТА НА ТРОМПЕТОВАТА ШКОЛА В БЪЛГАРИЯ

Особено внимание проф. Коларж отделя на двойното и тройното стакато. На приетия сред тромпетистите термин „изкуствен език“ са отделени пета и шеста тетрадки от школата. И тук авторът налага своя педагогически подход, базирайки се на ясна логика. Пета тетрадка е посветена на тройното стакато, а след това в шеста са систематизирани упражненията за двойно стакато. Насочвам вниманието към това, тъй като съществува методически спор коя от двата вида техника трябва да предхожда другата – двойното или тройното стакато да се изучава по-напред. Някои педагози считат, че сричките на двойното стакато са по-удобни за изговаряне, затова то е по-лесно и трябва да предхожда тройното. Логиката на проф. Коларж е, че при тройното стакато сричката „ку“, която при този вид техника се появява за първи път в обучението, се използва по-рядко и би следвало „тази новост“ да се усвои именно там:

ИНСТРУКТИВНА ЛИТЕРАТУРА В ПРАКТИКАТА НА ТРОМПЕТОВАТА ШКОЛА В БЪЛГАРИЯ

И след това:                                                                                      .

ИНСТРУКТИВНА ЛИТЕРАТУРА В ПРАКТИКАТА НА ТРОМПЕТОВАТА ШКОЛА В БЪЛГАРИЯ

Този методически подход е възприел и проф. Кърпаров в своята „Школа за тромпет“.

Това, което прави школата на проф. Я. Коларж особено значима, е, че тя е не само изпълнена с технически прийоми. Авторът щ е талантлив композитор, включил в учебния процес красиви в мелодическо отношение етюди, които възпитават у тромпетистите чувство за музикална фраза и умело използване на динамическите нюанси. За много от етюдите на проф. Коларж можем само да съжаляваме, че не са с акомпанимент на пиано. Те биха могли да запълнят учебния репертоар и като малки пиеси. В програмата на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ за годишните изпити по тромпет в 1-ви, 2-ри и 3-и курс са включени по 10 етюда от специално издадени за целта сборници. В тях наред с тези на Вурм, Баласанян, Бранд, Паудерт, Сабариш и Шарлие проф. Атанас Дюлгеров е включил редица художествени етюди и от проф. Коларж. Тези пособия са създадени за удобство на студентите, които могат да изпълняват етюди от изброените автори, без да притежават техните сборници.

Особено място сред тромпетистите от цял свят заема името на  Arban – създател на най-популярната школа за тромпет. Получила огромно признание сред изпълнителите на медни духови инструменти, школата е добила прозвището „Библията“ на тромпетистите. Пълното име на Арбан е Jean Baptiste Laurent Arban. Роден е на 28 февруари 1825 г.  в Лион – Франция. Бил е виртуозен корнетист – инструмент, придобил широка популярност като солов, постепенно изместен в практиката от тромпета. Арбан е бил толкова известен корнетист, че инструмента му наричали „Арбан-корнет“. Вдъхновявал се е от Паганини и е създал множество виртуозни произведения за своя инструмент. Първото издание на школата е от 1869 г. От 1874 г. Арбан е професор в Парижката консерватория. Такъв е до края на живота си с прекъсване от 6 години – период, който прекарва в Русия, поканен лично от император Александър II, за да демонстрира своето майсторство, включително и като диригент. Арбан почива на 9 април 1889 г. в Париж.

У нас школата придобива широка популярност най-вече в средите на военните музиканти. Съществувало е мнение, че за да си добър тромпетист, трябва да можеш да изпълняваш всяко упражнение от школата на Арбан. Може да се каже, че подобно твърдение е актуално и днес, макар да се знае, че това е метод, който изгражда инструменталистите предимно в техническо отношение, в един ограничен тонов обем и проблематика, лишена от музикално съдържание. Навярно именно това е наложило прередактиране на школата в следващите издания. У нас е известно изданието на издателство „Ледюк“ в Париж от 1956 г., преработено и допълнено от френския тромпетист Жан Мер. Той прибавя 26 нови етюда, създадени специално за това издание от френски композитори на съвременна музика. Отделено е внимание на по-задълбочено изучаване на музикалната проблематика, паралелно с усъвършенстването в техническо отношение. Издателство „Музика“ в Москва препечатва школата през 1970 г. и така тя попада в България.

Широко разпространено е и изданието на Friedrih Hofmeister – Leipzig, от 1977 г., за което са спомогнали културните отношения с бившата ГДР. Наскоро у нас попадна и платиненото издание на школата на Арбан (Arban, 2005). То е реализирано от издателство „Carl Fisher“ в Ню Йорк и е редактирано от Goldman и Walter Smith. Анотацията е от Claude Gordon – известен тромпетист със свой метод. Интересен е фактът, че на корицата с гордост е отбелязано, че от тази школа са продадени над 1 милион екземпляра.

ИНСТРУКТИВНА ЛИТЕРАТУРА В ПРАКТИКАТА НА ТРОМПЕТОВАТА ШКОЛА В БЪЛГАРИЯ

ИНСТРУКТИВНА ЛИТЕРАТУРА В ПРАКТИКАТА НА ТРОМПЕТОВАТА ШКОЛА В БЪЛГАРИЯ

Към това издание има и диск с клавирен акомпанимент на фантазиите на Арбан. Включени са и 68 дуета за два тромпета, 40 характеристични етюда, 150 песни и арии от опери, фантазии и други сола. За съжаление в това наистина най-пълно издание, съдържащо 350 страници нотен материал, не е намерила място най-съществената оркестрова проблематика на тромпетиста – транспониране и оркестрови сола. Никъде в школата не е отбелязано, че най-популярният сред тромпетистите тромпет в В строй е транспониращ инструмент, а е необходимо за този най-важен елемент в оркестровата практика да се отдели значително място в обучението на всеки инструменталист. Школата на Арбан подготвя тромпетистите като солови инструменталисти, но не и като оркестранти.

През 70-те и 80-те години на ХХ век в България започват да се появяват предимно по частен път школи от американски автори, които видимо са малки по обем, но съдържат обширна инструктивна литература. При тях в началото на петолинието е даден модел и тоналности, в които той да се изпълни, а секвенционното развитие е задача на инструменталиста.

ИНСТРУКТИВНА ЛИТЕРАТУРА В ПРАКТИКАТА НА ТРОМПЕТОВАТА ШКОЛА В БЪЛГАРИЯ

Такива са методите на Луис Маджо, Джеймс Стемп, Ролф Кинг и други. По този начин упражнения, които в школата на Арбан заемат десетки страници, в съвременните издания са поместени в една. Необходима е пълна концентрация и отлично познаване на тоналностите, за да се изпълнят правилно упражненията. Този начин на изписване спестява издателски разходи, но е ясно, че е подходящ за по-напреднали ученици и студенти.

Тези пособия обогатиха с нови елементи обучението по тромпет. Заговори се за ползата от педалния регистър, за необходимостта от разширяване на тоновия обем във високия регистър, за лекотата на изпълнението, постигнато чрез т.нар. „вокализи“. Това понятие е заимствано от вокалната педагогика и означава упражнение в щрих легато по натуралните обертонови редици.

Най-подробно този елемент от изпълнителската техника е застъпен в метода на Charles Colin „100 оригинални начини за разсвирване“:

ИНСТРУКТИВНА ЛИТЕРАТУРА В ПРАКТИКАТА НА ТРОМПЕТОВАТА ШКОЛА В БЪЛГАРИЯ

Легатите на една позиция спомагат за изграждане на гъвкавостта на устния апарат и лекотата на изпълнението. Намалява се натискът на мундщука, а това е от съществено значение за издръжливостта и изпълнението във високия регистър.

В своите методи за тромпет Джеймс Стемп (Stamp, 1979), Чарлз Колин (Colin, 1964) и Ролф Кинг (Quinque, 1980) отделят значително място на вокализите и ги препоръчват като упражнения, които ефективно развиват изпълнителските навици, съставляващи основата на тромпетовото изкуство. Практиката доказва, че свиренето на легати с еднаква апликатура спомага за постигане на изравнен регистър, лекота при преходите и укрепване на тоновия обем.

Разбира се,  между различните методи има и много общи неща. Преследва се една и съща цел – постигане на високо изпълнителско майсторство, но има специфични идеи, които заслужават по-особено внимание от страна на съвременните преподаватели по тромпет. Именно към тях ще насоча творческия си интерес, защото постиженията на американските тромпетисти са достатъчно голям стимул, за да заинтригуват всеки изпълнител на този инструмент.

В методите на Джеймс Стемп, Луис Маджо, Клод Гордън и Ролф Кинг специално внимание е отделено на педалния регистър. За педални се считат тоновете под фа-диез на малка октава (за тромпет в „В“ строй), намиращи се извън границата на действие на вентило-пистоновия механизъм. Тоновете се постигат чрез отпускане на устните за по-голям устен отвор, широка въздушна струя без напрежение и минимален натиск на мунщука. Опората е в областта на диафрагмата и коремния пояс, а устният апарат е отпуснат. Важно е при изпълнение на тонове от педалния регистър мундщукът да не променя мястото си върху устните. Педалните тонове възпитават диафрагмата да поема напрежението върху себе си и да изтласква голяма по обем въздушна струя – качества, абсолютно необходими и във високия регистър. Разликата е в скоростта на изтласканата въздушна струя. Във високия регистър скоростта е значително по-голяма. За облекчаване на проблема при звукоизвличането в началния етап на усвояване на педалните тонове може да се използва спомагателна апликатура, като се започне с първи и втори вентил за „фа“ на малка октава, а по-късно да се премине на основната апликатура от първа октава. Някои автори, между които Клод Гордън и Луис Маджо, препоръчват използването и на двоен педален регистър.

В упражненията на споменатите американски автори педалните тонове се използват като релаксиращи в края на модела. Устните се отпускат, изтласква се останалото количество въздух и се стимулира следващото дълбоко вдишване.

ИНСТРУКТИВНА ЛИТЕРАТУРА В ПРАКТИКАТА НА ТРОМПЕТОВАТА ШКОЛА В БЪЛГАРИЯ

Още по-голямо значение на педалните тонове отдава Луис Маджо. При него моделът първо се изпълнява в педалния регистър, а след това се повтаря в следващите по-високи октави. Целта е да се запази лекият натиск на мундщука и само чрез опората на диафрагмата, увеличаване скоростта на въздушната струя и промяна на извивката в средната част на езика да се постигнат тонове от високия регистър.

ИНСТРУКТИВНА ЛИТЕРАТУРА В ПРАКТИКАТА НА ТРОМПЕТОВАТА ШКОЛА В БЪЛГАРИЯ
За автора от изключителна важност са сричките, които спомагат за преходите в различните регистри, и той неизменно напомня за тях.

Интересен е фактът, че упражненията от метода на Луис Маджо, систематизирани и осъвременени от Карлтън Макбет (MacBeth, 1968), са издадени на три петолиния. Целта е методът да се ползва и от трите основни специалности при медните инструменти – тромпет, валдхорна и цугтромбон. Убеден в сходната проблематика при обучението, авторът прави по този начин метода по-широко приложим.

ИНСТРУКТИВНА ЛИТЕРАТУРА В ПРАКТИКАТА НА ТРОМПЕТОВАТА ШКОЛА В БЪЛГАРИЯ

Практиката е наложила становището, че упражненията в метода на Луис Маджо дават много добри резултати в укрепването на тоновия обем и усвояването на високия регистър дори на тонове над посочените като пределни в специализираната литература. Това е една от причините към този метод да проявяват интерес най-вече тромпетистите, насочили се към изпълнение на естрадна и джазова музика. Разбира се, високите тонове са впечатляващ ефект в практиката на тромпетовото свирене, но те не бива да се превръщат в самоцел в обучението, тъй като могат да доведат и до значителни проблеми. Имената на Джо Фадис, Артуро Сандовал, Джим Морисън и Уинтън Марсалес са еталон за високо свирещи тромпетисти, но е актуално и мнението на Ален Визути, който казва, че и най-добрите тромпетисти получават парите си предимно със свирене в нормалния обем на инструмента.

Широка популярност сред тромпетистите у нас през 80-те години на миналия век придобиха идеите в педагогическия подход на Джеймс Стемп. Според Томаш Стивънс, соло тромпетист на Los Angeles Symphony Orchestra, това е един от най-великите преподаватели по тромпет от близкото минало. В продължение на 17 години Джеймс Стемп е първи тромпетист в симфоничния оркестър на Минесота, а след това бенд лидер и студиен музикант във филмовите студия на Холивуд. През целия си творчески път Джеймс Стемп се е занимавал и с педагогика. Методът е озаглавен „Warm-ups+studies“ и е издание на издателство BIM в Швейцария, собственост на тромпетиста Жан-Пиер Матез. В това издание (Stamp, 1979) за първи път се изтъква важността на изграждане на лицевата и устната мускулатура чрез специализирани упражнения (англ. – buzzing). „Бъзингът“ укрепва устните мускули, спомага за изграждането на устния отвор и правилното вибриране на устните. Най-полезното е, че правилното изпълнение на това упражнение пречи на вредното разтегляне на устния мускул встрани (като при усмивка). Разтеглянето прави мускула по-слаб, а тоновете във високия регистър несигурни и нестабилни в интонационно отношение. „Бъзингът“ с устни, а след това и с мундщук се оказа незаменимо упражнение в началния етап на обучение при изграждане постановката на устните или след продължително прекъсване на заниманията с инструмента.

В метода си Джеймс Стемп посочва и примерни упражнения за „бъзинг“ само с устни, а след това и с мундщук.

ИНСТРУКТИВНА ЛИТЕРАТУРА В ПРАКТИКАТА НА ТРОМПЕТОВАТА ШКОЛА В БЪЛГАРИЯ

ИНСТРУКТИВНА ЛИТЕРАТУРА В ПРАКТИКАТА НА ТРОМПЕТОВАТА ШКОЛА В БЪЛГАРИЯ

Вибрации на устните с мундщук е упражнение, близко до същинската работа с инструмента и е полезно да се практикува преди началото на ежедневните занимания с тромпет. Така инструменталистът ще може да се концентрира върху постановката на мундщука, натиска и работата на устния апарат. В своя метод Джеймс Стемп предлага и още една идея за упражнения, които укрепват устния мускул, повишават контрола върху амбушюра и не позволяват разтеглянето на устните. Авторът нарича тези упражнения „Bending exercises“. Целта е от всеки тон да се изпълнява малка секунда надолу, само с устни, без употребата на съответната апликатура.

ИНСТРУКТИВНА ЛИТЕРАТУРА В ПРАКТИКАТА НА ТРОМПЕТОВАТА ШКОЛА В БЪЛГАРИЯ

Между най-новите пособия, станали актуални у нас, е методът на Ален Визути. Интересът към неговите педагогически идеи е провокиран от невероятната техника и изпълнителски възможности на автора. Името му е легенда за тромпетистите от цял свят. Добре е в практиката школата му да се съчетава с други, по-традиционни пособия, предназначени за началния и средния етап, тъй като още десетото упражнение е сериозен проблем за младите тромпетисти. За разлика от авторите, които предлагат упражнения, укрепващи лицевата мускулатура и амбушюра като цяло, но трудни за тромпетистите в началния и средния курс, Чарлз Колин в своя метод (Colin, 1964) си е поставил задачата чрез кратки популярни мелодии в различни ритмически конфигурации да обучава младите тромпетисти както в техническо, така и в ритмическо направление. Повлиян от съвременните тенденции, Тимофей Докшицер стига дотам, че посочва кои упражнения от метода му да се свирят в различните дни от седмицата. Ясно е, че това биха могли да спазват тромпетисти, изцяло посветили се на подготовката по този метод, без други ангажименти за деня.

Има и методи, които се приемат с големи резерви и недоверие от преподавателите в тромпетовата ни школа. Такива са например пособията на Джером Калет „40 седмици – „до“ на четвърта“ и „Пивот система“, в която се препоръчва местенето на мундщука върху устните за по-голяма издръжливост?!

Успехите на европейските школи, в това число и на българската, дават увереност на преподавателите такива крайни, макар и звучащи иновационно идеи да не бъдат приемани лековерно. Придържайки се към традициите и приемайки всичко прогресивно, българските преподаватели по тромпет се стремят да обучават студентите си в съответствие с високите изисквания на съвременната изпълнителска практика.

Библиография   [ + ]

Кърпаров, Петър (1962).  Школа за тромпет. София: Музика.

Arban, Jean-Baptiste (2005). Arban’s Complete Conservatory Method for Trumpet. Platinum Edition. New York: Carl Fischer Music.

Colin, Charles (1964). Complete Modern Method for Trumpet or Cornet. New York: Charles Colin.

Kolař, Jaroslav (1960). Praktickб Ikola pro cornet а piston, trubku a kridlovku. Praha:  Artia.

MacBeth, Carlton (1968). Original Louice Maggio System For Brass. North Hollywood, California: Carlton MacBeth – Maggio Music Press.

Quinque, Rolf (1980).  ASA –  Methode. Bulle – Suisse: Editions BIM.

Stamp, James (1979). Warm – ups + studies. Bulle – Suisse: Editions BIM.