Значение на историко-битовия танц в сценичното изкуство и ролята му в професионалното обучение

Историческите танци представляват огромен научен интерес в днешно време. Вече има натрупани исторически изследвания по въпроса както от руски, така и от западни автори. Интересна, занимателна и поучителна е книгата на Франсоа Фертио1 Франсоа Фертио/Francois Fertiault (1814 – 1915) – френски писател, журналист, издател. „Histoire anecdotique et pittoresque de la danse“ (1854). Голям принос в историята на танца има Сергей Худеков2 Сергей Николаевич Худеков (1837 – 1928) – драматург, белетрист и либретист, балетен историк, редактор и издател на „Петербургская газета“.[ref] , чиито изследвания са събрани в четиритомната „История танцев“, която днес е преиздадена в две солидни книги със същото заглавие. В началото на XX век Любов Блок[ref] Любовь Дмитриевна Блок, по баща Менделеева (1881 – 1939) – актриса, балетен историк.
пише своя фундаментален труд „Классический танец, история и современность“. Голям интерес предизвиква и книгата на Мелузин Ууд3 Мелузин Ууд/Melusine Wood – възраждането на бароковата музика през 60-те и 70-те години на миналия век поражда интерес към танцувалните стилове от XVII и XVIII век. Около 300 разновидности от тези танци са запазени чрез нотацията Бошам-Фьойе, но едва в средата на XX век започва сериозно изучаване и разшифроване на нотацията и възстановяване на танците. Най-известна от изследователките е британката Мелузин Ууд, която публикува няколко книги за исторически танци през 50-те години. Ууд завещава изследванията си на своята студентка Белинда Куайри, на балетната компания „Павлова“ и на хореографа Мери Скийпинг. „Исторически танци от XII до XIX век“. Ръководила съм се също така и от лекционния курс на проф. Петър Луканов4Проф. Петър Луканов – известен български хореограф, преподавател. През 1994 г. създава заедно с Калина Богоева специалност „Балетна педагогика  и режисура“ в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, а по-късно и в АМТИИ – Пловдив., издаден по-късно като книга със заглавие „История на танца и балета“.

Основен източник за обучение по дисциплината „исторически танци“ за много поколения е учебното пособие на М. Василиева-Рождественска „Историко-бытовой танец“ (Васильева-Рождественская, 1987). В България все още не е издаден учебник по тази дисциплина, затова в учебните заведения, където се изучават тези танци, педагозите използват именно този труд. Това бе и моят пътеводител през първите ми години като преподавател по Исторически танци в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Тук ще цитирам няколко изречения от това забележително пособие, в които намирам добро определение и дълбок смисъл по отношение на същността на дисциплината: „Съвременното изследване на историко-битовите танци не може да бъде самоучител или практическо ръководство за любителите на танца. То не може да бъде и излагане на личния опит дори и на най-компетентния педагог, тъй като става въпрос за възкресяване на битовите танци от минали епохи в автентични класически образци – без допълнения и украшения, които доста често са създавани от некомпетентни занаятчии. Освен това материалът трябва да е представен строго хронологично, за да дава достатъчно пълна информация за еволюцията на битовите танци. В дадения случай педагогическият и научно-изследователският опит трябва да се проявят в умението да се възстановяват характерните за различните епохи стилове и маниери на изпълнение, да се подбира необходимият материал и да се представят нагледни примери и образци“ (Васильева-Рождественская, 1987).

Проблематика и приложение на разглежданата тема

Балетът и операта са сфери на сценичното изкуство, които се взаимопроникват по отношение на елементите, използвани в изграждането на сюжета. Проследявайки нишката на произхода на балетното изкуство, ние се връщаме назад до началото на популярни танци (като валса) и не толкова известни, но съществени за структурата на днешните танци елементи. Те водят своя произход от така наречения днес „битов“ танц – най-елементарен танц, пригоден да бъде лесно научаван и изпълняван от по-широки маси. В продължение на цялата история на хореографията съществуват танци на обикновените хора и танци на аристократичното общество, като последните в никакъв случай не могат изцяло да характеризират танцовата култура на страната. Така например за френските придворни танци от XVII век Михаил Друскин отбелязва, че са били лишени от „демократичния принцип на хороводното движение. Танцуващите двойки образували колона. Техните места били строго регламентирани в зависимост от съсловно-йерархичните взаимоотношения на участниците. Организирали се специални обучения за това кой можело да открива бала и в какъв ред да шестват гостите“ (Друскин, 1936).

Основна задача на тази статия по такава обемна и добре подкрепена в световен мащаб от специализирани публикации тема е нейното по-събрано и систематизирано представяне и насочване към авторитетни източници. За творчеството на всеки бъдещ танцьор, певец или актьор е от основно значение да бъде добре информиран за главните и най-съществени елементи от старинните танци.

Също така важна роля играе предварителната запознатост на всеки един артист с бита, нравите и облеклото на дадена епоха. Само така една роля, създадена през определена епоха, би могла да бъде изиграна по достоверен, съобразен със замисъла си и въздействащ начин. За тази цел изпълнителите трябва да са разбрали правилно маниера на танците в зависимост от етиката на времето, в което се развива сюжетът.        Предметът „историко-битов танц“ е въведен като учебна дисциплина в балетните училища в Русия преди повече от сто години. Тогава се е наричал „бални танци“ и предназначението му е било по-скоро да подготви учениците за участие в светски събития.

През 40-те години на миналия век педагозите от Ленинградското хореографско училище Н. П. Ивановски и Н. А. Йосифов подготвят нова програма по този предмет, която се приема и влиза в съветската учебна програма, развивана през годините и приета в много световни балетни школи, включително и у нас (професионалното обучение по метода „Ваганова“ е прието в България през 50-те години на миналия век).

Тази статия не е насочена изцяло към изпълнителското общество. Нейната основна задача е да бъде прилагана като методично пособие за бъдещите педагози по „историко-битов танц“. Благодарение на дългогодишния ми практически опит в тази сфера и с помощта на чуждестранни източници съм изработила своя методика и система на разбирането и преподаването на историческите танци, която предлагам тук. С оглед на малобройните източници на български език по темата, едно пособие с основно практическа насоченост би било от полза както на настоящото и на следващи поколения педагози, така и на ученици и студенти, обучаващи се за бъдеща сценична практика.

Учебен процес

Уроците по танци в училище или висше учебно заведение, независимо от своите специфики, се провеждат на основата на общите педагогически принципи на възпитаващото обучение. Педагогът е длъжен не само да научи учениците/студентите правилно и красиво да танцуват, но и да придобият навици на културно поведение.

Още от първия урок е важно да се предизвика активният интерес на обучаваните към новия за тях предмет. От това може да зависи до голяма степен успехът на целия обучителен процес. Педагогът е длъжен внимателно да се подготвя за всяко следващо занимание.

Препоръчва се в началото на урока да се съобщят кратки исторически сведения за развитието на танцовото изкуство, да се разкаже за ролята на танца в живота на обществото, за характера и стила на един или друг хореографски образец.

Необходимо условие за успешното провеждане на заниманията се явява дисциплината на обучаваните. Вниманието на учениците/студентите трябва да бъде насочено към техния външен вид, към умението да стоят и ходят правилно, учтиво да канят на танц и да благодарят за него и т. н. Те трябва да бъдат убеждавани, че това не са дреболии, защото, както казва В. Г. Велински „външната чистота и изящество трябва да бъдат изражение на вътрешната чистота и красота“.

Цел и задачи на педагога

Целта на заниманията е да се развият танцувалните качества на обучаваните, да се наблегне на художествено-естетическите елементи в танца. На основата на придобитите знания и умения да се поставят танцувални композиции от различни исторически епохи. Да се подготвят учениците/студентите за бъдещите им сценични изяви или за по-нататъшното им развитие като преподаватели във висши или средни специализирани училища, колежи и др.

Задачите, поставени пред педагога по време на урок по исторически танци, обхващат:

  • запознаване на обучаваните със специфичната терминология;
  • запознаване с особеностите на постановката на главата, корпуса (торса), ръцете и краката при изпълнението на различните упражнения и комбинации;
  • запознаване с основните танцувални стъпки;
  • развиване на отношението между „кавалер“ и „дама“ в танца;
  • точно разпределяне на танцувалната зала/сцена;
  • развиване у учениците на чувство за ансамбъл и съхраняване рисунъка на танца;
  • развиване на музикалния слух и чувството за ритъм;
  • развиване на естетически вкус, интерес и любов към танца;
  • развиване на умението да се различават исторически епохи, тяхната специфичност в танца, както и приложението им в различни оперни и балетни постановки (при студентите);
  • формиране на навици за музикално-сценична интерпретация;
  • изработване на навици за общуване по време на танца и сценично поведение.

Методи за обучение

За да се постигнат поставените цели и да се реализират задачите на предмета, се използват следните методи на обучение:

  • словесен – обяснение, разбор на показания материал, историческа справка за дадения танц;
  • нагледен – качествен показ, демонстрация на отделни движения и комбинации, преглед на видеоматериали от известни балетни и оперни постановки или в изпълнение на ученици/студенти;
  • практически – изучаване на различни упражнения, тренировка с цел тяхното усъвършенстване, създаване на различни комбинации с цел да бъдат включени в цялостно произведение, в случая определен танц;
  • аналитичен – сравнения, създаване на умение за самооценка.

Предложените методи за работа в часовете по исторически танци (независимо дали с ученици или студенти) в рамките на  професионалната образователна програма са доста продуктивни в реализацията на целите и задачите. Те са изградени върху проверени методики на установяваните с години традиции в хореографското образование.

Изисквания за нивото на подготовка на обучаваните

Резултатът, който се очаква от обучаваните по предмета „историко-битов танц“, е комплекс от знания, които включват следното:

  • познаване на движенията в историческите танци (за студентите от Вокален факултет – познаване на балетната терминология, позициите на краката и ръцете, елементарен класически екзерсис);
  • познаване на елементи от танци, както и основни танци в историческите епохи;
  • умение за построяване на урок по исторически танци (за студентите от специалност „балетна педагогика“);
  • умение за взаимодействие между музикални и танцувални изразни средства (за студенти от специалност „балетна педагогика“);
  • умение за изпълнение на сцена, базирано на обучението по исторически танци (за деца и юноши от балетни училища и студенти от „Вокален факултет“);
  • изработване на навици да се разпределя правилно танцувалното пространство;
  • правилно разпределение на музикалните произведения в танцувално-пластичен смисъл.

Система на оценяване

Оценката на обучаваните се базира на текущия контрол, т.е. върху постижения по време на часовете и изпитните уроци. Критериите за оценяване са според поставените задачи в зависимост от програмата на обучение (вж. Таблица 2 и Таблица 3).

Методически препоръки за бъдещите преподаватели

по дисциплината

В работата си с учащите преподавателят е длъжен да следва принципите на последователност, постепенност, достъпност и нагледност в усвояването на материала. Целият процес на работа трябва да върви от по-простото към по-сложното, съобразявайки се с нивото на обучаваните, с техните физически и музикални данни.

Когато преподавателят пристъпва към работата си, трябва да се базира най-вече върху натрупания хореографски материал – познания в областта на класическия екзерсис. Оттук насетне той ще доразвива знанията и уменията на учениците, ще разширява техния кръгозор, в случая по предмета „историко-битов танц“. В дадените по-долу таблици са посочени разликите в преподаването при ученици в специализирани училища, при студенти – бъдещи преподаватели и при студенти – бъдещи вокални изпълнители. Това е необходимо с цел разграничаване на крайния резултат.

Първата година на обучение има определящо значение в учебния процес, в изграждането и натрупването на знания у обучаваните. Именно в този период се изгражда основата, върху която се гради целият учебно-възпитателен и образователен процес. За учениците/студентите се появява нов предмет, нова техника на историческия танц, затова педагогът трябва да създаде особена атмосфера, да ги въведе в различните исторически епохи, да ги заинтригува с интересна информация.

В първата година от курса на обучение материалът по исторически танци се състои от елементарни движения – поклони за кавалера и дамата, pas chassé/па шасе, pas de basque/па де баск, pas balancé/па балансе, полка, полонез, основните форми на pas chassé/па шасе (подготовка за кадрил), първите форми на френски кадрил и танци само от XIX век (вж. Таблица 1). Музикалният съпровод е изключително в бавно темпо, понякога движенията са разпределени в два такта. Към края на годината темпото може да се забърза.

В следващите години в зависимост от професионалната насоченост на обучаваните се изучават танците от XVI, XVII и XVIII век – те са с по-сложни корпуси и с елементи с по-труден технически характер.

В материала за втората година са включени „валс“, „шакон“ и останалите фигури от френския кадрил, които са на базата на изучените форми на рas chassé. Танците вече са по-сложни и се налага по-внимателно изучаване и шлифоване. От учениците се изисква по-висока техника на изпълнението, по-добра кoординация, изразителност и музикалност. Важно е да се постигне общуване между партньорите в танцувалната двойка, като едновременно с това трябва да се спази точният рисунък на танца. Новите танци трябва да се показват отделно фрагмент след фрагмент, внимателно да се усвояват най-напред в по-бавно темпо, а след това темпото да се ускорява. Композициите на валса обикновено прави самият преподавател (вж. Таблица 1).

Трета година – поради различните стилове, по-сложните стъпки и разнообразните положения на тялото учениците трябва да са добре подготвени. Обучението обхваща епохата от средните векове до Ренесанса и барока. С това приключва задължителната програма за учениците от професионално ориентираните училища.

В програмата се изучават поклони, различни видове бранли, естампи, волта, буре, павана, менует, гавот. Тук стиловата разлика е огромна, затова трябва да се обръща внимание на всеки детайл (вж. Таблица 1).

В програмата по „балетна педагогика“ в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в четвърти курс се прави преглед на взетия от началото на обучението материал, върху който студентите полагат изпит след първия семестър.

Таблица 1

Материал за атестация и оценяване

Таблица 2

Таблица 3.

Цитирана литература

Блок, Любов (1987). Классический танец: История и современность. Москва: Искусство.

Васильева-Рождественская, Маргарита (1987). Историко-бытовой танец. Москва: Искусство.

Друскин, Михаил (1936). Очерки по истории танцевальной музыки. Ленинград: Ленинградская филармония.

Ивановский, Николай (1948). Бальный танец XVI – XIX в. Москва: Искусство.

Луканов, Петър (2009). История на танца и балета. София: Дефекто.

Нарская, Тамара (2009). Историко-бытовой танец – учебно-методическое пособие. Челябинск: Челябинская академия наук.

Ротчев, Евгений, Галиева, Мариана (2013). Историко-бытовой танец. Программа по учебному предмету. Москва.

Худеков, Сергей (2008 – 2009, първо издание 1913 – 1918). История танцев в 4-х томах. Москва: Ламартис.

Fertiault, Francois (1854). Histoire anecdotique et pittoresque de la danse. Paris: Auguste Aubry.

Wood, Melusine (1982). Historical Dances, 12th to 19th Century. London: Dance Books.

References   [ + ]

1. Франсоа Фертио/Francois Fertiault (1814 – 1915) – френски писател, журналист, издател.
2. Сергей Николаевич Худеков (1837 – 1928) – драматург, белетрист и либретист, балетен историк, редактор и издател на „Петербургская газета“.[ref] , чиито изследвания са събрани в четиритомната „История танцев“, която днес е преиздадена в две солидни книги със същото заглавие. В началото на XX век Любов Блок[ref] Любовь Дмитриевна Блок, по баща Менделеева (1881 – 1939) – актриса, балетен историк.
3. Мелузин Ууд/Melusine Wood – възраждането на бароковата музика през 60-те и 70-те години на миналия век поражда интерес към танцувалните стилове от XVII и XVIII век. Около 300 разновидности от тези танци са запазени чрез нотацията Бошам-Фьойе, но едва в средата на XX век започва сериозно изучаване и разшифроване на нотацията и възстановяване на танците. Най-известна от изследователките е британката Мелузин Ууд, която публикува няколко книги за исторически танци през 50-те години. Ууд завещава изследванията си на своята студентка Белинда Куайри, на балетната компания „Павлова“ и на хореографа Мери Скийпинг.
4. Проф. Петър Луканов – известен български хореограф, преподавател. През 1994 г. създава заедно с Калина Богоева специалност „Балетна педагогика  и режисура“ в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, а по-късно и в АМТИИ – Пловдив.