Редки и ценни издания в Библиотеката на Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (Част първа)

От създаването си през 1921 г. до днес Библиотеката на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ се развива като културно средище, което съхранява и пропагандира националното и световно музикално наследство. Фундаменталните тенденции в нейното развитие, както и подборът на нотните и книжни източници, поставили основата на комплектуването на фонда ѝ, се определят от първите преподаватели в Музикалната академия, сред които проф. д-р Стоян Брашованов, д-р Васил Спасов, Никола Топузов, проф. Никола Атанасов, Тодор Въжаров, проф. Асен Карастоянов, проф. Димитър Радев. От началото на ХХ век до днес институцията обогатява своите колекции в съответствие с динамиката на актуалните за времето индивидуални и колективни потребности на музикалните специалисти. Създадените през 95-годишната история на Библиотеката сбирки са плод на творческите и научните идеи на няколко поколения преподаватели и библиотекари, работили през това време в Музикалната академия. Благодарение на техните усилия колекциите са развити пропорционално на музикалния академичен профил на институцията и са съхранени досега. Днес библиотечните фондове продължават да се попълват профилирано от източници на информация, свързани с научната област „Музика“ и отговорно да се съхраняват, обработват и предоставят за ползване. Колекциите съдържат няколко вида издания – нотни, книжни, периодични и некнижни (DVD, CD, аудиовизуални материали и др.). Най-голям дял от тях заемат нотните и книжните издания. Нотната сбирка е най-многобройна, а книжната е втората по количество съставна част от фонда. В съответствие с профила на Библиотеката, книжната колекция е изградена посредством строго специализирано и актуално насочено комплектуванe с оглед на специализираните потребности на читателския състав. Най-развитите отдели в книжния фонд са тези за теория и история на музиката. В тях се съхраняват специфични музикално-теоретични издания, сред които учебници, сборници, монографии и др. В отдела за история на музиката литературата е детайлно систематизирана в направления обща история на музиката, история на българската музика, история на музиката в Европа и др. Съществени компоненти, оформящи книжния фонд са музикално-теоретичните издания по музикален анализ, хармония, полифония, оркестрация, дирижиране, изпълнителство и творчество, композиция, педагогика, вокална музика, инструментална музика, сценична музика, фолклор. Важни раздели от сбирката са изданията, свързани с изобразително изкуство, театър, история, естетика, психология, езикознание и религия.

Книжната библиотечна колекция е основа за развитие на музикалната наука в НМА. Тя е неделима, значима и стойностна част от националния библиотечен фонд. Своеобразен дял от него представляват образците на ценни и редки книжни издания във фонда на Библиотеката на НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Цел на тази статия е да представи някои от уникалните екземпляри, които са част от книжната колекция на институцията.

Понятието „рядка книга“ се определя от библиотекознанието като „издание, съхранявано в относително малко количество екземпляри и притежаващо определена ценност – обществено-политическа, идейно-естетическа, научна, художествено-типографска, историческо-битова, мемоарна, краеведска, библиографска и т. н.“ (Книговедение. Энциклопедический словарь, 2011). Паралелно с „рядка“ и „ценна книга“ се използва и друг термин със същото значение – „книжовен паметник“ – издание с висока научна, историческа или художествена стойност. Квалифицирането на изданията като редки и ценни (или като книжовни паметници) се осъществява според наличието у тях на определени качествени признаци, които ги отличават от другите издания. Такъв признак е стойността на съдържанието на изданието в определена област на знанието. Хронологичната отдалеченост на отпечатване на книгата също е сред признаците, необходими за квалифицирането ѝ като „книжовен паметник“ (колкото е по-стара една книга, толкова по-рядка е тя). Като признак за ценност се приемат ограниченият тираж (до 500 екземпляра), нестандартните размери на книжното тяло (например миниатюрните книги, с размер до 125 мм, които са обект на библиофилски интерес (Радева, 2010), малоформатните и „джобните“ книги) и уникалността на изданието от гледна точка на полиграфическото изпълнение (екземпляри със старинна и оригинална подвързия с висока художествена стойност, с ръчно изработени корици). Първите издания на произведения на автори – класици също се квалифицират като редки и ценни. Такива са и книгите, отпечатани на езици като иврит, унгарски, шведски и други, по-малко разпространени или древни езици. Ценни са и изданията, притежаващи автограф, дарствен надпис, посвещение или екслибрис1 Екслибрисът (Ех libris, от лат. ез. – от книгите на) е графичeн символ, посочващ принадлежността на книгата към Библиотеката на определен човек. (Прима – софт, 2007).

В Библиотеката на Музикалната академия книжната сбирка е обхваната в петнадесет отдела с музикално-научни издания. Част от тях – екземпляри, отпечатани през ХIХ и началото на ХХ век, ръкописи, книги с автограф, издания с нестандартни размери и първи издания на автори – представляват ценни и редки книжни образци.

Сред музикално-теоретичните издания по хармония и теория на музиката се съхраняват уникални книжовни паметници. Сред най-ранните, съхранявани в Библиотеката трудове в областта на хармонията, огромната част от които не е преведена на български2 В изложението на статията заглавията на чуждоезичните трудове се предлагат в превод на български, направен от автора на материала с цел подобряване комуникативността на текста. В скоби се дава препратка към литературата в края, където трудът фигурира с оригиналното си наименование. , е немското издание от началото на ХIХ в. „Хармония: Обяснение на идеята в три книги и приложението ѝ спрямо хората във всяко отношение“ от немския композитор Мартин Антон Гебхард3 Мартин Антон Гебхард (Мartin Anton Gebhard, 1776 – 1836) е немски композитор, пианист и диригент (Bayerisches Musiker Lexikon Online, 2016). (Gebhard, 1817). Подобен старинен научен труд е „Пълен трактат по теоретична и практическа хармония“ от белгийския композитор и музикален теоретик Франсоа-Жозеф Фетис4 Франсоа-Жозеф Фетис (François-Joseph Fetis, 1784 – 1871) е белгийски композитор, музикален теоретик, критик и педагог. Основател е на първото музикално списание във Франция. Работи в областите на история на музиката, хармония, теория на музиката и др. Автор е на „Обща история на музиката“ в пет тома, „Универсална биография на музикантите и обща музикална библиография“ в осем тома и др. (Thе New GROVE Dictionary. Vol. 6, 1980: 511). (Fetis, 1872). Ценни издания са трудовете на руския композитор Пьотр Илич Чайковски5 Пьотр Илич Чайковски (Пëтр Ильич Чайковский, 1840 – 1893) е руски композитор и педагог. Автор е на опери, балети, симфонии, сюити и отделни оркестрови произведения, концерти, произведения за пиано, хорова музика, камерно-инструментална музика и др. (Музыкальный словарь Гроува, 2001: 976).Учебник по хармония, приспособен за четене на духовно-музикални съчинения“ (Чайковский, 1895) и „Ръководство за практическо изучаване на хармония“ (Чайковский, 1902). Уникални с отдалечеността на времето на своето издаване са няколко книги от немския диригент и педагог Лудвиг Буслер6 Лудвиг Буслер (Ludwig Bussler, 1838 – 1900) е немски диригент, музикален теоретик и педагог. Работи в областите на теория и история на музиката, композиция, хармония и полифония. Автор е на теоретични трудове, сред които „Учебник по елементарна теория на музиката“, „Строг стил. Учебник по прост и сложен контрапункт“, „Свободен стил. Учебник по контрапункт и фуга в свободен стил“ (Bibliothèque nationale de France, 2016). , сред които е немското издание на „Музикални форми в 33 задачи“ (Bussler, 1878). Подобни са руските издания на книгите от същия автор „Строг стил. Учебник по прост и сложен контрапункт, имитация, фуга и канон в църковните ладове“ (Бусслер, 1885а) и „Практически учебник по хармония в петдесет и четири задачи“ (Бусслер 1885b), последното от които е преведено на руски език от Серей Танеев7 Сергей Иванович Танеев (1856 – 1915) е руски композитор, пианист, музиколог, педагог, преподавател по хармония, пиано, композиция и др. в Московската консерватория (Музыкальный словарь Гроува, 2001: 842). . Ценни старинни екземпляри са четирите тома „Приноси към учението за музикалната композицияУчение за хармонията“ (Habert, 1899а), „Учение за простия контрапункт“ (Habert, 1899b), „Учение за имитацията“ (Habert, 1899c), „Учение за двойните и повече контрапункти“ (Habert, 1899d), чийто автор е немският композитор и музикален педагог Йоханес Евангелист Хаберт8 Йоханес Евангелист Хаберт (Johannes Evangelista Habert, 1833 – 1896) е немски композитор, органист, музикален теоретик и педагог. Автор е на произведения за орган, клавирни и камерни творби. Създава учебници по композиция, орган, пиано (Thе New GROVE Dictionary. Vol. 8, 1980: 11). . С висока историческа стойност е първото издание на „Трактат по теоретическа и практическа хармония“ от белгийския композитор и музиколог Франсоа Огюст Геварт (Gevaert, 1905)9 Франсоа-Огюст Геварт (François-Auguste Gevaert, 1828 – 1908) е белгийски композитор, музиколог и музикален педагог. През периода 1871 – 1908 г. е ректор на Брюкселската консерватория. Автор е на учебни помагала по оркестрация, хармония, орган и на редица трудове по история на музиката, сред които „История и теория на античната музика“, „Общо ръководство по оркестрация“ и „Трактат по теоретична и практическа хармония“ (Thе New GROVE Dictionary. Vol. 7, 1980: 325). . Сред книжовните паметници във фонда на Библиотеката е част от огромното теоретично наследство на Хуго Риман10 Карл Вилхелм Юлиус Хуго Риман (Karl Wilhelm Julius Hugo Riemann 1849 – 1919) e немски музикален теоретик, критик, историк, диригент и педагог с огромно влияние върху теоретичната мисъл във втората половина на XIX – началото на XX век. Автор на „катехизиси“ по различни музикални дисциплини, справочника „Riemann Musik-Lexikon“ и мн. др. (Thе New GROVE Dictionary. Vol. 16, 1980: 3). , в която се открояват руското издание на „Систематично учение за модулацията като основа на учението за музикалните форми11 Първото издание на труда излиза през 1887 г. на немски език в Германия. (Риман, 1898),  двете поредни чешки издания на „Катехизис по история на музиката“ (Riemann, 1903; Riemann, 1904) и малоформатното (в размер 14,5 см) българско издание на „История на музиката“ (Риман, 1924). Оригинални с наличието на автографи в тях са книгите от Риман „Учебник за изучаване на хармонията“ с автограф от българския композитор и диригент Георги Тутев12 Георги Тутев (1924 – 1994) е български композитор, диригент и обществен деец, основател и председател на „Дружество за нова музика в България“ (Съюз на българските композитори, 2009). (Риман, 1929) и „Катехизис. История на музиката“ с автограф от българския музикален педагог и теоретик Светослав Четриков13 Светослав Четриков е български музикален педагог и теоретик. Съставител е на „Музикален терминологичен речник“, автор е на „Музикална теория за всички“, учебници по пеене и др. (Риман, 1921).

Редки са екземплярите от две издания на „Учебник по хармония. Практическо ръководство“ от немския композитор и музикален теоретик Ернст Фридрих Рихтер14 Ернст Фридрих Рихтер (Ernst Friedrich Richter, 1808 – 1879) е немски музикален теоретик и композитор. Преподавател е по теоретични дисциплини в Лайпцигската консерватория. Автор e на учебници по хармония и контрапункт (Thе New GROVE Dictionary. Vol. 15, 1980: 845). (Richter, 1905; Richter, 1920). Ценно е и седмото издание на „Практически учебник по хармония15 Първото издание на учебника излиза през 1886 г. от руския композитор и диригент Николай Андреевич Римски-Корсаков16 Николай Андреевич Римски-Корсаков (Николай Андреевич Римский-Корсаков, 1844 – 1908) е руски композитор, диригент, музиколог, автор на симфонични произведения, опери, инструментални концерти, кантати, духовна музика. В периода около 1870 г. се занимава теоретично с хармония и контрапункт (Thе New GROVE Dictionary. Vol. 16, 1980: 26). (Римский-Корсаков, 1907). Книжовен паметник във фонда на Библиотеката е първото издание на „Теоретичен курс по хармония“ от руския композитор и музикален теоретик Георги Львович Катуар17 Георги Львович Катуар (Георгий Львович Катуар, 1861 – 1926) е руски музиколог и композитор от френски произход. Преподавател е по хармония в Московската консерватория. Автор е на „Теоретичен курс по хармония“, първата част на който излиза през 1924 г., а втората – през 1925 г. (Thе New GROVE Dictionary. Vol. 4, 1980: 13). (Катуар, 1924).

Образците на редки и ценни издания в общия отдел „Теория на музиката“ в книжната сбирка на Библиотеката също представляват интерес. Ценно издание е „Теория на музиката“ от френския композитор и музикален педагог Адолф-Леополд Данхаузер18 Адолф-Леополд Данхаузер (Adolphe-Léopold Danhauser, 1835 – 1896) е френски композитор, музикален теоретик и педагог. Работи в областта на теория на музиката. Цитираният учебник излиза за първи път в Париж през 1872 г. (ComparteLibros, 2011). , отпечатана в Париж (Danhauser, 1889). Оригинален екземпляр в библиотечния фонд е първото издание на „Кратка музикална граматика“ от руския музикален теоретик и педагог Александър Иванович Рубец19 Александър Иванович Рубец (Александр Иванович Рубец, 1837 – 1913) е руски музикален теоретик, педагог и фолклорист. Автор е на учебници по теория на музиката (Музыкальная энциклопедия. Т. 4, 1972: 729). , отпечатано в Санкт Петербург (Рубец, 1875). Ценност с историографска стойност във фонда на Библиотеката са учебниците по музика от българския музикален педагог и хоров диригент Георги Колчев Байданов20 Георги Колчев Байданов (1853 – 1927) е български музикален педагог и хоров диригент (Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий, 2016). През 1891 г. издава първото в България музикално списание „Гусла“ (Съюз на българските композитори, 2009).Кратък учебник по музиката. За долните класове на гимназиите – част първа – теоретическа, издаден в Пловдив (Байданов, 1890) и „Учебник по музиката. За педагогическите училища, духовните семинарии, горните класове на мъжките и девически гимназии и за самоучение“, издаден в Русе (Байданов, 1895). Елементи от уникалния книжен фонд на институцията са старинните музикално-теоретични издания „Обща теория на музиката“ от немския композитор и музикален педагог Саломон Ядасон21 Саломон Ядасон (Salomon Jadassohn, 1831 – 1902) е немски композитор, пианист, музикален теоретик и педагог от еврейски произход (Virtual International Authority File, 2016). (Jadassohn, 1892), както и книгите от чешкия пианист и композитор Адолф Прознич22 Адолф Прознич (Adolf Prosniz, 1829 – 1917) е чешки пианист, композитор и музикален педагог. Автор е на сборници по история на музиката и обща теория на музиката (Consortium of European Research Libraries. Thesaurus, 2015).Основи на общата теория на музиката“ (Prosniz, 1897) и „Сборник история на музиката“ (Prosniz, 1921). Оригинално старинно издание във фонда на Библиотеката представлява  трудът на френския философ, биолог и математик Жан Пиер Рамбосон23 Жан-Пиер Рамбосон (Jean-Pierre Rambosson, 1827 – 1886) е френски филолог, философ, биолог и математик. Автор е на книги, сред които „Астрономия“, „История на звездите. Астрономия за всички“, „Скъпоценни камъни и ключови орнаменти“ и др. (Agence bibliographique de l`enselgnement superieur, 2011).Хармонии на звука и история на музикалните инструменти“ (Rambosson, 1878). Отдалечени по време на своето издаване екземпляри са теоретичните трудове в областите на хармонията и композицията под общото заглавие „Теория на музикалното изкуство“ от немския композитор и музикален теоретик Йохан Кристиян Хауф24 Йохан Кристиан Хауф (Johann Christian Hauff, 1811 – 1891) e немски теоретик и композитор, професор във Франкфуртското музикално училище. Автор е на оркестрова и камерна музика и музикално-теоретични трудове (The International cyclopedia of music and musicians, 1946: 760).. Томовете от тази поредица са „Изучаване на прост контрапункт, имитация и фигурирани хорали“ (Hauff, 1868), „Изучаване на двоен, троен и четворен контрапункт“ (Hauff, 1870), „Изучаване на каноните“ (Hauff, 1872). Книжовен паметник е книгата „Системи на височинна организация в традиционното синагогално пеене. Сравнение с църковните ладове и тези от предхристиянския музикален период“ (Singer, 1886) от австрийския композитор Йозеф Кантор Зингер25 Йозеф Кантор Зингер (Josef Kantor Singer, 1842 – 1911) е композитор и вокален изпълнител от еврейски произход. Роден е в Унгария, твори в Австрия. Основната област, в която работи, е тази на синагогалното пеенe и формите на мелодическата му организация (Österreichisches Biographisches Lexikon und biographische Dokumentation, 2016). . Ценни неиздавани, литографски отпечатани теоретични трудове с историческо значение и със стойност за музикалната наука са лекциите на Цанко Петров Цанков26 Цанко Петров Цанков (1899 – ок. 1960) е български диригент, преподавател по оркестрово и хорово дирижиране в Музикалната академия и неин ректор в периода 1940 – 1943 г. (Съюз на българските композитори, 2009).Систематичен курс по хармония“ (Цанков, 1935a) и „Систематичен курс по хармония. Лекции четени в Държавната музикална академия“ (Цанков, 1935b). Оригинален е екземплярът от изданието „Контрапункт“ от българския композитор, диригент и педагог Асен Павлов Карастоянов27 Асен Павлов Карастоянов (1893 – 1976) e български композитор, диригент и педагог. Автор е на теоретични трудове, учебници, статии (Вълчинова-Чендова, 2003: 138). с посвещение и автограф от автора за проф. Стоян Джуджев28 Стоян Джуджев (1902 – 1998) e български музикален теоретик – фолклорист, етномузиколог и педагог. Преподавател в Държавната музикална академия. Автор е на много музикални трудове и изследвания (НМА „Проф. П. Владигеров, 2010). (Карастоянов, 1952).

В отдела по композиция на Библиотеката също има музикално-теоретични трудове, които са книжовни паметници. Сред тях са първите помагала по музикална композиция, издадени на чешки език в четири части „Учение за музикалната композиция“ от чешкия композитор и музикален теоретик Франтишек Зденек Скухерски29 Франтишек Зденек Скухерски (Frantisek Zdenek Skuhersky, 1830 – 1892) е чешки композитор, музикален теоретик и педагог (The New GROVE. Vol.17, 1980: 837). (Skuhersky, 1880a; Skuhersky, 1880b; Skuhersky, 1883а; Skuhersky, 1883b), както и трудът „За музикалните форми“ от същия автор (Skuhersky, 1884). Старинна книга е „Строгият строеж в учението за музикалната композиция“ от Лудвиг Буслер (Bussler, 1905). Оригинален екземпляр е първото издание на „Курс по музикална композиция“ от френския композитор, музикален теоретик и педагог Венсан д`Eнди30 Венсан (Пол Мари Теодор) д`Eнди (Vincent (Paul Marie Théodore) d`Indy, 1851 – 1931) е френски композитор, музикален педагог и теоретик. Автор е на симфонични, хорови, клавирни, камерни произведения (The New GROVE. Vol.9, 1980: 878). (d`Indy, 1897). Ценни старинни екземпляри в същия отдел на Библиотеката са четирите части на „Учение за музикалната композиция. Практически и теоретично“ от немския музикален теоретик и композитор Адолф Бернхард Маркс31 Адолф Бернхард Маркс (Adolf Bernhard Marx, 1795 – 1886) е немски музикален теоретик и композитор, професор в Берлинския университет, един от основателите на Берлинската музикално-теоретична школа, автор на определението „сонатна форма“. Четиритомното му издание „Учението за музикалната композиция. Практически и теоретично“ е фундаментален труд в областта, поставящ систематизираното учение за музикалната форма като основа на обучението по композиция. (The New GROVE. Vol.11, 1980: 739). , издадени под редакцията на Хуго Риман (Marx, 1879; Marx, 1888; Marx, 1890; Marx, 1903).

***

Библиотеката към Музикалната академия съществува близо век като неделима част от институцията и се развива в синхрон със спецификата на висшето учебно заведение. През този период Библиотеката пази наследството си и попълва фондовете си с нови оригинални книжовни паметници. Посочените в настоящата статия образци на редки и ценни издания, съдържащи се в отделите по хармония и теория на музиката, са само избран тематичен фрагмент от цялостния книжен фонд на Библиотеката на НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Тяхното обозначаванe като уникални издания със значителен познавателен и художествен потенциал е презентация в подкрепа запазването на културната памет и традицията в областта, но и шанс за нов поглед към тях посредством научно-изследователската дейност на музикалната академична общност.

Цитирана литература

Байданов, Георги Колчев (1890). Кратък учебник по музиката. За долните класове на гимназиите – част първа – теоретическа. Пловдив: Единство, 150 с.

Байданов, Георги Колчев (1895). Учебник по музиката. За педагогическите училища, духовните семинарии, горните класове на мъжките и девически гимназии и за самоучение. Русе: Ст. Ив. Роглевъ, 212 с.

Бусслер, Людвиг (1885b). Практический учебник гармонии. В пятидесяти четырех задачах. Санкт-Петербург: Бесселъ и Ко, 204 с.

Бусслер, Людвиг (1885a). Строгiй стил. Учебник простого и сложного контрапункта, имитации, фуги и канона в церковных ладах. Москва: Юргенсон, 187 с.

Вълчинова-Чендова, Елисавета (2003). Енциклопедия български композитори. София: Съюз на българските композитори, 343 c.

Карастоянов, Асен Павлов (1952). Контрапункт. София: Наука и изкуство. С автограф от автора за проф. Ст. Джуджев, 250 с.

Катуар, Георгий Львович (1924). Теоретический курс гармонии. Часть I. Москва: Государственное издательство, 101 с.

Книговедение. Энциклопедический словарь (2011). Редкая книга.

http://redkayakniga.ru/knigovedenie/item/f00/s01/e0001721/index.shtml (Посетен на 20 май 2016).

Музыкальная энциклопедия (1972). Т. 4. Москва: Советская энциклопедия, 974 с.

Музыкальный словарь Гроува (2001). Москва: Практика, 1095 с.

Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (2016). Байданов, Георги Колчев.

http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?ukaz=DISP&id=0947237281056249&rec=19&sid=1 (Посетен на 3 април 2016).

Национална музикална академия „Проф. П. Владигеров (2010). Проф. д–р Стоян Джуджев.

http://nma.bg/bg/1a05a3 (посетен на 18 юли 2016).

Прима – софт. Критерии за принадлежност към редки и ценни издания (2007). Библиотечен консорциум по изпълнение на проекта „Мрежа на регионалните библиотеки за съхранение на редки и особено значими колекции чрез използване на нови и по-ефективни методи“. Своден електронен каталог на старопечатни, редки и ценни книги. Критерии.

http://www.bibliotekibg.primasoft.bg/html/images/Kriterii.pdf (Посетен на 14 юни 2016).

Радева, Живка (2010). Миниатюрните издания като библиотечни колекции и информационен ресурс.

http://www.lib.bg/konferencii1/nk2010/prezentacii/Zhivka_Radeva.doc (посетен на 25 юни 2016).

Риман, Хуго (1924). История на музиката. София: Аврора, 48 с.

Риман, Гуго (1921). Катехизис. Истории Музыки. Частъ 1 + Часть 2. Частъ 1. История музыкальных инструментов. История звуковой системы и нотописания. Часть 2. История музыкальных форм. Москва: Государственное музыкальное издательство. С автограф от Светослав Четриков.

Риман, Гуго (1898). Систематическое ученiе о модуляцiи, как основа ученiя о музыкальных формах. Москва: Юргенсон, 243 с.

РимскийКорсаков, Николай Андреевич (1907). Практический учебник гармонии. 7-е издание исправленное и дополненное. Санкт-Петербург: Беляев, 119 с.

Рубец, Александр Иванович (1875). Краткая музыкальная граматика. С. Петербургъ: А. М. Котомина, 178 с.

Съюз на българските композитори (2009). Георги Байданов.

http://www.ubc-bg.com/bg/composer/189 (посетен на 27 март 2016).

Съюз на българските композитори (2009). Георги Тутев.

http://www.ubc-bg.com/bg/composer/195# (посетен на 30 юли 2016).

Съюз на българските композитори (2009). Цанко Цанков.

http://www.ubc-bg.com/bg/composer/319 (посетен на 18 март 2016).

Цанков, Цанко Петров (1935). Систематичен курс по хармония (Записки). София, 419 с.

Цанков, Цанко Петров (1935). Систематичен курс по хармония. Лекции четени в Държавната музикална академия (Записки).

Чайковский, Пëтр Ильич (1902). Руководство к практическому изучению гармонии. Москва: Юргенсон, 155 с.

Чайковский, Пëтр Ильич (1895). Учебник гармонии, приспособленный к чтению духовно-музыкальных сочинений в Росии. Москва: Юргенсон, 79 с.

Agence bibliographique de l`enseignement supèrieur (2011). Rambosson, Jean-Pierre. https://www.idref.fr/autorites/autorites.html (Посетен на 19 април 2016).

Bayerisches Musiker Lexikon Onlinе (2016). Gebhard, Martin Anton.

http://bmlo.de/g0150 (посетен на 1 август 2016).

Bibliothèque nationale de France (2016). Ludwig Bussler.

http://data.bnf.fr/13754067/ludwig_bussler/ (посетен на 12 май 2016).

Bussler, Ludwig (1905). Der strenge Satz in der musikalischen Kompositionslehre. Berlin: Carl Habel Verlagsbuchhandlung, 248 р.

Bussler, Ludwig (1878). Musikalische Formenlehre in dreiunddreissig Aufgaben. Berlin: Carl Habel Verlagsbuchhandlung, 215 р.

ComparteLibros (2011). Biografía de Adolphe Danhauser.

http://www.compartelibros.com/autor/adolphe-danhauser/1 (Посетен на 5 април 2016).

Consortium of European Research Libraries Thesaurus (2015). Adolf Prosniz.

https://thesaurus.cerl.org/record/cnp01169837 (посетен на 25 юни 2016).

Danhauser, Adolphe-Léopold (1889). Theorie de la musique. Paris: Henry Lemoine & Cie, 125 р.

d`Indy, Vincent (1897). Cours de composition musicale. Prémier Livre. Paris: A. Durand et Fils.

Fetis, François-Joseph (1872). Traité complet de la théorie et de la pratique de l’harmonie. Paris, Bruxelles: G. Brandus et S. Dufour, 275 р.

Gebhard, Martin (1817). Harmonie: Erklärung dieser Idee in drey Büchern und Anwendung derselben auf den Menschen in allen Beziehungen. München: Falter und Sohn, 90 р.

Gevaert, François Auguste (Cop. 1905). Traité d’harmonie théorique et pratique. Paris-Bruxelles: Henry Lemoine & Cie, 339 р.

Habert, Johannes Evangelista (1899а). Beiträge zur Lehre von der musikalischen Komposition. Erstes Buch. Harmonielehre. Leipzig: Breitkopf & Hartel, 382 р.

Habert, Johannes Evangelista (1899b). Beiträge zur Lehre von der musikalischen Komposition. Zweites Buch. Die Lehre von dem einfachen Kontrapunkte. Leipzig: Breitkopf & Hartel, 190 р.

Habert, Johannes Evangelista (1899c). Beiträge zur Lehre von der musikalischen Komposition. Drittes Buch. Die Lehre von der Nachahmung. Leipzig: Breitkopf & Hartel, 215 р.

Habert, Johannes Evangelista (1899d). Beiträge zur Lehre von der musikalischen Komposition. Viertes Buch. Die Lehre von dem doppelten und mehrfachen Kontrapunkte. Leipzig: Breitkopf & Hartel, 277 р.

Hauff, Johann Christian (1868). Theorie der Tonsetzkunst. II Band. Das Studium des einfachen Contrapunktes, der Nachahmung und des figurirten Chorales. Frankfurt: Klimsch & Co, 88 р.

Hauff, Johann Christian (1870). Theorie der Tonsetzkunst. III Band. Das Studium des doppelten, dreifachen vierfachen Contrapunktes. Frankfurt: Klimsch & Co, 108 р.

Hauff, Johann Christian (1872). Theorie der Tonsetzkunst. IV Band. Das Studium des Canons. Frankfurt: Klimsch & Co, 115 р.

Jadassohn, Salomon (1892). Allgemeine Musiklehre. Leipzig: Breitkopf & Hartel, 190 р.

Marx, Adolf Bernhard (1903). Die Lehre von der musikalischen Komposition. Praktisch theoretisch. Erster Teil. Leipzig: Breitkopf & Haertel, 632 р.

Marx, Adolf Bernhard (1890). Die Lehre von der musikalischen Komposition. Praktisch theoretisch. Zweiter Teil. Leipzig: Breitkopf & Haertel, 634 р.

Marx, Adolf Bernhard (1879). Die Lehre von der musikalischen Komposition. Praktisch theoretisch. Dritter Teil. Leipzig: Breitkopf & Haertel, 632 р.

Marx, Adolf Bernhard (1888). Die Lehre von der musikalischen Komposition. Praktisch theoretisch. Vierter Teil. Leipzig: Breitkopf & Haertel, 612 р.

Österreichisches Biographisches Lexikon und biographische Dokumentation 1815 – 1950 Online – Edition (2016). Singer Joseph (1841 – 1911), Kantor: Österreichischen Akademie der Wissenschaften.

http://www.biographien.ac.at/oebl/oebl_s/Singer_Joseph_1841_1911.xml (Посетен на 20 юни 2016).

Prosniz, Adolf (1897). Grundriss der allgemeinen Musiklehre. Vierte Auflage. Wien: Ludwig Doblinger, 34 р.

Prosniz, Adolf (1921). Kompendium der Musikgeschichte. Wien – Leipzig: Universal Edition, 303 р.

Rambosson, Jean-Pierre (1878). Les harmonies du son et l’histoire des instruments de musique. Ouvrage illustré de 200 gravures et de 5 planches chromolithographiques. Paris: Didot et Cie, 582 р.

Richter, Ernst Friedrich (1905). Lehrbuch der Harmonie. Praktische Anleitung. Leipzig: Breitkopf & Hartel, 226 р.

Richter, Ernst Friedrich (1920). Lehrbuch der Harmonie. Praktische Anleitung. Leipzig: Breitkopf & Hartel, 226 р.

Riemann, Hugo (1929). Handbuch der Harmonielehre. Zehnte Auflage. Leipzig: Breitkopf & Hartel. C aвтограф на Георги Тутев, 234 р.

Riemann, Hugo (1903). Katechismus dejin hudby. Praha: Mojmir Urbanek, 125 р.

Riemann, Hugo (1904). Katechismus dejin hudby. Praha: Mojmir Urbanek, 160 р.

Singer, Josef Kantor (1886). Die Tonarten des traditionellen Synagogengesanges. Ihr Verhaeltnis zu den Kirchentonarten und den Tonarten der vorchristlichen Musikperiode. Wien: Em. Wetzler, 11 р.

Skuhersky, Frantisek Zdenek (1880a). Nauka o hudebni kompozici. Sbirka spisuv pro ucitele, pestouny, rodice a pro vzdelavatele lidu vubec vydavana Pomoci osveddcenych nasich paedagoguv. Cast prva. O zaveru a modulaci. Praha: Fr. A. Urbanek, 106 р.

Skuhersky, Frantisek Zdenek (1880b). Nauka o hudebni kompozici. Sbirka spisuv pro ucitele, pestouny, rodice a pro vzdelavatele lidu vubec vydavana pomoci osveddcenych nasich paedagoguv. Cast druha. O jednoduchem a dvojtem kontrapunkte. Praha: Fr. A. Urbanek, 108 р.

Skuhersky, Frantisek Zdenek (1883а). Nauka o hudebni kompozici. Sbirka spisuv pro ucitele, pestouny, rodice a pro vzdelavatele lidu vubec vydavana pomoci osveddcenych nasich paedagoguv. Cast treti. O imitaci. O kanonu. O fuze (I). Praha: Fr. A. Urbanek, 92 р.

Skuhersky, Frantisek Zdenek (1883b). Nauka o hudebni kompozici. Sbirka spisuv pro ucitele, pestouny, rodice a pro vzdelavatele lidu vubec vydavana pomoci osveddcenych nasich paedagoguv. Cast ctvrty. O fuze (II). Praha: Fr. A. Urbanek, 72 р.

Skuhersky, Frantisek Zdenek (1884). O formach hudebnich. Praha: Fr. A. Urbanek, 219 р.

The International cyclopedia of music and musicians (1946). New York: Dodd, Mead & Company, 2380 p.

The New GROVE. Dictionary of Music and Musicians. Vol. 1-20 (1980). London: Macmillan publishers limited.

Virtual International Authority File (2016). Salomon Jadassohn.

https://viaf.org/viaf/search?query=local.names+all+“Salomon%20Jadassohn%20“&sortKeys=holdingscount&recordSchema=BriefVIAF (Посетен на 30 април 2016).

References   [ + ]

1. Екслибрисът (Ех libris, от лат. ез. – от книгите на) е графичeн символ, посочващ принадлежността на книгата към Библиотеката на определен човек.
2. В изложението на статията заглавията на чуждоезичните трудове се предлагат в превод на български, направен от автора на материала с цел подобряване комуникативността на текста. В скоби се дава препратка към литературата в края, където трудът фигурира с оригиналното си наименование.
3. Мартин Антон Гебхард (Мartin Anton Gebhard, 1776 – 1836) е немски композитор, пианист и диригент (Bayerisches Musiker Lexikon Online, 2016).
4. Франсоа-Жозеф Фетис (François-Joseph Fetis, 1784 – 1871) е белгийски композитор, музикален теоретик, критик и педагог. Основател е на първото музикално списание във Франция. Работи в областите на история на музиката, хармония, теория на музиката и др. Автор е на „Обща история на музиката“ в пет тома, „Универсална биография на музикантите и обща музикална библиография“ в осем тома и др. (Thе New GROVE Dictionary. Vol. 6, 1980: 511).
5. Пьотр Илич Чайковски (Пëтр Ильич Чайковский, 1840 – 1893) е руски композитор и педагог. Автор е на опери, балети, симфонии, сюити и отделни оркестрови произведения, концерти, произведения за пиано, хорова музика, камерно-инструментална музика и др. (Музыкальный словарь Гроува, 2001: 976).
6. Лудвиг Буслер (Ludwig Bussler, 1838 – 1900) е немски диригент, музикален теоретик и педагог. Работи в областите на теория и история на музиката, композиция, хармония и полифония. Автор е на теоретични трудове, сред които „Учебник по елементарна теория на музиката“, „Строг стил. Учебник по прост и сложен контрапункт“, „Свободен стил. Учебник по контрапункт и фуга в свободен стил“ (Bibliothèque nationale de France, 2016).
7. Сергей Иванович Танеев (1856 – 1915) е руски композитор, пианист, музиколог, педагог, преподавател по хармония, пиано, композиция и др. в Московската консерватория (Музыкальный словарь Гроува, 2001: 842).
8. Йоханес Евангелист Хаберт (Johannes Evangelista Habert, 1833 – 1896) е немски композитор, органист, музикален теоретик и педагог. Автор е на произведения за орган, клавирни и камерни творби. Създава учебници по композиция, орган, пиано (Thе New GROVE Dictionary. Vol. 8, 1980: 11).
9. Франсоа-Огюст Геварт (François-Auguste Gevaert, 1828 – 1908) е белгийски композитор, музиколог и музикален педагог. През периода 1871 – 1908 г. е ректор на Брюкселската консерватория. Автор е на учебни помагала по оркестрация, хармония, орган и на редица трудове по история на музиката, сред които „История и теория на античната музика“, „Общо ръководство по оркестрация“ и „Трактат по теоретична и практическа хармония“ (Thе New GROVE Dictionary. Vol. 7, 1980: 325).
10. Карл Вилхелм Юлиус Хуго Риман (Karl Wilhelm Julius Hugo Riemann 1849 – 1919) e немски музикален теоретик, критик, историк, диригент и педагог с огромно влияние върху теоретичната мисъл във втората половина на XIX – началото на XX век. Автор на „катехизиси“ по различни музикални дисциплини, справочника „Riemann Musik-Lexikon“ и мн. др. (Thе New GROVE Dictionary. Vol. 16, 1980: 3).
11. Първото издание на труда излиза през 1887 г. на немски език в Германия.
12. Георги Тутев (1924 – 1994) е български композитор, диригент и обществен деец, основател и председател на „Дружество за нова музика в България“ (Съюз на българските композитори, 2009).
13. Светослав Четриков е български музикален педагог и теоретик. Съставител е на „Музикален терминологичен речник“, автор е на „Музикална теория за всички“, учебници по пеене и др.
14. Ернст Фридрих Рихтер (Ernst Friedrich Richter, 1808 – 1879) е немски музикален теоретик и композитор. Преподавател е по теоретични дисциплини в Лайпцигската консерватория. Автор e на учебници по хармония и контрапункт (Thе New GROVE Dictionary. Vol. 15, 1980: 845).
15. Първото издание на учебника излиза през 1886 г.
16. Николай Андреевич Римски-Корсаков (Николай Андреевич Римский-Корсаков, 1844 – 1908) е руски композитор, диригент, музиколог, автор на симфонични произведения, опери, инструментални концерти, кантати, духовна музика. В периода около 1870 г. се занимава теоретично с хармония и контрапункт (Thе New GROVE Dictionary. Vol. 16, 1980: 26).
17. Георги Львович Катуар (Георгий Львович Катуар, 1861 – 1926) е руски музиколог и композитор от френски произход. Преподавател е по хармония в Московската консерватория. Автор е на „Теоретичен курс по хармония“, първата част на който излиза през 1924 г., а втората – през 1925 г. (Thе New GROVE Dictionary. Vol. 4, 1980: 13).
18. Адолф-Леополд Данхаузер (Adolphe-Léopold Danhauser, 1835 – 1896) е френски композитор, музикален теоретик и педагог. Работи в областта на теория на музиката. Цитираният учебник излиза за първи път в Париж през 1872 г. (ComparteLibros, 2011).
19. Александър Иванович Рубец (Александр Иванович Рубец, 1837 – 1913) е руски музикален теоретик, педагог и фолклорист. Автор е на учебници по теория на музиката (Музыкальная энциклопедия. Т. 4, 1972: 729).
20. Георги Колчев Байданов (1853 – 1927) е български музикален педагог и хоров диригент (Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий, 2016). През 1891 г. издава първото в България музикално списание „Гусла“ (Съюз на българските композитори, 2009).
21. Саломон Ядасон (Salomon Jadassohn, 1831 – 1902) е немски композитор, пианист, музикален теоретик и педагог от еврейски произход (Virtual International Authority File, 2016).
22. Адолф Прознич (Adolf Prosniz, 1829 – 1917) е чешки пианист, композитор и музикален педагог. Автор е на сборници по история на музиката и обща теория на музиката (Consortium of European Research Libraries. Thesaurus, 2015).
23. Жан-Пиер Рамбосон (Jean-Pierre Rambosson, 1827 – 1886) е френски филолог, философ, биолог и математик. Автор е на книги, сред които „Астрономия“, „История на звездите. Астрономия за всички“, „Скъпоценни камъни и ключови орнаменти“ и др. (Agence bibliographique de l`enselgnement superieur, 2011).
24. Йохан Кристиан Хауф (Johann Christian Hauff, 1811 – 1891) e немски теоретик и композитор, професор във Франкфуртското музикално училище. Автор е на оркестрова и камерна музика и музикално-теоретични трудове (The International cyclopedia of music and musicians, 1946: 760).
25. Йозеф Кантор Зингер (Josef Kantor Singer, 1842 – 1911) е композитор и вокален изпълнител от еврейски произход. Роден е в Унгария, твори в Австрия. Основната област, в която работи, е тази на синагогалното пеенe и формите на мелодическата му организация (Österreichisches Biographisches Lexikon und biographische Dokumentation, 2016).
26. Цанко Петров Цанков (1899 – ок. 1960) е български диригент, преподавател по оркестрово и хорово дирижиране в Музикалната академия и неин ректор в периода 1940 – 1943 г. (Съюз на българските композитори, 2009).
27. Асен Павлов Карастоянов (1893 – 1976) e български композитор, диригент и педагог. Автор е на теоретични трудове, учебници, статии (Вълчинова-Чендова, 2003: 138).
28. Стоян Джуджев (1902 – 1998) e български музикален теоретик – фолклорист, етномузиколог и педагог. Преподавател в Държавната музикална академия. Автор е на много музикални трудове и изследвания (НМА „Проф. П. Владигеров, 2010).
29. Франтишек Зденек Скухерски (Frantisek Zdenek Skuhersky, 1830 – 1892) е чешки композитор, музикален теоретик и педагог (The New GROVE. Vol.17, 1980: 837).
30. Венсан (Пол Мари Теодор) д`Eнди (Vincent (Paul Marie Théodore) d`Indy, 1851 – 1931) е френски композитор, музикален педагог и теоретик. Автор е на симфонични, хорови, клавирни, камерни произведения (The New GROVE. Vol.9, 1980: 878).
31. Адолф Бернхард Маркс (Adolf Bernhard Marx, 1795 – 1886) е немски музикален теоретик и композитор, професор в Берлинския университет, един от основателите на Берлинската музикално-теоретична школа, автор на определението „сонатна форма“. Четиритомното му издание „Учението за музикалната композиция. Практически и теоретично“ е фундаментален труд в областта, поставящ систематизираното учение за музикалната форма като основа на обучението по композиция. (The New GROVE. Vol.11, 1980: 739).