Изкуствена реверберация

Реверберацията представлява множество смесени звукови изображения, предизвикани от отражения на звука при разпространение в затворено пространство. Това са отражения от таван, под, стени и други повърхности, които не поглъщат изцяло звука. Реверберацията се получава естествено в повечето затворени помещения (например концертни зали) и е толкова по-голяма, колкото са по-твърди граничните повърхности.

reverberation-1

Фиг. 1. Структура на реверберацията във времето 1Източници на илюстративния материал в настоящата статия. Фигури 1, 2, 3, 4, 6, 9, 12, 17 са преведени и обработени от автора:
Фиг. 1 – http://fr.audiofanzine.com/reverb/editorial/dossiers/les-parametres-des-reverbs-numeriques.html (01.03.2016)
Фиг. 2; 6; 9; 12; 15 – Davis, Gary, Ralph Jones. The Sound Reinforcement Handbook. Hal Leonard Publishing Corporation, 1989.
Фиг. 3 – http://www.aca.gr/index/forums/fen/hiend2?row=528 (01.03.2016)
Фиг. 4 – http://www.iu.edu/~emusic/361/rsn-delay.htm (01.03.2016)
Фиг. 5 – https://en.m.wikipedia.org/wiki/Echo_chamber#Oil-can_delay_method (01.03.2016)
Фиг. 7 – http://www.radiohiro.com/photos.php (01.03.2016)
Фиг. 8 – http://www.uaudio.com/blog/wiggly-frequency-response-cooper-time-cube/ (01.03.2016)
Фиг. 10 – http://www.newsoundlab.com/spring-reverb (01.03.2016)
Фиг. 11 – http://nicksworldofsynthesizers.com/springs.php (01.03.2016)
Фиг. 13 – http://www2.ph.ed.ac.uk/~sbilbao/platerevpage.htm (01.03.2016)
Фиг. 14 – http://musformation.com/build_a_compact_plate_reverb/ (01.03.2016)
Фиг. 16 – http://tcfurlong.com/rentals/rental-inventory/signal-processing/lexicon-pcm-91-digital-reverb-processor-rental/ (01.03.2016)
Фиг. 17 – http://www.yamahaproaudio.com/global/en/training_support/selftraining/audio_quality/chapter5/03_frequency_range/ (01.03.2016).

Реверберация може да се постигне изкуствено по различни начини. Изкуствена реверберация най-често се използва при озвучаване, излъчване и запис. В зората на звукозаписа е същестувала практика на т.нар. „естествена” изкуствена реверберация с помощта на „ехо-камери”.

Преди всичко трябва да се направи разграничение между реверберация и ехо (дилей). Съвременните звукови процесори предлагат и двете в различни варианти, като тяхната употреба трябва да се основава на компетентна преценка. Дилей се отнася до едно или няколко отделни звукови повторения (отделни образи, еха). Всъщност истинската реверберация започва с няколко гъсто разположени във времето повторения (отражения, еха), известни като ранни отражения. Те се предизвикват от първоначалните рефлексии на звука от околните повърхности. С продължаване процеса на отражение на звука от повърхностите по-нататък във времето броят на отраженията нараства и се слива, което изгражда хомогенното звуково поле, наречено реверберация.

reverberation-2

Фиг. 2. Формиране на ранни отражения и реверберация

Когато помещението е малко, отраженията се появяват в рамките на кратък период от време. В помещения с по-голям обем ранните отражения ще се разпределят в по-дълъг времеви период поради по-голямото разстояние, което изминава звукът. Както се вижда и на графиките под диаграмите на фиг. 2, вертикалните черти символизират броя на отраженията, височината – амплитудата, а продължението по хоризонтал надясно – разпределението във времето. Очевидно звукът отслабва по амплитуда с нарастване на плътността на отраженията и напредване на времето. Дефиницията за реверберация от акустична гледна точка е времето, през което звукът затихва с 60 dB спрямо началното ниво след прекратяване на звукоизлъчването.

reverberation-3

Фиг. 3. Основни компоненти на реверберацията

Ехо (или дилей) представлява отделно ясно доловимо самостоятелно повторение на звука, възникващо от силно рефлективни повърхности, намиращи се на достатъчно голямо разстояние от източника.

reverberation-4
Фиг. 4. Дилей (ехо, закъснение)

На теория, ако ехото на звука се появява на много кратки интервали, то става еквивалентно на ранни отражения. Съществува тясна връзка между ехо и реверберация. Това е причината процесорите да са в състояние да изработват както ехо, така и реверберация, тъй като и двете почиват на едни принципи.

Употребата на дилей не се ограничава с добавяне на ехо ефекти към звука. В големите звукови системи е необходимо да се добавя закъснение на сигнала, който се подава на средни и задни говорители, за да може техният звук да достига слушателя веднага след звука от сцената. Това изисква единичен, висококачествен закъснял звуков образ (за всяка точка/позиция на говорителите). В такъв случай дилеят (закъснението) трябва да се настрои така, че да се съобрази времето, необходимо за път на звука от фронталните говорители до отдалечения клъстер, с допълнение от още 10 мсек за сигурност, че сигналът ще бъде възприет като идващ от сцената.

Един от основните принципи на употреба на подобни ефекти гласи:

Количеството дифузен звук и дилей трябва да представлява малка част от финалния сигнал. Изравняването на нивото на реверберацията с това на програмния материал или надвишаването му не води до добри резултати.

Създаването на изкуствена реверберация има богата история, която намира продължение в съществуващите сега процесори и разнообразието от видове изкуствени отражения. Следва кратък преглед на най-важните реверберационни съоръжения от „аналоговото” минало на звукозаписа.

Реверберационна камера

Реверберационна камера представлява помещение с много активни отражателни повърхности, екипирано с един или няколко микрофона и определен брой говорители. Възможно е използване на камера в реално време, като сигналът от пулта се подава на високоговорител, след това сигналът от микрофоните се връща в пулта за последващо смесване. Звукът от високоговорителя се отразява в повърхностите, създава естествена реверберация и бива регистриран от микрофоните. В добра камера не се срещат изкуствените звукови ефекти, характерни за някои нискокачествени цифрови процесори, но сигналът притежава шум (механични вибрации или електронен шум от усилвателите) и изкривявания (от микрофоните и високоговорител). Камерата трябва да бъде много добре изолирана от външни звуци. В миналото много студиа са използвали естествени коридори за реверберационни камери, което често е причина за присъствие на паразитни звуци в реверберацията, като врати, гласове, трафик и т.н.

reverberation-5
Фиг. 5. Реверберацонна камера

В началото подобни камери са били единственият начин за добавяне на реверберация към звукозаписа или излъчването. Те все още съществуват на някои места, но основните ограничения пред наличието на такива помещения са финансови – изграждането на подобна камера струва скъпо и предлага само един вид реверберация. Камерата трябва да се изгради с точни пропорции и с точно определен тип материал, всяко отклонение от нормата резултира в некачествена функция. Освен това, веднъж завършена, е много трудно да се постигне някаква съществена промяна на звука вътре. Това означава необходимост от няколко камери за постигане на различни ефекти или различни типове отражения (някои студиа в миналото са притежавали до три камери). Освен това камерата е стационарна в пространството и не може да се ползва на друго място освен в студиото. Това води сравнително бързо до създаването на електромеханични и впоследствие електронни устройства за генериране на изкуствена реверберация, които навлизат широко в звуковата практика.

reverberation-6
Фиг. 6. Принципно устройство на тръбен ревербератор

Тръбна реверберация

Установява се, че когато се постави малък високоговорител в началото на обикновен градински маркуч, и в края му се прикрепи микрофон, може да се получи реверберационен ефект с известно количество ехо в него. Тази конвенционална технология скоро се трансформира в комерсиален дизайн, като се използват по-големи високоговорители и микрофони и секции от тръби с различен диаметър. Един от успешните ранни модули, използващи този принцип, е Cooper Time Cube, който все още може да се види на някои места.

reverberation-7
Фиг. 7. Cooper Time Cube

Системата включва контролен модул за вграждане с нужната електроника и микрофонен предусилвател, както и отделна кутия, съдържаща тръбната установка. Кубът има ограничения в честотната характеристика, също и намален динамичен обхват и като цяло звученето е нискокачествено. Друг проблем е невъзможността да се получат различни ефекти с тази система. Но все пак тези модули са функционирали задоволително за времето си и най-важното в онези години – били са преносими.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA


Фиг. 8. Cooper Time Cube и неговият контролен модул

Пружинна реверберация

Концепцията за реверберация се базира на получаването на отражения на звука. В ранните дни на звукозаписа се появява идеята, че звукът може да се превърне в механична вълна, което ще постигне същия резултат. Първоначално това се осъществява, като подходящ преобразувател (пиезоелектричен кристал или високоговорител с бобина) се прикрепи към метална навивка – пружина. Сигналът идва от aux send изход на пулта и се подава на преобразувателя, който задвижва торсионно пружината, и така звукът се движи нагоре и надолу (напред – назад) по нея, образува се торсионна вълна, която се отразява в двата неподвижно закрепени края. Друг преобразувател е прикрепен в другия край на пружината, който трансформира тези механични трептения отново в електрически сигнал, който се подава отново на пулта на aux return вход.

reverberation-9
Фиг. 9. Принципно устройство на пружинен ревербератор

Скоро се установява, че една-единствена пружина има твърде отчетливо, често дразнещо звучене, което налага създаването на устройства с няколко пружини. Често това са 3 – 4 пружини в паралел, всяка с различна дебелина тел или с различен цялостен диаметър и напрежение – всичко това дава различни отражения, по-богата реверберационна плътност, повече случайни отражения. В някои случаи се използват по-малко пружини, но с възможност за промяна на параметрите на всяка от тях.

Някои пружинни ревербератори имат механични контроли, които променят заглушаването (демпфирането) на пружината, други имат плъзгащ се демпфер, който променя дължината на пружината. И двете се използват, за да се променя дължината на времето.

reverberation-10
Фиг. 10. Пружинен ревербератор

Една от характерните особености на пружинната реверберация е тенденцията да се получава специфичен метален резонанс (на английски sproing, metallic glitch), когато се подаде звук с остра атака и рязък преходен процес. Като контрамярка някои ревербератори притежават ограничение на времето за атака или просто компресор – лимитер. Начин за преодоляване на този проблем е да се намали входният сигнал или да се добави компресор непосредствено преди входа на ревербератора.

reverberation-11
Фиг. 11. Пружинен ревербератор с по-големи възможности

Пружинният ревербератор може да звучи сравнително добре и все още се срещат работещи ретромодули. Много често се използват като ефект при звука на електрическа китара. Като цяло те имат недостатъци в преходните процеси и във високочестотния обхват. Освен това могат да бъдат обект на механична обратна връзка (звуковото поле може директно да разтрепти пружините), затова те не трябва да се разполагат твърде близо до високоговорител или на сцената при звукоизточниците. По-добрите модули имат по-качествена механична изолация от външни вибрации.

reverberation-12

Фиг. 12. Принципно устройство на плосък ревербератор

Плосък ревербератор (Plate)

Плоският ревербератор използва същия принцип като пружинния, но в случая има метална плоскост, окачена с напрежение (опъната) на рамка. Плочата се разтрептява от един или няколко преобразувателя, подобни на бобини, които по същия начин се захранват със сигнал от изход на пулта. Трептенията, предизвикани от бобините, се отразяват напред – назад по плочата, отскачайки от границите й. Трептенията се превръщат отново в електрически сигнал от контактни микрофони или подобни преобразуватели и реверберираният сигнал отново се подава на съответен вход на пулта.

reverberation-13

Фиг. 13. Плосък ревербератор

Качеството на реверберацията може да се променя чрез промяна на напрежението в окачването на плочата и чрез преместване на демпфер по повърхността й. По-големи промени са възможни, ако се използват различни размери пластини, различни материали и ако се променят видът и мястото на преобразувателите.

reverberation-14
Фиг. 14. Плосък ревербератор

Плочата също има собствена реверберационна характеристика. Като цяло плоските ревербератори са по-качествени при преходите и във високи честоти от пружинните и са по-устойчиви на външни вибрации.

Цифрова реверберация

Всички досега разгледани начини за генериране на реверберация използват механични средства. В средата на 1970-те години се появяват първите висококачествени цифрови ревербератори. Те имат значително по-ограничени функции от съвременните модели и много висока цена (над 10 000 долара).

reverberation-15
Фиг. 15. Блокова схема на цифров ревербератор

Бързото развитие на цифровата технология прави възможно сравнително бързо разпространение и все по-ниска цена на цифрови процесори с разширена функционалност. Както се вижда на фиг. 16, сигналът се преобразува в поредица цифрови стойности от АЦП (аналогово-цифров преобразувател) в началото. Тези стойности представят напрежението и поляритета на сигнала, а скоростта, с която се сменят стойностите, дава информация за честотата. Сигналът се измерва, настройва и понякога лимитира, още докато е в аналогов вид (преди АЦП). След цифровизацията сигналът се съхранява в RAM памет. След това той се прочита от компютърната верига и се обработва според зададените алгоритми. В опростен вид алгоритъмът може да се приравни към блокова диаграма за поредица от операции. Тези алгоритми могат да променят нивото на сигнала, докато го четат и препрочитат от паметта на точни интервали. Честотните параметри на сигнала могат да се променят при последващите прочитания и в зависимост от сложността на устройството времето за закъснение (време на дилей – преди сигналът да бъде прочетен) може да бъде различно за различни части от честотната лента на сигнала. Подобно честотнозависимо време за затихване е характерно за естествената реверберация. Цифровата верига позволява да се рекомбинират различни варианти на сигнала, да се съхранява този комплексен звуков образ и след това да се обработва. Този процес е непрекъснат, тъй като постоянно постъпва нов сигнал, който трябва да бъде инкорпориран в потока информация (дори когато по-ранният звук вече затихва). Накратко, във вътрешността на цифров ревербератор се осъществяват голямо количество математически операции.

reverberation-16

Фиг. 16. Цифрови ревербератори (Yamaha REV5; Lecsicon PCM91)

На изхода информацията се подава на ЦАП (цифрово-аналогов преобразувател), който връща сигнала в аналогов вид. Изходът от преобразувателя минава през високорежещ филтър (low pass) с цел да се премахнат всички допълнителни високочестотни компоненти на сигнала, възникнали при обработката. Естествено накрая има и усилвател, който подготвя нивото за захранване на съответния вход на пулта.

reverberation-17
Фиг. 17. Anti-aliasing filter

Всеки цифров процесор има т.нар. анти-алайзинг филтър (anti-aliasing filter). Той представлява високорежещ филтър (low pass) с много стръмна крива (от 48 до 150 dB/oct) и служи като brick wall (непроницаема преграда), която филтрира всички честотни компоненти над граничната честота. Честотите с около 50% по-високи от семплиращата честота на АЦП предизвикват алайзинг изменения – нелинейни, силно неестествено звучащи изкривявания, при които изкривени копия на сигнала се генерират на все по-ниски (прогресивно понижаващи се) честоти, колкото повече честотата на входния сигнал нараства над т.нар. честота на Нюквист (половината от семплиращата честота).

Увеличаването на битовата дълбочина на цифровите стойности също променя изискванията за памет и изчислителна мощ (заедно с увеличаването на качеството). При една и съща честотна лента – колкото повече битове, толкова по-детайлен динамичен диапазон и толкова по-малки изкривявания при тихи нива.

Един от основните пунктове на различие между цифровите процесори са преобразувателите. Там възникват и най-много проблеми. Друга точка на различие са анти-алайзинг филтрите. Някои филтри имат ефект на значително и нежелателно изместване на фазата, както и промяна на нивото върху отделни части от сигнала, които по принцип би трябвало да останат непроменени. Други филтри не са достатъчно стръмни, така че при високи нива високите честоти могат да предизвикат алайзинг изкривявания. Един от методите за намаляване на фазовото изместване на изхода на цифровите процесори е използването на техника, наречена свръхдискретизация (oversampling). В този случай ЦАП работи на по-висока честота от реалния часовник (обикновено 2 до 4 пъти по-висока). Това не увеличава броя на цифровите стойности, а просто всяка от тях се преглежда многократно от процесора. Крайният реконструиращ филтър се конфигурира със същата честота (2 до 4 пъти по-висока от семплиращата) и става възможно да се постави по-плавна крива, което спомага по-голямата част от предизвиканото от филтъра фазово изместване да се премахне от чуваемата честотна лента.

Едно от най-ценните качества на цифровия ревербератор (върху което ние не се замисляме понастоящем, приемайки го за даденост) е фактът, че неговите параметри могат да бъдат настройвани и променяни в значителни граници чрез проста промяна на вътрешния алгоритъм (например избор на нова програма). Обикновено цифровите процесори притежават известно количество предварителни настройки и някаква част от паметта е предвидена за съхранение на потребителски настроени програми. Разликата в алгоритмите определя нивото на качество на отделните програми. Например количеството на ранни отражения и тяхното ниво и поляритет имат пряко отношение към реалистичността и общото звуково качество. В някои процесори са налице само едно или няколко ранни отражения, други предлагат от 6 до 60 и повече с възможност за прецизен контрол на всяко от тях. С повишаването на възможностите нараства и отговорността за правилната настройка на системата, което обяснява защо пресетите са все така популярни.

Цифровите ревербератори имат много допълнителни функции, като дистанционен контрол, MIDI интерфейс, работа с тайм код и много често – богато разнообразие от допълнителни алгоритми, като phasing, flanging, chorus, echo, gating и т.н.

Изключително важно е при работа с цифрова реверберация да се настрои правилно гейнът. Сигналът трябва да бъде на номинални стойности, твърде силен сигнал ще пренасити АЦП, а твърде тих сигнал ще се слее с шума на устройството.

 

Типове реверберация

Съществуват стандартизирани видове реверберация, които се предлагат от процесорите, и съответно се използват в звукозаписа и възпроизвеждането. Те зависят от комбинацията на различните параметри в състава на дифузния сигнал.

Хал – представлява симулация на концертна или друг тип зала с квадратна, правоъгълна или специфичен тип неправилна конструкция. Звучи тъмно, матово, с бързо затихване на високи честоти, създава усещане за пространство и дълбочина. При дозирана употреба добавя нужната атмосфера, поставя звука в определена среда и не колорира или замазва директния звук. Състои се от директен звук, съответно количество ранни отражения и нарастващ брой късни отражения с настъпването на късния хал. При големи зали може да се получи натрупване на образите един върху друг, ако има твърде много и различни източници. В някои модули има избор между източник в средата на залата и в края на залата (като второто е по-често срещано).

Room – представлява симулация на малко помещение с нисък таван с правоъгълна структура. Най-ефективно работи с къси времена на реверберация, може да се използва за подсилване на яснотата и презентността на отделен инструмент или на целия микс. Ефективно използване на room reverb може да „подчертае и повдигне” даден елемент в рамките на смесването по-добре от обикновено повишаване на нивото. Разновидностите като small, medium, large се отнасят до размера на пространствената емулация и са независими от времето за реверберация. По-добри резултати се получават при пестелива употреба.

Chamber – симулация на реверберационна камера. Много студиа имат реални камери с възможности за промяна на вътрешните пространствени условия. Реверберацията е много наситена, с малки оцветявания и промяната на времето за реверберация не е много ефективна, ако не е свързана с пре-дилей и/или пре-ехо. Често се използва за „запълване” на честотната лента при смесване.

Plate – симулация на съответните устройства от 60-те и 70-те години, създадени да генерират изкуствена реверберация, но без емулация на конкретно реално пространство или среда. Притежава гъсти (следващи на много малки интервали от време) ранни отражения, висока първоначална дифузия и ярко оцветен звук с повдигане на високи честоти. Звукът става по-оцветен и по-плътен с намаляване на размера на плочата.

Stage – симулира перспективата на изпълнител, застанал на сцената. Характеризира се с ниска дифузия, силни ранни отражения и леки оцветявания на звука с минимално подчертаване на средночестотния обхват. Има силно пре-ехо от стените встрани и зад сцената.

Cathedral – или наречена още Church – симулира голямо помещение с каменни стени и висок таван – катедрала.

Spring – симулация на пружинен ревербератор. Много често срещан ефект при електрическа китара и джаз/рок орган.

Inverse Room – използва се за създаване на неестествени реверберационни ефекти. Позволява кривата на реверберацията във времето (процеса на протичане) да бъде непрекъснато променяна. Създава отразен сигнал за част от секундата и после рязко спада. Подобна на gated reverb, но без контрол на прага.

Reverse – също се използва за неестествени ефекти. Реверберацията се възпроизвежда отзад напред със съответно усилване към края.

Gated – популярен през 1980-те години ефект, при който на изхода на процесора се прилага гейт, който се настройва така, че реверберираният сигнал се прекъсва преждевременно.

 

Параметри

Най-важните параметри, които подлежат на контрол, са ранни отражения, pre-delay, време за реверберация RT60 и затихване на високи честоти.

Ранните отражения са тези, които симулират типа реверберация – plate, spring, chamber, hall и т.н. Тяхната обща продължителност може да се настройва със съответния параметър за размер на помещението, но моделът и алгоритъмът са фиксирани. Колкото по-дълго време има преди тяхното настъпване и вътре между тях самите, толкова по-голямо виртуално помещение се възприема. Начинът и последователността на възникване на ранните отражения се променя според позицията на слушателя в залата и затова някои модели имат различни опции за позицията. По правило за слушател близо до дъното на концертната зала ранните отражения ще се образуват по-бавно, отколкото за този в близост до сцената.

Пре-дилей също влияе на субективната големина на пространството и представлява забавянето (времевото разстояние) между директния звук и появата на ранните отражения. Това е начин да се създаде илюзия за големина на пространството и също да се отдели директният звук от реверберацията. По-дълго пре-дилей време е подходящо при вокалите, за да не се нарушава яснотата и презентността им.

Време за реверберация (ВР60 или RT60) – при по-дълги времена се предполага емулация на по-големи пространства, но това много зависи от ранните отражения, които ги предхождат. Например много активна малка камера може да има същото ВР60 като голяма зала, но видът на ранните отражения и яснотата на късния хал са факторите, които показват за какво помещение точно става дума.

Затихването на високи честоти позволява времето за реверберация на високите да бъде настроено по-кратко от общото ВР60. Това представлява симулация на това как граничните повърхности в реалния обем поглъщат и отразяват звука. Някои процесори предлагат отделен контрол на ниски честоти с цел създаване на специални ефекти, както и за симулация на пространства, които отразяват главно високи честоти (например паралелни дървени стени, които отразяват повече средни и високи честоти).

Следва преглед на най-важните параметри на реверберацията, чието детайлно познаване е гаранция за качествена работа с този вид ефект процесори.

Reverb Time – определя времето, необходимо на звука да затихне с 60 dB. Понякога се влияе от size параметъра.

PreDelay (Initial Delay) – забавя подаването на входния сигнал към реверб-процесора. По-кратки стойности (под 40 мсек) позволяват на реверберирания сигнал да се смеси по-добре и по-хомогенно с директния звук.

RT Contour \ EQ – променя затихването или гейна на сигнала в определени честотни области, още преди да достигне процесора. Стандартни ленти са ниски (50 – 120 Hz) и високи честоти (7 – 12 kHz).

HF Polloff (Cutoff) – представлява нискорежещ и/или високорежещ филтър за отрязване на съответната лента преди процесора на ревербератора. Най-често се срещат високорежещи филтри: 3 kHz с 6dB/oct, 7 kHz с 6dB/oct, 10 kHz с 48dB/oct.

PreEchoes – симулира импулсен тип ехо преди самия реверб, първо отражение на звука в помещение с твърди стени. Не съвпада с pre-delay. В зависимост от типа реверберация варират количеството отражения, времевото разпределение и нивото.

Diffusion – контролира количеството и начина, по който ранните отражения се появяват и разпределят във времето. Висока дифузия емулира неправилно пространство с много начупени повърхности, голямо количество отражения, голяма плътност на отраженията за единица време, по-меко и по-плавно развитие на ранните отражения, по-оцветен звук; ниска дифузия емулира равни правилни гранични повърхности без препятствия и орнаменти, по-ясен и по-светъл звук, по-малко колориране. Може да се влияе от параметрите position, size и density.

Density – контролира времевото разпределение и количеството на отделните отражения в цялостния процес на реверберация. Висока плътност създава по-богато звучаща реверберация с по-естествена „опашка”. Понижаването на плътността прави звука по-тънък и по-трептящ (появява се усещане за отделни отражения).

Shape – контролира параметрите на протичането на реверберацията във времето и модулациите (измененията) в този процес. Времето, за което реверберацията се образува и след това затихва с 15 dB, е всъщност възприетото време за реверберация независимо от RT60 стойността. При ниски (и минимални стойности) на shape реверберационният процес се образува и достига максимална амплитуда много бързо и след това също толкова бързо отслабва и потъва в „опашката” на отзвучаването. Увеличаването на shape подчертава възникването на реверберацията и въвежда квазистационарен етап преди фазата на затихване. Високи стойности на параметъра създават вторичен стационарен етап с по-ниско ниво, което симулира много дифузни отражения от задната стена на залата. Екстремно високи стойности създават инвертиран звук. Манипулацията на predelay не създава същия ефект.

Spread – контролира времето за атака (възникване) и дължината на стационарния етап при големи стойности на shape параметъра. И двете могат да бъдат повлияни от size параметъра.

Position – симулира слушателска перспектива според позицията в пространството по отношение на източника. Влияе на времето, енергията, честотната характеристика и дифузията (разпределението) на ранните отражения.

Size – симулира големината на помещението, което определя звуковите качества на типа реверберация. Diffusion, RT60, shape и spread обикновено са свързани с този параметър. Този параметър се отнася към най-дългото измерение на пространството и най-често се отбелязва в метри.

Damping – скъсява времето за реверберация RT60 за избраните честоти, т.е. затихва по-рано от общото време определени честотни области.

Реверберацията е необходима част от художественото конструиране на професионалния звукозапис. Доброто познаване на видовете реверберация, параметрите на отразения звук и особеностите на времевото поведение представлява важно условие за правилно и качествено използване на този елемент на звуковата картина. Допълнително преимущество дава изясняването на историческото развитие и начините на възникване на процеса по създаване и употреба на изкуствена реверберация. Компетентната ориентация в тази материя е задължителна за всеки съвременен звукорежисьор.

References   [ + ]

1. Източници на илюстративния материал в настоящата статия. Фигури 1, 2, 3, 4, 6, 9, 12, 17 са преведени и обработени от автора:
Фиг. 1 – http://fr.audiofanzine.com/reverb/editorial/dossiers/les-parametres-des-reverbs-numeriques.html (01.03.2016)
Фиг. 2; 6; 9; 12; 15 – Davis, Gary, Ralph Jones. The Sound Reinforcement Handbook. Hal Leonard Publishing Corporation, 1989.
Фиг. 3 – http://www.aca.gr/index/forums/fen/hiend2?row=528 (01.03.2016)
Фиг. 4 – http://www.iu.edu/~emusic/361/rsn-delay.htm (01.03.2016)
Фиг. 5 – https://en.m.wikipedia.org/wiki/Echo_chamber#Oil-can_delay_method (01.03.2016)
Фиг. 7 – http://www.radiohiro.com/photos.php (01.03.2016)
Фиг. 8 – http://www.uaudio.com/blog/wiggly-frequency-response-cooper-time-cube/ (01.03.2016)
Фиг. 10 – http://www.newsoundlab.com/spring-reverb (01.03.2016)
Фиг. 11 – http://nicksworldofsynthesizers.com/springs.php (01.03.2016)
Фиг. 13 – http://www2.ph.ed.ac.uk/~sbilbao/platerevpage.htm (01.03.2016)
Фиг. 14 – http://musformation.com/build_a_compact_plate_reverb/ (01.03.2016)
Фиг. 16 – http://tcfurlong.com/rentals/rental-inventory/signal-processing/lexicon-pcm-91-digital-reverb-processor-rental/ (01.03.2016)
Фиг. 17 – http://www.yamahaproaudio.com/global/en/training_support/selftraining/audio_quality/chapter5/03_frequency_range/ (01.03.2016).