За Проф. Пенка Кадиева

(1938 – 2015)

ПРОФ. ПЕНКА КАДИЕВА

Делото на безкрайно скромния и също толкова съдържателен музиколог и педагог проф. Пенка Кадиева днес трябва да бъде изтъкнато в неговите познати и непознати – по-скоро неафиширани – страни. Тя е сред създателите на традицията в музикалнослуховото обучение у нас, сред онези светли умове, които прозряха дълбоката психологическа и теоретична същност на работата по дисциплината солфеж и я издигнаха на високо професионално равнище. Изследванията й, които носят нейната визия за бъдещето, възгледите й върху връзката на музикалния слух и фолклора, както и върху взаимодействието на солфежа с останалите теоретични дисциплини, имат фундаментално теоретично значение. В това отношение и теоретично, и практически тя прокара днешните модерни пътища.

Пенка Кадиева бе мислещ педагог и теоретик – ярки и визионерски напредничави бяха нейните идеи за солфежа и формите му, изпреварващи и в крак с времето на медийните технологии, в което те се промениха. И тази промяна тя бе сякаш предначертала в своите научни и педагогически разработки.

Пенка Кадиева започва творческия си път като специализант на проф. д-р Стоян Джуджев, въвеждайки нова тематична област: връзката на музикалнотеоретичното познание и фолклора. Нейният дисертационен труд „Специфика на музикално-мисловната дейност на народния инструменталист“ разглежда проблема от неортодоксална гледна точка и е новаторски в същността си. Двете нейни студии:

„За някои особености във формообразуването на народните инструментални мелодии“ (1976) и

„Вариантността като организиращ принцип на музикалномисловната дейност на народния инструменталист“ (1984) –  са сред най-оригиналните изследвания в теоретичната интерпретация на фолклора. Днес би трябвало отново да се обърнем към това познание, което е позабравена област в музикалнотеоретичната ни наука.

През 1964 г. Пенка Кадиева постъпва в ДИ „Наука и изкуство“ като музикален редактор в редакция „Учебници за БДК и СМУ“. Мисля, че няма да е пресилено, ако кажа, че основните учебни трудове по солфеж, с които и днес си служим и чиито автори са основоположници на дисциплината, като проф. Иван Пеев, проф. Камен Попдимитров, проф. Асен Диамандиев, излизат под нейна редакция. Който познава великолепната й работа като редактор, владеещ тънкостите и спецификата на словото и музиката, знае, че и това е съществен принос за каузата на музикалнослуховото обучение.

От 1969 г., след спечелен конкурс, Пенка Кадиева е редовен преподавател по солфеж, от 1986 г. е доцент, а от 1995 г. – професор по тази дисциплина. Голямо значение има студията й: „Музикалнотворческите задачи и ролята им за формирането на професионалния музикален слух“.

Тя е сред първите теоретици и педагози, които се обръщат към изучаването на съвременната музика в областта на солфежа. Ако Асен Диамандиев, стъпвайки върху Ларс Едлунд, създава оригинална педагогическа интервалова система за изучаването й, то Пенка Кадиева е теоретикът, който извежда педагогическите си тези за музикалния слух в музиката на ХХ век върху фундаментална теоретична основа, което издига работата й на световно ниво. На тази проблематика са посветени книгата й: „Музикалният слух и съвременната музика“ (1996), хабилитационният й труд: „Солфежирането с акомпанимент на пиано като основа за развитието на музикалния слух при съвременната музика“ (1995), практическият сборник: „Солфежи с акомпанимент на пиано от съвременни композитори“ (2002).

Музикологичното слово на Пенка Кадиева блестеше с чист, ясен изказ и недопускане на нищо излишно. Толерантността и деликатността наред с взискателността бяха основни нейни качества като педагог. Ще ни липсват нейното перо и незаменимо точните й педагогически идеи.